Илюстраторът на книги Иван Милев

Много хора познават Иван Милев като човека от петолевката. Редица хора са впечатлени от приказните му творби в стил сецесион, съчетаващи фолклорните мотиви с модернистични щрихи. Други са възхитени от неговата свободолюбивост и неговия беден, но богат на преживявания кратък живот. Неговите картини са едни от най-въхваляваните и скъпи произведения на български художници. Но малцина знаят за неговите илюстрации на книги и неговите литературни произведения. 

Снимка на Иван Милев, от книгата на Е.Петева-Филова (Филова 1940), колекция на автора

Като младеж Иван Милев пише и рисува, понякога се чувства като художник, понякога като поет. Роден е на 19 февруари 1897 г. в овчарска хижа край гр. Казанлък. (Филова 1940, стр.1). Баща му, Милю Лалев е бил беден овчар, родом от с. Шипка. Майката, Мария Лалева, била измъчвана като дете от мащехата си. Тя никога не споменава за мъките на своето детство, но сякаш успява да предаде на Иван Милев чувствителната си натура и песимизъм. В своята книга за Иван Милев, Евдокия Петева-Филова разказва, че майката, макар и проста жена, е имала редица дарования, през свободното си време драскала и рисувала разни шарки, тъкала интересни черги, боядисвала красиви великденски яйца (Филова 1940, стр.2). Милев още на девет години, в трето отделение, объща внимание на своите учители със своите рисунки, по цял ден рисува. По случай своето завършване на гимназията в Казанлък, през 1917 г., абитурентите организират в читалище "Искра" антична вечер, която Иван Милев поема, като я прави запомнняща се с пъстрите декори и костюми, които показват накъде е творческият път на художника. След гимназията Милев постъпва войник в балонното отделение и заминава за Добруджа (военен художник в щаба на Въздухоплавателната дружина). Една наблизо паднала граната причинява заекване до края на живота му (Филова 1940, стр.3). 

Веднага след войната, Иван Милев, воден от мисълта да спечели пари за Художествената академия в София, става селски учител най-напред в Чирпанско, после в Тракия (с. Горски извор, Хасковско). Иван Милев е толкова беден тогава, че не се решава да си купи обувки, а ходи с налъми. През 1922 г. Милев идва с куп картини в София, които успява да изложи в Борисовата градина. През 1922 г. постъпва и в Художествената академия, но по време на уроците проявява импулсивност и липса на търпение, бута демонстративно листата, на които рисува, добавя обуща при рисуване на голо тяло, явно показва своята скука при уроците (Филова 1940, стр. 6), мести се от "общия" в "декоративния" отдел на Академията. Мизерията не напуска Милев и в София, той често повтаря "Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк". Неговата най-голяма радост са неговите картини, въпреки мизерията, Милев мъчно продава, мъчно се разделя с картините си. Директор на частна художествена академия в Стокхолм, един път, иска да купи негови картини, но Милев не продава голяма част от харесаните картини, въпреки че не си е платил наема (Филова 1940, стр.7). През 1923 г. Милев открива самостоятелна изложба на ул. Аксаков, в галерията на Тръпко. През 1924 г.,  като студент, Милев участва в една екскурзия до Италия, за месец. За големите класици (Микеланджело, Рафаел), "може би от липсата на чувство към класичното изобщо, може би от увлечение да отрича всичко, Милев говори едва ли не със снизхождение" (Филова 1940, стр. 10).  Малко преди да завърши (с отличие) Академията през 1925 г., Иван Милев се жени за певицата Катя Наумова, започва да получава поръчки, материаллното му положение се подобрява. Но щастието не трае дълго, през януари 1927 г. се разболява от тежка инфлуенца (испански грип) и същия месец умира. В деня на своята смърт, ненавършил 30 години, Милев получава покана да направи изложба в Дрезден.

Една от първите изяви на Иван Милев като илюстратор е през 1917 г. в списанието "Чайка", издавано в София и Бургас, като Милев не само илюстрира корицата, но и публикува в рубриката "Песни в проза". Вероятно Иван Милев илюстрира това издание по време на казармата или по време на отпуската.

сп. "Чайка", бр. 2, 1917 г., корица, колекция на автора

сп. "Чайка", бр. 2, лит. произведение на Иван Милев, колекция на автора

През 1922 г. Иван Милев илюстрира кориците на книгите на издателство "Аргус"- първото специализирано издателство за фантастика в България и едно от първите издателства за фантастика в света. Издателството е основано от Светослав Минков и Владимир Полянов, собственик е Радослав Спасов, съществува само една година. То издава малки и симпатични книжки с прекрасни корици, първата е "Синята хризантема" на Светослав Минков. Илюстрациите на Милев се вписват прекрасно в диаболичния стил на книжките на изд. "Аргус".

Синята хризантема, Светослав Минков, изд. "Аргус", 1922 г., художник на корицата: Иван Милев, колекция на автора

Фантазии, Едгар По, изд. "Аргус", 1922 г., художник на корицата: Иван Милев, колекция на автора

Аргус издава през 1922 г. заглавията „Синята хризантема“ на Светослав Минков„ Ужасът. Първо петоколие“ на Ханс Хайнц Евер„ Фантазии“ на Едгар По, „Смърт“ на Владимир Полянов, "Стихотворения в проза“ на Станислав Пшибишевски и „Децата на снеговете“ на Джек Лондон.

През 1922 г. Иван Милев прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“, издадена от „Т. Ф. Чипев“. Ламар (Лалю Маринов) е част от българския литературен модернизъм през 20-те, неговите ранни книги са илюстрирани от известни художници като Иван Милев и Макс Мецгер.

Корица на "Арена" на Ламар, 1922г., художник: Иван Милев, колекция на автора

Вътрешна страница на "Арена" на Ламар, 1922г., илюстрация: Иван Милев, колекция на автора

Малко по-късно, Иван Милев илюстрира и литературния сборник "Одрин", 1923 г., под редакцията на Константин Гълъбов и Йордан Стубел. Сборникът е посветен на падналите през Балканската и Първата световна войни. Стубел и Милев са родени през една и съща дата и година, 19.02.1897г., единият- в София, другият- в Казанлък. Илюстратори на книгите на Стубел са известни художници като Илия Бешков, Дечко Узунов и Иван Милев Стилът на илюстрациите на "Одрин" може да се определи не само като сецесион, но и като "фолклорен модернизъм", едно модерно изобразяване с фолклорни елементи.

Литературен сборник "Одрин", 1923 г., корица: Иван Милев, колекция на автора

Литературен сборник "Одрин", 1923 г. вътрешна страница, илюстрация: Иван Милев, колекция на автора

Талантът на Милев като илюстратор е забелязан и от проф. Асен Златаров (псевдоним Аура), някои от неговите стихосбирки са илюстрирани от художника.

Песен за нея, 1925 г., Аура (Асен Златаров), корица и илюстрации, Иван Милев, колекция на автора

Песен за нея, 1925, илюстрации/заглавки: Иван Милев, колекция на автора

Любопитно е да отбележим, че предходните издания на "Песен за нея" са илюстрирани от Стоян Райнов. 

Иван Милев не само демонстрира талант като илюстратор и автор на литературни текстове, но се запознава и с редица писатели от кръга на "Златорог". Става близък по "казанлъшка линия" и с Анна Каменова. Милев декорира със стенописи дома на мъжа и в Казанлък, т.нар. Стайнова къща. Анна е потомка на известен копривщенски род, бабата е сестра на Бенковски. 

Портерет на Анна Каменова, 1924 г.

В този портрет личи не само въздействието на кумира на Милев, Густав Климт, но и въздейстието на византийските традиции за рисуване на експресивни портрети, те от своя страна пък са повлияни от александрийското и египетското изкуство на портретиране (Филова 1940, стр. 44). За Иван Милев Андрей Протич казва, че той в своите произведения е "повече поет, отколкото художник".

 Литература:

Филова 1940: Е.Петева-Филова, Иван Милев // Книгоиздателство "Казанлъшка долина", София, 1940

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Поканите говорят - любопитни истории за Студентския дом

В България има една единствена по рода си сграда, специално построена за студентски дейности още от преди Войната- това е сградата на Студентския дом в София. Има много любопитни истории, които могат да се разкажат за това място. Този материал бе провокиран от три обстоятелства, първото, че съм реализирал редица проекти в Студентския дом, второто, духа и историята на средището, създало редица известни личности и третото- стари покани за събития в Дома, които спасих от изхвърляне преди години. 

Любопитни факти за построяването на Студентския дом

Още през 1904 г. Председателят на Студентския клуб към Държавния университет Стилиян Чилингиров, със съдействието на проф. Иван Шишманов, полага основите на фонд за построяване на сградата, като за целта са отпуснати 10 000 лв. от Министерството на народното просвещение. През 1910 г., по инициатива на председателя на Студентския клуб Тома Томов е създаден Граждански комитет за построяването на сграда на Клуба. Двете национални катастрофи обаче отлагат изграждането на Дома и чак през 1931 г. е положен основния камък, а сградата е завършена едва през 1940 г. 

Писмото на Цар Борис III до Българския национален студентски съюз, от 19.12.1929 г., с което практически става гарант за построяването на Студентския дом

Мястото за изграждане също претърпява метаморфози. В приложението на поканата на Гражданския комитет за полагането на основния камък през 30.05.1931 г.  е дадена кратка историческа бележка за основаването на фонда, за Гражданския комитет и набирането на средствата [Дойнов, Книга за..., 2002, стр. 86]. Най-напред е било отредено място в размер на 1000 кв. м на ул. "Оборище" и бул. "Евлоги Георгиев", после това място е отнето и е дадено друго място от 1500 кв.м в квартал "Лозенец". През 1928 г. Международната студентска взаимопомощ (солидарност) в Женева (ISS), по инициатива на г-н Поберетски, д-р Кочник, д-р Кулман, Татяна Киркова и др., решава да събере 15 000 долара, ако в България се съберат още 11 000 долара. Почва ударно събирането на средства от институции, предприятия, а председателят на Студентския комитет Васил Янков дава всенароден характер на акцията. Парите са събрани успешно и през 1931 г., чрез съдействието на министрите Данаилов и Василев, се отпуска място на пл. "Народно събрание" и ул "Аксаков" в размер на 1394 кв. м. за построяване на сградата. Така започва реално строежа.

Ето какво разказва Васил Янков в спомените си, за една интересна акция [Дойнов, Спомени за... 2003, стр. 49]: 

"И ето: започваме с първата системна крачка: отпечатването на “книжните тухли” в размер на 100 000 лв. – по 1, 2 и 5 лева. Фигуративно казано, те осигуряваха съответно една, две или пет вече действителни тухли, подарени от всеки желаещ да участва в това благородно дело. "

Модерна концепция и командировка на архитектите до Женева за запознаване с изградени по това време в Европа студентски домове

Скица на проекта на арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, публикувана в пресата през 30-те години

Интересна е модерната концепция, заложена в строителния план. Избрани са двама видни архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов. Арх. Станчо Белковски е автор на сградите на Телефонната палата, хотел и зала "България", "Алианс Франсез", хотел и кинозала "Балкан" и други.  Пръв ректор (1944-1945) на Държавното висше техническо училище (Държавната политехника, по-късно ВМЕИ и сега ТУ-София). Арх. Иван Данчов е дългогодишен архитект в Български държавни железници, ръководил е реконструкцията на центъра на София през 50-те. Проектирал е, заедно с арх. Георги Овчаров, мавзолея на Георги Димитров. [Дойнов, Създателите на..., 2003, стр. 17] . По спомените на Васил Янков, Белковски пътува в Женева до организацията за Международна студентска взаимопомощ (а вероятно и до Дрезден) да проучва опита при създаване на студентски домове. По това време, в немскоезичния свят е модерно изграждането на студентски домове и общежития. Междувременно е създадена концепция, при която в сградата ще има част за "студентска самопомощ" (студентски стол), интелектуални и културни нужди (библиотека, читалня, стаи за занимание), организационни нужди (канцеларии на студентските организации), обществени нужди (клубен салон, зали), здраве и хигиена (бани и душове), управление (канцелария, счетоводство, жилище за домакина). [Дойнов, Книга за..., 2002, стр. 92]. По този начин Студентският дом става един модерен за времето си конферентен комплекс. А в архитектурата могат и до сега да се забележат редица елементи в стил арт-деко. 

Централно фоайе на Националния студентски дом, фотография от Facebook страницата "Българският архитектурен модернизъм" [Facebook, Българският..., 2020]

Студентският дом след 1944 г.

След 9 септември 1944 г. в Студентския дом е настанен Щабът на Съветската армия и Щабът на Съюзническата контролна комисия, а по-късно - Театърът на народната армия. Във в. "Отечествен фронт" от 13.09.1944 г. четем следния интересен текст:

"Комитетът на ОФ при Студентски дом нарежда на управителните тела на всички студентски организации, помещаващи се в Студентски дом, да се явят в петдневен срок, начиная от 13 т..м. в канцеларията на Студентски дом, пл. "Народно събрание" 10, заедно с материалите и касовите книги за проверка и предаване на имуществата. Неявилите се ще бъдат издирени от Народната милиция и най-строго наказани"

Едва в края на 1959 г. предназначението на Дома отново е възстановено, Студентският дом започва работа под името "Студентски дом на културата". В спомените си проф. Константин Габровски, първият директор през соц-а, разказва любопитни истории около отвоюването на сградата отново за студентски дом през 1957 [Дойнов, Спомени за... 2003, 94 стр.]. По това време, Академичният хор и други студентски ансамбли набират скорост и печелят награди на редица международни фестивали. През 1957 г. излиза постановление на Министерски съвет за връщането на Студентски дом на студентите от Театъра на народната армия. Но Театърът не бърза да излиза от Дома. Тогава, на една от традиционните срещи преди 8-ми декември между членове на Политбюро на ЦК на БКП и студенти, студентите засипват Тодор Живков и Вълко Червенков с въпроси от сорта - важат ли решенията на Министерски съвет за Министъра на отбраната? Проф. Константин Габровски, който е присъствал на тази среща и предавал въпросите, написани на бележки, на Живков, казва, че Тодор Живков, след като прочел бележките, на които били написани въпросите, ги пъхнал в джоба си и отговорил на студентите:

 "Да, решенията на правителството важат и за министъра на отбраната, в скоро време ще можете да влезете в сградата си".

И така, 15 години след Втората световна война, отново започва да работи Студентският дом. 

Поканите говорят

Когато през края на 1959 г. започва да функционира Студентският дом на културата, се създават редица клубове по видове изкуства и дейности, а програмата е наситена с разнообразни прожекции на филми, концерти, лектории, срещи и беседи. Те са особено колоритни като тематика и демонстрират духа на епохата на изграждането на социализма в България. Естествено, в тези мероприятия има и пропаганда и идеология. Трябва да се помни също така, че тогава единствената официална младежка организация е била Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС), т.е. клубовете и съставите формално не са били самостоятелни юридически лица, макар и да са имали някаква творческа самостоятелност. Всички щатове (заплати) са били управлявани от ДКМС и неговите под-структури, което също допринася за контрола и зависимостта. Ето някои любопитни Покани и Календарни планове от 60-те, започвайки от Поканата за откриването на Студентския дом на културата, на 11.XII.1959 г. Любопитно е да се види какви филми са се прожектирали, какви млади поети са чели стихотворенията си (някои после стават известни автори), какви чуждестранни студенти е имало в България, а в Календарния план от октомври 1962 г. - какви клубове и състави е имало в Дома. Нека ги разгледаме, преди да продължим със следващите събития.

 

По-късно, в Студентския дом на културата, на 5 етаж, се настанява Дирекция "Естрада" и в. "Студентска трибуна". Дирекция "Естрада" е организирала много концерти на млади музиканти, а в. "Студентска трибуна" е бил официалният студентски вестник. 

Студентският дом след 1990 г.

В началото на прехода, имотите на БКП и ДКМС са национализирани. Чрез Постановление на Министерския съвет от 1991 г. държавата отнема от организацията „Българска демократична младеж“ (правоприемник на ДКМС) правото да ползва Студентския дом, като предоставя имота безвъзмездно на Министерството на образованието и науката (МОН) за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културните потребности на студентите. През 1999г., с друго постановление, името е променено на "Национален студентски дом към МОН" и е даден статут на самостоятелно юридическо лице. 

Годините на прехода, на които и аз съм свидетел, бяха доста неспокойни за Студентския дом, който в края на 80-те се наричаше Централен студентски дом на културата (ЦСДК). В него тогава се помещаваше Съветът на студентите към ЦК на ДКМС, ръководен от другарката (по тогавашния стандарт за обръщение) Ангелина Ангелова, както и няколко клубове и състави. Тогавашните комунисти, в комбинация с "активистите на прехода" направиха опит да запазят контрола си върху сградата като създадоха сдружение "Студентски дом" и лобираха Българска демократична младеж (бившето ДКМС) да прехвърли сградата на Сдружението. Имаше стремежи към приватизация, имаше всякакви идеи за студентски кооперации, за което разказва в спомените си и Уляна Пачева, която наследи, за кратко, Ангелова като директор на Дома в началните години на прехода [Дойнов, Спомени за... 2003, 196 стр.]. В спомените на г-жа Пачева се разказва за спектаклите на "Студентина", за международното турне на Фолклорния ансамбъл, за създаването на Студентското общество за компютърно изкуство /СОКИ/ и списанието "Графика с компютър", за създаването на Бюрото по труда в Дома. Веселин Тодоров (после основател на "Сиела"), споделяйки своя опит като директор на Дома в смутното време на 1992 г. [Дойнов, Спомени за... 2003, 200 стр.], разказва за дискотеката в подземието, отдадена под наем на строителния предприемач "Анжел и сие", за отношенията с Радио "Тангра" помещаващо се тогава на 5 ет. на Дома, откъм Аксаков, за Младежкия театър, който дълго време се помещаваше на партерния етаж на Дома. Но неговата голяма сцена (всъщност на Дома голямата сцена) изгоря през 7 декември 2001 г.  Пожарът изпепели сцената, но за щастие беше овладян и не съсипа целия Дом. Младежкият театър се премести на бул. "Дондуков" в нова сграда, където се намира и днес. След 2001 г. започнаха години на разширяване на дейностите на Студентски дом. Пламен Дойнов, сега професор и ректор на Нов български университет, направи задълбочени изследвания за историята на Дома и съвместно с експерти и ръководители на студентските организации в Студентски дом стартира дейности по модернизацията му.

Пламен Дойнов и Росен Петков по време на конференнция за бъдещето на Студентския дом, 1998г.

 

 

 

През 2002-2003 г. имаше опит от страна на апаратчици от влиятелни институции Студентският дом да бъде отнет от МОН и да бъде променен статута му, на които опити авторът на този материал, съвместно с тогавашния директор Пламен Дойнов, депутата Светослав Спасов (бивш член на студентска организация в Дома и председател на Комисията за младежта в Парламента), Велко Иванов- председател на Националната студентска конфедерация, Иван Модев- председател на Българския студентски съюз, Николай Иванов- Председател на ННЕК Юнеско, Милуша и Петя Божинови- ръководители на театър-студия "Студентина", Иван Тодоров- ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл, колеги от AIESEC и други ръководители на студентски организации се противопоставиха, като организираха редица протести, разговори с политици и медийни кампании в защита на Дома. Студентският дом бе спасен от поредния опит да се използва за други цели. Но за това време си струва да се разкаже в отделна статия.

Протест на студентски организации пред Студентския дом, 2002 г.

През последните години години, директорът на Националния студентски дом Христиан Даскалов и представители на различни студентски организации положиха значителни усилия за възстановяване на изгорялата при пожара зала на партера и обновяване на оставените от Младежкия театър партерни пространства. Те бяха почистени, частично реставрирани (доколкото позволяват скромните средства на Дома и получените такива от дарители) и бяха направени използваеми. Модернизацията на Националния студентски дом продължава и с усилията на настоящия директор д-р Никола Танаков (2024-). В сградата се помещават редица студентски организации в областта на науката, културата и социалните дейности, включително Националното представителство на студентските съвети (НПСС), което официално защитава правата и интересите на студентите и способства за провеждането на политиката в областта на науката, културата, спорта и социалните дейности сред студентите. 

Частично обновената камерна зала партер на Студентския дом, 2020 г.,  Facebook, [За възстановяване..., 2020]

Студентският дом, с помощта на държавата и студентските организации, трябва да се запази и развива като дом на академичната общност и място за проекти в областта на науката, културата, образованието и социалните студентски дейности.

София, 2020-2024

Росен Петков- 

Председател на Студентско общество за компютърно изкуство /СОКИ/

rosen@scas.bg

 

Литература:

Дойнов, Пламен- съставител, Книга за Студентския дом, документален сборник, стр. 86, 92 // Академичен център за литература и култура, София, 2002

Дойнов, Пламен- съставител, Спомени за Студентския дом, стр. 46, 49, 94 // Академичен център за литература и култура, София, 2003

Дойнов, Пламен-съставител, Силвия Артамонцева-художник, Създателите на Студентския дом, Каталог по случай 70 години от създаването на Студентски дом, стр. 17 // Галерия на Национален студентски дом, Академичен център за литература и култура, София, 2003

Facebook- Българският архитектурен модернизъм, посетено на 21.11.2020, https://www.facebook.com/BGarch203040/posts/1222398921263188:0 

Facebook- За възстановяване на сцената на Национален студентски дом, посетено на 21.11.2020, https://www.facebook.com/groups/174162043496838/

"Писменникът" на Неофит Хилендарски Бозвели - българският "Chicago Manual of Style"

Преди години се срещнах със сина на моя позната, току що завърнал се от Америка. Говорихме си за книги, той току-що бе издал своя стихосбирка, естественно стигнахме и до темата за лошата грамотност на учениците. Аз като преподавател в университет и училище, естественно съм се сблъсквал с пози проблем, как често младите хора не могат едно писмо или заявление да напишат грамотно, как не знаят приетите обръщения в кореспонденцията, да не говорим за цитиранията на литература. Младият поет ми разказа за една легендарна книга в САЩ, Chicago Manual of Style, едно ръководство за стиловете на писане и цитиране, за редактиране и форматиране на документи на американскиата версия на английския, ръководство, публикувано през 1906 г. и претърпяло 17 издания до 1917 г. (CMS 1906). Коментирахме дали не може да се преведе или създаде подобна книга на български. Тогава се сетих и му разказах, че ние имаме подобно ръководство за писане още през далечната 1835 г. Неофит Хилендарски (Бозвели), издава "Славеноболгарское детоводство", учебник в 6 книжки, предназначен за българските училища (Детеводство 1835). Някои от тези книжки са издадени съвместно с учителя Емануил Васкидович, който отначалото подпомага издаването на учебниците. Шестата книжка, или част шеста, съдържа препоръки към учениците за писане на писма и документи. Казах на моя събеседник тогава, че може би е любопитно да се преиздават и такива книги, като тази на Неофит Бозвели, най-малкото за да се покаже какво внимание се е обръщало у нас, преди 185 години, на правописа и на грамотното писане на документи. 

Заглавна страница на 2-ра част на "Детеводството" на Неофит Хилендарски, 1835 г.

Нека разкажем малко за автора на учебниците, на "Детеводството", една изключителна личност в нашата история. Неофит Бозвели или още наричан Неофит Хилендарец е един от най-видните водачи на национално-просветното и църковно  движение през Възраждането. В своята статия "Неофит Бозвели и Българското възраждане" изкустоведката Зина Маркова (Маркова 1993) си задава въпроса как през 40-те го­ди­ни на ХIХ в. при ус­ло­ви­я­та на роб­с­ката дейс­т­ви­тел­ност, Неофит Боз­ве­ли в един мо­мент се проявява като зрял иде­о­лог, ор­га­ни­за­тор и по­ли­тик. Тя пи­ше: “От­го­во­рът ве­ро­ят­но е мно­го прост ­ Боз­ве­ли е сво­е­об­ра­зен ге­ний. В бъл­гар­с­ки­те ма­ща­би той е срав­ним с дейс­т­ва­лия по-къс­но и из­п­ра­вен пред по-дру­ги проб­ле­ми Ва­сил Лев­с­ки. Ако тряб­ва да очер­та­ем не­за­ви­си­ма­та на­ци­о­нал­на ли­ния в бъл­гар­с­ко­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние във всич­ки не­го­ви ета­пи и про­я­ви през це­лия пе­ри­од на Въз­раж­да­не­то, бих­ме по­со­чи­ли, че ней­ни­те ос­нов­ни стъл­бо­ве са Па­и­сий, Боз­ве­ли, Ра­ков­с­ки и Лев­с­ки.” Наистина, Неофит Бозвели и Левски имат много сходни подходи - широк мащаб и стратегия на своите действия,  последователност и не на последно място, и двамата стават жертва в името на своята цел. 

Няколко думи и за контекста, в който работи Неофит. Това е началото на 19 век, времето на реформите в Османската империя, която се стреми да предотврати разпада. Времето на султан Махмуд II и неговия наследник Абдул Меджид I, времето на султанските укази за равенство на поданниците в империята, "Хатишерифа", 1839 г. и "Хатихумаюна", 1856 г. По времето на Махмуд II е ликвидиран еничарския корпус, овладяни са бунтовете на кърджалиите, премахната е тимарската система на владеене, а по времето на Абдул Меджид I са въведени банкноти, модернизирана е армията, финансите и правото. За българите, това е времето на борбата за църковна независимост. Гръцките митрополити и висши духовници, назначавани по българските земи от гръцкия Патриарх в Цариград, безмилостно ограбват своето паство, шири се корупция, всички висши места се купуват чрез "солени" рушвети. Инакомислещите и борците за църковна независимост биват заточвани на острови или пращани в Атон, така биват заточени Неофит Хилендарски и Иларион Макариополски. 

Проф. Михаил Арнаудов, в своята книга за Неофит Хилендарски (Арнаудов 1930) разказва подробно за живота му. За неговото дело той казва: "Значението на Неофит Хилендарски – или както сам той се подписва Архимандрит Неофит Петров Котленец, или както другите го наричат често, по стар прякор, Неофит Бозвели – лежи там, че той пръв след Паисия заговаря отново и настойчиво за възраждане на българската народност, при което – за разлика от мирния просветител Софроний Врачански, посредник между двамата – главната тежест се полага върху премахване на духовното робство, наложено от Гръцката патриаршия." За пребиваването и учителстването в Свищов, Арнаудов споделя: "В Свищов Неофит пристига навярно в 1813 година, току след свършека на Руско-турската война (1809–1812), която е довела между друго до пълна разруха на града при бомбардирането му от русите и до разпръскване на заможните по-преди граждани по селата в околността или отвъд Дунава, в Румъния. Млад свещеник, 29-годишен, Неофит изпитва живо състрадание към морално и материално съсипаните свищовци и се заема да им бъде полезен според силите си... Неофит прекарва в Свищов само 18 цели години, тъй като онова пресмятане за 25 години включва и отсъствието му в Сърбия, Търново, Цариград и други места. Покрай длъжностите си на духовник, той има две главни грижи, залегнали дълбоко: първата е да преподава в Свищовската келия, наред с учителя Емануил Васкидов, който става негов верен приятел; а втората – да държи проповеди в черква. Ако с училищната си дейност, както и с учебните си помагала („Детоводство“ от 1835 г.), той се врежда между първите наши педагози, заемайки видно място покрай Берона, Христаки Павлович, Райно Попович и др., с проповедите си той отваря път на идеите, които движат напредничавата интелигенция в епохата на т.н. черковен въпрос... За да наблюдава сам печатането на ръководството си, Неофит заминава в 1834 г. за гр. Крагуевац, гдето е тогава резиденцията на сръбския княз Милош Обренович и гдето се намира, преместена, белградската печатница. Преди това, в продължение на една година, Неофит обикаля България, да записва абонати на книжките си и да събира градиво за географията си на страната, както то е изложено в част V. При този случай Неофит се убеждава, колко ниско стои още българският народ в културно отношение, щом дори уж събудени люде не дават поддръжката си на книжовника. В Крагуевац и после в Белград Неофит остава от есента на 1834 г. до лятото на 1836. През това време той има възможност да проучи сръбската оригинална и преводна литература, както и да предприеме излет до Буда-Пеща, добивайки представа за живота на свободните народи. Досади по печатането, проточено твърде дълго – при което след ограбване на парите и на ценните му вещи известна помощ му оказва княз Милош – нетърпение на абонатите, обвинения в забавяне, съзнание за загубено време, всичко това гнети духа на Неофита, който след завръщането си в България не желае повече да остане в Свищов – и потегля из България, спирайки главно в Габровския и Троянския мънастир, гдето е спечелил добри приятели, особено в лицето на Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир. " 

Установявайки се по-късно в Цариград, той е предложен за търновски митрополит, но делегатите (българските) изпратени в Цариград биват подкупени и подлъгани от Гръцкия Патриарх (във Фенер) и в крайна сметка бива назначен друг търновски митрополит. 

Какви са били другите учебници, издавани по това време, за българи? По нашите земи преди 1800 г. са били ползвани (освен ръкописните книги) т.нар. първопечатни славянски книги, 16 век - печатани предимно във Венеция, Румъния и Западните балкани, 17-18 век - предимно в Москва и Киев. Първите печатни книги на новобългарски език, т. нар. старопечатни книги, се счита че стартират през 1806 г., с "Неделника" на Св. Софроний Врачански. В началото на 19 век печатните книги, специално предназначени за българи, се броят на пръсти, повечето са с религиозна тематика и на църковнославянски (старобългарски). Ако говорим за учебните помагала, трябва да отбележим няколко - богатите букурещките българи в началото на 19 век, Полизов, Бакалоглу, Попович, отпечатват едни от първите книги за училищата с българи в Румъния и България (печатани в периода 1824-1830), буквар, псалтир, часослов, Петър Берон отпечатва своя Рибен буквар (1824), малко по-късно, известният учител на редица видни българи, Райно Попович издава "Христоития" 1837, (добро поведение в обществото и някои правила) и други книжки, Христаки Павлович- своята "Аритметика", 1833. По това време се появяват и книжките на "Детеводството" на Неофит Бозвели (1835).

"Славеноболгарское детоводство" е компилативен труд от гръцки школни ръководства, издаден в 6 книжки, както сам Неофит Хилендарски отбелязва на заглавната страница "Собрано от различни списатели...". Включени са считаните по това време в гръцките училища най-необходими предмети: буквар, учение за петте чувства и морала, граматика, аритметика, география и писмовник. Шрифтът е предимно т.нар. стара кирилица, но на места се прокрадва и по-съвременния, т.нар. гражданска кирилица. Хартията е ленена (ленено-конопена), ръчно призведена. Ленената ръчно призведена хартия (забележете нишките на лена и белите вертикални линии- ребрата от решетката за прецеждане на смляната каша), произвеждана от стари парцали, се е използвала дълго време в Европа, от 14 век, когато тя масово заменя скъпия пергамент, до началото на 19 век, когато се появява по-евтината, памучната валцована (машинно произведена) хартия. Към края на 19 век започва изполването на още по-достъпната и евтина дървесинна хартия. Ръководствата на Неофит все още използват старата ленената хартия. Тя е особенно добра, гъвкава и устойчива на времето.

Ленена ръчно произведена хартия,
на която е отпечатано "Детеводството", вижда се и водния знак.

Оригинална мека корица на 6-та част - подвързия, в която са се предлагали тези книжки.
После са се подвързвали допълнително в твърда, по желание на притежателя. 

Как излгежда шестата част, в която са описани правилата за писане на документи и писма. На заглавната страница четем: "Славеноболгарский предручний послателник за наставление на Болгарските юноши… Собрано от различни списатели елиногреческаго диалекта, первом преведен и сочинен на славяновболгарскаго и издан от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же Котлянца. Част шестая содержащая наставителнаго устава и порадъчно подобителнаго примера, послателнаго поучения, как всякий според причините, лицата и обязателства прилично да писува. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835". В книжката са разгледани частите на едно послание или писмо- обръщението, увода, същината, заключението, подписа и др. Дадени са примери за различни видове писма и възможни отговори. Дадени са примери и за търговски (бизнес) документи като полици и др. Посочени са характеристиките на доброто писане- правилност, краткост и яснота. В напътствията за различните видове писма прави впечатление този за Търновския митрополит ("Преосващеннейшому Митрополiту Терновскаго и всей Болгарiи Ексарху  Г.Г. Iларiону"), а между продписите- на няколко търговски къщи от Свищов, с дата от март до август 1835 г. В уводните бележки за търговските писма Неофит изтъква че е важно да се владее "числителната наука" (аритметиката) и покрай чуждите езици - "Матерньiй и поместньiй". Под "поместен"език се разбира гръцки или турски, а под "матерен" се разбира български. За българския език Неофит изтъква, че е срамота да не се изучава, защото той е един от европейските езици и неговата майка е славянският. Това лирическо отклонение има явен патриотичен заряд и патриотична цел. В "писмовника" е обърнато внимание и на качества на документите. Учебникът е написан стегнато и прагматично. Въпреки на места черковнославянската редакция на езика и сложните прилагателни, стилът е пригоден към целта на книжките- да служат като учебници. По сведенията на педагога Н.Ванков, учебниците на Неофит Хилендарски са били, заедно с пособията на Неофит Рилски "най-разпространените из нашите училища в епохата на взаимната метода" (Ванков 1900).

Заглавна страница на 6-та книжка ("Писменника"). 

Първи страници (увод) на 6-та книжка ("Писменника"). 

За стила на писане - 6-та книжка ("Писменника"). 

Видове писма, 6-та книжка ("Писменника"). 

Примери за "полици" - 6-та книжка ("Писменника"). 

С право можем да считаме Неофит Бозвели за един от първите български учители и будители, а неговото "Славеноболгарское детоводство" в 6 книжки- за първият български енциклопедичен учебник.  

CMS 1906: The Chicago Manual of Style, Wikipedia, посетено на 25.10.2020 г., https://en.wikipedia.org/wiki/The_Chicago_Manual_of_Style

Детеводство 1835: Словеноболгарское детеводство, посетено на 25.10.2020, https://bg.wikipedia.org/wiki/Славеноболгарское_детеводство

Маркова 1993: Маркова, Зинна, Неофит Бозвели и Българското възраждане //Неофит Бозвели и българската литература, БАН, София, 1993  

Арнаудов 1930: Арнаудов, Михаил, Неофит Хилендарски Бозвели 1785 - 1848 живот-дело-епоха// издава Св. Синод на Българската църква, София, 1930 

Ванков 1900: Ванков, Н., сп. "Училищен преглед" год. V, стр. 591 // Министерство на народното просвещение София, 1900

                    Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg