Как се купува нова антена за Радиото по времето на социализма

/една история, разказана ми от проф. Йордан Боянов, която ще се опитам да пресъздам по памет/

Проф. Йордан Боянов е един от създателите на българската електроника, с който имах честта да работя и от когото научих много. Ето една интересна и поучителна история, разказана ми от него, която е останала в съзнанието ми след доста години.

проф. Йордан Боянов, Wikimedia

Преди това нека кажа няколко думи как се запознах с Професора. Една вечер, около 1987г., по един от коридорите на Ректората на Техническия университет- София цареше мрак, някои лампи бяха изгорели и още не бяха ги подменили. Видях един възрастен човек, който се беше навел и търсеше нещо изгубено по пода. Попитах го какво, отговорът беше- монета, която е изпусната на пода. Намерихме монетата, оказа се някаква доста стара, не помня каква, но явно ценна и човекът ме покани да пием кафе в кабинета му. Прочетох на табелката на кабинета “проф. д.т.н. Йордан Боянов”. Така започна познанството ми с този изключителен човек, който после стана мой учител. Въпреки, че следвах “Изчислителна техника”, а Боянов беше в катедра “Електонна техника”, работихме по редица проекти и след завършването ми ме покани като преподавател в кат.”Електронна техника” на ТУ. Йордан Боянов беше многостранна личност, преподавател, учен, едновременно професионалист и радио-любител, експериментатор на нови технологии. Като главен редактор на списание “Млад конструктор” беше усетил бъдещето на микрокомпютрите (тогава “Правец 82”, “Правец 16”) и беше открил специална рубрика за алгоритми и програми за микрокомпютри, на езиците Бейсик и Паскал. През 1988 г. с него и Симо Лазаров публикувахме едни от първите в България обработващи и синтезиращи програми за електронна музика, за MIDI интерфейси и нотни редактори. Боянов беше доста властен човек, беше заемал важни постове в държавата- директор на радиоразпръскването в Министерството на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, главен конструктор в слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ в София, заместник-ректор на ВМЕИ (сега ТУ-София) и други. И така, да започнем интересната и поучителна история, която имах удоволствието да чуя и която предавам по памет след доста години, така че може да има неточности или дори грешки. Разказвал съм я на приятели и те винаги са ме съветвали да я напиша. Ето я написана.

РПС "Вакарел"

В началните години на социализма, след овладяването на властта, през 50-те години, започва работа по обновяването на радиоразпръскването в България и създаването на телевизията. Старите станции и антени от царско време не са достатъчни, а и поради липса на резервни части, някои спират или работят с намалена мощност. Между другото, една от емблематичните стари радиопредавателни станции е тази на Вакарел (като се минава по магистралата се вижда антената), проектирана и построена от специалисти на Telefunken през 1937г., с мощност 100kW.  Беше спряна през 2015г. след 78 години непрестанна работа!

През 50-те години проф. Боянов е командирован, заедно с един партиец (придружителят вероятно е и ченге) от другарката Цола Драгойчева, виден функционер на БКП и тогава министър на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, в ГДР, да закупят нова антена за Радиото. “Отидохме при една фирма”, разказва проф. Боянов, “да получим предложение и онези ни казаха за антената една солена цена –милиони”. “Като чу сумата, за която трябваше да се подпише договор, партиеца (другият придружител) се поболя, влезна в болница и ме остави аз да подпиша, имал ми доверие, каза”. Естествено, при неправилно решение и профукани милиони “преводни рубли” (валута за разплащания между соц. страните) е щяло да има наказание и то сериозно. “Върнах се в хотела”, разказва Боянов, “и се чудя какво да правя, как да преценя цената в офертата. Реших да питам за съвет един стар продавач на електронни лампи, той имаше магазин в София. Звъня на бай Иван (за целите на разказа, името Иван е условно) и обяснявам, бай Иване, така и така, как да преценя тази антена толкова ли струва?”. А бай Иван отговаря: “Данчо, аз не мога да ти кажа дали струва толкова, но мога да ти кажа, че всяко устройство има един параметър, който е най-важен за цената. При локомотивите знам, че това е тонажа, при антените виж, може би е височината, килограмите и т.н.”. След този прост, но умен съвет на бай Иван, Боянов започнал да рови по каталозите и открил че, да, височината е едни основен параметър, който формира цената. Разгледал и други антени по каталози. “На следващия ден”, разказва Боянов, “отивам във Фирмата и казвам, антената не струва десет милиона преводни рубли (примерно), а осем”. Немците се направили на обидени, казали че нямат повече време за преговори и че се готвят за някакво изложение. Боянов се върнал в хотела смутен, дали е постъпил добре с пазарлъка. Минали дни, Фирмата не се обажда. Но през последния ден от пребиваването му в Германия, немците го извикали и подписали за редуцираната цена. Заради спестените пари на държавата, Цола Драгойчева наградила Йордан Боянов с орден и две заплати. Така благополучно завършило това договаряне.

Тази история ни показва три важни извода: Първо, когато се проектира нещо и искате да знаете колко би струвало ориентировъчно, намерете най-важните ценообразуващи параметри, оставете подробностите, вижте зависимостта на един-два параметъра върху цената. Второ, не се притеснявайте да питате експерти, дори и ако са косвено свързани с темата и направете сравнителен анализ. Трето, бъдете креативни, не се предавайте, мислете как да прецените едно предложение, дори и когато нямате лесна информация за подобни продажби!

Росен Петков- 

преподавател в Технически университет-София и 

Технологично училище по електронни системи

Една книга за медийната грамотност и плуването в “морето” Интернет

/”Уловени в мрежата” на Вени Марковски/

Наскоро на пазара се появи една книга с калейдоскоп от разкази за интересни казуси и случки в мрежата, книгата на Вени Марковски. Още предговорите, написани от известни личности, ни показват акцентите- за фалшивите новини, за дезинформацията, за социалните мрежи, изобщо за разбирането на феномена Интернет.

Add caption

Книгата започва с някои практически съвети как да се държим в социалните мрежи. В училище или в къщи понякога може да ни кажат как да се държим пред хора, но рядко ще ни посъветват как да се държим в мрежата. И често пъти ние забравяме, че мрежата също е едно общество, в което трябва да спазваме определени правила, за да се чувстваме добре и да бъдем приети добре- “спазвайте добрия тон”, “забранете на стената ви” присъствието на хора, които са “фоби”, “анти” и подобни, “пишете грамотно” са сред практическите съвети на Вени. Внимавайте с приложенията в социалните мрежи, какви данни предоставяте, на какво се съгласявате. Разпознавайте Интернет троловете. Различавайте некоректните атаки срещу личността или обстоятелствата, често тези атаки се обосновават с подвеждащи умозаключения, посочва авторът- “Не може да вярваш на Иван, когато казва, че тази политика ще помогне на икономиката. Той самият е безработен” е един пример за подвеждащо умозаключение.

Как да различаваме фалшивите новини в мрежата? Това е нещо, което ме е занимавало още от навлизането на Интернет в България, от средата на 90-те. В ръководената от мен асоциация Студентско общество за компютърно изкуство /СОКИ/ имаше студенти, които бяха обсебени от новата технология и стояха до късни вечери пред компютрите в офиса, ние имахме една от първите Интернет връзки. Напразни бяха усилията ми да им напомня, че ги чакат в къщи. Тогава се роди идеята да направим един образователен проект “Насилието на информацията” (The Violence of the information)- за достоверността на информацията, за надеждността на сайтовете, за боклука в информацията. Вместо обаче ситуацията да се подобри, тя се влоши и след 10 години  отново направихме обучения по темата. Сега информацията ни засипва чрез смартфоните и социалните мрежи. Така че тук сме на абсолютно еднакво мнение с Вени Марковски- фалшивите новини са огромен проблем, а борбата с тях става чрез обучение по медийна грамотност. Ако не се бориш с фалшивите новини, рано или късно ще станеш тяхна жертва, се казва в книгата. В "Уловени в мрежата" са дадени примери за редица лъжливи новини- за Европейския съюз, за историята на България и др. Евтината пропаганда е често срещано явление, напомня автора.

Add caption

Същевременно мрежата е символ на свободата, на непослушанието, което може да донесе полза за обществото. Интересният пример от книгата, с МТИ (Масачузетския технологичен институт) и наградата от 250 000 долара за непослушание, което е донесло полза на обществото, показва интереса към феномена- несъгласие, творчество, смелост, за което свободната мрежа е много подходящата среда. И тук са посочени постоянните опити от страна на институциите да се ограничи свободата в мрежата, която често е “неудобна”, опитите през годините да се лицензират Интернет доставчиците, опитите да има безконтролен достъп до дисковете на сървърите от страна на МВР и други идеи от времето на “аналоговото” мислене. Спомням си един протест против приемането на ACTA, споразумението за борба с фалшификациите, на площад “Народно събрание”, София, където се срещнах с автора на книгата и поговорихме къде сериозно къде шеговито, какво ще се случи, ако се наблюдават безконтролно (и безотчетно) дискове на сървъри и мейлове. Ще наблюдаваме ли кореспонденцията на любовниците си, ако никой не ни контолира и не се оставя следа кой се логва?

Заглавието на втората част “Крайно време е да престанем да бесим кадърните и да държим чушкопек на остъкления балкон” съдържа калейдоскоп от теми, предизвикали оживен интерес и реакции в мрежата. “Нашенецът не се усмихва”, “Повече българи, по-малко байганьовци” и други статии показват желанието на автора страната ни да бъде едно по-добро място за живеене. Мрежата е мястото където може да се публикува цялата историческа истина, а не само части от нея (както се случва често), са един от изводите, направени в друга статия.

Третата част ни поднася две интересни статии от други автори, теми, които често се обсъждат онлайн- “Живков и икономиката на днешна България” и “Нямам какво да крия и други погрешни разбирания за неприкосновеността на личния живот”. Погрешните схващания и разгорещените дискусии по тези теми изискват разглежданията им от експерти, на които експерти автора на книгата заделя място.

Калейдоскопът от разкази на основателя на “Интернет общество- България” ни разкрива “голямото и сложно за разбиране място”, пълно с проблеми- технологични и социални, но и пълно с живот и свобода, място, наречено Интернет. Разбирането на тези проблеми важно и е гаранция за демократично мислене и развитие.      

Росен Петков-

Председател на СОКИ и на Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства “Компютърно пространство”