Две малки и редки книжки от първата половина на 19 век, печатани с неравен шифт и изглеждащи като инкунабули от зората на книгопечатането, ни пренасят в началото на книгопечатането в земите с българско население. Преди да разкажем за тях, нека разкажем за тяхния печатар, създал първата печатница за българи, за Теодосий Синаитски.
Преди 19 век, печатни книги са се внасяли на Балканите само от печатници извън земите на Османската империя- през 16 век- предимно от Венеция, през 17-18 век- предимно от Русия, а в началото на 19 век- от печатници в Будапеща и в Букурещ. Дори и в Цариград, под прекия надзор на правителството, в печатницата "Трудолюбива пчела" на Тадей Дивичиян, книгопечатането на български книги започва през 1844 г.
Тези малки книжки, за които ще разкажем в следващите редове са свързани и с романтичната и драматична история на един българин от Дойран, чийто живот минава в Солун и в един от легендарните християнски манастири в Египет, Синайския манастир, построен от император Юстиниан I през 6 век. Това е печатарят архимандрит Теодосий Синаитски.
 |
| Синайският манастир, построен през 6-ти век, Египет, снимка от Wikipedia |
Синайският манастир е известен със своята голяма библиотека с ръкописи, както и със своята раннохристиянска архитектура, икони и други произведения на изкуството. В този легендарен манастир, Теодосий е ръкоположен за архимандрит и след завръщането си служи в солунската църква Св. Мина. Като таксидиот обикаля българските земи и събира помощи за Синайския манастир. Обикаляйки, вижда, че гръцки книги има, но български няма. В църквата Св. Мина в Солун, Теодосий Синаитски отваря своята печатница. Вероятно печатницата е имала стара преса от типа на Гутенберговата. Тази преса е внесена и престоява около година при Даскал Камче в с. Ватоша. Даскал Камче е печатал някакви книги, за съжаление нищо не се е запазило. Тъй като на Камче му е било забранено да печата, Теодосий Синаитски, който често посещавал Ватоша, подирил подкрепата на солунския митрополит Мелетий, който му осигурил разрешение да премести печатницата в Солун и да печата. Тъй като било много скъпо да се купят кирилски букви от Русия или от другаде, Теодосий се споразумява с един руски емигрант букволеяр да изработи букви. От редица съобщения и писма, вкл. от Неофит Рилски, може да се счита, че печатницата започва работа през 1838 г., от която година е и първата запазена книга.
 |
| Гравюра - печатарница с преса тип "Гутенбергова" |
През февруари 1839 е отпечатана втората книжка, "Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Горьi Атонской".
 |
| "Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Горьi Атонской", 1839 г. |
Книжката е с рамери 14.5 х 19.5 см., 10 листа+2 празни+1 заглавна. Отпечатана е вероятно с отлятия специаллно за Теодосий шрифт на стара преса (Гутенбергов тип), на ленена ръчно отлята хартия с водни знаци. Хартията е колорирана в зеленикъв цвят. На книгата обръщат внимание и изследователите на нашето книгопечатане, директора на държавната печатница Стилиян Кутинчев и проф. Йордан Иванов. [Кутинчев 1920, с. 34, Иванов, 1931, с. 194]. На заглавната страница има орнамент, приличащ на хералдичен знак- корона с два ангелчета. Този орнамент, както и рамката, са идентични с тези на първата книга на печатницата, "Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия" от 1838 г. Буквите са едър църковнославянски шрифт, при печатането са силно набити и се виждат издатините по листа.
 |
| Начало на текста на "Краткое описание двадесят монастирей...", 1839 г. |
През 1839 г. църквата пострадва от пожар, вероятно при него е повредена и печатницата на Теодосий. Според разкази на очевидци, има и друга версия, че печатницата е запалена нарочно [Кутинчев 1920, с. 33]. Тoзи сериозен удар върху печатницата е преодолян с финансовата помощ на Кирил Пейчинович, един друг голям български духовник и просветител. През своя живот Кирил Пейчинович възстановява два манастира- Марковския и Лешочкия, помага на Теодосий да възстанови и изгорялата печатница [Кутинчев 1920, с. 33-34].
Във възстановената печатница, Теодосий отпечатва през 1840 г. втората книга на Пейчинович, "Книга глаголемая утешение грешним". Пъвата си книга, "Огледало", Кирил Пейчинович отпечатва през далечната 1816 г. в Будапеща. В "Утешение грешним", на заглавната страница е посочено "приведена на простьi язьiк". В предговора, написан от Теодосий се разказва за Пейчинович и се посочва "да приведе ги со толкованiе на прости язьiкъ болгарский долния Муссiи Скопскiй и Тетовскiй".
 |
| "Книга глаголемая утешение грешним", 1840 г. |
Книжката е с рамери 15 х 20.5, 46 страници+1 неномерирана страници, е отпечатана на ленена ръчно правена хартия. Както и книгата за 20-те манастири, буквите изглеждат леко "играещи", набити силно при печатането. Отново листовете да обрамчени, след предисловието на Теодосий, отново е отпечатан орнамента с двете ангелчета.
 |
| "Книга глаголемая утешение грешним"- предисловие за Кирил Пейчинович от Теодосий Синаитски |
 |
| Книга глаголемая утешение грешним- края на предисловието и орнамент |
За съжаление, печатницата отново изгаря при пожар в края на 1842 или началото на 1843 г. Съкрушен, Теодосий се прибира при воденицата на синовете си в Дойран. През зимата на 1843, една нощ, под тежестта на падналия сняг, покривът се срутва върху Теодосий Синаитски и така завършва живота на този виден просветител и издател.
Тези малкки книжки на първите будители имат голямо влияние за духовното възраждане на българския народ и борбата за църковна независимост. Книгите на Теоодосий показват и значението на южнобългарските книжовници (отвъд Рила и Родопите) в нашето Възраждане. Печатницата на Теодосий Синаитски в Солун от своя страна кара Неофит Рилски да поднови опитите си да открие печатница заедно с Райно Попович и Никола Карастоянов, което пък помага за ускоряване на усилията на Карастоянов да започне легално печатането на книги в Самоков. Първата книга, отпечатана в Самоков от Карастоянов, следващо издание на "20-те манастири", все още не носи името на печатницата на Карастоянов, а надписа "печатано будимскими писменьi", т.е. отпечатано с букви от Будапеща.
Един монах и неговата кауза, един опит да се направи тунел в скалата с кирка, това е историята на първата българска печатница на Теодосий Синаитски. Това е интересната и драматична история на един мисионер на Възраждането и радетел на българския език.
 |
| Текстура на ленената ръчно лята хартия с водни знаци на "Краткое описание двадесят монастирей...", отпечатана от Теодосий Синаитски, 1839 г. |
