За площад "Славейков" и неговите книжари

Много хора са намирали своята книга на площад "Славейков" в София след като не са успяли в книжарниците или по Интернет. Много хора са прекарали живота си на пл. "Славейков", продавайки книги още като ученици или студенти и чак до стари години. За тези, които не са от София и не са любители на книгите да отбележим, че Площадът дълги години е средище на книжари и търсачи на традиционни и екзотични заглавия. До преди ремонта, който тече сега, ръждясалите сергии и протрити тенти показваха дългия живот на този уникален пазар на книги.

През годините на прехода много стари къщи се събориха, много апартементи се препродадоха и разчистиха, редица малки библиотеки се затвориха или "преобразуваха" и много от старите книги отидоха в чували на "Славeйков", а други- директно на вторични суровини. Така съдбата на старите книги понякога зависеше от способността на книжарите да я оценят и съхранят. Често хамалите, разчистващи мазета и тавани на продадени жилища, предлагаха чували с книги за по 10 стотинки на брой на книжарите и след като чуеха фрази от сорта на "това нищо не струва", "тези не ги търсят" ги хвърляха на вторични суровини или просто ги зарязваха на ул. "Граф Игнатиев" за да не ги носят повече. Но имаше и книжари "хиени", които бяха т.нар. "филтър" и причакваха хамалите и клошарите още на входа на площада и отбираха най-доброто, понякога намираха ценни книги, купуваха ги евтино и ги продаваха скъпо. Зедно с книгите често се носеха фотографии и други вещи, маркиращи нашата история. Разбира се, трябва да отбележим, че книгите са като хората, някои живеят кратко, други- дълго.

Книжарите на площада са патили хора. Те оцеляват на пек и студ, на порои, които често съсипват стоката, на ветроове, които събарят тентите. Книгите вечер трябва да се носят с колички до близките мазета или други помещения, които се използват са складове. На сутринта, отново трябва да се изкарат и подредят. И така, всеки ден! Често за това си има носачи, яки момчета, които бутат количките с книги. За да издържите на такава обстановка, често се налага да си пийнете, затова често мoже да се забележат бири до сергиите.

Спомням си един летен ден, когато с един от старите (и добри) книжари Васко бяхме ходили на битака рано сутринта и бяхме много уморени след това. Аз поседнах зад сергията по обяд, беше доста горещо и ненадейно сме заспали и двамата. Минало едно момиче, търсело си книга, дошло до сергията, но и било неудобно да ни събуди. Но не се сдържало и ни щракнало! И като всеки ученик, веднага публикувало снимката във "Видяно в София". Приятели я видяха и ми звъннаха, виж се, казват, къде си постнат. Ето я и въпросната снимка, вляво, както и линка. 😀

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1971991426417941&set=gm.1628729987159988&type=3&theater&ifg=1

Второто издание на "Под игото" и първото
като книга (в същата 1894 г. излиза и
преводът на английски)

Но пък и аз съм имал случай да се позабавлявам. Васко е отишъл до склада за малко, аз стоя на сергията и идват две "любознателни" ученички. "Имате ли съкратен вариант на "Под игото"?", питат. "Колко съкратен", питам аз, "10, 20, 40 страници?". Те го взеха на сериозно и почнаха да дебатират. След като се посмях, обясних, че има един съкратен вариант и един пълен и че е добре да прочетат пълния, че романът е типичен бестселър, има любов, екшън, драма, забавни и  драматични случки... Купиха пълния вариант.

Спомням си един друг случай, хапвам сандвич и се разхождам по  ул. "Солунска", където също имаше сергии с книги. Понечвам да хвърля сандвича в едно от тротоарните кошчета за боклук и гледам, вътре хвърлена една книга. Книгата изглеждаше стара, добре подвързана в стара подвързия с плат и кожа. Бръкнах в кошчето и я извадих, оказа се първо издание на "Под манастирската лоза" на Елин Пелин, 1936г. Зарадван я пъхнах под мишницата и продължих да се разхождам. Един от продавачите, като ме видя с книгата, ме попита откъде съм я взел, казах му, от коша. А той разказа, че едни хамали, разчистващи тавани и мазета, са му я предлагали с други книги, но той не я взел, мислел, че не струва. Явно после те са я хвълили в коша, след като не е проявил интерес. Продавачат не пропусна да попита дали е скъпа, а аз, за да му дам урок да не се отнася така към книгите, му казах, че, да, доста скъпа е.  И наистина, книгата е интересна и е един от най-хубавите сборници с разкази на писателя. И беше първо издание! За съжаление, такава е съдбата на много книги, включително и емблематини.

Една от често търсените детски книги на 

пл. "Славейков", "Пинокио", 

с прекрасни илюстрации и твърди корици.

През ръцете на книжарите са минали много от нашите книги. Но това не ги прави еднакво компетентни. Някои разбират от книгите преди 1944г., други- от кнгите на социализма, трети- от езотерика, четвърти- само от приключенски. Някои книжари се развиват и стават все по-добри, други си знаят едно и също. Едни познават всички издания на някоя книга, всички преводи и веднага поясняват, да, тази е с твърди корици, в превод от еди кой си, издателство еди кое си, преводът е добър, добре е оформена, препоръчвам я... Други питат "това на кой беше?" и почват да звънят на колегите си да питат за заглавието. Някои са чели редица книги и препоръчват на клиентите нещо подходящо, други само казват- добра е книгата, купете я. Понякога се спират и млади хора, тинейджъри и е особенно приято да видиш, че искат да прочетат нещо специфично, на някой автор. През площада минават и чужденци, някои книжари знаят езици и свободно разговарят с туристите, други само ръкомахат. Някои са любезни с клиентите, други- грубички. Но всички имат една голяма заслуга- често спасяват книги и им дават нов живот!

Росен Петков- модератор на групи във Facebook 

"За старите книги и компютърните изкуства" и " Bookbinding Design"