Thursday, December 26, 2019

Leica Camera- Fake or Real? Фотоапарат "Лайка"- фалшив или истински?

Искате да се сдобиете с някой стар модел на легендарната Leica (Лайка) и да поснимате или да го прибавите към колекцията си от фотоапарати? Чували сте за много добрата оптика на тези немски фотоапарати, за рисунъка на обективите им, за известни фотографи, използвали тези уникални машинки? Или за откритията, оставили името на Leica трайно в историята на фотографията? Тогава сигурно сте виждали в Интернет или по битпазари легендарните фотоапарати Leica (Лайка), често с гравирани свастики или позлатени метални части, продаващи се за няколкостотин лева. Почти всички такива евтини "Лайки" са фалшиви. Как да не "изгорим", ако искаме да си купим легендарния фотоапарат Leica (Лайка)? Как да различаваме автентичните "Лайки" от фалшификатите?


 Фалшива Leica със свастики, вероятно преправяна от "Зоркий"

Запознаването с този материал може да помогне на начинаещи колекционери и любители на фотографска техника, които искат да се сдобият с Leica. По-опитните вероятно нямат нужда от него. Следващите редове не претендират за изчерпателност и не бива да се възприемат като ръководство, възможно е да има и неточности.

Старите Leica са станали синoним на качество, с нея са снимали легендарни фотографи, като Henri Cartier-Bresson. Те са компактни, красиви като дизайн и използвани материали (алуминий, каучук, кожена калъфка), с много добра оптика, някои модели са с малък тираж, което ги прави обект на колекциониране или желание да се снима с тях. Разбира се, ако се търси съвременно перфектно качество на снимките, има нови модели Leica, както и други модерни фотоапарати, които са далеч по-усъвършенствани. Но да се върнем към старите "Лайки" от преди Втората световна война.

За да разберем дизайна на "оригиналната Лайка" и съответно на копията и фалшификатите, нека кажем няколко думи за историята на създаването и. През 1913 г. Oskar Barnack създава прототипа Ur-Leica.
Ur-Leica, 1913, повече може да прочетете на https://www.shutterbug.com/content/leica-i-camera-change-photography

След Първата световна война, Oskar Barnack убеждава Ernst Leitz, предприемач от Wetzlar и производител на оптични прибори и последния поема риска да пусне през 1925 година на пазара един компактен фотоапарат, наречен Model 0 и последващата версия Leica I. Името идва от първите три букви на производителя (LEItz) и първите две от CAmera. Фотоапаратът веднага започва да се радва на изключителен успех. Лайка въвеждат 35mm филм съчетан с подходящ обектив с висока резолюция и брояч на кадри, а през следващите години- далекомера, сменяемия обектив, големи и малки скорости и създават редица иновации в областта на фототехниката. В София, още от 30-те, се открива магазин на Leica.

Model 0, един от тестовите модели от 1923 г., изключително рядък екземпляр, продаден на търг през 2018 г. за 2.4 милиона евро, https://www.guinnessworldrecords.com/news/2018/6/mint-condition-1923-leica-camera-sells-for-a-record-breaking-2-4-million-524099
 Leica I, ок. 1927 г.,  By © Kameraprojekt Graz 2015 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42238256

През 1932 година се появява Leica II с далекомер, който става еталон за компактен и надежден любителски фотоапарат с 35мм филм. Тъй като Leitz го патентоват само в Германия, редица страни като СССР ("ФЕД", "Зоркий"),  Япония (Canon II) и други, копират конструкцията на Leica II и Leica III и създават свои версии на фотоапарати. Тези "официални" копия имат своя чар и нерядко струват доста скъпо, което може да се види от онлайн магазините (например на сайта на Leica Shop, Vienna, в под-сайта "Vintage Shop" има специална категория "Leica Copies", https://www.leicashop.com/vintage_en/leica-copies.html)

Leica II, средата на 30-те, с черен корпус, By © Kameraprojekt Graz 2015 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42276389

"Зоркий" (1),  ок. 1953-1954 г.

Canon II, 1940-1950, By Rama - Own work, CC BY-SA 2.0 fr, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2073825
Както се вижда от по-горните кадри, "Зоркий" (1) и Canon II имат поразителна прилика с Leica II. В България и Русия фалшификатите на Leica предимно се правят от "Зоркий". "Зоркий" е съветски фотоапарат от началото на 50-те, продължение на по-стария му събрат от преди Втората световна война "ФЕД-1". "ФЕД-1" обаче е по-рядък и едва ли би се използвал за преправяне на Leica в днешно време. Преправянето вероятно става чрез изтриване на оригиналните надписи и поставяне на такива характерни за "Лайка", пребоядисване (евентуално свастики) и други подобни операции.

Ето няколко неща, по които се различава оригинала от фалшификата:

1. Ако сте виждали (и пипали) оригинални Лайки и техните копия, ще забелжите, че копията са по-груби, с по-груб дизайн, материали и надписи. Ernst Leitz не е произвеждал лайки със свастики (освен ако някой не си е поръчал специален надпис), затова е 99% сигурно, че такива надписи са добавни наскоро и продуктът е фалшификат. Още по-подозрителни трябва да сте към "военните" Лайки с допълнителни надписи, оригиналните такива са редки и струват над 3000 eur, ако ви предлагат "военна" Лайка за няколкостотин евро или видите по битпазари (или в случайни онлайн обяви) такава, почти е сигурно, че не е автентична; 

2. Често серийните номера на фалшификатите са големи цифри (стотици хиляди или милиони), защото "Зоркий" и "ФЕД" са се произвеждали в големи серии, в десетки и стотици хиляди на година, а Leica- в доста по-малки, няколко стотици или няколко хиляди на година. Например, Lecia II се е произвеждал, в основни линии (има и по-късни модификации) до номер 107600, след което започва Leica III. Leica III има отпред, до обектива, колелце за бавни скорости (от 1/30 до 1 сек.). Често на копията се оставят големите номера (понякога дори над милион) от заготовката "Зоркий", което е явен белег за неавтентичност. Има сайтове със списъци на номерата, моделите и годините на Leica, където може да се направи справка дали номера съответства на модела и годината. Същото важи и за обективите; Несъответствието е повод за сериозно съмнение за автентичност, макар че има "Лайки" с подобрения (по-ранни номера и по-късен модел), по онова време е можело да се upgrade-ва фотоапарата, като се даде обратно в завода. Също така, оригиналните надписи по обектива и горния панел на "Лайка" са финно гравирани и изглеждат елегантно, при фалшификатите са по-груби. 

3. Има редица конструктивни различия между Leica и "Зоркий" (и ФЕД). Някои от тях се отнасят до спусъка или надписа вътре (след отваряне отдолу). На "Зоркий" спусъкът има специфичен кръг около него (като купичка) и вътре няма надпис за лентата (като се отвори отдолу), което се вижда и от снимките по-долу. В горния край на всяка от снимките е Leica III, в долния е "Зоркий".

Спусъците- горе- Leica III, долу- "Зоркий"

Оригиналният надпис на Leica (горе) е фино гравиран. При ментетата (както и при 'Зоркий") често се забелязва по-грубо гравиране.

След сваляне на долния капак- горе- Leica III с надпис за поставяне на лентата,  долу- "Зоркий" без надпис.


 Визьорът (правоъгълното стъкло отпред) при Leica II и Leica III има прикрепена пластинка.

Визьорът при "Зоркий" (правоъгълното стъкло отпред) няма пластинка, а изпъкналата част е всъщност част от корпуса.
А да оставим настрана разликите в конструкцията и качеството на обектива, ако се развие и огледа отзад, ще се види доста по-грубата му изработка при "Зоркий" (съответно и при фалшификатите), а отвън обективът на "Зоркий" е по-лъскав. Лещите при обектива на "Зоркий" леко синеят, заради покритието им.

В заключение нека кажем, че ако ви трябва просто хубав филмов апарат за снимки, има редица по-нови модели с много приемливи цени. Ако една Leica, в зависимост от модела, серията и състоянието, може да варира от 500 eur до десетки хиляди евро, то има прекрасни аналогови (филмови) фотоапарати от 80-те години, които са само по няколко стотин лева. Не бива да се забравя, че при един 80-90 годишен фотоапарат, като старите "Лайки", скоростите вероятно не работят добре, има нужда от профилактика, както и лещите на обективите може да са деградирали (особено при съхранение на влага). А и както виждате, рискувате да си купите фалшива "Лайка". Ако все пак искате да се сдобиете с автентична стара Leica и нямате опит досега, пазарувайте от световно реномирани магазини (те имат и сайтове за онлайн продажби, например Leica Shop, Veinna), предварително се запознайте с историята и моделите на Leica и си изяснете кой модел предпочитате, прочетете материали като този и си пригответе повече пари. 

Росен Петков
https://rkpetkov.blogspot.com
rosen@scas.bg

декември, 2019 г.



Thursday, December 12, 2019

Бакелитените фотоапарати от ерата на социализма

Стремежът да се направят евтини и достъпни фотоапарати създава през 1940-те и 1950-те серия от модели в отделни страни от Източна Европа, които доста си приличат, бакелитени, семпъл и малко груб дизайн, фиксирани или малко на брой скорости и бленди и прост обектив с една леща. Все пак, тяхната компактност, лекота и специфичен дизайн, ги прави достойни за изследване и колекциониране. Нека разгледаме някои от тях, включително и първия (и единствен) български фотоапарат "Еделвайс".

Pionyr - снимка- собствена

Pionýr е чешко копие на френската бакелитена камера Photax, с по-малки формати на експозиция: 6 × 6 и 4,5 × 6 вместо 6 × 9 на Photax. Различни негови версии са направени от Dufa. Според различни източници производството му започва през 1940, 1948 или 1950.

Pionyr - сниимки- собствени

По-старият му събрат, от който е инспириран е фотоапарата Photax. Фотаксът e камера, изработена от бакелит, 6 × 9cm експонация на ролково фолио. Първата версия е представена през 1937 г. от M.I.O.M., производител на изолационен материал и отливани пластмасови части. Photax е продаван също като Camera 77 или Loisirs. Шест различни модела са представени между 1937 и 1960 година.

Photax - снимка- https://camerapedia.fandom.com/wiki/Photax

Подобен полски фотоапарат е Druh, който е средно форматен фотоапарат, изработен от бакелит от полския производител на камери Warszawskie Zakłady Photoptyczne (WZFO).

Druh- снимка- Wikipedia

Perfekta е бакелитена 6x6, филм 120, филмова камера с фиксиран фокус, направена от VEB Rheinmetall в Сьомерда, Тюрингия, Източна Германия, 1953-1957 г. Корпусът е изработен в черен бакелит.

Perfekta II - снимки- собствени

По-закръгленият Perfekta II е по-компактен, с корпус на лещата, който се скрива в тялото. Той има оптичен визьор на мястото на рамката. Обективът е същият като в оригиналния модел. Блендата е зададена с колело под лещата (и е набор от три кръгли отвори в колелото, а не с регулируем ирис). Затворът вече има скорости с време, 1/25 - 1/100 секунда плюс 'B', задавани с пластмасови диск около корпуса на затвора. Освобождаването на затвора вече е в горната част на тялото. 

В тази група се нарежда и първият (и единствен) български фотоапарат "Еделвайс", който е подобен по дизайн, дори още по-опростен. На първата снимка по-долу е моделът с една бленда.

Еделвайс- снимка - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10208776350753561&set=a.10206625522624202&type=3&hc_location=ufi

Малко по-усъвършенстваният модел е с две бленди, които представляват сменящи се отвори.

Еделвайс- снимки от Ebay

Вероятно апаратът започва да се произвежда в края на 50-те, в Завода за киномашини и киносъоръжения в София (на гърба е написано ЗКМ), макар, че има твърдения и за Плевен. Производството трае само няколко години. Моделът е с една двойно изпъкнала леща на обкетива, фиксиран фокус, кадрите се превъртат както се следи маркировката на лентата (няма брояч), блендата е просто два отвора, които се избират, както се вижда, ролката също е доста примитивна, дървена, често са се ползвали ролки от Agfa, дизайн от преди войната.  Има една скорост, М-1/25 сек. и ръчно отваряне и затваряне на блендата- В. Визьорът е просто отвор. Според един от старите фотографи Деков, чтехпром" Плевен са имали мрежа от магазини за учебнотехнически средства, където се е продавало почти всичко за училищата в България, родно производство и внос от соцлагера, в други магазини апаратът "Еделвайс" не се е продавал.
Стар и нов 120 филм (roll film)- снимка- Wikipedia

Класически 120 негативен ролков филм, произведен от Agfa-Gevaert, с подложка хартия (зад филма), показваща видовете експозиции за 4,5 × 6, 6 × 6 и 6 × 9 см- снимка- Wikipedia

Допълнение от 10.07.2023
---------------------------------

По-късно авторът на този материал откри и придоби фотоапарат "Еделвайс", първа модификация (ФА-1 "Еделвайс") заедно с кутийка и листовка (за първи път се публикува такава окомплектовка), където ясно се вижда завода и адреса му, както и указания как се снима. На 100% става ясно, че тези фотоапарати са се произвеждали през 1959 г. (може би и през 1960 г.) в "Завод за киномашини и киносъоръжения" в София, на ул. "Орел" 9. Ето снимки от това "откритие";

ФА-1 "Еделвайс" с кутия и листовка, 1959 г.

ФА-1 "Еделвайс", 1959 г., обективът се изважда напред, за да се снима


Листовка с указания за ползване на фотоапарат "Еделвайс", 1959 г., вижда се и адреса на завода

Печат на вътрешната страна на кутията на "Еделвайс", показваща ясно завода и годината на производство на първата модификация, с една бленда

Край на допълнението от 10.07.2023
----------------------------------------------

За по-незапознатите с историята на фото-техниката, нека споменем, че по това време (от 50-те до 80-те години) има редица модели фотоапарати, включително произведени в Източна Европа, с много добро качество и финна механика и оптика, разбира се, по-скъпи.  Може да споменем марките "Киев", "Зоркий", "ФЕД", "Зенит", "Любитель", "Pentakon", "Praktica", Contax S, произвеждани в СССР и ГДР, любими фотоапарати за артистични проекти (снимки) или колекция и до днес. 

Лошото качество на снимките при бакелитените фотоапарати (Pionyr, Perfekta, Druh, Еделвайс) поради елементарния обектив и конструкция, въпреки рол филм формата 120, който дава добра резолюция на кадъра, води до спирането на тези продукции в средата на 80-те години, някъде и по-рано. Но специфичният им дизайн ги прави интересни за колекциониране и използване в артистични фотографски проекти. 

Росен Петков
https://rkpetkov.blogspot.com
rosen@scas.bg

декември, 2019 г.