Екатерина Каравелова за княз Александър и Сливница

Корица на сп. "ВИК" на Йосиф Хербст, 1923-1924 г. [1], колекция на Росен Петков

    В рубриката "ВИК от Българската История- от отдавноминали дни", в брой 3-ти, 21 ноември 1923 г. на сп. "ВИК" на Йосиф Хербст, Екатерина Каравелова разказва за един много критичен момент от Сръбско-българската война през 1985 г., свързан с княз Александър Батенберг и Сливница:

 

    "На 5 срещу 6 ноемврий 1885 год, през нощта се получи от Княз Александра телеграма, с която предлагаше да се напусне Сливница, защото войските били изморени, офицерите на аванпостовете гладни, пресипнали, изобщо липсвала храна и некакви снаряди, каквито и в София вече немало. В свикания веднага от Петко Каравелов министерски съвет телеграмата се предаваше от ръце в ръце и на лицето на всеки министър се отпечатваше, полученото от нея, впечатление. Израза не бе героичен. Беха дошли от пьрвите— г. г. Радославов, Ил. Цанов, Каролев.

    Каравелов замислен, мълчалив, ходеше из стаята и очакваше пристигането на военния министър капитан К. Никифоров. Още при влизанието, му подаде тревожната телеграма с троснат въпрос "Истина ли е за снарядите? За храната не е истина. Аз сам изпращам обозите".
    Никифоров бавно прочете телеграмата и спокойно добави: „Снаряди са изпратени и тука още имаме".
    Присътствующите министри - Каролев — безучастен- Илия Цанов и Радославов — угнетени, изправиха глава и загледаха двамата.
    След кратко свещание взе се решение и веднага тури в изпълнение; покани се председателя на Народното събрание Ст. Стамболов, да замине за Сливница и предаде на Княз Александра, ако скъпи трона си, по никой начин да не напуща Сливница; капитан Олимпий Панов, началника на артилерията, доброволно предложи да напусне София и да отиде в Сливница. През сьщата нощ те напуснаха столицата, придружени от двама доброволци, Тома Георгиев и К. Кушлев. Знае се ценната заслуга на Панова в Сливнишките решителни боеве.

    На 6 ноемврий София преживеваше трескава тревога. Влизанието на сърбите се считаше за неизбежно. Вечерта всички дипломатически агенти се изредиха у Каравелова за „сбогом" и да искат от него, щом правителството потегли за другаде „да им изпрати визитната си карта с името на града, гдето то ще се установи".

    Присьтствувах на тая тягостна среща и не мога без благодарност да спомня човещината и благородството на покойния Барон Бигелебен, тогавашен австро-унгарски дипломатически агент у нас. След уговора за визитната карта, която Каравелов се задължаваше да им прати, той некак смутено се обърна към мене: „Госпожо, немате ли нещо, за което скъпите, да ви го запазим в агентството. От вашите порви хора в агентството има изпратени даже мобили".

    На 7-и в столицата цареше пълна паника. За пръв път от начало на войната дьжда и снега престана, небото се проясни и се зачуха топовните гърмежи. Граф Старжински, един от секретарите на австро-унгарското дипл. агентство, поляк, бе пуснал слух, че сърбите са на Костинброд. Пред нашата порта често се спираха уплашени хора, да проверят "стои ли още файтона с четирите коня", приготвен уж за евентуалното отпътуване на министър-председателя. В 11 часа повикаха Каравелова във Военното Министерство, гдето от Сливница бил пристигнал Княз Александър, който бил докарал със себе си в колата (файтона) и двама ранени войници. Ние живеехме тогава на ул. Аксаков, току срещу празното место пред Воен. клуб. Каравелов изхвркна като бомба.

    Не се измина много, у дома влезоха Стамболов и Хун, военен кореспондент на Кйолнише Цайтунг, който издаде отделна и правдива книга за ониевремешните събития. Двамата били съпровождали на коне Княза и из целия път, в залиснята и от . . . гърмежа на оръдията, немали време да се погледнат, та чак у дома се сетиха, че са познати и че заедно са припускали 30 километра.

    Срещата на Княз Александра с Каравелова в Военното Министерство не е била от любезните и приятните. На Княза се е натекнало, че не е изпълнил решението на мин. съвет и му е било препоръчано веднага да се върне. Уморен, Княз Александър се отби в английското дипл. агентство, престоя там до 3 часа и след това потегли за Сливница. Пристигнал е значи, след свършванието на победоносния решителен бой. В ония патриархални времена нямаше прожектори и нощни боеве. Хората можеха да си починат след дневната умора и взаимното изтребление."

и ето част от продължението в следващия брой:

...
    Днес е праздника на победите. В тия паметни ноемврийски дни обикновено бента на миналото се прокъсва и безброй спомени нахълтват за изчезнали величави образи, пълнят душата с гордост и умиление, а в също време и с парлива горест за техната сьдба и нашата българска . . .орисия, да речем. . .Първият бълг. военен министр. капитан и през войната произведен в майор К. Никифоров почива в трьнясал гроб на Соф. гробища, Олимпий Панов, един от признатите герои и внушителни фигури на Сливница, Атанас Узунов-безпримерния защитник на Видин, лежат сред голо поле, в безкрьстни гробове, при Левенттабия в Русе. Началникьт на Шаба от оная кратка единствена непомрачена война, Рачо Петров, преживел бойните си другари, чиято смъртна присъда не трепна да изрече и приведе в изпълнение, днес прекарва старините си в затвора.
    Но точка. При спокойно настроение ще ти давам по една сгъстена страница от що имам записано за ония буйно млади героични и трагични дни. Звездата на България или висшата правда тогава светеха с пълния си блеськ, та дори пьклените слепци, които се тъкмеха да посрещнат Милана с „Благословен гряди во имя Господне" свиха до време чужди знамена. До време, казвам, защото те ги развиха, за да детронират Княз Александра.... И кога? Когато народа го обикна, него възле, като легендарен герой на славните победи, и главно когато сам Княз Александр, изпитал гордостта, че вчерашни ротни командири - капитани на младата българска войска победиха сръбските калени генерали, — бе почнал да добива вера в и обич към народа си. — Не само това. Извършили предателство спрямо Първоизбраника ни, като чужди оръдия, те хвърлиха вина, кал върху Каравелова, "че е бил причастник и участник в техния пакостен замисъл юдино дело ... и затулиха главите си на чужбина. За това до пъти. С задушевен привет

                                                                                                                Е. Каравелова"

    Това е краткият разказ на Екатерина Каравелова в сп. "ВИК" на Йосиф Хербст, за онзи много критичен момент от Сръбско-българската война, боевете при Сливница, където се е решавала съдбата на столицата и България. Като съпруга на министър-председателя Петко Каравелов, Екатерина е сред управляващия елит по това време. Този разказ по никакъв начин не омаловажава големите заслуги на княз Александър I Български, който залага трона си заради Съединението и който безкористно полага значителни усилия да се случи и запази Съединението. Като военен той вижда неравенството на фронта и оценява шансовете ни на нищожни. Но този разказ показва и решимостта на Правителството и Военното командване да не се отстъпва и да се защити Съединението.

Княз Александър I Български, снимка от книгата "Из прошлого" на Паренсов, колекция на Росен Петков [5]

     

    Княз Александър I Български става държавен глава на България на 22 години през 1879 г, Въпреки младостта си, той поема отговорната и рискована мисия на Съединението, която му коства трона. Разбира се, мисията на Съединението е сложна задача, за чиято успешна реализация се борят редица видни българи от онези времена. Сръбско-българската война също е една сложна и тежка като организация дейност, която се превръща в успех също благодарение на редица личности- политици, военни, обществени дейци и обикновения народ, които изключително енергично се включват във Войната.

Константин Стоилов в униформа, 1885 г., Стоилов е кръстник на двете деца на Александър Батенберг (след абдикацията му), колекция на Росен Петков

    Информацията, дадена от Екатерина Каравелова за ненадейното връщане на Княза в София, за една нощ, по време на боевете в Сливница, се потвърждава и от ротмистър Атанас Бендерев [2], както и от спомените на Стефан Кисов [3], които упрекват Княза в отсъствие по време на решителния бой при Сливница.

Книга на Стефан Кисов със спомени за Войната, 1900 г. [3], колекция на Росен Петков

    В биографията на Александър Батенберг от Алекксандър Головин, Головин пристрастно защитава Княза с мотива, че е дошъл в София за да се овладее паниката. 

Книгата на Головин за Княз Александър I Български, 1897 г. [4], колекция на Росен Петков

    Както за знае, подкрепата и активното участие на Княза в процесите на Съединението, нарасващата му популярност след Сръбско-българската война, увеличава неприязаността на руския император Александър III и руското офицерство в България. Следват преврат и отвличане, контрапреврат, абдикация. След завръщането си в Австро-Унгария, Князът се жени за актрисата Йохана Лойзингер и е принуден да приеме по-ниската титла Граф Хартенау. Децата му са кръстени с български имена и е погребан, по негово желание, в България. 

Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия (след абдикацията), колекция на Росен Петков

    А редакторът на "ВИК" Йосиф Хербст, виден наш журналист, става през 1921 г. съпруг на дъщерята на Петко и Екатерина Каравелови, Виола Каравелова. Виола е сестра на Лора Каравелова, съпруга на Яворов. След атентата в църквата "Света неделя" през 1925 г., Йосиф Хербст изчезва безследно, по време на т.нар. априлски събития. 

    По-горните редове показват един щрих от отстояването на Съединението. Показват колко трудно е било неговото запазване. Сръбско-българската война, цитирайки Екатерина Каравелова, "единствената непомрачена война", поставя началото на последващото възходящо развитие на обединена България

                                                        д-р Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт

                                                        rosen@scas.bg 

Използвана литература:

1. Сп. "ВИК", редактор: Йосиф Хербст, София: 1923-1924

2. Бендерев А., Сербско-болгарская война, С. Петербург: 1892

3. Кисов С., Възпоминания и бележки, София: 1900

4. Головин А., Княз Александът I Българский, Варна: 1897

5. Паренсов П., "Из прошлого" , С. Петербург: 5 части, 1901-1908

Историята на една кутийка за пудра и Балканските Ротшилд

Понякога може да научите много интересни и любопитни факти дори от една дребна кутийка за пудра, ако внимателно я разгледате като артефакт. Преди време ми попадна една такава винтидж хартиена кутийка за пудра, от около 1920-те.

Кутийка на пудра, около 1920-те, произведена от Братя Арие в София

Обърнах долната страна и прочетох, Poudre de Luxe Mignolia, Parfumerie MIGNOT-BOUCHER, Paris. Кутийката е луксозно оформена, направена от картон, с леко сферичен (издут) капак, картонът е облепен с литографски отпечатани изображения. Релефността на печата и използването на златиста боя също допринася за красивия вид на кутийката. Възможно е и ръчно дорисуване на елементи на капака с цел релефност на изображението. Отпечатването на облепващите картона изображения вероятно е във Франция, но би могло да е в някои от литографиите тук. Интересното обаче е написаното отдолу, "Made in Bulgaria", което привлече вниманието ми.

Дъно на кутийка за пудра "Миньо-Буше", произведена от Братя Арие в София

В днешно време, при известни умения за търсене в Интернет, човек може да получи бързо търсената информация. Оказа се, че кутийката с пудра е производство на братя Арие, едни от най-богатите и предприемчиви българи преди 1944 г., създали фабрика за козметични продукти. Оказва се, че не само тяхната индустриална и търговска дейност са интересни, но и романтичният произход и трагичния завършек на клана Арие [Holocaust Museum 2021]  [Коен 2015]. 

В 18-ти век фамилията е живеела във Виена. За тяхното преместване в България  съществува една легенда, разказана на сайта на Самоковската библиотека [Библиотека Самоков 2018]. Един от младежите на Фамилията бил много красив. Разхождайки се по улиците на Виена, бил срещнат от самата Жозефина, която наредила на охраната да го приберат в Двореца. Тази загриженост не се харесала на Императора и той изгонил семейството, което се пренесло във Видин към края на 18 век. Заради къджалийските смутни времена, семйството отново се преселва в Самоков. Там изграждат две къщи и Синагога, Едната къща, запазена и до днес, е перлата на Самоков, Сарафската къща. В Самоков семейство започва търговия и финансови (сарафски) дейности, още преди Освобождението е известен интересът им към производството на етерични масла. 

Сарафската къща в Самоков

 

В началото на 20-ти век Фамилията вече живее в София, като построяват фабрика за козметични продукти на ул. „Мария Луиза“ 58, до известния през 40-те години хотел „Савоя“, която фабрика носи романтичното име „Жермандре“. [Коен 2015]. През 1916 г. Арие купуват и една от първите козметични френски фирми Mignot-Boucher, създадена през 1818 г., като на някои от продуктите е преведена като "Миньо-Буше" [Mignot-Boucher 2013]. Името Germandree идва от растението с това име. Известни във Франция марки пудри започват да се произвеждат в България. 

Гравюра от френски вестник на витрина на парфюмериен магазин на Миньо.

 

Ранна картонена кутийка пудра Germandree на Mignot-Boucher, Paris, началото на 20-ти век. Мотото под ароматното растение Жермандре е "Колкото повече те гледам, толкова повече те обичам" [Mignot-Boucher 2013]

Семейството има роднини във Франция, Испания и Румъния и се радва на просперитет през 1920-те и 1930-те години. Един от младежите е имал луксозен Мерцедес с червена кожа и често е разхождал с него софийски красавици. Повечето от Арие завършват Френския или Американския колеж, говорят по няколко езика. Стават меценати и помагат на много хора от областта на изкуството, участват в редица благотворителни кампании. Не случайно добиват прозвището Балканскките Ротшилд [Коен 2015]. Това е и времето на еманципиране на българката, започва носенето на европейски облекла, използването на козметика, дори организирането на конкурси по красота.

Първата "Мис България", г-ца Люба Йоцова, преди това също е имало конкурси по красота

Но семейството подценнява опасността от политиката на репресии срещу евреите, подкрепена и от създадените "Закон за защита на държавата" и през 1942 - "Комисарство по еврейските въпроси" и остава в България. Опитват се да се задържат на пазара, въпреки икономическите санкции, има опаковки със задължителното упоменване, че са произведени от евреи. Вместо обаче да поставят този отблъскващ (но изискващ се) надпис на опаковката, намират начин да поставят еврейската звезда като орнамент.

 

Снимка от колекцията на United States Holocaust Memorial Museum, https://collections.ushmm.org/search/catalog/irn515252 . Еврейската звезда и унизителния задължителен (по закона) надпис "Е.П. - еврейско производство" са стилизирани по такъв начин, че изглеждат като лого.

Започват репресии срещу Фирмата, но влиза и зловещ сценарий за показна разправа. Двама от фамилията, Леон Арие, 56-годишен, и неговия племенник Рафаел (Руфи), 36-годишен са арестувани за спекула, осъдени на смърт и спешно екзекутирани [Коен 2015]. Аферата е известна като "сапунената афера", защото са осъдени за спекула със стратегически продукт-сапун. Не помага дори опита на по-големия брат Исак, който познава Царя лично и се опитва да се срещне с него. Цар Борис III изпраща секретаря си и чрез него се оправдава, че имало натиск от Берлин и нищо не можело да се направи. На излизане от Двореца Исак Арие получава удар и умира две години по-късно. А когато една от сестрите на Рафаел отива да занесе храна в Затвора (защото осъдените на смърт не са ги хранели), получава като гръмната следния отговор: "Нямат вече нужда от ядене – обесиха ги“ [Коен 2015] . След този тежък удар по фирмата и живота на собствениците, Фамилията се разпръсква по различни краища на света.

Кутийка на пудра, около 1920-те, произведена от Братя Арие в София, поглед отстрани

Така трагично завършва историята на клана Арие, но създадените от тях продукти остават и впечатляват с изискания си дизайн и както е известно, от многобройните награди от международни изложения, впечатляват и с качеството си. А показаната хартиена кутийка за пудра е един романтичен спомен за тях и за българската козметична индустрия от преди Войната.

Росен Петков- изследовател на печатни артефакти

rosen@scas.bg

Литература:

Библиотека Самоков: Сарафската къща- чудната история на семейство Арие // Общинска библиотека "Паисий Хилендарски" гр. Самоков, 2018, https://www.samokovlib.com/sarafskata-kushta/ (посетено на 28.06.2021)

Mignot-Boucher 2013: Compactstory, The History of Mignot-Boucher Perfumer - The Powder Puff and Germandrée// Blogger.com, http://collectingvintagecompacts.blogspot.com/2013/06/mignot-boucher-powder-puff-and.html (visited on 28.06.2021)

Holocaust Museum: Mignot-Boucher face powder box marked Rachel with an excise label // United States Holocaust Memorial Museum, https://collections.ushmm.org/search/catalog/irn515245, (посетено на 28.06.2021)

Коен 2015: Коен, Леа, Жестокият край на Балканските Ротшилд // "ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ", 2015, https://www.ploshtadslaveikov.com/zhestokiyat-kraj-na-balkanskite-rotshild/
(посетено на 28.06.2021)