Непознатият Ами Бакалов

Той се сприятелява в Париж с писателите и поетитe Пол Елюар и Андре Бретон, както и с художниците Пабло Пикасо, Оскар Домингес, Освалдо Вигас и Салвадор Дали [1]. Той става страстен приятел на киното, известен кинокритик във Венецуела и заедно с Гастон Дийл прави първия филмов фестивал в страната [2]. Като представител на компанията Unifrance за Латинска Америка (организация, популяризираща френското кино) той се запознава с Луис Бунюел. Представяйки френски филми в Рио де Жанейро, той приема в дома си Жан-Пол Белмондо. Той е българинът Ами Бакалов (Ейми Бакалоф Курвоазие), племенник на известния издател и общественик Георги Бакалов. Ще разкажем за Ами Бакалов, човек с космополитна биография, известен кинокритик, писател и поет във френскоезичния и латиноамериканския филмов свят, но почти непознат у нас [3]. 

Ами Бакалов Курвоазие, 1958, сайт за съпругата му, гравьорката Рут Бесудо Курвоазие, https://ruthbess.art/

Ами Бакалов е роден на 29 юни 1907 г. в Кюстендил, България.  Чичо му, Георги Бакалов, е български писател, издател и социалистически деец. Превежда редица книги, между които и "Капиталът" на Карл Маркс (съкратен превод на български през 1900 и пълен превод на първа част през 1910), По време на следването си в Женева (1891 – 1893), Георги Бакалов се сближава с видния теоретик, философ и деятел на международното социалистическо движение Георгий Плеханов. Майка му, Еме Жаке, е французойка. След Деветоюнския преврат, преследван от правителството на Драган Цанков, Георги Бакалов отива в изгнание в Париж, между 1925 и 1932 г., Ами започва да учи право, литература и история на изкуството в Сорбоната [3,4]. Той се сприятелява със сюрреалистичната група и по-специално с писателите и поетите Пол Елюар, Андре Бретон, Робер Деснос, Жорж Юне, както и с художниците Пабло Пикасо, Виктор Браунер, Оскар Домингес, Освалдо Вигас и Салвадор Дали [5].

За българския кръг в Париж, в който се подвизава и Ами Бакалов, разказва и Кирил Кръстев в книгата си "Спомени за културния живот между двете световни войни" (1988). "Така през есента на 1938 г. в Париж се събрахме доста хора от българската интелигенция: писателите Лъчезар Станчев и Асен Разцветников, художниците Илия Бешков, Ненко Балкански, Преслав Кършовски и Цветана Мицева, Янко Анастасов, скулпторката Васка Емануилова...художникът Георги (Джон) Попов, живущият от 20 години в Париж първомайстор на българската художествена керамика Георги Бакърджиев...трайните политемигранти Ами Балаков, ръководител на прогресивната група „Амикал-бюлгар""

 Спомени за културния живот между двете световни войни", 1988, споменава се и името на Ами Бакалов в главата "С българи в Париж"

В междувоенния период Ами Бакалов Курвоазие се запознава с бъдещата си германска съпруга Рут Бесудо Курвоазие по време на студентски обмен между Франция и Германия.  Между 1940 и 1944 г. Ами Бакалов влиза в тайните мрежи на Съпротивата във Франция. Отказвайки да практикува професията си на журналист за окупатора, той започва като редактор в Националното радио (наричано Радио Виши), след което се присъединява към съпротивителната мрежа „Pavillons noirs“ под псевдонима на Жан Жаке. Помага като преводач, тъй като говори перфектно руски и български, укрива бегълци и материали и предоставя информация на съюзниците [6]. Издава на български и първата си книга със стихотворения "Земно кълбо", 1940, с корица от Преслав Кършовски. 

Първата издадена книга на Ами Бакалов, "Стихотворения", 1940, корица от Преслав Кършовски, колекция Росен Петков

Книгата е отпечатана в 1000 екземпляра и съдържа стихотворения групирани в циклите "Покана за пътуване", "Градът", "Хоризонт", "Сантименталност", "Глобтротер" и "Пристанища". Отпечатана е в печатница "Петър Глушков" в София, на плътна дебела памучно-дървесинна хартия. В стихотворението "Венеция" контрастира романтиката на миналото величие и "бедността на робите":

"Пристигнах една нощ

Нощ на ранна есен

На гарата във Венеция...

Пред мен оживя споменът

За Марино Фалиери

Пред Моста на въздишките

Пиршествата

Пищните дрехи на патрициите

Шутовете...

Сега

Върху мръсните канали 

Видях бедността на робите..."

През 1945 г. Ами публикува стихосбирка, посветена на окупацията на Париж от германските войски Sombre est noir, посветена на Пол Елюар и Жорж Юне и илюстрирана с офорт и две оригинални рисунки от художника Оскар Домингес. Книгата е библиофилско издание. В един от текстовете на тези стихотворения той напомня за хотел Continental, намиращ се по онова време на улица de Castiglione 3 в Париж, реквизиран от нацистите, и трагично място, където е заседавал и трибунала.   

"Sombre est noir", 1945, колекция Росен Петков

Подписан офорт на Оскар Домингес (Oscar Dominguez), сюрреализъм, в "Sombre est noir", 1945, колекция Росен Петков

Илюстрация на Оскар Домингес (Oscar Dominguez) в "Sombre est noir", 1945, колекция Росен Петков

„Хотел Континентал е на улица Кастилионе, Хотел Континентал е гробище... Да видим господа, редът трябва да цари, в хотел Континентал не стреляме по хора, просто подписваме смъртната присъда, баронът вече не използва монокъл, той има добър проницателен поглед, той открива мотивите преди акта... Елхата цъфна на входа на хотел Континентал, да видим господа, ред трябва да цари, редът на убийците... » 

Книгата "Sombre est noir", както споменахме, е библиофилско издание в тираж 232 броя, отделните подтиражи (I-XIII, A-S, 1-200) са отпечатани на различна луксозна памучна хартия, произведена от различни фабрики. Офортите на Оскар Домингес са подписани, което прави изданието особено привлекателно от колекционерска гледна точка.

Книгите "Sombre est noir" и "Стихотворения" на Ами Бакалов са част от илюстрирания каталог "Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков", лимитирано издание от 300 номерирани броя.

Илюстрираният каталог "Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков", София, 2021, [9]

Между 1947 и 1959 г. Ами Бакалов се премества в Каракас във Венецуела, където годеницата му Рут Бесудо се присъединява към него през 1952 г. Рут Бесудо създава някои от гравюрите на неговите книги. Пристрастен към киното, той става критик на няколко местни периодични издания като La Tarde, Ultimas Noticias, Elite. Той създава първия филмов клуб във Венецуела в Каракас. Ами Бакалов инициира и първото списание, изцяло посветено на киното, Cine Venezuela, както и първия филмов фестивал във Венецуела, в сътрудничество с французина Гастон Дийл, културен аташе във венецуелското посолство през 50-те години на миналия век [7].

Cinquante ans cinema (Петдесет години кино), Париж, 1944, колекция Росен Петков

 

Ray Bret Koch, 1925, авангард, Cinquante ans cinema (Петдесет години кино), Париж, 1944, колекция Росен Петков

През 1955 г. Ами Бакалов е нает от компанията Unifrance да популяризира френското кино в чужбина и става неин представител за Латинска Америка. В този контекст той среща режисьора Луис Бунюел в Мексико Сити, с когото създава голямо приятелство. Работата на Ами Бакалов за Unifrance е причината за заминаването му за Рио де Жанейро в Бразилия през 1960 г. Той се жени за Рут Бесудо по време на пътуване до Каракас на 13 декември 1961 г. Работата му за Unifrance в Рио де Жанейро му дава възможност през 60-те години да представи френски филми от новата вълна на бразилската публика. Ами приема в Рио много актьори и режисьори като актьорите Клод Жад, Жан-Пол Белмондо [8] и режисьора Франсоа Трюфо.  

През 1960-те публикува първите си две книги, написани на испански: Dialogando por el mundo De Chaplin a Hemingway EDIME edition Cantaclaro collection - 1961, където преписва интервютата, които е получил от актьори, режисьори и писатели, и Cinema 7° cielo hoy y hayer EDIME editions Cantaclaro collection - 1960 г. където говори за любимите си филми и актьори. Ами публикува пет други стихосбирки на френски език: Je ne parle pas javanais editions Saint Germain des Prés - Париж 1971 г., илюстрирана с две гравюри от съпругата му Рут, Some paintings from my room tell editions Saint Germain des Prés - Paris 1973, Smoked Earth Patagonia издания Saint Germain des Prés - Париж 1974 г. и други. На 2 март 1978 г. Ами Бакалов Курвоазие е обявен за кавалер на Ордена на изкуствата и литературата от френския министър на културата Мишел д'Орнано [3].

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg5nCCLWjfaAl6Mvm5LD7B-Qs7xg9nWsN4boYXKsHZHNGmGG2JFoSUKqCMryfJNjrCtWVy1BlX0FCyV63F74dyX5MPMXStkgcj3lwdfYy28lf-1gmgG-UZ9DClyKumGK1nmQ0HpLOPkN2b7lai8OHMGL00tNrcl1uJ6Ov-pnyyUlJFDpyl959x3CITmKA/s1315/Nomination_Amy_Courvoisier_Chevalier_des_Arts_et_des_Lettres_1978.jpg

В началото на 80-те години здравето му се влошава и със съпругата му решават да се върнат в Париж.

На 11 април 1984 г. Ами Бакалов умира в болницата Pitié-Salpêtrière на 76-годишна възраст. В памет на живота му като борец от Съпротивата, когато е преследван от германски патрул в Понт де Арт в Париж, прахът му е хвърлен в Сена от роднините му, както Ами е пожелал [3].

Това е богатата история на един останал в историята на френското и латиноамериканското кино и литература българин, приятел на видни френски поети и художници, обиколил света и оставил богато литературно наследство. Непознатият Ами Бакалов!

 Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт и колекционер, rosen@scas.bg

Литература:

1. Le tour du monde du cinéma français: histoire du cinéma français à l'étranger de Robert Cravenne 

2. https://www.analitica.com/entretenimiento/festival-de-cine-frances-en-homenaje-a-amy-courvoisier/

3. https://fr.wikipedia.org/wiki/Amy_Bakaloff_Courvoisier 

4. Le tour du monde du cinéma français, https://books.google.bg/books?id=zgoIAQAAMAAJ&q=inauthor:%22Robert+Cravenne%22&dq=inauthor:%22Robert+Cravenne%22&hl=fr&sa=X&redir_esc=y

5. Robert Desnos - deuil pour deuil - dédicace à Amy Bakaloff, https://archive.wikiwix.com/cache/index2.php?url=https%3A%2F%2Fwww.vialibri.net%2Fyears%2Fbooks%2F52791982%2F1924-robert-desnos-robert-desnos-deuil-pour-deuil-edition#federation=archive.wikiwix.com&tab=url

6. Fiche de renseignement sur Amy Bakaloff Courvoisier du Comité secret militaire, 1949, https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Comit%C3%A9_secret_militaire_fiche_renseignements_1949.jpg

7. Haciendo cineclubes: manual de organización de cineclubes, https://books.google.fr/books?id=Q5kqAQAAIAAJ&q=amy+courvoisier&dq=amy+courvoisier&hl=fr&sa=X&ved=0ahUKEwjrmKeY9pPmAhWGohQKHYp5BF84KBDoAQg3MAE

8.  Telegrafo visual: critica amavel do cinema, https://books.google.fr/books?id=katVXzx4-3QC&pg=PA161&lpg=PA161&dq=amy+courvoisier+jean+paul+belmondo&source=bl&ots=1G_hF_REuw&sig=ACfU3U0EuoOdgIzaLmcVLOjsGbP6pA3N3A&hl=fr&sa=X&ved=2ahUKEwiJ14Hk1ormAhXHxIUKHXA4BYYQ6AEwDXoECAkQAQ#v=onepage&q=amy%20courvoisier%20jean%20paul%20belmondo&f=false

9. Илюстриран каталог, лимитирано издание, 300 номерирани броя,  „Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков“, София: СОКИ, 2021,  https://modernism.scas.bg

 

 

Ранните илюстрации на Илия Бешков - визуална разходка

Преди време постнах във Facebook групата "За старите книги и компютърни изкуства" едни илюстрации от първото издание на "Приказен свят" на Ангел Каралийчев, 1929 г. и около тях се заформи диксусия, заради различния стил на илюстрациите на Илия Бешков. Обещах си да напиша отделен материал. Младият Бешков рисува по различни начини и е любопитно да разгледаме тези ранни илюстрации, за които се е писало малко. И тъй като говорим за илюстрации, разказът ще е по-скоро визуален, отколкото текстови. 

"Приказен свят" на Ангел Каралийчев е издаван много пъти. Той съдържа 3 тома: Том 1 - Мечо, Жълтици, Крали Марко, Том 2 - Богородична сълза и Том 3- Трохи за птичките, Крилатият Юнак. "Приказен свят" пртърпява 5 издания в периода 1929-1946, като в различните издания има разлики. След първото издание, в някои издания, от този период, се появяват и други илюстратори, заедно с Бешков. Преди сборниците "Приказен свят", отделните части са издавани като отделни книги- "Мечо", "Богородична сълза" и др. Затова често, в каталозите, първото издание на "Приказен свят" се определя като "второ" за отделните части. Проблем представлява и намирането на всичките издания на "Прикзаен свят" от периода преди Войната, много от тях липсват по библиотеки и техните каталози, вероятно са заменени с с по-новите издания, след Войната. Притежавайки голяма част от тези първи издания, реших да систематизирам екземплярите от своята колекция и илюстрациите на Бешков в тях. Също така, за да се изследва стила на Бешков от 1920-те и 1930-те години, са дадени и други книги от този период, с негови илюстрации (отново от колекцията ми). 

Да започнем с томовете на първото издание на "Приказен свят", 1929 г. изд. "Хемус". В екземплярите на автора на този материал (в Т.1 и Т.3), запазени с оригиналните си корици, вътре няма упоменат илюстратора, но в онлайн каталозите е споменат Илия Бешков. Може, обаче, да се види разлика в стила на някои от илюстрациите в Том 1 и Том 3 (различните по стил изображения са отбелязани със *). Да започнем с Том 1, ето за какво става дума:

* Т.1, 1929

Т.1, 1929

 

* Т.1, 1929 

 

 

Черно-бялата илюстрация е характерна за по-късния стил на Бешков, цветните се различават по стил (в Том 1). 

 

 

Том 3 от първото издание ("Трохи за птичките", "Крилатият юнак") изглежда така:

Т.3, 1929

 

Т.3, 1929

Т.3, 1929

Тук, в Т.3, вече и черно-белите, и цветните илюстрации са с характерния за Бешков стил. 

 

Второто издание на т.3 съдържа много характерни и по-нехарактерни за Бешковия по-късен стил илюстрации. Последната илюстрация от този том (по-долу) е особено характерна за Бешков. Като илюстратор в книгата е упоменат Илия Бешков.

* Т.3, второ издание

 

Т.3, второ издание

Т.3, второ издание

 

Т.3, второ издание

 

Във второто издание на т.1 е споменат като автор на корицата Георги Атанасов, а на илюстрациите- Бешков.

* Т.1, второ издание, има малка разлика в надписа на корицата долу

Заедно с Бешков, като автор на кориците е посочен Атанасов

Илюстрация от Т.1, второто издание

 

Ето какви метаморфози претърпява първия том на "Приказен свят" в по-късното (пето) издание от 1946. Сред илюстраторите, заедно с Бешков, се упоменават и Никола и Нева Тузсузови (илюстрацията преди съдържанието, по-долу, вероятно е тяхна). В него няма цветни илюстрации, "Крали Марко" е заменен с други приказки (вероятно илюстрирани от Никола и Нева Тузсузови).

* Т.1, пето издание

Т.1, пето издание

Т.1, пето издание

Т.1, пето издание (вероятно автори на тази илюстрация са Никола и Нева Тузсузови)

Т.1, пето издание

 

В третото издание на Т.2 ("Богородична сълза"), като илюстратор е упоменат Илия Бешков. Може да се твърди, че в този том повечето илюстрации са близки до характерния за Бешков стил.

Т.2, трето издание

Т.2, трето издание

Т.2, трето издание

 

Т.2, трето издание

Т.2, трето издание

 

Някои от приказките, както споменахме, преди сборника "Приказен свят", са публикувани отделно и тези екземпляри се считат за първи издания на съответните приказки. Редица от тях представляват и библиофилска рядкост. Ето един пример, с "Богородична сълза", 1928 г., илюстрирана от Иван Пенков.

Първо издание на "Богородична сълза", 1928, илюстрации от Иван Пенков

Първо издание на "Богородична сълза", 1928, илюстрации от Иван Пенков

Първо издание на "Богородична сълза", 1928

 

 

Интересни са и илюстрациите на Бешков в други детски книжки от това време. Ето някои от тях, "Малки песни" на Дора Габе, "Юнак Гого" на Асен Разцветников и "Златното яице" на Йордан Стубел. 

 

Във второто издание на "Малки песни", 1929 г., вътре има само черно-бели илюстрации, като илюстратор на корицата и илюстрациите в текста е упоменат Илия Бешков. Илюстрациите на корицата и в текста са характерни за Бешковия стил. Цветната, на корицата, е подобна на тези от Т.3, 1929 (том трети от първото издание).

Второ издание, 1929

Второ издание, 1929

 

В "Юнак Гого" от 1931 г. илюстратор е Илия Бешков. Има цветни и черно-бели илюстрации, характерни за по-късния стил на Бешков.

 

Разпознаваем е и стила на Бешков в "Златното яйце", 1927 г., на Йордан Стубел. Илия Бешков е упоменат като илюстратор.

1927

1927

 

Онзи стил на Бешков, с който той е изключително разпознаваем, се проявява в "Г-н Свинчок", 2 части, 1932 г. 

Г-н Свинчок, 1932

Г-н Свинчок, 1932

След 1946 година, илюстратори на "Приказен свят" са Илия Петров, Стоян Анастасов, Любен Зидаров и други. Особено популярни са трите тома с илюстрации на Любен Зидаров, 1982 г.

Изключително интересно е да се видят вариациите в стила на Бешков в периода 1929-1946 години. Някои от илюстрациите дори значително се различават от характерният му стил, например отбелязаните със *. Тяхната експресивност и резки чупки на контура ги прави различни. Възможно е част от илюстрациите на Том 1 на първото издание на "Приказен свят", 1929 г., да са били рисувани в по-ранни години, с различен стил или пък издателство "Хемус" да е добавило някакви илюстрации. Но въпреки различията, всички тези книжки са шедьоври на нашето книгоиздаване, а илюстрациите в тях, едни от най-добрите илюстрации в детски книжки. А Илия Бешков е един от най-талантливите наши художници и карикатурист от световна величина.

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg