Ранните илюстрации на Илия Бешков - визуална разходка

Преди време постнах във Facebook групата "За старите книги и компютърни изкуства" едни илюстрации от първото издание на "Приказен свят" на Ангел Каралийчев, 1929 г. и около тях се заформи диксусия, заради различния стил на илюстрациите на Илия Бешков. Обещах си да напиша отделен материал. Младият Бешков рисува по различни начини и е любопитно да разгледаме тези ранни илюстрации, за които се е писало малко. И тъй като говорим за илюстрации, разказът ще е по-скоро визуален, отколкото текстови. 

"Приказен свят" на Ангел Каралийчев е издаван много пъти. Той съдържа 3 тома: Том 1 - Мечо, Жълтици, Крали Марко, Том 2 - Богородична сълза и Том 3- Трохи за птичките, Крилатият Юнак. "Приказен свят" пртърпява 5 издания в периода 1929-1946, като в различните издания има разлики. След първото издание, в някои издания, от този период, се появяват и други илюстратори, заедно с Бешков. Преди сборниците "Приказен свят", отделните части са издавани като отделни книги- "Мечо", "Богородична сълза" и др. Затова често, в каталозите, първото издание на "Приказен свят" се определя като "второ" за отделните части. Проблем представлява и намирането на всичките издания на "Прикзаен свят" от периода преди Войната, много от тях липсват по библиотеки и техните каталози, вероятно са заменени с с по-новите издания, след Войната. Притежавайки голяма част от тези първи издания, реших да систематизирам екземплярите от своята колекция и илюстрациите на Бешков в тях. Също така, за да се изследва стила на Бешков от 1920-те и 1930-те години, са дадени и други книги от този период, с негови илюстрации (отново от колекцията ми). 

Да започнем с томовете на първото издание на "Приказен свят", 1929 г. изд. "Хемус". В екземплярите на автора на този материал (в Т.1 и Т.3), запазени с оригиналните си корици, вътре няма упоменат илюстратора, но в онлайн каталозите е споменат Илия Бешков. Може, обаче, да се види разлика в стила на някои от илюстрациите в Том 1 и Том 3 (различните по стил изображения са отбелязани със *). Да започнем с Том 1, ето за какво става дума:

* Т.1, 1929

Т.1, 1929

 

* Т.1, 1929 

 

 

Черно-бялата илюстрация е характерна за по-късния стил на Бешков, цветните се различават по стил (в Том 1). 

 

 

Том 3 от първото издание ("Трохи за птичките", "Крилатият юнак") изглежда така:

Т.3, 1929

 

Т.3, 1929

Т.3, 1929

Тук, в Т.3, вече и черно-белите, и цветните илюстрации са с характерния за Бешков стил. 

 

Второто издание на т.3 съдържа много характерни и по-нехарактерни за Бешковия по-късен стил илюстрации. Последната илюстрация от този том (по-долу) е особено характерна за Бешков. Като илюстратор в книгата е упоменат Илия Бешков.

* Т.3, второ издание

 

Т.3, второ издание

Т.3, второ издание

 

Т.3, второ издание

 

Във второто издание на т.1 е споменат като автор на корицата Георги Атанасов, а на илюстрациите- Бешков.

* Т.1, второ издание, има малка разлика в надписа на корицата долу

Заедно с Бешков, като автор на кориците е посочен Атанасов

Илюстрация от Т.1, второто издание

 

Ето какви метаморфози претърпява първия том на "Приказен свят" в по-късното (пето) издание от 1946. Сред илюстраторите, заедно с Бешков, се упоменават и Никола и Нева Тузсузови (илюстрацията преди съдържанието, по-долу, вероятно е тяхна). В него няма цветни илюстрации, "Крали Марко" е заменен с други приказки (вероятно илюстрирани от Никола и Нева Тузсузови).

* Т.1, пето издание

Т.1, пето издание

Т.1, пето издание

Т.1, пето издание (вероятно автори на тази илюстрация са Никола и Нева Тузсузови)

Т.1, пето издание

 

В третото издание на Т.2 ("Богородична сълза"), като илюстратор е упоменат Илия Бешков. Може да се твърди, че в този том повечето илюстрации са близки до характерния за Бешков стил.

Т.2, трето издание

Т.2, трето издание

Т.2, трето издание

 

Т.2, трето издание

Т.2, трето издание

 

Някои от приказките, както споменахме, преди сборника "Приказен свят", са публикувани отделно и тези екземпляри се считат за първи издания на съответните приказки. Редица от тях представляват и библиофилска рядкост. Ето един пример, с "Богородична сълза", 1928 г., илюстрирана от Иван Пенков.

Първо издание на "Богородична сълза", 1928, илюстрации от Иван Пенков

Първо издание на "Богородична сълза", 1928, илюстрации от Иван Пенков

Първо издание на "Богородична сълза", 1928

 

 

Интересни са и илюстрациите на Бешков в други детски книжки от това време. Ето някои от тях, "Малки песни" на Дора Габе, "Юнак Гого" на Асен Разцветников и "Златното яице" на Йордан Стубел. 

 

Във второто издание на "Малки песни", 1929 г., вътре има само черно-бели илюстрации, като илюстратор на корицата и илюстрациите в текста е упоменат Илия Бешков. Илюстрациите на корицата и в текста са характерни за Бешковия стил. Цветната, на корицата, е подобна на тези от Т.3, 1929 (том трети от първото издание).

Второ издание, 1929

Второ издание, 1929

 

В "Юнак Гого" от 1931 г. илюстратор е Илия Бешков. Има цветни и черно-бели илюстрации, характерни за по-късния стил на Бешков.

 

Разпознаваем е и стила на Бешков в "Златното яйце", 1927 г., на Йордан Стубел. Илия Бешков е упоменат като илюстратор.

1927

1927

 

Онзи стил на Бешков, с който той е изключително разпознаваем, се проявява в "Г-н Свинчок", 2 части, 1932 г. 

Г-н Свинчок, 1932

Г-н Свинчок, 1932

След 1946 година, илюстратори на "Приказен свят" са Илия Петров, Стоян Анастасов, Любен Зидаров и други. Особено популярни са трите тома с илюстрации на Любен Зидаров, 1982 г.

Изключително интересно е да се видят вариациите в стила на Бешков в периода 1929-1946 години. Някои от илюстрациите дори значително се различават от характерният му стил, например отбелязаните със *. Тяхната експресивност и резки чупки на контура ги прави различни. Възможно е част от илюстрациите на Том 1 на първото издание на "Приказен свят", 1929 г., да са били рисувани в по-ранни години, с различен стил или пък издателство "Хемус" да е добавило някакви илюстрации. Но въпреки различията, всички тези книжки са шедьоври на нашето книгоиздаване, а илюстрациите в тях, едни от най-добрите илюстрации в детски книжки. А Илия Бешков е един от най-талантливите наши художници и карикатурист от световна величина.

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Антон Папазов- създателят на първата българска парфюмерийна фабрика

Всеки знае, че парфюмите са едно невероятно съчетание на съдържание и опаковка. Опаковката трябва да подсказва съдържанието, дори аромата. Парфюмите са една "вселена", по-наситени, с голяма трайност на създадения аромат- парфюм (Le Parfum),  с по-малък процент ароматични съставки- парфюмна вода (Eau de Parfume), още по-разредени- тоалетна вода (Eau de Toilette) и одеколон (Eau de Cologne), произлизащо от "Kьолнска вода". Но по-наситени или по-леки, пърфюмите (per fumare - чрез дим) създават аура, която създава добро настроение. Затова те имат своята "магия", постигната чрез своите тайни рецепти. 

Историята на парфюмерийно- козметичната промишленост на България от "царско време" е особено интересна по няколко причини. Първо, тя придава един "европейски" вид на средната класа в България, второ, тя е един от мостовете към Европа, продукти се изнасят, опаковки и материали се внасят. Отглеждането на рози в Османската империя се споменава още през 17 век, на Балканите- през XVIII век, а "Розовата долина" добива облик през XIX век. Разбира се, вероятно розите, като цвете, са навлезли значително по-рано по нашите земи. Поради ранното развитие на розодобива на територията между Сърнена средна гора и Стара планина, българските производители са едни от пионерите на Балканите и изнасят своята продукция в редица страни по света. Не на последно място, дизайна на продуктите, рекламите са резултат от работата на известни дизайнери и художници, което е любопитно да се изследва- дизайнерски стъкла и кутии, интересни етикети, оригинални реклами.

Има едно име, заслужаващо особено внимание, Антон Папазов- създателят на първата българска парфюмерийна фабрика! За Папазов се е писало, но често фрагментирано, без визуални материали, като за създател на парфюмерийната промишленост, като за родственик на старите търговци на гюлово (розово) масло, като за предшественик на социалистическото предприятие "Ален Мак". Като че ли повече се е писало за неговия род Папазоглу покрай историята на Казанлъшките видни фамилии. Липсват и дигитализирани материали за неговите продукти в Интернет. В следващите редове ще се опитаме да разкажем визуално историята на един от създателите на парфюмерийно- козметичната промишленост на България в края на XIX и началото на XX век. Тук е мястото да отбележим, че липсата на снимков материал за много емблематични обекти и личности от миналото, например, за интериора на писателското кафене (до Руската църква), за редица (съборени) красиви къщи, е израз на незачитане на миналото и липса на желание за поддържане на историческата памет, липсата на приемственост, според архитект Тодор Войников, автор на книгата "Драски по софийските работи" [Войников 2020] . Ако не беше карикатурата на Александър Добринов на интериора на писателското кафене, казва, като пример, арх. Войников, нямаше да знаем как е изглеждало отвътре [Градски детектив].

Голямо шише от одеколон на Антон Папазов (около 1930-те)

Антон Папазов е наследник/родственник на стария род казанлъшки розотърговци Папазоглу, името му, в изследванията, понякога се споменава като Александър или Андон [Станимиров 2008] [Цончев 1929], [Пенчев 2005]. Розата е позната преди Новата ера, в Персия, Древна Гърция, Тракия, Македония. Розобера и производството на розово масло на Балканите, според някои източници, започва през XVIII век, според други, дори по-рано, през XVII век. През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата фабрика за производство на розово масло. През 1850-те, със заем от българския търговец Христо Тъпчилеща,  братята Папазоглу разширяват производството и започват износ за Франция и други страни, през 1873 г. розовото масло на "Братя Папазови" печели златен медал на изложението във Виена, а през 1875 г. на изложението във Филаделфия [Станимиров 2008]. С братята Папазоглу се среща и Феликс Каниц [Станимиров 2008], който е впечатлен от образоваността на българските първенци в Казанлък, които знаели френски, били образовани и познавали добре европейските градове- Париж, Лайпциг и други. Каниц казва, че за миг забравил, че е в "ориента". 

Феликс Каниц, Розобер в Казанлък, "Дунавска българия и Балканът", Лайпциг, 1882 г.

За да си предствим колко ценно е розовото масло, ето няколко цифри. За един мускал (около 5 грама розово масло) е трябвало да се употребят около 7 000-10 000 розови цвята, т.е. за 1 грам масло - около 1400-2000 розови цвята. За производството на 1 кг розово масло са необходими средно 3000–6000 кг розов цвят [Георгиев 2011]. Често са казвали, че розовото масло е с цената на златото. В момента (на писане на материала) 2 грама розово масло е горе-долу колкото 1 грам 24 каратово злато или 1 грам розово масло е малко по-евтино от 1 грам 14 каратово злато. Постепенно братята Папазови разширяват своята дейност и получават дори банкерски лиценз, което им дава възможност да се занимават и с лихварска дейност, както и да изкупуват по около 200 000 мускала годишно. За сравнение, световни фирми по това време са изкупували по около 90 000 мускала годишно. Един любопитен факт, образът на Бай Ганьо е вдъхновен от розотърговеца Ганю Сомов, когото Алеко Константинов среща на изложението в Чикаго.

Проект за плакат на българско розово масло, Николай Дюлгеров, 1930-те

Христо, Ботьо и Димитро (Димитър) Папазоглу са не само търговци, като видно семейство те участват активно и в борбата за църковна независимост. В началото на Освободителната война Ботьо Папазоглу спасява Казанлък от разбеснелите се башибузуци, благодарение на познанствата си с турската влас, с Тефик бей. По-късно, в новата им къща отсяда ген. Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Старата къща на семйство Папазоглу, която е имала фонтан с розова вода, е разрушена. Новата къща е запазена и до днес, срещу хотел "Казанлък", зад Универсалния магазин. При отстъплението на Гурко от Казанлък и навлизането на побеснелите турски войски, семейство Папазоглу предвидливо се премества в Цариград и Виена. "Долината на розите" е разорена и се превръща в "Долината на сълзите". Всеки, който иска да се потопи в атмосферата на онези времена, може да прочете романа-хроника "Хора и рози" на Атанас Гърков [Гърков 2001-2003].

След Освобождението, семейството се завръща в Казанлък, участва в изграждането на храм-паметника до с. Шипка. Димитър (Димитро) Папазоглу участва в делегацията до Александър III, която лобира за Съединението, става и кмет на Казанлък в периода 1879-1880 г. Ботьо Папазоглу, заедно със синовете си построява в Казанлък фабрика за дестилация на розово масло. През 1892 г. Александър Папазов (Антон Папазов), родственик на братя Папазови, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика (трансформирана по време на соц-а в "Ален Мак"). Един от наследниците на рода е мореплавателя Дончо Папазов.

Бланка на Антон Папазов, около 1905-1906 г., на нея се виждат наградите от изложенията, както и фабриките в Пловдив и Карлово, цинкография

Андон (Антон, Александър) Христов Папазов е роден през 1860 г. (в други източници- 1861 г.) в Казанлък и умира на през 1938 г. в Ница. Съпругата му, Стефана Папазова (1876-1933), родена в Ямбол, е видна общественичка. С тяхни средства се изгражда дом за сираци в Карлово. [Енциклопедия Дарителството]. През 1892 г., 32 годишният Папазов създава първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив. Още на първото Пловдивско изложение фабриката получава златен медал. Продуктите на Папазов получават признание на световните изложения в Париж (1900), Сейнт Луис (САЩ, 1904), Лондон (1905). Освен парфюми продукцията включва кремове, прахове и пасти за зъби, бои за коса,  фиксатор за мустаци и други.

Малка картичка на Папазов, 1920-те

Магазин на Папазов в Пловдив, края на 1920-те

Отначало амбалажът (съклото) се е внасял. Етикетите винаги се печатали луксозно, на цветна хартия.

Шише от одеколон на Папазов, края на 1920-те

Папазов регистрира и марка №1 в първия бюлетин за индустриална собственост, орган на Бюрото за индустриална собственост на Министерството на търговията и земеделието. Това е "Млечен сапун", а датата на регистрация е 15 април 1904 г.  За качестото на продукцията си, през 1929 г. получава царска грамота и званието "придворен доставчик". Фирмата има магазини в София, Пловдив и Русе [Regal 2013].

 Магазин на Папазов в София, около 1930-те.

С маркетингова цел Антон Папазов организира първите български конкурси за красавици, "Мис България". Папазов кръщавал някои от своите парфюми и одеколони с имената на победителките. На снимката по-долу е г-ца Люба Йоцова, първата "Мис България", 1929 г.

г-ца Люба Йоцова, първата Мис България, 1929 г.

През декември 1947 г. фабриката е национализирана, през 1948 г. е обединена с други фабрики, а през 1951 г. е преименувана в "Ален Мак". Десетилетия наред „Ален Мак“ е непоклатим лидер в бранша. По време на прехода, след изпадане в несъстоятелност поради загуба на пазари и след неуспешни опити за приватизация, активите на "Ален Мак" се разпродават на парче. 

Прочутата паста "Поморин" на "Ален Мак", реклама от началото на 1980-те

Така завършва една история на създателя на парфюмерийната промишленост в България. Но славата на българското розово масло, като основна съставка на много парфюми, преживява историческите обрати и все още носи на българските производители и търговци приходи. А продуктите от розов цвят, парфюми, одеколкони, води, кремове и други, се радват на неспирен успех и са желани продукти от много българи и чужденци. 

Росен Петков- 

изследовател на книгата като артефакт и експерт по дигитализация на книжното и фотографско наследство

Снимки: архив на автора (с изключение на плаката на Н.Дюлгеров от Уикипедия)

rosen@scas.bg

Модерирани от автора групи във Facebook:

За старите книги и компютърните изкуства (оформление на антикварни първи български издания, шрифтове, илюстрации, материали за изработка): https://www.facebook.com/groups/169803603122212

Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков (първи български издания от началото на 20-ти век, с модернистични илюстрации или текст- Fecebook страница на Каталога със същото заглавие): https://www.facebook.com/modernismcatalogue

Bookbinding design (за ръчните подвързии,  за частичното реставриране/пристягане и оформлението на книги, албуми и бележници, за материалите и технологиите на ръчните подвързии): https://www.facebook.com/groups/1410753065835895

Литература:

Войников 2020: Войников, Тодор, Драски по софийските работи // София, 2020

Градски детектив: Епизод 28: Изчезналата улица "Търговска" // Благова, Ана, Я. Пункина и Р. Чичев, http://www.detectivepodcast.com/podkasti/epizod-28-izcheznalata-ulitsa-turgovska/ (Посетено на 30.12.2021)

Станимиров 2008: Станимиров, Борис, Казанлъшките розотърговци Папазоглу // Блог на Борис Станимиров, http://stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html , 2008 г. (Посетено на 30.12.2021)

Цончев 1929: Цончев, Петър, Из стопанското минало на Габрово / София: Печатница "Художник", 1929 г.

Пенчев 2005: Пенчев, Пенчо, Казанлъшкият край през Възраждането / София, БАН (Акад. изд. "Марин Дринов"), 2005 г.

Георгиев 2011: Георгиев, Георги, Производство и съхранение на розово масло в България в началото на XX век // ProPACK, https://propackmagazine.bg/bg/Статии/xhr/Опаковъчни-технологии/Производство-и-съхранение-на-розово-масло-в-България-в-началото-на-XX-век/126/ (Посетено на 30.12.2021)

Гърков 2001-2003: Гърков, Атанас, Хора и рози, роман-хроника // I част – изд.Абагар-В.Търново –2001; II част – УИ “Св.Кл.Охр. Сф 2003

Енциклопедия Дарителството: Фонд "Андон Хр. Папазов", https://daritelite.bg/andon-hr-papazov-3/ (Посетено на 30.12.2021)

Regal 2013: В началото бяха бира, шоколад, луканка и козметика // София, "Икономедиа" АД, https://www.regal.bg/tema_na_broia/2013/01/08/1980521_v_nachaloto_biaha_bira_shokolad_lukanka_i_kozmetika/ (Посетено на 30.12.2021)

Забравеният композитор и неговата забравена книга

Понякога се срещат автори, признати в Европа, но забравени у нас. Композиторът Димитър Караджов е един от тях, живял във Виена, композирал музикалната пантомима "Младият крал", по Оскар Уайлд и либрето на Теодор Траянов, поставена във виенската Фолксопер и играна множество пъти. Димитър Караджов започва със собствени средства мащабен проект, своя мечта, за изграждане на опера, с модерна архитектура, в София. Земята е отпусната от Народното събрание, след двегодиша борба, но поради внезапната му смърт през 1923 г., на 48 години, проектът не е завършен [Йорданова 2020]. Неговата книга "Светицата", с илюстрация на Оскар Кокошка, доскоро се смяташе за изгубена, но с развитието на електронните каталози и дигитализацията, се оказа налична в някои библиотеки у нас и чужбина, както и в частна колекция. 

В настоящата статия, заедно с малко познати или непознати факти за Димитър Караджов, ние ще предоставим редки и интересни снимки, свързани с Караджов.

Виенският модерн и българският, преди години, са били интерпретирани от изследователите като самостоятелни явления, без задълбочено изследване на взаимното влияние. Въпреки, че много от строителите на следосвобожденската ни култура и хуманитаристика, като проф. Иван Шишманов, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Ст.Л.Костов, Теодор Траянов и други са виенски възпитаници [Влашки 2018].

Едни от най-интересните българи на "млада Виена", началото на 20. век, са Теодор Траянов и Димитър Караджов. Тяхната творба "Младият крал" или "сценична игра без думи в шест картини по едноименната новела на Оскар Уайлд", заглавие по оригиналния ръкопис [Влашки 2018], е поставена от директора на Фолксопер, Райнер Симонс, с напълно нови декори и играна многократно.

Митологиите около театралните изяви на Теодор Траянов започват още през 1911 г. В хумористичното списание "Барабан"  [Барабан: бр. 117 от 01.05.1911 г.], под шаржа на Траянов (от Чудомир), е написано "твърдението" че той е създал опера, която ще получи милион марки и ще бъде поставена в чужбина.

"Траянов...либрето...един милион марки", сп. "Барабан", бр. 117, 01.05.1911 г.

Факт е, че през 1912 г. Теодор Траянов се завръща във Виена, където всъщност пребивава с прекъсвания от 1900 г. до 1921 г., почти 20 години. Завръщането е свързано вероятно със стремежа да се намери по-доходоносно занимание от поезията, каквото е сцената и поставянето на пиеси. Траянов също така търси и държавна служба, за да издържа семейството си и я получава през 1914 г., в българската легация във Виена. Родоначалникът на българския символизъм и редактор на "Хиперион", Теодор Траянов, е писал стихове за редица списания като "Художник", "Везни", "Наш живот", "Съвременник" и други. Преминаването към сценичното изкуство е важен етап от живота на Траянов.

"Младият крал" е реализиран във Фолксопер във Виена в стила на спектакли, съчетаващи богати декори, светлини и костюми, където текстът не е на първо място, а визията. Димитър Караджов също се опитва да създаде либрето за подобни спектакли. Тексът на "Златоструй. Книга първа. Светицата." притежава подобни качества- приказен сюжет, алегории, игрално пространство не само на сцената, а и около публиката и други въздействащи ефекти [Светицата 1920]. Книгата "Светицата", преди години се е считала за изгубена, не е било ясно и колко на брой са били илюстрациите на Оскар Кокошка в нея [Маринска 2015]. С напредването на дигитализацията и електронните каталози авторът на този материал устаноява, че книигата присъства както в някои библиотеки, така и в частна колекция. Авторът на настоящата статия установи също, че илюстрацията на Кокошка вероятно е само една, а корицата и заглавната страница на книгата изглеждат по следния начин:

Твърда корица на "Светицата" на Димитър Караджов, 1920 г.

 

Заглавна страница на "Светицата"

Илюстрация от Оскар Кокошка в "Светицата", 1920 г.

Начало на либретото, "Светицата", 1920 г.

Данните за книгата като артефакт са описани в новоиздадения от автора на този материал каталог "Българският литературен модернизъм" [Петков 2021]. Авторството на Оскар Кокошка, на единствената илюстрация в немската книга на Караджов, не е отбелязано в книгата, но е ясно посочено от Гео Милев в репродукцията в сп. "Везни". Поради оскъдните сведения за живота на Караджов и преждевременната му кончина, не се знае как илюстрацията е попаднала в книгата. Знае се, обаче, за контактите на Гео Милев с Оскар Кокошка, покрай Der Sturm, както и за представянето на Кандински и Кокошка, от Гео Милев, в Тръпковата галерия, първата българска галерия след Освобождението, на Тръпко Василев, ул. "Аксаков" 16 [Струмски].

 

Илюстрираният каталог "Българският литературен модернизъм", 2021 г.

Името на Димитър Караджов е свързано и с кръга около Гео Милев. В бр. 6, 1920 г. (първа годишнина), стр. 182, Людмил Стоянов разказва за концерта на Караджов през декември 1919 г., под диригентството на Маестро Атанасов, в Народния театър и седмица по-късно във Военния клуб  [Милев 1920]. В същата книжка, Гео Милев сравнява концерта на Панчо Владигеров с този на Караджов. Малките книжки "Везни" на Гео Милев са изключително интересни за четене, симпатично оформени, те съдържат откровенни статии, информация и илюстрации, които ни потапят във времето на модернизма. Първата годишнина на списанието е на по-добра, памучна хартия, а следващите- на по-евтина, дървесинна.

 

Заглавна страница на сп. "Везни" на Гео Милев, първа годишнина, 1920 г., книжка шеста, с информация за концерта на Димитър Караджов в Народния театър и във Военния клуб

сп. "Везни" на Гео Милев, първа годишнина, 1920 г., книжка шеста, с информация (от Людмил Стоянов) за концерта на Димитър Караджов в Народния театър и във Военния клуб

Името на Караджов се появява и в следващите книжки на "Везни". В първа книжка на втората годишнина, в "Родно изкуство", Гео Милев говори за отстраняването на Караджов като директор на операта в София. В книжка трета на "Везни", втората годишнина, в статията си "Бъдещата народна опера", Димитър Караджов описва своя мщабен проект за нова опера в София.

Статия на Караджов за проекта за опера в сп. "Везни", втора годишнина, книжка трета

Отново в книжка трета на "Везни", от втората годишнина, е репродуцирана илюстрацията на Оскар Кокошка от драмата "Светицата", но вече с текст на български.

Репродукция на илюстрацията на Оскар Кокошка в "Светицата", в сп. "Везни", втора годишнина, книжка трета

За съжаление, Димитър Караджов умира внезапно, през 1923 г., точно след като Народното събрание, мотаейки го две години, дава земя и разрешава, чрез закон, концесия за строителството на нов културен център и голяма опера в София. Проектът на Караджов остава неосъществен. Но в нашето съзнание, освен с успехите си във Виена и проекта за опера в София, той ще остане с оценката, която Гео Милев му дава във "Везни", в програмната статия "Родно изкуство": "композитор с огромна музикална култура". А неговата книга, "Светицата", 1920 г., с илюстрация от Оскар Кокошка, ще остане като един интересен и ценен артефакт в историята на българската книга. 

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт и колекционер

rosen@scas.bg

Литература:

Йорданова 2020: Йорданова, Красимира, Спомен за Димитър Караджов // БНР, 04.12.2020, https://bnr.bg/post/101384583/spomen-za-kompozitora-dimitar-karadjov (посетено на 22.10.2021)

Влашки 2018: Влашки, Младен, "Млада Виена" в млада България, откъс от книга // Портал "Култура", 29.03.2018, https://kultura.bg/web/млада-виена-в-млада-българия (посетено на 22.10.2021)

Барабан 1911: сп. "Барабан", бр. 117 от 01.05.1911 г. // Редактор: Борис Руменов

Светицата 1920: Dimitri Karadjoff, Zlatosruji, erstes buch DIE HEILIGE // VERLAG ED. STRACHE, WIEN, PRAG, LEIPZIG 1920

Маринска 2015: Маринска, Ружа, Гео Милев в изкуството, стр. 140 // изд. "Захарий Стоянов", София 2015

Петков 2021: Петков, Росен, Българският литературен модерниъм- една колекция на Росен Петков, илюстриран каталог // СОКИ, София, 2021

Струмски: Онлайн Библиотека, https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2218 , (посетено на 22.10.2021)

Милев 1920: Милев, Гео, сп. "Везни", кн. 6 // изд. "Везни"

Макс Мецгер - непослушното "дете" на модернизма

Един ден видях да се продава интересно старо издание на "Неделника" ("Поучително Евангелие") на Св. Софроний Врачански, издание от началото на 20. век, на хаджи Михаил Костенцов (Костенцев). Макар това да е късно, н-то издание на "Неделника" (първото е през 1806 г.), то привлече вниманието ми с името на издателя, бащата на Райна Костенцева и съпруга на художника-модернист Макс Мецгер.

 

"Неделник" (Поучително Евангелие) от Св. Софроний Врачански, издадено от хаджи Михаил Костенцов (Констанцев)

Харесвайки илюстрациите на Макс Мецгер в стил модернизъм/авангард и колекционирайки книги с негови илюстрации, от 1920-те и 1930-те, след Костенцевото издание на "Неделника" реших да си купя новото (и разширено) издание на "Моят роден град София" на Райна Костенцева и да се потопя в годините след Първата световна война и живота на този изключителен, но малко познат художник.

След Първата световна война Райна Костенцева попада в затвора край Мюнхен [Райна 2008]. Това са дните на Баварската съветска република (април, 1919 г.). През ноември 1918 г., след приключването на Първата световна войнна, баварската династия Вителсбах абдикира и е създадена "Демократичната и социална република Бавария" [DW 2018]. Изострянето на конфликта между партиите води до убийството на министър-председателя Айзнер и създаването на "Баварска съветска република". Ителектуалци като Ернст Толер застават в първите и редици. Баварската съветска република скоро е потушена от дяснонационалистическите войски на регионалното правителство в Бамберг и на социалдемократическото правителство на Райха. В последвалите преследвания Райна се оказва в затвор край Мюнхен. И там, един "другар от театралния семинар" (Макс Мецгер), сторонник на революцията" предлага на Райна да се омъжи за него и така "да стане легална". Двамата се женят и идват в България.

Преди това, Райна Костенцева има един друг забележителен съпруг, Август Розентал. Райна разказва с много любов спомените си за този снажен и със силна осанка млад художник, благороден по характер, "луда глава", който през 1912 г. хуква за фронта (без дори да е викан) и загива няколко месеца след като с оженва за Райна. Розентал е русувал редица фрески и икони в църкви, включително някои от стенописите на катедралата "Ал. Невски". Така Райна остава без съпруг, с едно малко дете. После учи в Женева, слуша лекции на Ленин, след това учи в Мюнхен, където се и запознава с втория си съпруг Макс Мецгер.

Една от ранните и забележителни илюстрации на Мецгер е маската (ксилография) на Ленин в списание "Пламък" на Гео Милев  [Пламък 1924, бр. 2, 57 стр.], където художникът ясно заявява таланта си да прави стилизирани портрети на известни личности. 

Гравюра на дърво, портрет на Ленин от Макс Мецгер, сп. "Пламък", 1924 г.

Малко след това Макс Мецгер ще нарисува редица портрети на български поети в "Антология на българската поезия" на Гео Милев [Антология 1925]

Портрет на Теодор Траянов от Макс Мецгер в "Антология на българската поезия" на Гео Милев, 1925 г.

В по-късните години илюстрациите на Мецгер добиват по-агресивен вид, в стил авангард или конструктивизъм. 

Корица от Макс Мецгер, "Духът на новия свят", сборник под редаккцията на Д.Б.Митов, изд. "Азбука", 1932 г.

Редица книги от 1920-те и 1930-те, илюстрирани от Макс Мецгер, могат да бъдат видяни в новоиздадения каталог "Българският литературен модернизъм - една колекция на Росен Петков" [Петков 2021]

Каталог "Българският литературен моденизъм- една колекция на Росен Петков", 2021, modernism.scas.bg

Колоритни са описанията на Райна Костенцева за характера на Мецгер. "Когато през 1929 г. наследих бащиния имот", разказва Райна, "М.Мецгер се видя с пари и се разхайти. Измени на позициите си и аз се отказах да го издържам през 1932 година. С това, което успях да спася от неговите разхищения след продажбата на бащиния имот (на Михаил Костенцев), закупих два апартемента...". В книгата "Моят роден град София" накрая, Жени Кайзер разказва за срещата си през 2008 г. с Ингеборг Мецгер-Клет, живееща в Мюнхен, дъщеря на Райна Костенцева и Макс Мецгер. Ингеборг разказва за последните години на Мецгер, който "след крайнолявата си фаза през студентските години, след творческите си изяви като художник-модернист и сценограф, завръщайки се в Мюнхен, служи като заеждащ културата при националсоциалистите и след края на Втората световна война и двегодишен престой в лагер става социалдемократ. " [Райна 2008, стр. 268]. Макс Мецгер завършва кариерата си като преподавател по рисуване, умира през 1979 г. в родния си град Колумбах, Бавария. 

Така завършва бурния живот на Макс Мецгер, преминал метаморфозата от анархокомунист до националсоциалист, един от най-талантливите и малко познати илюстратори на книги. 

Литература:

Райна 2008: Костенцева, Райна, Моят роден град София // изд. Рива, София, 2008

DW 2018: Когато Бавария стана съветска република, посетено на 06.10.2021, https://www.dw.com/bg/когато-бавария-стана-съветска-република/a-46270230

Пламък 1924: сп. "Пламък", гл. ред. Гео Милев // изд, "Пламък", София, 1924

Антология 1925: Милев, Гео, Антология на българската поезия // изд. Филип Чипев, София, 1925

Петков 2021: Петков, Росен, Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков // СОКИ, София, 2021, modernism.scas.bg