Един монах и първата българска печатница - две книги на Теодосий Синаитски

Две малки и редки книжки от първата половина на 19 век, печатани с неравен шифт и изглеждащи като инкунабули от зората на книгопечатането, ни пренасят в началото на книгопечатането в земите с българско население. Преди да разкажем за тях, нека разкажем за тяхния печатар, създал първата печатница за българи, за Теодосий Синаитски. 

Преди 19 век, печатни книги са се внасяли на Балканите само от печатници извън земите на Османската империя- през 16 век- предимно от Венеция, през 17-18 век- предимно от Русия, а в началото на 19 век- от печатници в Будапеща и в Букурещ. Дори и в Цариград, под прекия надзор на правителството, в печатницата "Трудолюбива пчела" на Тадей Дивичиян, книгопечатането на български книги започва през 1844 г.

Тези малки книжки, за които ще разкажем в следващите редове са свързани и с романтичната и драматична история на един българин от Дойран, чийто живот минава в Солун и в един от легендарните християнски манастири в Египет, Синайския манастир, построен от император Юстиниан I през 6 век. Това е печатарят архимандрит Теодосий Синаитски. 

Синайският манастир, построен през 6-ти век, Египет, снимка от Wikipedia

Синайският манастир е известен със своята голяма библиотека с ръкописи, както и със своята раннохристиянска архитектура, икони и други произведения на изкуството. В този легендарен манастир, Теодосий е ръкоположен за архимандрит и след завръщането си служи в солунската църква Св. Мина. Като таксидиот обикаля българските земи и събира помощи за Синайския манастир. Обикаляйки, вижда, че гръцки книги има, но български няма. В църквата Св. Мина в Солун, Теодосий Синаитски отваря своята печатница. Вероятно печатницата е имала стара преса от типа на Гутенберговата. Тази преса е внесена и престоява около година при Даскал Камче в с. Ватоша. Даскал Камче е печатал някакви книги, за съжаление нищо не се е запазило. Тъй като на Камче му е било забранено да печата, Теодосий Синаитски, който често посещавал Ватоша, подирил подкрепата на солунския митрополит Мелетий, който му осигурил разрешение да премести печатницата в Солун и да печата. Тъй като било много скъпо да се купят кирилски букви от Русия или от другаде, Теодосий се споразумява с един руски емигрант букволеяр да изработи букви. От редица съобщения и писма, вкл. от Неофит Рилски, може да се счита, че печатницата започва работа през 1838 г., от която година е и първата запазена книга. 

Гравюра - печатарница с преса тип "Гутенбергова"

През февруари 1839 е отпечатана втората книжка, "Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Горьi Атонской".

"Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Горьi Атонской", 1839 г.

Книжката е с рамери 14.5 х 19.5 см., 10 листа+2 празни+1 заглавна. Отпечатана е вероятно с отлятия специаллно за Теодосий шрифт на стара преса (Гутенбергов тип), на ленена ръчно отлята хартия с водни знаци. Хартията е колорирана в зеленикъв цвят. На книгата обръщат внимание и изследователите на нашето книгопечатане, директора на държавната печатница Стилиян Кутинчев и проф. Йордан Иванов. [Кутинчев 1920, с. 34, Иванов, 1931, с. 194]. На заглавната страница има орнамент, приличащ на хералдичен знак- корона с два ангелчета. Този орнамент, както и рамката, са идентични с тези на първата книга на печатницата, "Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия" от 1838 г. Буквите са едър църковнославянски шрифт, при печатането са силно набити и се виждат издатините по листа.

Начало на текста на "Краткое описание двадесят монастирей...", 1839 г.

През 1839 г. църквата пострадва от пожар, вероятно при него е повредена и печатницата на Теодосий. Според разкази на очевидци, има и друга версия, че печатницата е запалена нарочно [Кутинчев 1920, с. 33]. Тoзи сериозен удар върху печатницата е преодолян с финансовата помощ на Кирил Пейчинович, един друг голям български духовник и просветител. През своя живот Кирил Пейчинович възстановява два манастира- Марковския и Лешочкия, помага на Теодосий да възстанови и изгорялата печатница [Кутинчев 1920, с. 33-34].

Във възстановената печатница, Теодосий отпечатва през 1840 г.  втората книга на Пейчинович, "Книга глаголемая утешение грешним". Пъвата си книга, "Огледало", Кирил Пейчинович отпечатва през далечната 1816 г. в Будапеща. В "Утешение грешним", на заглавната страница е посочено "приведена на простьi язьiк". В предговора, написан от Теодосий се разказва за Пейчинович и се посочва "да приведе ги со толкованiе на прости язьiкъ болгарский долния Муссiи Скопскiй и Тетовскiй".

"Книга глаголемая утешение грешним", 1840 г.

Книжката е с рамери 15 х 20.5, 46 страници+1 неномерирана страници, е отпечатана на ленена ръчно правена хартия. Както и книгата за 20-те манастири, буквите изглеждат леко "играещи", набити силно при печатането. Отново листовете да обрамчени, след предисловието на Теодосий, отново е отпечатан орнамента с двете ангелчета.

"Книга глаголемая утешение грешним"- предисловие за Кирил Пейчинович от Теодосий Синаитски

Книга глаголемая утешение грешним- края на предисловието и орнамент

За съжаление, печатницата отново изгаря при пожар в края на 1842 или началото на 1843 г. Съкрушен, Теодосий се прибира при воденицата на синовете си в Дойран. През зимата на 1843, една нощ, под тежестта на падналия сняг, покривът се срутва върху Теодосий Синаитски и така завършва живота на този виден просветител и издател. 

Тези малкки книжки на първите будители имат голямо влияние за духовното възраждане на българския народ и борбата за църковна независимост. Книгите на Теоодосий показват и значението на южнобългарските книжовници (отвъд Рила и Родопите) в нашето Възраждане. Печатницата на Теодосий Синаитски в Солун от своя страна кара Неофит Рилски да поднови опитите си да открие печатница заедно с Райно Попович и Никола Карастоянов, което пък помага за ускоряване на усилията на Карастоянов да започне легално печатането на книги в Самоков. Първата книга, отпечатана в Самоков от Карастоянов, следващо издание на  "20-те манастири", все още не носи името на печатницата на Карастоянов, а надписа "печатано будимскими писменьi", т.е. отпечатано с букви от Будапеща.

Един монах и неговата кауза, един опит да се направи тунел в скалата с кирка, това е историята на първата българска печатница на Теодосий Синаитски. Това е интересната и драматична история на един мисионер на Възраждането и радетел на българския език.

Текстура на ленената ръчно лята хартия с водни знаци на "Краткое описание двадесят монастирей...", отпечатана от Теодосий Синаитски, 1839 г. 

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт

rosen@scas.bg

Литература:

Кутинчев 1920: Кутинчев, Стилиян, Печатарството в България до Освобождението // Държавна печатница, София, 1920

Иванов 1930: Иванов, Йордан, Български старини из Македония // БАН, София, 1931 

"Писменникът" на Неофит Хилендарски Бозвели - българският "Chicago Manual of Style"

Преди години се срещнах със сина на моя позната, току що завърнал се от Америка. Говорихме си за книги, той току-що бе издал своя стихосбирка, естественно стигнахме и до темата за лошата грамотност на учениците. Аз като преподавател в университет и училище, естественно съм се сблъсквал с пози проблем, как често младите хора не могат едно писмо или заявление да напишат грамотно, как не знаят приетите обръщения в кореспонденцията, да не говорим за цитиранията на литература. Младият поет ми разказа за една легендарна книга в САЩ, Chicago Manual of Style, едно ръководство за стиловете на писане и цитиране, за редактиране и форматиране на документи на американскиата версия на английския, ръководство, публикувано през 1906 г. и претърпяло 17 издания до 1917 г. (CMS 1906). Коментирахме дали не може да се преведе или създаде подобна книга на български. Тогава се сетих и му разказах, че ние имаме подобно ръководство за писане още през далечната 1835 г. Неофит Хилендарски (Бозвели), издава "Славеноболгарское детоводство", учебник в 6 книжки, предназначен за българските училища (Детеводство 1835). Някои от тези книжки са издадени съвместно с учителя Емануил Васкидович, който отначалото подпомага издаването на учебниците. Шестата книжка, или част шеста, съдържа препоръки към учениците за писане на писма и документи. Казах на моя събеседник тогава, че може би е любопитно да се преиздават и такива книги, като тази на Неофит Бозвели, най-малкото за да се покаже какво внимание се е обръщало у нас, преди 185 години, на правописа и на грамотното писане на документи. 

Заглавна страница на 2-ра част на "Детеводството" на Неофит Хилендарски, 1835 г.

Нека разкажем малко за автора на учебниците, на "Детеводството", една изключителна личност в нашата история. Неофит Бозвели или още наричан Неофит Хилендарец е един от най-видните водачи на национално-просветното и църковно  движение през Възраждането. В своята статия "Неофит Бозвели и Българското възраждане" изкустоведката Зина Маркова (Маркова 1993) си задава въпроса как през 40-те го­ди­ни на ХIХ в. при ус­ло­ви­я­та на роб­с­ката дейс­т­ви­тел­ност, Неофит Боз­ве­ли в един мо­мент се проявява като зрял иде­о­лог, ор­га­ни­за­тор и по­ли­тик. Тя пи­ше: “От­го­во­рът ве­ро­ят­но е мно­го прост ­ Боз­ве­ли е сво­е­об­ра­зен ге­ний. В бъл­гар­с­ки­те ма­ща­би той е срав­ним с дейс­т­ва­лия по-къс­но и из­п­ра­вен пред по-дру­ги проб­ле­ми Ва­сил Лев­с­ки. Ако тряб­ва да очер­та­ем не­за­ви­си­ма­та на­ци­о­нал­на ли­ния в бъл­гар­с­ко­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние във всич­ки не­го­ви ета­пи и про­я­ви през це­лия пе­ри­од на Въз­раж­да­не­то, бих­ме по­со­чи­ли, че ней­ни­те ос­нов­ни стъл­бо­ве са Па­и­сий, Боз­ве­ли, Ра­ков­с­ки и Лев­с­ки.” Наистина, Неофит Бозвели и Левски имат много сходни подходи - широк мащаб и стратегия на своите действия,  последователност и не на последно място, и двамата стават жертва в името на своята цел. 

Няколко думи и за контекста, в който работи Неофит. Това е началото на 19 век, времето на реформите в Османската империя, която се стреми да предотврати разпада. Времето на султан Махмуд II и неговия наследник Абдул Меджид I, времето на султанските укази за равенство на поданниците в империята, "Хатишерифа", 1839 г. и "Хатихумаюна", 1856 г. По времето на Махмуд II е ликвидиран еничарския корпус, овладяни са бунтовете на кърджалиите, премахната е тимарската система на владеене, а по времето на Абдул Меджид I са въведени банкноти, модернизирана е армията, финансите и правото. За българите, това е времето на борбата за църковна независимост. Гръцките митрополити и висши духовници, назначавани по българските земи от гръцкия Патриарх в Цариград, безмилостно ограбват своето паство, шири се корупция, всички висши места се купуват чрез "солени" рушвети. Инакомислещите и борците за църковна независимост биват заточвани на острови или пращани в Атон, така биват заточени Неофит Хилендарски и Иларион Макариополски. 

Проф. Михаил Арнаудов, в своята книга за Неофит Хилендарски (Арнаудов 1930) разказва подробно за живота му. За неговото дело той казва: "Значението на Неофит Хилендарски – или както сам той се подписва Архимандрит Неофит Петров Котленец, или както другите го наричат често, по стар прякор, Неофит Бозвели – лежи там, че той пръв след Паисия заговаря отново и настойчиво за възраждане на българската народност, при което – за разлика от мирния просветител Софроний Врачански, посредник между двамата – главната тежест се полага върху премахване на духовното робство, наложено от Гръцката патриаршия." За пребиваването и учителстването в Свищов, Арнаудов споделя: "В Свищов Неофит пристига навярно в 1813 година, току след свършека на Руско-турската война (1809–1812), която е довела между друго до пълна разруха на града при бомбардирането му от русите и до разпръскване на заможните по-преди граждани по селата в околността или отвъд Дунава, в Румъния. Млад свещеник, 29-годишен, Неофит изпитва живо състрадание към морално и материално съсипаните свищовци и се заема да им бъде полезен според силите си... Неофит прекарва в Свищов само 18 цели години, тъй като онова пресмятане за 25 години включва и отсъствието му в Сърбия, Търново, Цариград и други места. Покрай длъжностите си на духовник, той има две главни грижи, залегнали дълбоко: първата е да преподава в Свищовската келия, наред с учителя Емануил Васкидов, който става негов верен приятел; а втората – да държи проповеди в черква. Ако с училищната си дейност, както и с учебните си помагала („Детоводство“ от 1835 г.), той се врежда между първите наши педагози, заемайки видно място покрай Берона, Христаки Павлович, Райно Попович и др., с проповедите си той отваря път на идеите, които движат напредничавата интелигенция в епохата на т.н. черковен въпрос... За да наблюдава сам печатането на ръководството си, Неофит заминава в 1834 г. за гр. Крагуевац, гдето е тогава резиденцията на сръбския княз Милош Обренович и гдето се намира, преместена, белградската печатница. Преди това, в продължение на една година, Неофит обикаля България, да записва абонати на книжките си и да събира градиво за географията си на страната, както то е изложено в част V. При този случай Неофит се убеждава, колко ниско стои още българският народ в културно отношение, щом дори уж събудени люде не дават поддръжката си на книжовника. В Крагуевац и после в Белград Неофит остава от есента на 1834 г. до лятото на 1836. През това време той има възможност да проучи сръбската оригинална и преводна литература, както и да предприеме излет до Буда-Пеща, добивайки представа за живота на свободните народи. Досади по печатането, проточено твърде дълго – при което след ограбване на парите и на ценните му вещи известна помощ му оказва княз Милош – нетърпение на абонатите, обвинения в забавяне, съзнание за загубено време, всичко това гнети духа на Неофита, който след завръщането си в България не желае повече да остане в Свищов – и потегля из България, спирайки главно в Габровския и Троянския мънастир, гдето е спечелил добри приятели, особено в лицето на Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир. " 

Установявайки се по-късно в Цариград, той е предложен за търновски митрополит, но делегатите (българските) изпратени в Цариград биват подкупени и подлъгани от Гръцкия Патриарх (във Фенер) и в крайна сметка бива назначен друг търновски митрополит. 

Какви са били другите учебници, издавани по това време, за българи? По нашите земи преди 1800 г. са били ползвани (освен ръкописните книги) т.нар. първопечатни славянски книги, 16 век - печатани предимно във Венеция, Румъния и Западните балкани, 17-18 век - предимно в Москва и Киев. Първите печатни книги на новобългарски език, т. нар. старопечатни книги, се счита че стартират през 1806 г., с "Неделника" на Св. Софроний Врачански. В началото на 19 век печатните книги, специално предназначени за българи, се броят на пръсти, повечето са с религиозна тематика и на църковнославянски (старобългарски). Ако говорим за учебните помагала, трябва да отбележим няколко - богатите букурещките българи в началото на 19 век, Полизов, Бакалоглу, Попович, отпечатват едни от първите книги за училищата с българи в Румъния и България (печатани в периода 1824-1830), буквар, псалтир, часослов, Петър Берон отпечатва своя Рибен буквар (1824), малко по-късно, известният учител на редица видни българи, Райно Попович издава "Христоития" 1837, (добро поведение в обществото и някои правила) и други книжки, Христаки Павлович- своята "Аритметика", 1833. По това време се появяват и книжките на "Детеводството" на Неофит Бозвели (1835).

"Славеноболгарское детоводство" е компилативен труд от гръцки школни ръководства, издаден в 6 книжки, както сам Неофит Хилендарски отбелязва на заглавната страница "Собрано от различни списатели...". Включени са считаните по това време в гръцките училища най-необходими предмети: буквар, учение за петте чувства и морала, граматика, аритметика, география и писмовник. Шрифтът е предимно т.нар. стара кирилица, но на места се прокрадва и по-съвременния, т.нар. гражданска кирилица. Хартията е ленена (ленено-конопена), ръчно призведена. Ленената ръчно призведена хартия (забележете нишките на лена и белите вертикални линии- ребрата от решетката за прецеждане на смляната каша), произвеждана от стари парцали, се е използвала дълго време в Европа, от 14 век, когато тя масово заменя скъпия пергамент, до началото на 19 век, когато се появява по-евтината, памучната валцована (машинно произведена) хартия. Към края на 19 век започва изполването на още по-достъпната и евтина дървесинна хартия. Ръководствата на Неофит все още използват старата ленената хартия. Тя е особенно добра, гъвкава и устойчива на времето.

Ленена ръчно произведена хартия,
на която е отпечатано "Детеводството", вижда се и водния знак.

Оригинална мека корица на 6-та част - подвързия, в която са се предлагали тези книжки.
После са се подвързвали допълнително в твърда, по желание на притежателя. 

Как излгежда шестата част, в която са описани правилата за писане на документи и писма. На заглавната страница четем: "Славеноболгарский предручний послателник за наставление на Болгарските юноши… Собрано от различни списатели елиногреческаго диалекта, первом преведен и сочинен на славяновболгарскаго и издан от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же Котлянца. Част шестая содержащая наставителнаго устава и порадъчно подобителнаго примера, послателнаго поучения, как всякий според причините, лицата и обязателства прилично да писува. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835". В книжката са разгледани частите на едно послание или писмо- обръщението, увода, същината, заключението, подписа и др. Дадени са примери за различни видове писма и възможни отговори. Дадени са примери и за търговски (бизнес) документи като полици и др. Посочени са характеристиките на доброто писане- правилност, краткост и яснота. В напътствията за различните видове писма прави впечатление този за Търновския митрополит ("Преосващеннейшому Митрополiту Терновскаго и всей Болгарiи Ексарху  Г.Г. Iларiону"), а между продписите- на няколко търговски къщи от Свищов, с дата от март до август 1835 г. В уводните бележки за търговските писма Неофит изтъква че е важно да се владее "числителната наука" (аритметиката) и покрай чуждите езици - "Матерньiй и поместньiй". Под "поместен"език се разбира гръцки или турски, а под "матерен" се разбира български. За българския език Неофит изтъква, че е срамота да не се изучава, защото той е един от европейските езици и неговата майка е славянският. Това лирическо отклонение има явен патриотичен заряд и патриотична цел. В "писмовника" е обърнато внимание и на качества на документите. Учебникът е написан стегнато и прагматично. Въпреки на места черковнославянската редакция на езика и сложните прилагателни, стилът е пригоден към целта на книжките- да служат като учебници. По сведенията на педагога Н.Ванков, учебниците на Неофит Хилендарски са били, заедно с пособията на Неофит Рилски "най-разпространените из нашите училища в епохата на взаимната метода" (Ванков 1900).

Заглавна страница на 6-та книжка ("Писменника"). 

Първи страници (увод) на 6-та книжка ("Писменника"). 

За стила на писане - 6-та книжка ("Писменника"). 

Видове писма, 6-та книжка ("Писменника"). 

Примери за "полици" - 6-та книжка ("Писменника"). 

С право можем да считаме Неофит Бозвели за един от първите български учители и будители, а неговото "Славеноболгарское детоводство" в 6 книжки- за първият български енциклопедичен учебник.  

CMS 1906: The Chicago Manual of Style, Wikipedia, посетено на 25.10.2020 г., https://en.wikipedia.org/wiki/The_Chicago_Manual_of_Style

Детеводство 1835: Словеноболгарское детеводство, посетено на 25.10.2020, https://bg.wikipedia.org/wiki/Славеноболгарское_детеводство

Маркова 1993: Маркова, Зинна, Неофит Бозвели и Българското възраждане //Неофит Бозвели и българската литература, БАН, София, 1993  

Арнаудов 1930: Арнаудов, Михаил, Неофит Хилендарски Бозвели 1785 - 1848 живот-дело-епоха// издава Св. Синод на Българската църква, София, 1930 

Ванков 1900: Ванков, Н., сп. "Училищен преглед" год. V, стр. 591 // Министерство на народното просвещение София, 1900

                    Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg