„Стоя пред петото издание на "Под игото". Искам да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани.
Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание.
О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми – и от бедната стаичка в остранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профърча из Европа.”
И аз благославям сега това изгнание.”
(София, 19 окт. 1920 г.) Иван Вазов
Един от най-четените и превеждани романи, в който можете да намерите всички елементи на добрия роман- история, любов, ужаси, комични и трагични елементи, претърпява редица издания през годините. Любопитни, по-непознати (и редки) са първите шест издания на български и английски, които ще представим в следващите редове.
Първо издание на "Под игото", в 3 части, излиза в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", 1889-1890 г., издание на Министерство на народното просвещение, списанието е под редакцията на проф. Иван Шишманов. Именно Шишманов окуражава Вазов да издаде първата част на ръкописа, писан по време на изгнанието на писателя в Одеса и да довърши романа. Вазов, който тогава страда от очебол, диктува на брат си Борис Вазов текста и така завършва романа.
 |
 | |
|
След това Вазов извършва известни съкращения и редакции. През 1894 г. се появява и първото издание като книга на английски, изд. „Уилям Хайнеман” (William Heinemann) и на български език, изд. Т.Ф.Чипев. Английският превод е и първия превод на романа на чужд език. Преведено от Уилям Морфил, първият професор по руски език във Великобритания, който е създал лекционен курс по български език в Оксфордския университет и е написал първата граматика на български език на английски. В предговора към първото английско издание литературният критик Едмонд Гос описва „Под игото“ като „един от най-добрите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад“. Романът е издаден повторно на английски през 1912 г.
 |
| Английското издание на романа, 1894 г. |
За българското издание от 1894 г., на издателство Т.Ф.Чипев, Вазов ангажира известни художници като Мърквичка, Митов, Обербауер, за илюстрациите (25 бр.). За някои от сцените са ангажирани и актьори, които да позират на художниците. Вазов организира илюстрациите. Най-напред се възпроизвеждат с живи лица (актьорите Иван Попов, Д. Антонов, Хр. Ганчев, Никола Н. Попов, Екатерина Златарева) и подходящи костюми характерните сцени от романа, след което се фотографират и фотографиите служат на художниците да нарисуват съответните илюстрации.
 |
| Второ издание и първо като книга на български, 1894 г., с илюстрации. |
Следващите 4 издания на български са на Т.Ф.Чипев, илюстрирани, с малки разлики във форматите, портрета на Вазов и броя на илюстрациите. Има и редакции на езика. В следващото, трето издание на български, от 1896 г. броят на илюстрациите и художниците е увеличен (30 бр. илюстрации).
 |
| Трето издание, 1896 г |
В четвъртото издание на български, от 1910 г., портретът на Вазов е сменен, има редакции на текста.
Четвърто издание, 1910 г.
Петото юбилейно издание на български (на Т.Ф.Чипев), 1920 г., е луксозно издание, на бяла хартия, по-голям формат от другите, с трогателния предговор на Вазов (по-горе) и с отзиви от нашата и чуждестранна преса за романа. Петото издание е във връзка с 70-годишния юбилей на автора (р.1850 г.) и 50 години от началото на творчеството му. Въпреки даденото му звание през 1920 г. от Парламента "народен поет", почетното членство в БАН и други високи отличия, Иван Вазов е огорчен от разрухата след Първата световна война, крахът на идеала за обединение на България и Македония и дори не желае честванията на годишнината му да минават шумно. През следващите години нарастват и критиките на модернистите, като Гео Милев, към традиционализма и "вазовщината" в театъра. Но въпреки това, юбилеят е отпразнуван подобаващо, дори Царят минава с автомобила си ритуално пред къщата на поета на ул. "Раковски", на улицата се е струпал народа, Вазов му маха от балкона си.
Пето (юбилейно) издание, 1920 г.
И ако някой все още не е прочел "Под игото" или се е насилил да прочете като ученик само съкратена версия на романа, нека го разгърне и се пренесе в къщата на чорбаджи Марко и "живота на българите в навечерието на Освобождението".
Росен Петков- модератор на Facebook групите
