Старите карти разказват - два епизода от Руско-Турската война

Скоро ми се наложи да обяснявам за боевете около Шипка и с изненада установих, че в Интернет почти няма дигитализирани карти на бойните действия и е много трудно човек да си представи ситуацията в Шипченския проход. Повечето хора знаят за Шипка от стихотворението на Иван Вазов "три деня младите дружини как прохода бранят" и картината позната у нас с краткото ѝ наименование „Защитата на Орлово гнездо” на руския художник Алексей Николаевич Попов.

„Защитата на Орлово гнездо” на Алексей Попов.

Но истината е, че боевете и опазването на Шипченския проход са траели месеци, че тези боеве са част от целия театър на бойните действия около Стара и Нова Загора, Казанлък и Шейново, че тези боеве са свързани и с Плевенската епопея, защото в Шипченския проход руснаци и българи задържат армията на Сюлейман паша, която има за цел да премине прохода и да разбие обсадата на Плевен.

Не на последно място, през годините има разминавания в употребата на наименованието "Шипка". През втората половина на 19 век върхът (с Паметника на свободата) е бил известен дори и сред турците като връх Свети Никола, а връх Шипка се е намирал на километър от Св. Никола, над сегашния паркинг, който е пред стълбите на Паметника на свободата. През времето на социализма, връх Свети Никола е преименуван на връх Столетов, после на Шипка и като че ли се оказва, че има два върха с едно и също име. Погледнах и съвременна планинарска карта, там беше означен "стария" връх като Шипка, а на сегашния стоеше наименованието "Паметник на свободата". Трудно се намират в Интернет и разположението на върховете около Св. Никола, на които също са се водели кръвопролитни битки и са част от Шипченската епопея. Разбира се, в музеите могат да се намерят много подробни материали, но за съжаление, голяма част не са дигитализирани.

Зарових се из старите книги, придружени с карти, от моята колекция, и стигнах до няколко интересни карти, с които бих искал да илюстрирам театъра на бойните действия в Шипченския проход. Тези карти включваха прочутата голяма карта на Феликс Каниц, притурка към първото и следващите издания на немски на книгата в три тома "Дунавска България и Балканът", 1875, 1880, 1882 г. (Каниц 1882), картите в книгата на генерал Радко Димитриев, "Боевете и операциите около Шипка", 1902 година (Димитриев, 1902), картите в "Гурко и Сюлейман" на генерал Атанас Тодоров, 1902 година (Тодоров 1902) и картите и гравюрите на една богато илюстрована руска книга, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г., под редкацията на генерал Сергей Зыков (Зыков 1881). 

Нека разкажем, чрез картите и старите книги, за два епизода от Руско-Турската война, за преминаването на Дунава, чрез картата и илюстрациите на Феликс Каниц в "Дунавска България и Балканът" и за Шипченската епопея, чрез картите и илюстрациите в посочените по-горе книги.

Картата на Феликс Каниц е използвана от руските войски за преминаването на Дунава. В Османската империя изобщо не се насърчавало правенето на карти, защото са се опасявали от използването им за евентуални бойни действия. Често разстоянията се мерели с време на преход, нямало е точно означение на селищата. Ето как изглежда една карта на Балканите, призведена в Западна Европа от Герардус Меркатор, от около 1620 година. Земите на Южна България и Беломорието се казват Romania, името идва от времената на Византия, България е между Дунава и Стара планина, а Румъния се нарича Влахия.

Карта на Балканите, Меркатор, издание ок. 1620 г.

Феликс Каниц си е извоювал прозвището "Колумб на Балканите". Той посещава 18 пъти България, за първи път през 1860 г. и за последен, през 1883 г. Роден през 1829 г. в Будапеща, Австрийска империя, в богато търговско семейство, той е "бил оставен свободно да се занимава с изкуство" (Романски 1939). През 1842 посещава литографския институт в Будапеща, а през 1847 се преселва във Виена и посещава един литографки институт там (Романски 1939, стр. 11), там става и "художествен пълномощник", после художествен редактор на сп. "Илюстрирте Зайтунг" и съветник на император Франц Йосиф I. При посещенията си в България, Каниц скицира всичко, което му се изпречи на пътя, градове, природни забележителности, исторически руини, архитектура, обичаи. Среща се с видни личности, като Митхад паша и Колю Фичето. Възхитен е от неговия мост при Бяла (Беленския мост). Тези илюстрации, после дооформени, са отпечатани в забележителния му труд "Дунавска България и Балканът", първият том и картата са издадени на немски през 1875 г., а следващите- малко по-късно. Президадени са през 1880 и 1882, където Каниц добавя още илюстрации (Каниц 1882).

Корица на третото издание на "Дунавска България и Балканът", Лайпциг, 1882 г.

За първия том от първото немско издание през 1875 г. има и отзиви в българската възрожденска преса. В списание "Летоструй" от 1875 г. и 1876 г. са поместени кратки отзиви. В "Годишната книга" на "Летоструй", под редакцията на Янко Ковачев, има поместена статия за картата и том I на Каниц. Критично е отношението към текста на том I на "Дунавска България и Балканът", който на места показвал недобро познаване на характера и историята на българския народ, но се дава и обяснението, че за това непознаване е виновен затворения в себе си наш народ, който е недостъпен за чужденците поради необразоваността си. (Ковачев 1876, стр. 117).

сп. "Летоструй", 1876 г.

За подробната картата на Феликс Каниц, с дължина около 148 см. (в различните издания има малки разлики в размера), "Летоструй" пише много ласкави отзиви: "Ние имахме много пъти случай да видим Каницова-та карта, и засвидетелствуваме, че до сега по-добра и по-подробно изложена карта частно за България не сме видели" (Ковачев 1876, стр. 117).

 

Оригинална карта на Дунавска България и Балканът, литография, автор: Феликс Каниц, от третото издание през 1882 г.

Ето и детайл от картата, показващ прохода Шипка и връх Свети Никола. В статията от 1876 г. в "Летоструй" се изтъква и заслугата на Каниц за описанието и изобразяването на силуета на Св. Никола в "Дунавска България и Балканът".

Шипченския проход и Св. Никола в картата на Феликс Каниц, от третото издание 1882 г.

Силует на Балкана изглед към връх Св. Никола, илюстрация на Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Каниц, като майстор на илюстрациите, изобразява много места у нас, като прави една подробна "снимка" на България през 1860-те и 1870-те години. Тук не е мястото да навлизаме в детайли за тези интересни илюстрации, ще дадем само няколко примера, за София, Търново и Несебър. Каниц подбира специални гледни точки, интересува се и от историческите руини (стената на София, например), от архитектура, от етнографията. Каниц е един от първите, които разкриват красотата на Белоградчишките скали. Дори неговия приятел Ами Буе, също посещавал България, е впечатлен от рисунките на Каниц на Белоградчишките скали.

Белоградчишките скали, илюстрация на Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

София с изглед към Витоша, илюстрация на Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Търново, Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Несебър, преходът към Стария град, Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Картата на Каниц е била много важна при дебаркирането на руските войски в България. Известно е, че преминаването на Дунава е очаквано от османската армия и руснаците провеждат редица заблуждаващи действия, за да се стигне до изграждането на понтонен мост при Свищов и прехвърлянето на армията на българска земя. Преди това прехвърляне е имало подвеждащи "дебаркации", обезвреждане на турските патрулиращи кораби по Дунав, артилерийски обстрел на Русе и други акции за заблуждаване на противника къде ще се извърши основното прехвърляне на руската армия.

Първите месеци на Войната, през юли 1877 г. , са благоприятни за руската армия, нейния "преден отряд" на генерал Гурко минава Балкана, освобождава Стара Загора. Но османската армия се окопитва, Осман паша се окупира в Плевен, а Сюлейман паша изтласква отряда на Гурко от Стара Загора и опустошава града. Руските войски се изтеглят към Шипка. Сюлейман паша нарежда овладяването на Шипка, като идеята е Централната армия, водена от него, да се притече на помощ на Осман паша в Плевен. Започва етапа от войната, известен като "битката за надмощие". Обсадата при Плевен трае пет месеца, стоенето на Шипка, също толкова. 

Преди да се окупира на върховете на Шипченския проход, отрядът на генерал-адютант Йосиф Гурко води кръвопролитни боеве с армията на опитния пълководец Сюлейман паша. Тези действия са описани и схематично илюстрирани в книгата "Гурко и Сюлейман", 1902 г.

"Гурко и Сюлейман", 1902 г., на майор Тодоров (по-късно генерал)

Схема на военните действия при Стара Загора, "Гурко и Сюлейман", 1902 г.

Гравюра-портрет на генерал-адютант Гурко, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Шипченската епопея, грубо казано, се състои от няколко офанзиви на османската армия през август и септември, сражения по редица върхове и долини в периода юли-септември 1877 г. и от т.нар. "стоене" при Шипка (пазене на прохода) в периода септември-декември. Върховете, на които се водят боевете през август, са Св. Никола, който е най-голям и удобен за разполагане на батареи и върховете Узункуш, Йешилтепе (връх Марковски рът) и Кючюк Йешилтепе (връх Волинска височина, Букова глава). В руските и нашите карти и в старите книги обикновено не се използват турските имена на върховете, а българските. Ето няколко интересни карти от книгата "Боевете и операциите околко Шипка" на Радко Димитриев, участник във Войната, по-късно генерал от руската армия, както и от други източници.

Корица на книгата на полковник Радко Димитриев (по-късно генерал) "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г.

Боят на 11 август 1877 г., "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г.

Руските позиции на връх Свети Никола (днес Шипка): 1. Голямата (Николаевска) батарея; 2. Малката батарея; 3. Стоманената (Турска) батарея; 4. Скалите Орлово гнездо., източник К.Гербов, "Защитата на Орлово гнездо", 12 август 1877 г., Форум "Наука" (Форум "Наука" 2017)

Първоначално отбраната на връх Св. Никола и българското опълчение там се ръководи от генерал-майор Николай Столетов,  възпят в стихотворението "Шипка" на Вазов. По-късно ръководството на отбраната на Шипка се поема от генерал Радецки.

Генерал-майор Столетов, командир на Шипченския отряд през август 1877г., лично участва в защитата на Шипка, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Българкото опълчение, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Атаката на Св. Николай на 8-ми септември 1877 г., "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

След опазването на Св. Никола, Българското опълчение е изтеглено в Габрово за възстановяване. При опазването на прохода през следващите месеци (т.нар. стоене на Шипка), в студовете през ноември и декември 1877 г., поради липса на зимно облекло, измират хиляди руски войници, много повече, отколкото при офанзивите на Шипка. През тези тежки зимни месеци на стоене, месеци на студ и смърт, ген. Радецки докладва всеки ден по телеграфа до Главната квартира на руското командване "на Шипка всичко е спокойно".

Зимата на Шипка, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Зимен преход през Балкана до Шипка, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

 

Състоянието на Шипченския проход на 10 декември 1877 г., "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г.

 

Състоянието на Шипченския проход на 10 декември 1877 г., "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г., Забележете наименованията на върховете в. Шипка (по-горе, на север) и връх Св. Никола (по-долу, на юг)

Ясно е, че успехът на руската армия при боевете около Шипка, при Плевенската обсада и редица други битки водят до мирния договор от Сан-Стефано. Руската армия, за да преодолее съпротивата на турската армия, прилага редица съвременни за тогава методи, като движение и нападение в колони, изграждане на редути, обсадни действия, заблуждаващи действия и други мероприятия. А от старите карти и книги, близки до онези времена, става ясно колко сложна е била организацията/логистиката на Руско-Турската война, колко усилия и самоожертви са били необходими за да се стигне до Сан-Стефано.

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Литература:

Ковачев 1876: Янко Ковачев (редактор), сп. "Летоструй българки народен календар за 1876 г." // Издава книжарницата на Хр. Г.Данов, Пловдив, Русчук, Велес, 1876

Каниц 1882: Felix Kanitz, Dounau-Bulgarien und der Balkan // RENGER'sche BUCHHANDLUNG, LEIPZIG, 1882 

Зыков, 1881: Сергей Зыков, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", т. I и II // Tипoграфия М-ва путей сообщ., Санкт-Петербург, 1881

Тодоров 1902: Майор Тодоров (Атанас Тодоров, по-късно генерал), Гурко и Сюлейман // Дружествена акц. печатница "Светлина", Стара Загора, 1902 г., скици (карти): Печатница на Янко Ковачев

Димитриев 1902: Боевете и операциите около Шипка, полковник Р. Димитриев (по-късно генерал Радко Димитриев) // Издание на книжарницата на Д. Голов , София, 1902 г., сгънати карти като приложение

Романски 1939: България в образите на Феликс Каниц // БАН 1939 г.

Форум "Наука" 2017: К.Гербов, Защитата на Орлово гнездо, 12 август 1877 г.  // Сайт Форум "Наука", 2017, посетен на 01.03.2021, https://www.forumnauka.bg/topic/19603-защитата-на-орлово-гнездо-12-август-1877-г/

Илюстраторът на книги Иван Милев

Много хора познават Иван Милев като човека от петолевката. Редица хора са впечатлени от приказните му творби в стил сецесион, съчетаващи фолклорните мотиви с модернистични щрихи. Други са възхитени от неговата свободолюбивост и неговия беден, но богат на преживявания кратък живот. Неговите картини са едни от най-въхваляваните и скъпи произведения на български художници. Но малцина знаят за неговите илюстрации на книги и неговите литературни произведения. 

Снимка на Иван Милев, от книгата на Е.Петева-Филова (Филова 1940), колекция на автора

Като младеж Иван Милев пише и рисува, понякога се чувства като художник, понякога като поет. Роден е на 19 февруари 1897 г. в овчарска хижа край гр. Казанлък. (Филова 1940, стр.1). Баща му, Милю Лалев е бил беден овчар, родом от с. Шипка. Майката, Мария Лалева, била измъчвана като дете от мащехата си. Тя никога не споменава за мъките на своето детство, но сякаш успява да предаде на Иван Милев чувствителната си натура и песимизъм. В своята книга за Иван Милев, Евдокия Петева-Филова разказва, че майката, макар и проста жена, е имала редица дарования, през свободното си време драскала и рисувала разни шарки, тъкала интересни черги, боядисвала красиви великденски яйца (Филова 1940, стр.2). Милев още на девет години, в трето отделение, объща внимание на своите учители със своите рисунки, по цял ден рисува. По случай своето завършване на гимназията в Казанлък, през 1917 г., абитурентите организират в читалище "Искра" антична вечер, която Иван Милев поема, като я прави запомнняща се с пъстрите декори и костюми, които показват накъде е творческият път на художника. След гимназията Милев постъпва войник в балонното отделение и заминава за Добруджа (военен художник в щаба на Въздухоплавателната дружина). Една наблизо паднала граната причинява заекване до края на живота му (Филова 1940, стр.3). 

Веднага след войната, Иван Милев, воден от мисълта да спечели пари за Художествената академия в София, става селски учител най-напред в Чирпанско, после в Тракия (с. Горски извор, Хасковско). Иван Милев е толкова беден тогава, че не се решава да си купи обувки, а ходи с налъми. През 1922 г. Милев идва с куп картини в София, които успява да изложи в Борисовата градина. През 1922 г. постъпва и в Художествената академия, но по време на уроците проявява импулсивност и липса на търпение, бута демонстративно листата, на които рисува, добавя обуща при рисуване на голо тяло, явно показва своята скука при уроците (Филова 1940, стр. 6), мести се от "общия" в "декоративния" отдел на Академията. Мизерията не напуска Милев и в София, той често повтаря "Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк". Неговата най-голяма радост са неговите картини, въпреки мизерията, Милев мъчно продава, мъчно се разделя с картините си. Директор на частна художествена академия в Стокхолм, един път, иска да купи негови картини, но Милев не продава голяма част от харесаните картини, въпреки че не си е платил наема (Филова 1940, стр.7). През 1923 г. Милев открива самостоятелна изложба на ул. Аксаков, в галерията на Тръпко. През 1924 г.,  като студент, Милев участва в една екскурзия до Италия, за месец. За големите класици (Микеланджело, Рафаел), "може би от липсата на чувство към класичното изобщо, може би от увлечение да отрича всичко, Милев говори едва ли не със снизхождение" (Филова 1940, стр. 10).  Малко преди да завърши (с отличие) Академията през 1925 г., Иван Милев се жени за певицата Катя Наумова, започва да получава поръчки, материаллното му положение се подобрява. Но щастието не трае дълго, през януари 1927 г. се разболява от тежка инфлуенца (испански грип) и същия месец умира. В деня на своята смърт, ненавършил 30 години, Милев получава покана да направи изложба в Дрезден.

Една от първите изяви на Иван Милев като илюстратор е през 1917 г. в списанието "Чайка", издавано в София и Бургас, като Милев не само илюстрира корицата, но и публикува в рубриката "Песни в проза". Вероятно Иван Милев илюстрира това издание по време на казармата или по време на отпуската.

сп. "Чайка", бр. 2, 1917 г., корица, колекция на автора

сп. "Чайка", бр. 2, лит. произведение на Иван Милев, колекция на автора

През 1922 г. Иван Милев илюстрира кориците на книгите на издателство "Аргус"- първото специализирано издателство за фантастика в България и едно от първите издателства за фантастика в света. Издателството е основано от Светослав Минков и Владимир Полянов, собственик е Радослав Спасов, съществува само една година. То издава малки и симпатични книжки с прекрасни корици, първата е "Синята хризантема" на Светослав Минков. Илюстрациите на Милев се вписват прекрасно в диаболичния стил на книжките на изд. "Аргус".

Синята хризантема, Светослав Минков, изд. "Аргус", 1922 г., художник на корицата: Иван Милев, колекция на автора

Фантазии, Едгар По, изд. "Аргус", 1922 г., художник на корицата: Иван Милев, колекция на автора

Аргус издава през 1922 г. заглавията „Синята хризантема“ на Светослав Минков„ Ужасът. Първо петоколие“ на Ханс Хайнц Евер„ Фантазии“ на Едгар По, „Смърт“ на Владимир Полянов, "Стихотворения в проза“ на Станислав Пшибишевски и „Децата на снеговете“ на Джек Лондон.

През 1922 г. Иван Милев прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“, издадена от „Т. Ф. Чипев“. Ламар (Лалю Маринов) е част от българския литературен модернизъм през 20-те, неговите ранни книги са илюстрирани от известни художници като Иван Милев и Макс Мецгер.

Корица на "Арена" на Ламар, 1922г., художник: Иван Милев, колекция на автора

Вътрешна страница на "Арена" на Ламар, 1922г., илюстрация: Иван Милев, колекция на автора

Малко по-късно, Иван Милев илюстрира и литературния сборник "Одрин", 1923 г., под редакцията на Константин Гълъбов и Йордан Стубел. Сборникът е посветен на падналите през Балканската и Първата световна войни. Стубел и Милев са родени през една и съща дата и година, 19.02.1897г., единият- в София, другият- в Казанлък. Илюстратори на книгите на Стубел са известни художници като Илия Бешков, Дечко Узунов и Иван Милев Стилът на илюстрациите на "Одрин" може да се определи не само като сецесион, но и като "фолклорен модернизъм", едно модерно изобразяване с фолклорни елементи.

Литературен сборник "Одрин", 1923 г., корица: Иван Милев, колекция на автора

Литературен сборник "Одрин", 1923 г. вътрешна страница, илюстрация: Иван Милев, колекция на автора

Талантът на Милев като илюстратор е забелязан и от проф. Асен Златаров (псевдоним Аура), някои от неговите стихосбирки са илюстрирани от художника.

Песен за нея, 1925 г., Аура (Асен Златаров), корица и илюстрации, Иван Милев, колекция на автора

Песен за нея, 1925, илюстрации/заглавки: Иван Милев, колекция на автора

Любопитно е да отбележим, че предходните издания на "Песен за нея" са илюстрирани от Стоян Райнов. 

Иван Милев не само демонстрира талант като илюстратор и автор на литературни текстове, но се запознава и с редица писатели от кръга на "Златорог". Става близък по "казанлъшка линия" и с Анна Каменова. Милев декорира със стенописи дома на мъжа и в Казанлък, т.нар. Стайнова къща. Анна е потомка на известен копривщенски род, бабата е сестра на Бенковски. 

Портерет на Анна Каменова, 1924 г.

В този портрет личи не само въздействието на кумира на Милев, Густав Климт, но и въздейстието на византийските традиции за рисуване на експресивни портрети, те от своя страна пък са повлияни от александрийското и египетското изкуство на портретиране (Филова 1940, стр. 44). За Иван Милев Андрей Протич казва, че той в своите произведения е "повече поет, отколкото художник".

 Литература:

Филова 1940: Е.Петева-Филова, Иван Милев // Книгоиздателство "Казанлъшка долина", София, 1940

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg