/една история, разказана ми от проф.
Йордан Боянов, която ще се опитам да пресъздам по памет/
Проф. Йордан Боянов е един от създателите на българската електроника, с който имах честта да
работя и от когото научих много. Ето една интересна и поучителна история,
разказана ми от него, която е останала в съзнанието ми след доста години.
 |
| проф. Йордан Боянов, Wikimedia |
Преди това нека
кажа няколко думи как се запознах с Професора. Една вечер, около 1987г., по един
от коридорите на Ректората на Техническия университет- София цареше мрак, някои
лампи бяха изгорели и още не бяха ги подменили. Видях един възрастен човек,
който се беше навел и търсеше нещо изгубено по пода. Попитах го какво,
отговорът беше- монета, която е изпусната на пода. Намерихме монетата, оказа се
някаква доста стара, не помня каква, но явно ценна и човекът ме покани да пием
кафе в кабинета му. Прочетох на табелката на кабинета “проф. д.т.н. Йордан
Боянов”. Така започна познанството ми с този изключителен човек, който после
стана мой учител. Въпреки, че следвах “Изчислителна техника”, а Боянов беше в катедра
“Електонна техника”, работихме по редица проекти и след завършването ми ме покани
като преподавател в кат.”Електронна техника” на ТУ. Йордан Боянов беше многостранна личност, преподавател, учен, едновременно
професионалист и радио-любител, експериментатор на нови технологии. Като главен
редактор на списание “Млад конструктор” беше усетил бъдещето на микрокомпютрите (тогава
“Правец 82”, “Правец 16”) и беше открил специална рубрика за алгоритми и програми за
микрокомпютри, на езиците Бейсик и Паскал. През 1988 г. с него и Симо Лазаров публикувахме
едни от първите в България обработващи и синтезиращи програми за електронна музика, за MIDI интерфейси и
нотни редактори. Боянов беше доста властен човек, беше заемал важни постове в
държавата- директор на радиоразпръскването в Министерството на пощите,
телеграфите, телефоните и радиото, главен конструктор в слаботоковия завод
„Климент Ворошилов“ в София, заместник-ректор на ВМЕИ (сега ТУ-София) и други. И
така, да започнем интересната и поучителна история, която имах удоволствието да
чуя и която предавам по памет след доста години, така че може да има неточности
или дори грешки. Разказвал съм я на приятели и те винаги са ме съветвали да я
напиша. Ето я написана.
 |
| РПС "Вакарел" |
В началните
години на социализма, след овладяването на властта, през 50-те години, започва
работа по обновяването на радиоразпръскването в България и създаването на телевизията.
Старите станции и антени от царско време не са достатъчни, а и поради липса на
резервни части, някои спират или работят с намалена мощност. Между другото, една от емблематичните стари радиопредавателни
станции е тази на Вакарел (като се минава по магистралата се вижда антената), проектирана
и построена от специалисти на Telefunken през 1937г., с мощност 100kW. Беше спряна през 2015г. след 78 години непрестанна работа!
През 50-те години
проф. Боянов е командирован, заедно с един партиец (придружителят вероятно е и
ченге) от другарката Цола Драгойчева, виден функционер на БКП и тогава министър
на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, в ГДР, да закупят нова антена за Радиото. “Отидохме при една фирма”, разказва проф. Боянов, “да
получим предложение и онези ни казаха за антената една солена цена –милиони”. “Като
чу сумата, за която трябваше да се подпише договор, партиеца (другият
придружител) се поболя, влезна в болница и ме остави аз да подпиша, имал ми
доверие, каза”. Естествено, при неправилно решение и профукани милиони “преводни
рубли” (валута за разплащания между соц. страните) е щяло да има наказание и то
сериозно. “Върнах се в хотела”, разказва Боянов, “и се чудя какво да правя, как
да преценя цената в офертата. Реших да питам за съвет един стар продавач на
електронни лампи, той имаше магазин в София. Звъня на бай Иван (за целите на разказа,
името Иван е условно) и обяснявам, бай Иване, така и така, как да преценя тази
антена толкова ли струва?”. А бай Иван отговаря: “Данчо, аз не мога да ти кажа
дали струва толкова, но мога да ти кажа, че всяко устройство има един
параметър, който е най-важен за цената. При локомотивите знам, че това е
тонажа, при антените виж, може би е височината, килограмите и т.н.”. След този
прост, но умен съвет на бай Иван, Боянов започнал да рови по каталозите и
открил че, да, височината е едни основен параметър, който формира цената. Разгледал
и други антени по каталози. “На следващия ден”, разказва Боянов, “отивам във Фирмата
и казвам, антената не струва десет милиона преводни рубли (примерно), а осем”.
Немците се направили на обидени, казали че нямат повече време за преговори и че
се готвят за някакво изложение. Боянов се върнал в хотела смутен, дали е постъпил
добре с пазарлъка. Минали дни, Фирмата не се обажда. Но през последния ден от пребиваването му в Германия,
немците го извикали и подписали за редуцираната цена. Заради спестените пари на
държавата, Цола Драгойчева наградила Йордан Боянов с орден и две заплати. Така
благополучно завършило това договаряне.
Тази история ни
показва три важни извода: Първо, когато се проектира нещо и искате да знаете
колко би струвало ориентировъчно, намерете най-важните ценообразуващи
параметри, оставете подробностите, вижте зависимостта на един-два параметъра
върху цената. Второ, не се притеснявайте да питате експерти, дори и ако са
косвено свързани с темата и направете сравнителен анализ. Трето, бъдете
креативни, не се предавайте, мислете как да прецените едно предложение, дори и
когато нямате лесна информация за подобни продажби!
Росен Петков-
преподавател в Технически университет-София и
Технологично училище по електронни системи
