Поканите говорят - любопитни истории за Студентския дом

В България има една единствена по рода си сграда, специално построена за студентски дейности още от преди Войната- това е сградата на Студентския дом в София. Има много любопитни истории, които могат да се разкажат за това място. Този материал бе провокиран от три обстоятелства, първото, че съм реализирал редица проекти в Студентския дом, второто, духа и историята на средището, създало редица известни личности и третото- стари покани за събития в Дома, които спасих от изхвърляне преди години. 

Любопитни факти за построяването на Студентския дом

Още през 1904 г. Председателят на Студентския клуб към Държавния университет Стилян Чилингиров, със съдействието на проф. Иван Шишманов, полага основите на фонд за построяване на сградата, като за целта са отпуснати 10 000 лв. от Министерството на народното просвещение. През 1910 г., по инициатива на председателя на Студентския клуб Тома Томов е създаден Граждански комитет за построяването на сграда на Клуба. Двете национални катастрофи обаче отлагат изграждането на Дома и чак през 1931 г. е положен основния камък, а сградата е завършена едва през 1940 г. 

Писмото на Цар Борис III до Българския национален студентски съюз, от 19.12.1929 г., с което практически става гарант за построяването на Студентския дом

Мястото за изграждане също претърпява метаморфози. В приложението на поканата на Гражданския комитет за полагането на основния камък през 30.05.1931 г.  е дадена кратка историческа бележка за основаването на фонда, за Гражданския комитет и набирането на средствата [Дойнов, Книга за..., 2002, стр. 86]. Най-напред е било отредено място в размер на 1000 кв. м на ул. "Оборище" и бул. "Евлоги Георгиев", после това място е отнето и е дадено друго място от 1500 кв.м в квартал "Лозенец". През 1928 г. Международната студентска взаимопомощ (солидарност) в Женева (ISS), по инициатива на г-н Поберетски, д-р Кочник, д-р Кулман, Татяна Киркова и др., решава да събере 15 000 долара, ако в България се съберат още 11 000 долара. Почва ударно събирането на средства от институции, предприятия, а председателят на Студентския комитет Васил Янков дава всенароден характер на акцията. Парите са събрани успешно и през 1931 г., чрез съдействието на министрите Данаилов и Василев, се отпуска място на пл. "Народно събрание" и ул "Аксаков" в размер на 1394 кв. м. за построяване на сградата. Така започва реално строежа.

Ето какво разказва Васил Янков в спомените си, за една интересна акция [Дойнов, Спомени за... 2003, стр. 49]: 

"И ето: започваме с първата системна крачка: отпечатването на “книжните тухли” в размер на 100 000 лв. – по 1, 2 и 5 лева. Фигуративно казано, те осигуряваха съответно една, две или пет вече действителни тухли, подарени от всеки желаещ да участва в това благородно дело. "

Модерна концепция и командировка на архитектите до Женева за запознаване с изградени по това време в Европа студентски домове

Скица на проекта на арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, публикувана в пресата през 30-те години

Интересна е модерната концепция, заложена в строителния план. Избрани са двама видни архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов. Арх. Станчо Белковски е автор на сградите на Телефонната палата, хотел и зала "България", "Алианс Франсез", хотел и кинозала "Балкан" и други.  Пръв ректор (1944-1945) на Държавното висше техническо училище (Държавната политехника, по-късно ВМЕИ и сега ТУ-София). Арх. Иван Данчов е дългогодишен архитект в Български държавни железници, ръководил е реконструкцията на центъра на София през 50-те. Проектирал е, заедно с арх. Георги Овчаров, мавзолея на Георги Димитров. [Дойнов, Създателите на..., 2003, стр. 17] . По спомените на Васил Янков, Белковски пътува в Женева до организацията за Международна студентска взаимопомощ (а вероятно и до Дрезден) да проучва опита при създаване на студентски домове. По това време, в немскоезичния свят е модерно изграждането на студентски домове и общежития. Междувременно е създадена концепция, при която в сградата ще има част за "студентска самопомощ" (студентски стол), интелектуални и културни нужди (библиотека, читалня, стаи за занимание), организационни нужди (канцеларии на студентските организации), обществени нужди (клубен салон, зали), здраве и хигиена (бани и душове), управление (канцелария, счетоводство, жилище за домакина). [Дойнов, Книга за..., 2002, стр. 92]. По този начин Студентският дом става един модерен за времето си конферентен комплекс. А в архитектурата могат и до сега да се забележат редица елементи в стил арт-деко. 

Централно фоайе на Националния студентски дом, фотография от Facebook страницата "Българският архитектурен модернизъм" [Facebook, Българският..., 2020]

Студентският дом след 1944 г.

След 9 септември 1944 г. в Студентския дом е настанен Щабът на Съветската армия и Щабът на Съюзническата контролна комисия, а по-късно - Театърът на народната армия. Във в. "Отечествен фронт" от 13.09.1944 г. четем следния интересен текст:

"Комитетът на ОФ при Студентски дом нарежда на управителните тела на всички студентски организации, помещаващи се в Студентски дом, да се явят в петдневен срок, начиная от 13 т..м. в канцеларията на Студентски дом, пл. "Народно събрание" 10, заедно с материалите и касовите книги за проверка и предаване на имуществата. Неявилите се ще бъдат издирени от Народната милиция и най-строго наказани"

Едва в края на 1959 г. предназначението на Дома отново е възстановено, Студентският дом започва работа под името "Студентски дом на културата". В спомените си проф. Константин Габровски, първият директор през соц-а, разказва любопитни истории около отвоюването на сградата отново за студентски дом през 1957 [Дойнов, Спомени за... 2003, 94 стр.]. По това време, Академичният хор и други студентски ансамбли набират скорост и печелят награди на редица международни фестивали. През 1957 г. излиза постановление на Министерски съвет за връщането на Студентски дом на студентите от Театъра на народната армия. Но Театърът не бърза да излиза от Дома. Тогава, на една от традиционните срещи преди 8-ми декември между членове на Политбюро на ЦК на БКП и студенти, студентите засипват Тодор Живков и Вълко Червенков с въпроси от сорта - важат ли решенията на Министерски съвет за Министъра на отбраната? Проф. Константин Габровски, който е присъствал на тази среща и предавал въпросите, написани на бележки, на Живков, казва, че Тодор Живков, след като прочел бележките, на които били написани въпросите, ги пъхнал в джоба си и отговорил на студентите:

 "Да, решенията на правителството важат и за министъра на отбраната, в скоро време ще можете да влезете в сградата си".

И така, 15 години след Втората световна война, отново започва да работи Студентският дом. 

Поканите говорят

Когато през края на 1959 г. започва да функционира Студентският дом на културата, се създават редица клубове по видове изкуства и дейности, а програмата е наситена с разнообразни прожекции на филми, концерти, лектории, срещи и беседи. Те са особено колоритни като тематика и демонстрират духа на епохата на изграждането на социализма в България. Естествено, в тези мероприятия има и пропаганда и идеология. Трябва да се помни също така, че тогава единствената официална младежка организация е била Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС), т.е. клубовете и съставите формално не са били самостоятелни юридически лица, макар и да са имали някаква творческа самостоятелност. Всички щатове (заплати) са били управлявани от ДКМС и неговите под-структури, което също допринася за контрола и зависимостта. Ето някои любопитни Покани и Календарни планове от 60-те, започвайки от Поканата за откриването на Студентския дом на културата, на 11.XII.1959 г. Любопитно е да се види какви филми са се прожектирали, какви млади поети са чели стихотворенията си (някои после стават известни автори), какви чуждестранни студенти е имало в България, а в Календарния план от октомври 1962 г. - какви клубове и състави е имало в Дома. Нека ги разгледаме, преди да продължим със следващите събития.

 

По-късно, в Студентския дом на културата, на 5 етаж, се настанява Дирекция "Естрада" и в. "Студентска трибуна". Дирекция "Естрада" е организирала много концерти на млади музиканти, а в. "Студентска трибуна" е бил официалният студентски вестник. 

Студентският дом след 1990 г.

В началото на прехода, имотите на БКП и ДКМС са национализирани. Чрез Постановление на Министерския съвет от 1991 г. държавата отнема от организацията „Българска демократична младеж“ (правоприемник на ДКМС) правото да ползва Студентския дом, като предоставя имота безвъзмездно на Министерството на образованието и науката (МОН) за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културните потребности на студентите. През 1999г., с друго постановление, името е променено на "Национален студентски дом към МОН" и е даден статут на самостоятелно юридическо лице. 

Годините на прехода, на които и аз съм свидетел, бяха доста неспокойни за Студентския дом, който в края на 80-те се наричаше Централен студентски дом на културата (ЦСДК). В него тогава се помещаваше Съветът на студентите към ЦК на ДКМС, ръководен от другарката (по тогавашния стандарт за обръщение) Ангелина Ангелова, както и няколко клубове и състави. Тогавашните комунисти, в комбинация с "активистите на прехода" направиха опит да запазят контрола си върху сградата като създадоха сдружение "Студентски дом" и лобираха Българска демократична младеж (бившето ДКМС) да прехвърли сградата на Сдружението. Имаше стремежи към приватизация, имаше всякакви идеи за студентски кооперации, за което разказва в спомените си и Уляна Пачева, която наследи, за кратко, Ангелова като директор на Дома в началните години на прехода [Дойнов, Спомени за... 2003, 196 стр.]. В спомените на г-жа Пачева се разказва за спектаклите на "Студентина", за международното турне на Фолклорния ансамбъл, за създаването на Студентското общество за компютърно изкуство /СОКИ/ и списанието "Графика с компютър", за създаването на Бюрото по труда в Дома. Веселин Тодоров (после основател на "Сиела"), споделяйки своя опит като директор на Дома в смутното време на 1992 г. [Дойнов, Спомени за... 2003, 200 стр.], разказва за дискотеката в подземието, отдадена под наем на строителния предприемач "Анжел и сие", за отношенията с Радио "Тангра" помещаващо се тогава на 5 ет. на Дома, откъм Аксаков, за Младежкия театър, който дълго време се помещаваше на партерния етаж на Дома. Но неговата голяма сцена (всъщност на Дома голямата сцена) изгоря през 7 декември 2001 г.  Пожарът изпепели сцената, но за щастие беше овладян и не съсипа целия Дом. Младежкият театър се премести на бул. "Дондуков" в нова сграда, където се намира и днес. След 2001 г. започнаха години на разширяване на дейностите на Студентски дом. Пламен Дойнов, сега професор и ректор на Нов български университет, направи задълбочени изследвания за историята на Дома и съвместно с експерти и ръководители на студентските организации в Студентски дом стартира дейности по модернизацията му.

Пламен Дойнов и Росен Петков по време на конференнция за бъдещето на Студентския дом, 1998г.

 

 

 

През 2002-2003 г. имаше опит от страна на апаратчици от влиятелни институции Студентският дом да бъде отнет от МОН и да бъде променен статута му, на които опити авторът на този материал, съвместно с тогавашния директор Пламен Дойнов, депутата Светослав Спасов (бивш член на студентска организация в Дома и председател на Комисията за младежта в Парламента), Велко Иванов- председател на Националната студентска конфедерация, Иван Модев- председател на Българския студентски съюз, Николай Иванов- Председател на ННЕК Юнеско, Милуша и Петя Божинови- ръководители на театър-студия "Студентина", Иван Тодоров- ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл, колеги от AIESEC и други ръководители на студентски организации се противопоставиха, като организираха редица протести, разговори с политици и медийни кампании в защита на Дома. Студентският дом бе спасен от поредния опит да се използва за други цели. Но за това време си струва да се разкаже в отделна статия.

Протест на студентски организации пред Студентския дом, 2002 г.

През последните години години, директорът на Националния студентски дом Христиан Даскалов и представители на различни студентски организации положиха значителни усилия за възстановяване на изгорялата при пожара зала на партера и обновяване на оставените от Младежкия театър партерни пространства. Те бяха почистени, частично реставрирани (доколкото позволяват скромните средства на Дома и получените такива от дарители) и бяха направени използваеми. Ремонтите продължават.

Частично обновената камерна зала партер на Студентския дом, 2020 г.,  Facebook, [За възстановяване..., 2020]

Студентският дом, с помощта на държавата и студентските организации, трябва да се запази и развива като дом на академичната общност и място за проекти в областта на науката, културата, образованието и социалните студентски дейности.

Росен Петков- 

Председател на Студентско общество за компютърно изкуство /СОКИ/

rosen@scas.bg

 

Литература:

Дойнов, Пламен- съставител, Книга за Студентския дом, документален сборник, стр. 86, 92 // Академичен център за литература и култура, София, 2002

Дойнов, Пламен- съставител, Спомени за Студентския дом, стр. 46, 49, 94 // Академичен център за литература и култура, София, 2003

Дойнов, Пламен-съставител, Силвия Артамонцева-художник, Създателите на Студентския дом, Каталог по случай 70 години от създаването на Студентски дом, стр. 17 // Галерия на Национален студентски дом, Академичен център за литература и култура, София, 2003

Facebook- Българският архитектурен модернизъм, посетено на 21.11.2020, https://www.facebook.com/BGarch203040/posts/1222398921263188:0 

Facebook- За възстановяване на сцената на Национален студентски дом, посетено на 21.11.2020, https://www.facebook.com/groups/174162043496838/

"Писменникът" на Неофит Хилендарски Бозвели - българският "Chicago Manual of Style"

Преди години се срещнах със сина на моя позната, току що завърнал се от Америка. Говорихме си за книги, той току-що бе издал своя стихосбирка, естественно стигнахме и до темата за лошата грамотност на учениците. Аз като преподавател в университет и училище, естественно съм се сблъсквал с пози проблем, как често младите хора не могат едно писмо или заявление да напишат грамотно, как не знаят приетите обръщения в кореспонденцията, да не говорим за цитиранията на литература. Младият поет ми разказа за една легендарна книга в САЩ, Chicago Manual of Style, едно ръководство за стиловете на писане и цитиране, за редактиране и форматиране на документи на американскиата версия на английския, ръководство, публикувано през 1906 г. и претърпяло 17 издания до 1917 г. (CMS 1906). Коментирахме дали не може да се преведе или създаде подобна книга на български. Тогава се сетих и му разказах, че ние имаме подобно ръководство за писане още през далечната 1835 г. Неофит Хилендарски (Бозвели), издава "Славеноболгарское детоводство", учебник в 6 книжки, предназначен за българските училища (Детеводство 1835). Някои от тези книжки са издадени съвместно с учителя Емануил Васкидович, който отначалото подпомага издаването на учебниците. Шестата книжка, или част шеста, съдържа препоръки към учениците за писане на писма и документи. Казах на моя събеседник тогава, че може би е любопитно да се преиздават и такива книги, като тази на Неофит Бозвели, най-малкото за да се покаже какво внимание се е обръщало у нас, преди 185 години, на правописа и на грамотното писане на документи. 

Заглавна страница на 2-ра част на "Детеводството" на Неофит Хилендарски, 1835 г.

Нека разкажем малко за автора на учебниците, на "Детеводството", една изключителна личност в нашата история. Неофит Бозвели или още наричан Неофит Хилендарец е един от най-видните водачи на национално-просветното и църковно  движение през Възраждането. В своята статия "Неофит Бозвели и Българското възраждане" изкустоведката Зина Маркова (Маркова 1993) си задава въпроса как през 40-те го­ди­ни на ХIХ в. при ус­ло­ви­я­та на роб­с­ката дейс­т­ви­тел­ност, Неофит Боз­ве­ли в един мо­мент се проявява като зрял иде­о­лог, ор­га­ни­за­тор и по­ли­тик. Тя пи­ше: “От­го­во­рът ве­ро­ят­но е мно­го прост ­ Боз­ве­ли е сво­е­об­ра­зен ге­ний. В бъл­гар­с­ки­те ма­ща­би той е срав­ним с дейс­т­ва­лия по-къс­но и из­п­ра­вен пред по-дру­ги проб­ле­ми Ва­сил Лев­с­ки. Ако тряб­ва да очер­та­ем не­за­ви­си­ма­та на­ци­о­нал­на ли­ния в бъл­гар­с­ко­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние във всич­ки не­го­ви ета­пи и про­я­ви през це­лия пе­ри­од на Въз­раж­да­не­то, бих­ме по­со­чи­ли, че ней­ни­те ос­нов­ни стъл­бо­ве са Па­и­сий, Боз­ве­ли, Ра­ков­с­ки и Лев­с­ки.” Наистина, Неофит Бозвели и Левски имат много сходни подходи - широк мащаб и стратегия на своите действия,  последователност и не на последно място, и двамата стават жертва в името на своята цел. 

Няколко думи и за контекста, в който работи Неофит. Това е началото на 19 век, времето на реформите в Османската империя, която се стреми да предотврати разпада. Времето на султан Махмуд II и неговия наследник Абдул Меджид I, времето на султанските укази за равенство на поданниците в империята, "Хатишерифа", 1839 г. и "Хатихумаюна", 1856 г. По времето на Махмуд II е ликвидиран еничарския корпус, овладяни са бунтовете на кърджалиите, премахната е тимарската система на владеене, а по времето на Абдул Меджид I са въведени банкноти, модернизирана е армията, финансите и правото. За българите, това е времето на борбата за църковна независимост. Гръцките митрополити и висши духовници, назначавани по българските земи от гръцкия Патриарх в Цариград, безмилостно ограбват своето паство, шири се корупция, всички висши места се купуват чрез "солени" рушвети. Инакомислещите и борците за църковна независимост биват заточвани на острови или пращани в Атон, така биват заточени Неофит Хилендарски и Иларион Макариополски. 

Проф. Михаил Арнаудов, в своята книга за Неофит Хилендарски (Арнаудов 1930) разказва подробно за живота му. За неговото дело той казва: "Значението на Неофит Хилендарски – или както сам той се подписва Архимандрит Неофит Петров Котленец, или както другите го наричат често, по стар прякор, Неофит Бозвели – лежи там, че той пръв след Паисия заговаря отново и настойчиво за възраждане на българската народност, при което – за разлика от мирния просветител Софроний Врачански, посредник между двамата – главната тежест се полага върху премахване на духовното робство, наложено от Гръцката патриаршия." За пребиваването и учителстването в Свищов, Арнаудов споделя: "В Свищов Неофит пристига навярно в 1813 година, току след свършека на Руско-турската война (1809–1812), която е довела между друго до пълна разруха на града при бомбардирането му от русите и до разпръскване на заможните по-преди граждани по селата в околността или отвъд Дунава, в Румъния. Млад свещеник, 29-годишен, Неофит изпитва живо състрадание към морално и материално съсипаните свищовци и се заема да им бъде полезен според силите си... Неофит прекарва в Свищов само 18 цели години, тъй като онова пресмятане за 25 години включва и отсъствието му в Сърбия, Търново, Цариград и други места. Покрай длъжностите си на духовник, той има две главни грижи, залегнали дълбоко: първата е да преподава в Свищовската келия, наред с учителя Емануил Васкидов, който става негов верен приятел; а втората – да държи проповеди в черква. Ако с училищната си дейност, както и с учебните си помагала („Детоводство“ от 1835 г.), той се врежда между първите наши педагози, заемайки видно място покрай Берона, Христаки Павлович, Райно Попович и др., с проповедите си той отваря път на идеите, които движат напредничавата интелигенция в епохата на т.н. черковен въпрос... За да наблюдава сам печатането на ръководството си, Неофит заминава в 1834 г. за гр. Крагуевац, гдето е тогава резиденцията на сръбския княз Милош Обренович и гдето се намира, преместена, белградската печатница. Преди това, в продължение на една година, Неофит обикаля България, да записва абонати на книжките си и да събира градиво за географията си на страната, както то е изложено в част V. При този случай Неофит се убеждава, колко ниско стои още българският народ в културно отношение, щом дори уж събудени люде не дават поддръжката си на книжовника. В Крагуевац и после в Белград Неофит остава от есента на 1834 г. до лятото на 1836. През това време той има възможност да проучи сръбската оригинална и преводна литература, както и да предприеме излет до Буда-Пеща, добивайки представа за живота на свободните народи. Досади по печатането, проточено твърде дълго – при което след ограбване на парите и на ценните му вещи известна помощ му оказва княз Милош – нетърпение на абонатите, обвинения в забавяне, съзнание за загубено време, всичко това гнети духа на Неофита, който след завръщането си в България не желае повече да остане в Свищов – и потегля из България, спирайки главно в Габровския и Троянския мънастир, гдето е спечелил добри приятели, особено в лицето на Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир. " 

Установявайки се по-късно в Цариград, той е предложен за търновски митрополит, но делегатите (българските) изпратени в Цариград биват подкупени и подлъгани от Гръцкия Патриарх (във Фенер) и в крайна сметка бива назначен друг търновски митрополит. 

Какви са били другите учебници, издавани по това време, за българи? По нашите земи преди 1800 г. са били ползвани (освен ръкописните книги) т.нар. първопечатни славянски книги, 16 век - печатани предимно във Венеция, Румъния и Западните балкани, 17-18 век - предимно в Москва и Киев. Първите печатни книги на новобългарски език, т. нар. старопечатни книги, се счита че стартират през 1806 г., с "Неделника" на Св. Софроний Врачански. В началото на 19 век печатните книги, специално предназначени за българи, се броят на пръсти, повечето са с религиозна тематика и на църковнославянски (старобългарски). Ако говорим за учебните помагала, трябва да отбележим няколко - богатите букурещките българи в началото на 19 век, Полизов, Бакалоглу, Попович, отпечатват едни от първите книги за училищата с българи в Румъния и България (печатани в периода 1824-1830), буквар, псалтир, часослов, Петър Берон отпечатва своя Рибен буквар (1824), малко по-късно, известният учител на редица видни българи, Райно Попович издава "Христоития" 1837, (добро поведение в обществото и някои правила) и други книжки, Христаки Павлович- своята "Аритметика", 1833. По това време се появяват и книжките на "Детеводството" на Неофит Бозвели (1835).

"Славеноболгарское детоводство" е компилативен труд от гръцки школни ръководства, издаден в 6 книжки, както сам Неофит Хилендарски отбелязва на заглавната страница "Собрано от различни списатели...". Включени са считаните по това време в гръцките училища най-необходими предмети: буквар, учение за петте чувства и морала, граматика, аритметика, география и писмовник. Шрифтът е предимно т.нар. стара кирилица, но на места се прокрадва и по-съвременния, т.нар. гражданска кирилица. Хартията е ленена (ленено-конопена), ръчно призведена. Ленената ръчно призведена хартия (забележете нишките на лена и белите вертикални линии- ребрата от решетката за прецеждане на смляната каша), произвеждана от стари парцали, се е използвала дълго време в Европа, от 14 век, когато тя масово заменя скъпия пергамент, до началото на 19 век, когато се появява по-евтината, памучната валцована (машинно произведена) хартия. Към края на 19 век започва изполването на още по-достъпната и евтина дървесинна хартия. Ръководствата на Неофит все още използват старата ленената хартия. Тя е особенно добра, гъвкава и устойчива на времето.

Ленена ръчно произведена хартия,
на която е отпечатано "Детеводството", вижда се и водния знак.

Оригинална мека корица на 6-та част - подвързия, в която са се предлагали тези книжки.
После са се подвързвали допълнително в твърда, по желание на притежателя. 

Как излгежда шестата част, в която са описани правилата за писане на документи и писма. На заглавната страница четем: "Славеноболгарский предручний послателник за наставление на Болгарските юноши… Собрано от различни списатели елиногреческаго диалекта, первом преведен и сочинен на славяновболгарскаго и издан от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же Котлянца. Част шестая содержащая наставителнаго устава и порадъчно подобителнаго примера, послателнаго поучения, как всякий според причините, лицата и обязателства прилично да писува. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835". В книжката са разгледани частите на едно послание или писмо- обръщението, увода, същината, заключението, подписа и др. Дадени са примери за различни видове писма и възможни отговори. Дадени са примери и за търговски (бизнес) документи като полици и др. Посочени са характеристиките на доброто писане- правилност, краткост и яснота. В напътствията за различните видове писма прави впечатление този за Търновския митрополит ("Преосващеннейшому Митрополiту Терновскаго и всей Болгарiи Ексарху  Г.Г. Iларiону"), а между продписите- на няколко търговски къщи от Свищов, с дата от март до август 1835 г. В уводните бележки за търговските писма Неофит изтъква че е важно да се владее "числителната наука" (аритметиката) и покрай чуждите езици - "Матерньiй и поместньiй". Под "поместен"език се разбира гръцки или турски, а под "матерен" се разбира български. За българския език Неофит изтъква, че е срамота да не се изучава, защото той е един от европейските езици и неговата майка е славянският. Това лирическо отклонение има явен патриотичен заряд и патриотична цел. В "писмовника" е обърнато внимание и на качества на документите. Учебникът е написан стегнато и прагматично. Въпреки на места черковнославянската редакция на езика и сложните прилагателни, стилът е пригоден към целта на книжките- да служат като учебници. По сведенията на педагога Н.Ванков, учебниците на Неофит Хилендарски са били, заедно с пособията на Неофит Рилски "най-разпространените из нашите училища в епохата на взаимната метода" (Ванков 1900).

Заглавна страница на 6-та книжка ("Писменника"). 

Първи страници (увод) на 6-та книжка ("Писменника"). 

За стила на писане - 6-та книжка ("Писменника"). 

Видове писма, 6-та книжка ("Писменника"). 

Примери за "полици" - 6-та книжка ("Писменника"). 

С право можем да считаме Неофит Бозвели за един от първите български учители и будители, а неговото "Славеноболгарское детоводство" в 6 книжки- за първият български енциклопедичен учебник.  

CMS 1906: The Chicago Manual of Style, Wikipedia, посетено на 25.10.2020 г., https://en.wikipedia.org/wiki/The_Chicago_Manual_of_Style

Детеводство 1835: Словеноболгарское детеводство, посетено на 25.10.2020, https://bg.wikipedia.org/wiki/Славеноболгарское_детеводство

Маркова 1993: Маркова, Зинна, Неофит Бозвели и Българското възраждане //Неофит Бозвели и българската литература, БАН, София, 1993  

Арнаудов 1930: Арнаудов, Михаил, Неофит Хилендарски Бозвели 1785 - 1848 живот-дело-епоха// издава Св. Синод на Българската църква, София, 1930 

Ванков 1900: Ванков, Н., сп. "Училищен преглед" год. V, стр. 591 // Министерство на народното просвещение София, 1900

                    Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Първото немско издание на "Под игото" или как един българин с ромски произход преведе романа

Преди време взлезнах в една антикварна книжарница и видях една малка книжка "Unter dem Joch" в зеленикаво-сива картонена корица. Подозирайки, че това може да е първото издание на "Под игото" на немски, добавих я към другите избрани книги. Да, тя се оказа първата част на първото издание на немски на емблематиния роман на Иван Вазов,  Unter dem Joch, I. Teil, Jwan Wasoff, формат 12 см х 19.5 см, IV стр. заглавен лист и предговор + 249 стр. текст + 3 стр. реклами, която е втора книга от поредицата Bibliothek der Bulgarischen Literatur, издавана от Иван Парлапанов (Jwan Parlapanoff) в Лайпциг, през 1918г. След дни се върнах и питах за другата част, дали случайно я няма. Книжарят каза, че я взел от битака и че един негов колега бил взел другата част (там, на битака, в суматохата, всеки взема бързо по нещо, когато има купчина изсипани книги). С известни усилия се свързах и с другия книжар и купих другата част на "Unter demm Joch", II. und III. Teil, формат 12см х 19.5см, 2 стр. заглавен лист + 272 стр.

Първото издание на немски на "Под игото" от 1918г.

Имайки подръка цялото немско първо издание на "Под игото", издадено като 2-ра и 3-та книга от поредицата на "Библотека българска литература", започнах да разучавам повече за преводача д-р Атанас Димитров и издателя д-р Иван Парлапанов. През следващите дни, Константин Хаджиев, от една друга антикварна книжарница, стар мой събеседник по бира и литература, любезно ми подаде свои изрезки от стари вестници и преписани текстове за преводача, за който той се е интересувал живо преди време. Константин, или както го наричат колегите му, Коцето, знае доста езици и е отличен книжар, продаващ книги дори на екзотични езици (като например, на финландски, датски, румънски). Може би, за да ме заинтригува, той дори спомена, когато ми подаваше изрезките от стари вестници, че преводачът Атанас Димитров е бил от ромски произход. Аз пък, от своя страна, знаех за издателя Иван Парлапанов, че е издал прекрасен алманах за България на немски. И така, държейки в ръка първото издание на немски на "Под игото", знаейки любопитни факти за преводача и издателя, реших да напиша този текст, за да се разбулят някои от мистериите околко този превод на романа на Вазов.

Заглавна страница на първа част на "Под игото", 1918 г.

Странно е, че "Под игото" излиза на немски толкова късно. Докато английското първо издание е издадено през 1894г. (всъщност излиза в края на 1893 г., въпреки, че на корицата е отбелязано 1894 г.), немското излиза чак през 1918г. Но ако се вгледаме в историята на неговото издаване, в обстановката през онези години, няма да е толкова странно. Една от причините е, че ставайки съюзник на Германия по време на Първата световна война, България влиза в полезрението на немските общественици и интелектуалци. И така, за преводача и издателя...

Портрет на д-р Атанас Димитров

Атанас Димитров, преводачът, е роден през 1874 г. в с. Градец (Котленско) в ромско семейтво. Като будно дете, той привлича вниманието на своите начални и прогимназиални учители. Тогавашният главен учител Хр. В. Димитров, родом от същото село, помагал на ромчето Атанас, снабдавал го с учебници, помагал с дрехи и го канил на трапезата у дома си (Димитров 1934). Изпраща го в Сливенската гимназаия, където Атанас се представя отлично и чрез препоръката на учителския съвет при Гимназията, Министерство на народната просвета му отпуска стипендия за следване- философия в Йенския университет в Германия. В Сливен Атанас е подкрепен и от заможния и интелигентен сливенски гражданиин Илия Гудев (Комитет 1937). Гудев по-късно става кмет на Сливен. През 1898г. Атанас Димитров завършва Университета с Magna cum laude (голямо отличие) и написва докторска теза от 187 стр. на тема "Физиологичните основи на Етиката на Фихте". Тезата е посветена на благодетелите му Хр. В. Димитров и Ил. Гудев. След завръщането си в България, Атанас Димитров учителства в Русенската и Габровската гимназии. Спечелва конкурс и става преподавател в университета в София, пише в сп. "Мисъл" и "Училищен преглед". Умира внезапно през 1916 г.

 От книгата "Юбилеят на Илия Грудев", 1937 г.

Видният философ Димитър Михалчев пише в статията си "Расизмът под закрилата на философията": "Когато бях студент и после млад доцент, в нашия университет имаше един лектор по немски език, д-р Атанaс Димитров (поч. 1916), когото познавах лично много добре. Тоя човек, роден в с. Градец, бе стопроцентов циганин и той съвсем не криеше това. Беше прекрасен лингвист. Свършил бе философия в Йена (Германия) и бе написал на немски език една отлична дисертация за Фихте" (Михалчев 1981).

Издателят на първото немско издание на "Под игото", д-р Иван Парлапанов, също е от с. Градец, също е роден през 1874г.. Основното си образование получава в селото, а следващата степен в Казанлък. Според легендата, описана от Христо В. Димитров [1: 38–41 стр.] и Петър Величков (Величков 2013: 42–48 стр.), негова баба е Дженда, любимата на Шибил, която е прототип на Йордан-Йовковата Рада от разказа „Шибил“. През 1897 г. постъпва в Университета в Лайпциг, където през 1902г. защитава докторска степен [6]. След 1904 г. трайно се установява в Лайпциг, жени се за немкиня и започва да се занимава с търговия на книги, издателска дейност, установява отношения с видни немски и български учени, поети, писатели и общественици. Издава в превод на немски 9 книги от т.нар. Bulgarische Bibliothek (създадена заедно с проф. Густав Вайганд), съставя 3 и издава 2 уникални Алманаха Царство България (Алманах 1917), издава "Под игото" като книжка 2-ра и 3-та на Bibliothek der Bulgarischen Literatur. 

Проф. д-р Густав Вайганд - лекция в Лайпциг, посветена на Балканските народи, издадена като книжка в София през 1898 г.

Атнас Иширков. България- страна и народ, книга 1 и 2 от поредицата "Българска библиотека", издател Иван Парлапанов, Лайпциг, 1916 г., 1917 г.

Алманах Царство България, съставител Иван Парлапанов, издателство Max Beck, Лайпциг, 1928

Вестник Мир, бр. 4827/22.03.1916 г. съобщава, че по инициатива на лайпцигски професор Густав Вайганд започва издаването на немски език в Германия на една научнопопулярна библиотека, която в отделни томчета от 5 до 7 печатни коли ще третира въпроси върху географията, историята и етнографията на България, върху стопанския и културния живот и военното дело. Редактор на библиотеката е проф. Вайганд, а издател – българинът д-р Иван Парлапанов от Лайпциг. Съобщава се, че първата книга на библиотеката – трудът на проф. д-р Анастас Иширков „България – страна и народ“ – вече е под печат. Bulgarische Bibliothek има редакционен комитет в София, състоящ се от проф. д-р Анастас Иширков, проф. Владимир Моллов, Йосиф Хербст и Андрей Протич, и почетен комитет, състоящ се в началото от проф. д-р Август Лескин, проф. д-р Карл Каснер, проф. д-р Ханс Юберсбергер от Виена и проф. д-р Оскар Ашбот от Будапеща. Работата на Комитета получава и подкрепата на министър-председателя германофил Васил Радославов. (Буров 2019)

Статия на Йордан Савов в "Досие" - месечно приложение на в. "Литературен форум", бр. 7, 1991г.

Но как по-точно става превеждането на "Под игото" на немски? Йордан Савов, в своята статия от 1991г. в "Досие", месечно приложение на в. "Литературен форум", дава тези детайли (Савов 1991). В личния архив на Илия Гудев, пазен в Сливенския окръжния държавен архив (фонд 386 К, опис 2, арх. ед. 108), той открива няколко писма на Атанас Димитров до Илия Гудев. От тях става ясно, че преводът е почти завършен още през 1894г., но след това преводачът го редактира през следващите три години. Работата му по дисертацията също забавя превода. В едно от писмата на Атанас Димитров, с дата от 2 август 1894 г. четем следното, казва авторът на статията и откривател на писмата: "Един мой приятел е вече от две недели в София и ми разправя ужасни работи за българските отношения. Преди всичко препоръките и подкупничеството! Несправедливостите на всяка стъпка. Ходил е в министерството при различни хора- при Доросиева, при Въжарова, при Ангелова, Лафчиева, Вазова и т.н. Само Лафчиев и Вазов го приели като студент, всички останали са го посрещнали с лукава усмивка. Тези редове Ви (до Гудев) пиша, защото е станало дума при Вазова, т.е. аз го бях задължил, ако види че Вазов се интересува за студенчески работи и ако е в кеф, да докара дума за мене. Приятелят ми докарал думата за романа "Под игото" и издаването му на немски. От думите на Вазова заключил приятелят ми, че той иска издаването му. (Романът съм превел с позволението на Вазова още преди 2 години с моята хазяйка, преработил съм I и II част с един списател и вярвам, че първата част е много добре изработена. Докторският ми изпит обаче ми отне времето и аз трябваше да го зарежа). Това обстоятелство накарало Вазова да пита по-подробно за мене и най-сетне му съобщава другарят ми, че аз имам намерение да се предам на академическа кариера. Това съобщение заинтересувало Вазова още повече и му казал да отиде втори път при него... ". В друго писмо от 24.09.1895 г. изпратено до Илия Гудев от Йена, Атанас Димитров съобщава отново за превода: "Скъпи ми Благодетелйо! ... Сутринта работя своя работа, следобед и вечер 1-2 часа романа, който е на свършване. Сега четем преведеното и поправяме и сетне даваме провереното да се преписва. На този роман ще благодаря (за) почти всичкото си знание на немски език. Аз ви бях обещал нещо за списанието...". 

Поради внезапната смърт на преводача през 1916 г., Елефтерия Факлиева в сп. "Литературна мислъл" твърди, че преводът на изданието от 1918 г. е довършено от Артур Лутер, преводач от руски (Факлиева 1970) . Нa заглавната страница на немското издание на "Под игото" от 1918г. (виж снимката по-горе) е посочено, че е преведено от д-р Атанас Димитров и публикувано от Фриц фон Филип, консул на България, издателство Иван Парлапанов. 

Накрая, в статията на Йордан Савов са посочени любопитни неизследвани съобщения и догатки за евентуална по-ранна поява на превод на "Под игото" на немски език, например, в книгата на Илия Бояджиев "Епопея на българкия живот", стр. 89 се цитира френския вестник "Льо тан" (Време), на стр 98 се цитира френска статия. Юбилейният брой на сп. "Светлина" за Вазов от 1895 г., съобщава за излизането на романа на немски и че всеки момент се очаква да пристигнат екземпляри от немското издание. Но до момента не са открити такива по-ранни издания. 

Предговор на романа от проф. д-р Карл Каснер

Начало на романа

В немското издание на "Под игото" от 1918 г., преведено от Атанас Димитров, публикувано от Фриц фон Филип, тогава генерален консул на България, издателство Иван Парлапанов, в предговора, метеорологът проф. Карл Каснер, един от водещите в този момент български познавачи в Германия, пише: "Настоящият роман е едно от забележителните произведения на новата българска литература. Той има не само висока поетична, но и историческа стойност." 

И така, чрез значителните усилия на талантливия българин от ромски произход д-р Атанас Димитров, "Под игото" преминнава границите на Германия. За да разкаже за един самобитен народ в навечерието на Освобождението.

Литература:

Димитров 1934: Димитров, Христо Вълков, С. Градец (Котленска околия) // Издание на Градецката културна дружба "Съгласие" в София. Бургас, 1934.

Комитет 1937: Юбилеят на Илия Д. Грудев, Комитет "Илия Грудев". Сливен: 1937.

Савов 1991: Савов, Йордан, Мистериите около преводите на ''Под игото" // "Досие", месечно издание на в. "Литературен фронт", 1991, бр 7 [11].

 
Михалчев 1981: Михалчев, Димитър, Избрани съчинения // "Наука и изкуство", с.436, София: 1981.

Буров 2019: Буров, С., Л.Бурова, Сто години Bulgarische Bibliothek на Иван Парлапанов и Густав Вайганд // От средновековния немски до съвременния български език. Сборник в чест на проф. д-р Борис Парашкевов. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2019, с. 103-114. ISBN 978-954-07-4777-4https://www.academia.edu/42718931/ (04.08.2020)

Schaler 2013: Helmut Schaler, ..., Bulgarien-Jahrbook 2013, https://www.researchgate.net/publication/284512604_Bulgarien-Jahrbuch_2013/link/565463b008aefe619b19dded/download ((04.08.2020))

Величков 2013: Величков, П., Градешки циганин е прототип на Шибил. // В: Библиотека, № 1, 42–48. София, 2013.

Факлиева 1970: Факлиева, Е. Немските издания на романа "Под игото". // Литературна мисъл, 1970, кн. 4.

Алманах 1917: Дигитализирана версия на Алманах Царство България, 1917, 1919, https://guides.loc.gov/bulgaria-telephone-directories/digital-directories (04.08.2020)

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Материалът e подготвен със съдействието на Константин Хаджиев, книжар

Когато RAM паметта беше много малка или любопитни факти за историята на микрокомпютрите в България / When the RAM was very little or some curious facts about the microcomputers' history in Bulgaria

Понякога дискутирам със студенти и ученици, когато разработват своя проект или дипломна работа, включващи софтуер, какъв е алгоритъма? Ами ето, показват ми програмата и почват да обясняват как работи. А как са организирани данните? Ами ето, казват, в тези файлове или тази база-данни. На въпроса, този код, с така хубаво написани на английски дълги имена на променливи, откъде е (защото перфектните англисйки имена показват, че е отнякъде)? Отговор- ами, май го бях взел/а (считайте копирал/а) от еди къде си от нета, там има такива свободно достъпни обекти, функции и т.н.

Не може да се отрече забележителната способност на сегашното поколение да използва готови или полу-готови ресурси в Интернет, да намери видео-туториал по въпроса, вместо да се чете текст. Тези налични онлайн ресурси, често са организирани в йерархична стуктура и програмиращите на по-високо ниво изобщо не се интересуват от по-ниското, кой го е правил, надеждно ли е, може ли да има пробиви. Този подход на разработка на софтуер има своите предимства и недостатъци, които сега няма да обсъждаме. Времената се менят и щом може така (copy-paste на код), значи може... става по-бързо! Разбира се, има и програмисти, които почват от идеята, после алгоритъма, после дизайн на базата-данни, интерфейса, след това създаване на прототипа на софтуера, тестване и т.н. Но те са по-малкия процент...

Искам да разкажа няколко любопитни факта за зората на микрокомпютрите в България, през 80-те, когато всичко имаше значение- големината на програмата, обема на данните, бързината на алгоритъма. И най-вече RAM (Random Access Memory) паметта. Ниските параметри на тогавашните  PC-та имаха и едно предимство, учеха на внимателно отношение към програмирането, оптимизация на кода и разбиране на хардуера.

Микрокомпютър "ИМКО-2"

По време на една математическа лагер-школа, в един лагер извън града (тогава имаше такива бази, подходящи да се настанят, например, 100 младежи), през 1983 г., един ден дойде служебен бус и ни стовари кашони с техника. От кашоните изскочиха 4 нови микрокомпютъра ИМКО-2, които внимателно настанихме в една зала. Тогава тези машинки бяха много скъпи, един ИМКО-2 (или "Правец 82") струваха колкото една нова кола "Москвич" или "Жигули". Стояхме по вечерите и чакахме ред пред залата да се доберем и седнем на някой компютър. Забелязахме, че имат вградени дори 2 езика, Асемблер (за управление на хардуера на "ниско ниво") и BASIC- език за програмиране на "високо ниво". Имаха 8-битов процесор (6502) и 48 kB оперативна памет (RAM). Тогава направих и първата си програма, една мини игра, обстрелване на обект от оръдие, като се използва физичния закон за движение на тяло, хвърлено под ъгъл на хоризонта. И чертане на параболи! По-късно, през 1988 г., когато се запознах с един от създателите на електрониката в България, проф. д.т.н. инж. Йордан Боянов, започнахме да правим и публикуваме и по-сложни програми в областта на компютърната графика и електронна музика, на BASIC и PASCAL. Повече за Професора, който е и един от създателите на нашата телевизия, както и главен редактор на сп. "Млад конструктор", може да прочетете тук  .

Каква е предисторията на нашите микрокомпютри. В края на 70-те, явно виждайки постиженията на САЩ и Япония в областта на електрониката, Държавният комитет за наука и технически прогрес и Министерство на народната просвета възлагат на група специалисти от Института по техническа кибернетика и роботика при БАН да разработят български микрокомпютър. Така през 1980/81г. се появява "ИМКО-1", а към края на 1982 г.- усъвършенстваният вариант "ИМКО-2". Наименованието идва от "индивидуален микрокомпютър" и от този вариант са раздадени на училищата около 200 бр. Приборостроителният завод в Правец започва масовото производството на тези микрокомпютри под името "Правец 82".  Микрокомпютрите копират архитектурата на Apple II,  но изполват и произведени от Източния блок електронни елементи.

Микрокомпютър "Правец 82"

"ИМКО-2" и "Правец 82" имаха само 48 KB RAM. Забележете, тук говорим само

Структура на памета

за кило-байтове, дори не за мега. И вграден Асемблер и BASIC. Имайки предвид тази много ограничена памет, всяка програма се прецизираше и ако е нужно, се зареждаше на части. Ето една програма, "Композитор 1", за "Правец 82", реализирана на BASIC от автора на този материал и публикувана съвместно с проф. Боянов в сп. "Млад конструктор", 1988 г.

 

По това време не беше ясно дали бъдещето е за микрокомпютрите или за големите машини (mainframes). Като студенти дори ни тормозиха да реализираме програмите на терминали на големи машини, като VAX, на FORTRAN, а микрокомпютрите считаха за аматьорски устройства, за игри или за училищното образование.

Росен Петков, с компютър "Правец 82" с 5.25" флопи-дисково устройство, в Националния студентски дом

Първоначално програмите се запаметяваха на магнитна лента, използваха се аудио-касетофони с аудио-касетки (но качествени!). Методът не беше много надежден и се правеха няколко копия на касетки, за всеки случай.

Външно запаметяващо устройство- касетофон

DOS (Disk Operating System) се зареждаше от средно-големи, 5.25" дискети, чрез флопи-дискови устройства. Такива дискови устройства първоначално се внасяха, а после се произвеждаха в Чирпан.

5.25" дискета

По-късно, към края на 80-те се появиха и 16-битовите микрокомпютри "Правец 16".

Такива бяха първите микрокомпютри. Въпреки малката си RAM памет (48 kB), те успяваха да поберат нужния код и данни. И бъдещето се оказа на PC-тата, много от производителите на  големи компютри (mainframes) фалираха! В края на 90-те стана възможно производството на памети с много голям капацитет. Локалните мрежи и PC -тата бяха свързани глобално и Интернет направи техниката и ресурсите много по-достъпни. След 2014, бумът на смартфоните и рязкото поевтиняване на електронните устройства (благодарение на изнесените заводи в Китай и все по-развитите нанотехнологии за производство на чипове) "демократизира" достъпа до техника. Един любопитен факт, при едно посещение на Сиера Леоне и пътуване в провинцията, видях много села без ток и вода, но с генератори и зарядни за телефон и услуга "зареждане на мобилен телефон", т.е. в джунглата може да нямаш вода или ток, но има начин да си заредиш телефона 😊 А сега, наличието на няколко десетки GB памет в телефона, е задължително!

Росен Петков
Председател на СОКИ и преподавател по "Компютърна графика" в ТУ-София и ТУЕС
https://bg.wikipedia.org/wiki/Росен_Петков