Забравеният композитор и неговата забравена книга

Понякога се срещат автори, признати в Европа, но забравени у нас. Композиторът Димитър Караджов е един от тях, живял във Виена, композирал музикалната пантомима "Младият крал", по Оскар Уайлд и либрето на Теодор Траянов, поставена във виенската Фолксопер и играна множество пъти. Димитър Караджов започва със собствени средства мащабен проект, своя мечта, за изграждане на опера, с модерна архитектура, в София. Земята е отпусната от Народното събрание, след двегодиша борба, но поради внезапната му смърт през 1923 г., на 48 години, проектът не е завършен [Йорданова 2020]. Неговата книга "Светицата", с илюстрация на Оскар Кокошка, доскоро се смяташе за изгубена, но с развитието на електронните каталози и дигитализацията, се оказа налична в някои библиотеки у нас и чужбина, както и в частна колекция. 

В настоящата статия, заедно с малко познати или непознати факти за Димитър Караджов, ние ще предоставим редки и интересни снимки, свързани с Караджов.

Виенският модерн и българският, преди години, са били интерпретирани от изследователите като самостоятелни явления, без задълбочено изследване на взаимното влияние. Въпреки, че много от строителите на следосвобожденската ни култура и хуманитаристика, като проф. Иван Шишманов, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Ст.Л.Костов, Теодор Траянов и други са виенски възпитаници [Влашки 2018].

Едни от най-интересните българи на "млада Виена", началото на 20. век, са Теодор Траянов и Димитър Караджов. Тяхната творба "Младият крал" или "сценична игра без думи в шест картини по едноименната новела на Оскар Уайлд", заглавие по оригиналния ръкопис [Влашки 2018], е поставена от директора на Фолксопер, Райнер Симонс, с напълно нови декори и играна многократно.

Митологиите около театралните изяви на Теодор Траянов започват още през 1911 г. В хумористичното списание "Барабан"  [Барабан: бр. 117 от 01.05.1911 г.], под шаржа на Траянов (от Чудомир), е написано "твърдението" че той е създал опера, която ще получи милион марки и ще бъде поставена в чужбина.

"Траянов...либрето...един милион марки", сп. "Барабан", бр. 117, 01.05.1911 г.

Факт е, че през 1912 г. Теодор Траянов се завръща във Виена, където всъщност пребивава с прекъсвания от 1900 г. до 1921 г., почти 20 години. Завръщането е свързано вероятно със стремежа да се намери по-доходоносно занимание от поезията, каквото е сцената и поставянето на пиеси. Траянов също така търси и държавна служба, за да издържа семейството си и я получава през 1914 г., в българската легация във Виена. Родоначалникът на българския символизъм и редактор на "Хиперион", Теодор Траянов, е писал стихове за редица списания като "Художник", "Везни", "Наш живот", "Съвременник" и други. Преминаването към сценичното изкуство е важен етап от живота на Траянов.

"Младият крал" е реализиран във Фолксопер във Виена в стила на спектакли, съчетаващи богати декори, светлини и костюми, където текстът не е на първо място, а визията. Димитър Караджов също се опитва да създаде либрето за подобни спектакли. Тексът на "Златоструй. Книга първа. Светицата." притежава подобни качества- приказен сюжет, алегории, игрално пространство не само на сцената, а и около публиката и други въздействащи ефекти [Светицата 1920]. Книгата "Светицата", преди години се е считала за изгубена, не е било ясно и колко на брой са били илюстрациите на Оскар Кокошка в нея [Маринска 2015]. С напредването на дигитализацията и електронните каталози авторът на този материал устаноява, че книигата присъства както в някои библиотеки, така и в частна колекция. Авторът на настоящата статия установи също, че илюстрацията на Кокошка вероятно е само една, а корицата и заглавната страница на книгата изглеждат по следния начин:

Твърда корица на "Светицата" на Димитър Караджов, 1920 г.

 

Заглавна страница на "Светицата"

Илюстрация от Оскар Кокошка в "Светицата", 1920 г.

Начало на либретото, "Светицата", 1920 г.

Данните за книгата като артефакт са описани в новоиздадения от автора на този материал каталог "Българският литературен модернизъм" [Петков 2021]. Авторството на Оскар Кокошка, на единствената илюстрация в немската книга на Караджов, не е отбелязано в книгата, но е ясно посочено от Гео Милев в репродукцията в сп. "Везни". Поради оскъдните сведения за живота на Караджов и преждевременната му кончина, не се знае как илюстрацията е попаднала в книгата. Знае се, обаче, за контактите на Гео Милев с Оскар Кокошка, покрай Der Sturm, както и за представянето на Кандински и Кокошка, от Гео Милев, в Тръпковата галерия, първата българска галерия след Освобождението, на Тръпко Василев, ул. "Аксаков" 16 [Струмски].

 

Илюстрираният каталог "Българският литературен модернизъм", 2021 г.

Името на Димитър Караджов е свързано и с кръга около Гео Милев. В бр. 6, 1920 г. (първа годишнина), стр. 182, Людмил Стоянов разказва за концерта на Караджов през декември 1919 г., под диригентството на Маестро Атанасов, в Народния театър и седмица по-късно във Военния клуб  [Милев 1920]. В същата книжка, Гео Милев сравнява концерта на Панчо Владигеров с този на Караджов. Малките книжки "Везни" на Гео Милев са изключително интересни за четене, симпатично оформени, те съдържат откровенни статии, информация и илюстрации, които ни потапят във времето на модернизма. Първата годишнина на списанието е на по-добра, памучна хартия, а следващите- на по-евтина, дървесинна.

 

Заглавна страница на сп. "Везни" на Гео Милев, първа годишнина, 1920 г., книжка шеста, с информация за концерта на Димитър Караджов в Народния театър и във Военния клуб

сп. "Везни" на Гео Милев, първа годишнина, 1920 г., книжка шеста, с информация (от Людмил Стоянов) за концерта на Димитър Караджов в Народния театър и във Военния клуб

Името на Караджов се появява и в следващите книжки на "Везни". В първа книжка на втората годишнина, в "Родно изкуство", Гео Милев говори за отстраняването на Караджов като директор на операта в София. В книжка трета на "Везни", втората годишнина, в статията си "Бъдещата народна опера", Димитър Караджов описва своя мщабен проект за нова опера в София.

Статия на Караджов за проекта за опера в сп. "Везни", втора годишнина, книжка трета

Отново в книжка трета на "Везни", от втората годишнина, е репродуцирана илюстрацията на Оскар Кокошка от драмата "Светицата", но вече с текст на български.

Репродукция на илюстрацията на Оскар Кокошка в "Светицата", в сп. "Везни", втора годишнина, книжка трета

За съжаление, Димитър Караджов умира внезапно, през 1923 г., точно след като Народното събрание, мотаейки го две години, дава земя и разрешава, чрез закон, концесия за строителството на нов културен център и голяма опера в София. Проектът на Караджов остава неосъществен. Но в нашето съзнание, освен с успехите си във Виена и проекта за опера в София, той ще остане с оценката, която Гео Милев му дава във "Везни", в програмната статия "Родно изкуство": "композитор с огромна музикална култура". А неговата книга, "Светицата", 1920 г., с илюстрация от Оскар Кокошка, ще остане като един интересен и ценен артефакт в историята на българската книга. 

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт и колекционер

rosen@scas.bg

Литература:

Йорданова 2020: Йорданова, Красимира, Спомен за Димитър Караджов // БНР, 04.12.2020, https://bnr.bg/post/101384583/spomen-za-kompozitora-dimitar-karadjov (посетено на 22.10.2021)

Влашки 2018: Влашки, Младен, "Млада Виена" в млада България, откъс от книга // Портал "Култура", 29.03.2018, https://kultura.bg/web/млада-виена-в-млада-българия (посетено на 22.10.2021)

Барабан 1911: сп. "Барабан", бр. 117 от 01.05.1911 г. // Редактор: Борис Руменов

Светицата 1920: Dimitri Karadjoff, Zlatosruji, erstes buch DIE HEILIGE // VERLAG ED. STRACHE, WIEN, PRAG, LEIPZIG 1920

Маринска 2015: Маринска, Ружа, Гео Милев в изкуството, стр. 140 // изд. "Захарий Стоянов", София 2015

Петков 2021: Петков, Росен, Българският литературен модерниъм- една колекция на Росен Петков, илюстриран каталог // СОКИ, София, 2021

Струмски: Онлайн Библиотека, https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2218 , (посетено на 22.10.2021)

Милев 1920: Милев, Гео, сп. "Везни", кн. 6 // изд. "Везни"

Макс Мецгер - непослушното "дете" на модернизма

Един ден видях да се продава интересно старо издание на "Неделника" ("Поучително Евангелие") на Св. Софроний Врачански, издание от началото на 20. век, на хаджи Михаил Костенцов (Костенцев). Макар това да е късно, н-то издание на "Неделника" (първото е през 1806 г.), то привлече вниманието ми с името на издателя, бащата на Райна Костенцева и съпруга на художника-модернист Макс Мецгер.

 

"Неделник" (Поучително Евангелие) от Св. Софроний Врачански, издадено от хаджи Михаил Костенцов (Констанцев)

Харесвайки илюстрациите на Макс Мецгер в стил модернизъм/авангард и колекционирайки книги с негови илюстрации, от 1920-те и 1930-те, след Костенцевото издание на "Неделника" реших да си купя новото (и разширено) издание на "Моят роден град София" на Райна Костенцева и да се потопя в годините след Първата световна война и живота на този изключителен, но малко познат художник.

След Първата световна война Райна Костенцева попада в затвора край Мюнхен [Райна 2008]. Това са дните на Баварската съветска република (април, 1919 г.). През ноември 1918 г., след приключването на Първата световна войнна, баварската династия Вителсбах абдикира и е създадена "Демократичната и социална република Бавария" [DW 2018]. Изострянето на конфликта между партиите води до убийството на министър-председателя Айзнер и създаването на "Баварска съветска република". Ителектуалци като Ернст Толер застават в първите и редици. Баварската съветска република скоро е потушена от дяснонационалистическите войски на регионалното правителство в Бамберг и на социалдемократическото правителство на Райха. В последвалите преследвания Райна се оказва в затвор край Мюнхен. И там, един "другар от театралния семинар" (Макс Мецгер), сторонник на революцията" предлага на Райна да се омъжи за него и така "да стане легална". Двамата се женят и идват в България.

Преди това, Райна Костенцева има един друг забележителен съпруг, Август Розентал. Райна разказва с много любов спомените си за този снажен и със силна осанка млад художник, благороден по характер, "луда глава", който през 1912 г. хуква за фронта (без дори да е викан) и загива няколко месеца след като с оженва за Райна. Розентал е русувал редица фрески и икони в църкви, включително някои от стенописите на катедралата "Ал. Невски". Така Райна остава без съпруг, с едно малко дете. После учи в Женева, слуша лекции на Ленин, след това учи в Мюнхен, където се и запознава с втория си съпруг Макс Мецгер.

Една от ранните и забележителни илюстрации на Мецгер е маската (ксилография) на Ленин в списание "Пламък" на Гео Милев  [Пламък 1924, бр. 2, 57 стр.], където художникът ясно заявява таланта си да прави стилизирани портрети на известни личности. 

Гравюра на дърво, портрет на Ленин от Макс Мецгер, сп. "Пламък", 1924 г.

Малко след това Макс Мецгер ще нарисува редица портрети на български поети в "Антология на българската поезия" на Гео Милев [Антология 1925]

Портрет на Теодор Траянов от Макс Мецгер в "Антология на българската поезия" на Гео Милев, 1925 г.

В по-късните години илюстрациите на Мецгер добиват по-агресивен вид, в стил авангард или конструктивизъм. 

Корица от Макс Мецгер, "Духът на новия свят", сборник под редаккцията на Д.Б.Митов, изд. "Азбука", 1932 г.

Редица книги от 1920-те и 1930-те, илюстрирани от Макс Мецгер, могат да бъдат видяни в новоиздадения каталог "Българският литературен модернизъм - една колекция на Росен Петков" [Петков 2021]

Каталог "Българският литературен моденизъм- една колекция на Росен Петков", 2021, modernism.scas.bg

Колоритни са описанията на Райна Костенцева за характера на Мецгер. "Когато през 1929 г. наследих бащиния имот", разказва Райна, "М.Мецгер се видя с пари и се разхайти. Измени на позициите си и аз се отказах да го издържам през 1932 година. С това, което успях да спася от неговите разхищения след продажбата на бащиния имот (на Михаил Костенцев), закупих два апартемента...". В книгата "Моят роден град София" накрая, Жени Кайзер разказва за срещата си през 2008 г. с Ингеборг Мецгер-Клет, живееща в Мюнхен, дъщеря на Райна Костенцева и Макс Мецгер. Ингеборг разказва за последните години на Мецгер, който "след крайнолявата си фаза през студентските години, след творческите си изяви като художник-модернист и сценограф, завръщайки се в Мюнхен, служи като заеждащ културата при националсоциалистите и след края на Втората световна война и двегодишен престой в лагер става социалдемократ. " [Райна 2008, стр. 268]. Макс Мецгер завършва кариерата си като преподавател по рисуване, умира през 1979 г. в родния си град Колумбах, Бавария. 

Така завършва бурния живот на Макс Мецгер, преминал метаморфозата от анархокомунист до националсоциалист, един от най-талантливите и малко познати илюстратори на книги. 

Литература:

Райна 2008: Костенцева, Райна, Моят роден град София // изд. Рива, София, 2008

DW 2018: Когато Бавария стана съветска република, посетено на 06.10.2021, https://www.dw.com/bg/когато-бавария-стана-съветска-република/a-46270230

Пламък 1924: сп. "Пламък", гл. ред. Гео Милев // изд, "Пламък", София, 1924

Антология 1925: Милев, Гео, Антология на българската поезия // изд. Филип Чипев, София, 1925

Петков 2021: Петков, Росен, Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков // СОКИ, София, 2021, modernism.scas.bg