За площад "Славейков" и неговите книжари

Много хора са намирали своята книга на площад "Славейков" в София след като не са успяли в книжарниците или по Интернет. Много хора са прекарали живота си на пл. "Славейков", продавайки книги още като ученици или студенти и чак до стари години. За тези, които не са от София и не са любители на книгите да отбележим, че Площадът дълги години е средище на книжари и търсачи на традиционни и екзотични заглавия. До преди ремонта, който тече сега, ръждясалите сергии и протрити тенти показваха дългия живот на този уникален пазар на книги.

През годините на прехода много стари къщи се събориха, много апартементи се препродадоха и разчистиха, редица малки библиотеки се затвориха или "преобразуваха" и много от старите книги отидоха в чували на "Славeйков", а други- директно на вторични суровини. Така съдбата на старите книги понякога зависеше от способността на книжарите да я оценят и съхранят. Често хамалите, разчистващи мазета и тавани на продадени жилища, предлагаха чували с книги за по 10 стотинки на брой на книжарите и след като чуеха фрази от сорта на "това нищо не струва", "тези не ги търсят" ги хвърляха на вторични суровини или просто ги зарязваха на ул. "Граф Игнатиев" за да не ги носят повече. Но имаше и книжари "хиени", които бяха т.нар. "филтър" и причакваха хамалите и клошарите още на входа на площада и отбираха най-доброто, понякога намираха ценни книги, купуваха ги евтино и ги продаваха скъпо. Зедно с книгите често се носеха фотографии и други вещи, маркиращи нашата история. Разбира се, трябва да отбележим, че книгите са като хората, някои живеят кратко, други- дълго.

Книжарите на площада са патили хора. Те оцеляват на пек и студ, на порои, които често съсипват стоката, на ветроове, които събарят тентите. Книгите вечер трябва да се носят с колички до близките мазета или други помещения, които се използват са складове. На сутринта, отново трябва да се изкарат и подредят. И така, всеки ден! Често за това си има носачи, яки момчета, които бутат количките с книги. За да издържите на такава обстановка, често се налага да си пийнете, затова често мoже да се забележат бири до сергиите.

Спомням си един летен ден, когато с един от старите (и добри) книжари Васко бяхме ходили на битака рано сутринта и бяхме много уморени след това. Аз поседнах зад сергията по обяд, беше доста горещо и ненадейно сме заспали и двамата. Минало едно момиче, търсело си книга, дошло до сергията, но и било неудобно да ни събуди. Но не се сдържало и ни щракнало! И като всеки ученик, веднага публикувало снимката във "Видяно в София". Приятели я видяха и ми звъннаха, виж се, казват, къде си постнат. Ето я и въпросната снимка, вляво, както и линка. 😀

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1971991426417941&set=gm.1628729987159988&type=3&theater&ifg=1

Второто издание на "Под игото" и първото
като книга (в същата 1894 г. излиза и
преводът на английски)

Но пък и аз съм имал случай да се позабавлявам. Васко е отишъл до склада за малко, аз стоя на сергията и идват две "любознателни" ученички. "Имате ли съкратен вариант на "Под игото"?", питат. "Колко съкратен", питам аз, "10, 20, 40 страници?". Те го взеха на сериозно и почнаха да дебатират. След като се посмях, обясних, че има един съкратен вариант и един пълен и че е добре да прочетат пълния, че романът е типичен бестселър, има любов, екшън, драма, забавни и  драматични случки... Купиха пълния вариант.

Спомням си един друг случай, хапвам сандвич и се разхождам по  ул. "Солунска", където също имаше сергии с книги. Понечвам да хвърля сандвича в едно от тротоарните кошчета за боклук и гледам, вътре хвърлена една книга. Книгата изглеждаше стара, добре подвързана в стара подвързия с плат и кожа. Бръкнах в кошчето и я извадих, оказа се първо издание на "Под манастирската лоза" на Елин Пелин, 1936г. Зарадван я пъхнах под мишницата и продължих да се разхождам. Един от продавачите, като ме видя с книгата, ме попита откъде съм я взел, казах му, от коша. А той разказа, че едни хамали, разчистващи тавани и мазета, са му я предлагали с други книги, но той не я взел, мислел, че не струва. Явно после те са я хвълили в коша, след като не е проявил интерес. Продавачат не пропусна да попита дали е скъпа, а аз, за да му дам урок да не се отнася така към книгите, му казах, че, да, доста скъпа е.  И наистина, книгата е интересна и е един от най-хубавите сборници с разкази на писателя. И беше първо издание! За съжаление, такава е съдбата на много книги, включително и емблематини.

Една от често търсените детски книги на 

пл. "Славейков", "Пинокио", 

с прекрасни илюстрации и твърди корици.

През ръцете на книжарите са минали много от нашите книги. Но това не ги прави еднакво компетентни. Някои разбират от книгите преди 1944г., други- от кнгите на социализма, трети- от езотерика, четвърти- само от приключенски. Някои книжари се развиват и стават все по-добри, други си знаят едно и също. Едни познават всички издания на някоя книга, всички преводи и веднага поясняват, да, тази е с твърди корици, в превод от еди кой си, издателство еди кое си, преводът е добър, добре е оформена, препоръчвам я... Други питат "това на кой беше?" и почват да звънят на колегите си да питат за заглавието. Някои са чели редица книги и препоръчват на клиентите нещо подходящо, други само казват- добра е книгата, купете я. Понякога се спират и млади хора, тинейджъри и е особенно приято да видиш, че искат да прочетат нещо специфично, на някой автор. През площада минават и чужденци, някои книжари знаят езици и свободно разговарят с туристите, други само ръкомахат. Някои са любезни с клиентите, други- грубички. Но всички имат една голяма заслуга- често спасяват книги и им дават нов живот!

Росен Петков- модератор на групи във Facebook 

"За старите книги и компютърните изкуства" и " Bookbinding Design"

Как се купува нова антена за Радиото по времето на социализма

/една история, разказана ми от проф. Йордан Боянов, която ще се опитам да пресъздам по памет/

Проф. Йордан Боянов е един от създателите на българската електроника, с който имах честта да работя и от когото научих много. Ето една интересна и поучителна история, разказана ми от него, която е останала в съзнанието ми след доста години.

проф. Йордан Боянов, Wikimedia

Преди това нека кажа няколко думи как се запознах с Професора. Една вечер, около 1987г., по един от коридорите на Ректората на Техническия университет- София цареше мрак, някои лампи бяха изгорели и още не бяха ги подменили. Видях един възрастен човек, който се беше навел и търсеше нещо изгубено по пода. Попитах го какво, отговорът беше- монета, която е изпусната на пода. Намерихме монетата, оказа се някаква доста стара, не помня каква, но явно ценна и човекът ме покани да пием кафе в кабинета му. Прочетох на табелката на кабинета “проф. д.т.н. Йордан Боянов”. Така започна познанството ми с този изключителен човек, който после стана мой учител. Въпреки, че следвах “Изчислителна техника”, а Боянов беше в катедра “Електонна техника”, работихме по редица проекти и след завършването ми ме покани като преподавател в кат.”Електронна техника” на ТУ. Йордан Боянов беше многостранна личност, преподавател, учен, едновременно професионалист и радио-любител, експериментатор на нови технологии. Като главен редактор на списание “Млад конструктор” беше усетил бъдещето на микрокомпютрите (тогава “Правец 82”, “Правец 16”) и беше открил специална рубрика за алгоритми и програми за микрокомпютри, на езиците Бейсик и Паскал. През 1988 г. с него и Симо Лазаров публикувахме едни от първите в България обработващи и синтезиращи програми за електронна музика, за MIDI интерфейси и нотни редактори. Боянов беше доста властен човек, беше заемал важни постове в държавата- директор на радиоразпръскването в Министерството на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, главен конструктор в слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ в София, заместник-ректор на ВМЕИ (сега ТУ-София) и други. И така, да започнем интересната и поучителна история, която имах удоволствието да чуя и която предавам по памет след доста години, така че може да има неточности или дори грешки. Разказвал съм я на приятели и те винаги са ме съветвали да я напиша. Ето я написана.

РПС "Вакарел"

В началните години на социализма, след овладяването на властта, през 50-те години, започва работа по обновяването на радиоразпръскването в България и създаването на телевизията. Старите станции и антени от царско време не са достатъчни, а и поради липса на резервни части, някои спират или работят с намалена мощност. Между другото, една от емблематичните стари радиопредавателни станции е тази на Вакарел (като се минава по магистралата се вижда антената), проектирана и построена от специалисти на Telefunken през 1937г., с мощност 100kW.  Беше спряна през 2015г. след 78 години непрестанна работа!

През 50-те години проф. Боянов е командирован, заедно с един партиец (придружителят вероятно е и ченге) от другарката Цола Драгойчева, виден функционер на БКП и тогава министър на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, в ГДР, да закупят нова антена за Радиото. “Отидохме при една фирма”, разказва проф. Боянов, “да получим предложение и онези ни казаха за антената една солена цена –милиони”. “Като чу сумата, за която трябваше да се подпише договор, партиеца (другият придружител) се поболя, влезна в болница и ме остави аз да подпиша, имал ми доверие, каза”. Естествено, при неправилно решение и профукани милиони “преводни рубли” (валута за разплащания между соц. страните) е щяло да има наказание и то сериозно. “Върнах се в хотела”, разказва Боянов, “и се чудя какво да правя, как да преценя цената в офертата. Реших да питам за съвет един стар продавач на електронни лампи, той имаше магазин в София. Звъня на бай Иван (за целите на разказа, името Иван е условно) и обяснявам, бай Иване, така и така, как да преценя тази антена толкова ли струва?”. А бай Иван отговаря: “Данчо, аз не мога да ти кажа дали струва толкова, но мога да ти кажа, че всяко устройство има един параметър, който е най-важен за цената. При локомотивите знам, че това е тонажа, при антените виж, може би е височината, килограмите и т.н.”. След този прост, но умен съвет на бай Иван, Боянов започнал да рови по каталозите и открил че, да, височината е едни основен параметър, който формира цената. Разгледал и други антени по каталози. “На следващия ден”, разказва Боянов, “отивам във Фирмата и казвам, антената не струва десет милиона преводни рубли (примерно), а осем”. Немците се направили на обидени, казали че нямат повече време за преговори и че се готвят за някакво изложение. Боянов се върнал в хотела смутен, дали е постъпил добре с пазарлъка. Минали дни, Фирмата не се обажда. Но през последния ден от пребиваването му в Германия, немците го извикали и подписали за редуцираната цена. Заради спестените пари на държавата, Цола Драгойчева наградила Йордан Боянов с орден и две заплати. Така благополучно завършило това договаряне.

Тази история ни показва три важни извода: Първо, когато се проектира нещо и искате да знаете колко би струвало ориентировъчно, намерете най-важните ценообразуващи параметри, оставете подробностите, вижте зависимостта на един-два параметъра върху цената. Второ, не се притеснявайте да питате експерти, дори и ако са косвено свързани с темата и направете сравнителен анализ. Трето, бъдете креативни, не се предавайте, мислете как да прецените едно предложение, дори и когато нямате лесна информация за подобни продажби!

Росен Петков- 

преподавател в Технически университет-София и 

Технологично училище по електронни системи

Една книга за медийната грамотност и плуването в “морето” Интернет

/”Уловени в мрежата” на Вени Марковски/

Наскоро на пазара се появи една книга с калейдоскоп от разкази за интересни казуси и случки в мрежата, книгата на Вени Марковски. Още предговорите, написани от известни личности, ни показват акцентите- за фалшивите новини, за дезинформацията, за социалните мрежи, изобщо за разбирането на феномена Интернет.

Add caption

Книгата започва с някои практически съвети как да се държим в социалните мрежи. В училище или в къщи понякога може да ни кажат как да се държим пред хора, но рядко ще ни посъветват как да се държим в мрежата. И често пъти ние забравяме, че мрежата също е едно общество, в което трябва да спазваме определени правила, за да се чувстваме добре и да бъдем приети добре- “спазвайте добрия тон”, “забранете на стената ви” присъствието на хора, които са “фоби”, “анти” и подобни, “пишете грамотно” са сред практическите съвети на Вени. Внимавайте с приложенията в социалните мрежи, какви данни предоставяте, на какво се съгласявате. Разпознавайте Интернет троловете. Различавайте некоректните атаки срещу личността или обстоятелствата, често тези атаки се обосновават с подвеждащи умозаключения, посочва авторът- “Не може да вярваш на Иван, когато казва, че тази политика ще помогне на икономиката. Той самият е безработен” е един пример за подвеждащо умозаключение.

Как да различаваме фалшивите новини в мрежата? Това е нещо, което ме е занимавало още от навлизането на Интернет в България, от средата на 90-те. В ръководената от мен асоциация Студентско общество за компютърно изкуство /СОКИ/ имаше студенти, които бяха обсебени от новата технология и стояха до късни вечери пред компютрите в офиса, ние имахме една от първите Интернет връзки. Напразни бяха усилията ми да им напомня, че ги чакат в къщи. Тогава се роди идеята да направим един образователен проект “Насилието на информацията” (The Violence of the information)- за достоверността на информацията, за надеждността на сайтовете, за боклука в информацията. Вместо обаче ситуацията да се подобри, тя се влоши и след 10 години  отново направихме обучения по темата. Сега информацията ни засипва чрез смартфоните и социалните мрежи. Така че тук сме на абсолютно еднакво мнение с Вени Марковски- фалшивите новини са огромен проблем, а борбата с тях става чрез обучение по медийна грамотност. Ако не се бориш с фалшивите новини, рано или късно ще станеш тяхна жертва, се казва в книгата. В "Уловени в мрежата" са дадени примери за редица лъжливи новини- за Европейския съюз, за историята на България и др. Евтината пропаганда е често срещано явление, напомня автора.

Add caption

Същевременно мрежата е символ на свободата, на непослушанието, което може да донесе полза за обществото. Интересният пример от книгата, с МТИ (Масачузетския технологичен институт) и наградата от 250 000 долара за непослушание, което е донесло полза на обществото, показва интереса към феномена- несъгласие, творчество, смелост, за което свободната мрежа е много подходящата среда. И тук са посочени постоянните опити от страна на институциите да се ограничи свободата в мрежата, която често е “неудобна”, опитите през годините да се лицензират Интернет доставчиците, опитите да има безконтролен достъп до дисковете на сървърите от страна на МВР и други идеи от времето на “аналоговото” мислене. Спомням си един протест против приемането на ACTA, споразумението за борба с фалшификациите, на площад “Народно събрание”, София, където се срещнах с автора на книгата и поговорихме къде сериозно къде шеговито, какво ще се случи, ако се наблюдават безконтролно (и безотчетно) дискове на сървъри и мейлове. Ще наблюдаваме ли кореспонденцията на любовниците си, ако никой не ни контолира и не се оставя следа кой се логва?

Заглавието на втората част “Крайно време е да престанем да бесим кадърните и да държим чушкопек на остъкления балкон” съдържа калейдоскоп от теми, предизвикали оживен интерес и реакции в мрежата. “Нашенецът не се усмихва”, “Повече българи, по-малко байганьовци” и други статии показват желанието на автора страната ни да бъде едно по-добро място за живеене. Мрежата е мястото където може да се публикува цялата историческа истина, а не само части от нея (както се случва често), са един от изводите, направени в друга статия.

Третата част ни поднася две интересни статии от други автори, теми, които често се обсъждат онлайн- “Живков и икономиката на днешна България” и “Нямам какво да крия и други погрешни разбирания за неприкосновеността на личния живот”. Погрешните схващания и разгорещените дискусии по тези теми изискват разглежданията им от експерти, на които експерти автора на книгата заделя място.

Калейдоскопът от разкази на основателя на “Интернет общество- България” ни разкрива “голямото и сложно за разбиране място”, пълно с проблеми- технологични и социални, но и пълно с живот и свобода, място, наречено Интернет. Разбирането на тези проблеми важно и е гаранция за демократично мислене и развитие.      

Росен Петков-

Председател на СОКИ и на Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства “Компютърно пространство”