Една богато илюстрирана книга на букурещките българи Полизов, Бакалоглу и Попович

Малцина знаят, че седем от нашите ранни старопечатни книги, в периода 1824- 1830 години, са издадени от трима родолюбиви заможни българи, живеещи в Букурещ, Анастас х. Георги Полизов, Добри х. Йоан Бакалоглу и Стефан Попович. Сведенията за тримата българи са доста оскъдни, а изданията им- доста редки и разпръснати на различни места. Тези седем книги са "Псалтир" (1824 г. и 1830 г.), "Буквар для поучения юношества" (1825 г. и 1925 г.) и "Часослов" (1825 г., 1826 г., 1828 г.) [Теодосиев 2025]. По оформлението на книгите може да се съди, че са служили за широк кръг учители, ученици и други читатели, както и в Славянското училище в Букурещ и в килийни училища в България. Наличието им в България показва разпространението на тези книги извън пределите на Княжеството. Псалтира, Часослова и Буквара са три "класически учебника" за тогавашните училища. 

Една от богато илюстрованите книги на Полизов, Бакалоглу и Попович, в който има авторски (подписани) гравюри на дърво (ксилографии), е Псалтирът (първо издание - Букурещ, 1824 г., второ- Букурещ, 1830 г.). Ще направим опит за един визуален разказ за тази рядка и ценна книга, изиграла важна роля в периода на подем на образованието ни през Възраждането. 

Заглавна страница на изданието на Псалтира от 1824 г.

Заглавна страница на изданието на Псалтира от 1830 г.

Тримата българи Полизов, Бакалоглу и Попович са заможни търговци във влашката столица. Те са съседи в централната Букурещка махала "Куртя Веке". След изгарянето на стария княжески дворец в Куртя Веке, мястото е откупено от неколцина габровци, между които фамилиите Бакалоглу и Полизови, които го застрояват с къщи и дюкяни [Манолова-Николова 2008] [Жечев 1991]. При един от описите на букурещкото население е отбелязано, че и тримата имат австрийско поданство. Бакалоглу е съосновател във Виена на дружество за търговски превоз с кораби. Полизов и Попович построяват в центъра Букурещ третия български хан, наричан "Хана на липите".

Книгите на тримата българи се появяват в началото на XIX в., когато многобройната българска емиграция подема различни патриотични образователни инициативи. Освен в Букурещ, се обособява и един център в Брашов, където има също значително количество българи. Доказано е, че между дейците в Букурещ и Брашов са съществували тесни връзки [Манолова-Николова 2008]. В Брашов, както е известно, в ранните си години работи като частен учител и д-р Петър Берон, в семейството на българина от Сливен Антон Йованович, родолюбив и заможен българин, подпомагал български емигранти да се изучат, както и спомоществовател на издаването на книги. С негова помощ е издаден прочутия "Буквар с различни поучения" на Петър Берон, 1824 г., а година по-късно- "Свещенно Цветоотбрание", преведено от Анастас Стоянович (Кипиловски). В края на Буквара на Берон е отбелязано, че книгата може да се намери "на Букурещ при Г-на Добря Габровлията".

Края на Буквара на Петър Берон, 1924 г., където е отбелязано, че в Букурещ той се разпространява от Добри Габровлията (Добри Бакалоглу)

Псалтирът (1824 г. и 1828 г.) е издаден, както се казва на заглавната страница, по московски образец. Това е една от книгите, която не трябва да се интерпретират и трябва да следват традициите на издаване. Букурещките издания, обаче, са придружени с множество специално създадени гравюри на дърво (ксилографии), подписани от двама автори- "Йеромонах Костантие" и "Гервасий Монах". За авторите трудно може да се намери информация от кой манастир са били, но е очевидно, че са имали контакти с Букурещката печатница. Ксилографиите са разработени в детайли, в стила на продаваните тогавашни щампи с религиозни мотиви. Има и редица заглавки и концовки. Двуцветният печат също допринася за по-атрактивното оформление на книгата. Използвана е ръчно лята парцалена (ленена/конопена) хартия, което е характерно за изданията до към 1830 г., след което тази хартия постепенно се заменя с памучна валцована (промишлено произведена).

Псалм със ксилография на йеромонах Костантие.

Псалм със ксилография на йеромонах Костантие.

Псалм със ксилография на Гервасий монах.

Ксилография на цяла страница.

Това са едни от първите илюстрирани наши старопечатни книги. Разбира се, има илюстрирани първопечатни книги, които се разпространяват на Балканите, като венецианските издания на Божидар Вукович, Винченцо Вукович и Яков Крайков, например "Сборник за пътника" (1536 г., 1547 г.), и Часословеца (1566 г.), римското издание "Абагар" (1651 г.) на Филип Станиславов и други. Тук може да споменем нещо за стиловете на гравюрите, във венецианските издания гравюрите са по-контурни и по-семпли (вероятно и по финансови съображения), близки до стила на други католически гравюри от това време, при "Абагар" се доближават до гравюрите на източно-православните издания (повече детайл и "пищност" на образите). В представения тук Псалтир, гравюрите са доста "пищни" и детайлни. 

Когато се разглеждат такива книги, трябва внимателно да се прочетат заглавните страници, често те носят важна информация. Първо, на Псалтира от 1824 г. стоят като издатели и като финансирали изданието имената на тримата букурещки българи. На Псалтира от 1830 г. името на Добри Бакалоглу липсва, вероятно той вече не е между живите. В подкрепа на това е и списъка със спомоществователите на "Аритметика или наука числителна" на Христаки Павлович, 1833 г., където за Букурещ присъства името на сина на Добри Бакалоглу, Иван Бакалоглу. Родолюбивите начинания на Иван Бакалоглу и неговата съпричастност към създаването на Априловската гимназия в Габрово са описани от Васил Априлов в неговите писма и в неговата "Денница" (1841 г.) [Иван Бакалоглу 2023]. Друга информация от заглавните страници е свързана с историята. Първото издание на Псалтира (1824 г.) е отпечатано с благоволението на Княза и Угровлашкия митрополит Григорий, а второто (1830 г.) - и с разрешението на Николай I, по времето на руската окупация на Влахия. В първото е допусната грешка при думата "хаджи", което е поправено с изписването на "д" отгоре (възможно е словослагателите да не са знаели добре български). През 1830 г., второто издание на Псалтира е единствената отпечатана българска книга, според Каталога на Николай Теодосиев [Теодосиев 2025].

Форматът на двете издания е подобен, има малка разлика в размерите и набора, второто издание е малко по-голямо. Някои от орнаментите са различни, но по-големите ксилографии, в началото на псалмите, са еднакви. Някои от ксилографиите са създадени от йеромонах Костантие, а други- от Гервасий монах. Някои от тези гравюри са отразени и в албума на Евтим Томов "Български възрожденски щампи" [Томов 1975 г.]

Двете издания, 1824 г. (отляво) и 1830 г., съпоставени. Малки разлики в размера и някои от орнаментите. Подписаните гравюри на йеромонах Костантие и Геврасий монах са едни и същи.

В заключение, Псалтирът на Полизов, Бакалоглу и Попович е една добре оформена и илюстрирана първопечатна книга, изиграла важна роля в образованието на младежите по това време. Псалтирът, както и другите книги на букурещките българи, показват желанието на тогавашния български елит да даде тласък на образованието на българите, като създаде учебници, различни от гръцките. Това са годините на първите буквари, на първите наши учебници. Разпространението на Псалтира в България е доказателство за разпространението на тези учебници извън пределите на Княжеството. Този период бележи началото на подем във възрожденската образователна система, който подем, по-късно, ще доведе до появата на светски училища и до създаването на гимназии. Това възраждане на българското образование и неговите видни представители са свързани с борбата за църковна независимост и стремежите за освобождение на България.  

д-р Росен Петков - изследовател на книгата като артефакт и колекционер, rosen@scas.bg

Заб.: Използваните фотографии са на автора и са на екземпляри от неговата колекция.

Литература:

Теодосиев 2025: Теодосиев, Н., Каталог на българските печатни издания, Николай Теодосиев: София, 2025

Манолова-Николова 2008: Манолова-Николова, Н., За букурещките българи Анастас х. Георги Полозов, Добри х. Йоан Бакалоглу и Стефан Попович, Сборник "Балканските измерения на фамилията Мустакови", Университетско издателство "Св. Климент Охридски": София, 2008

Жечев 1991: Жечев, Н., Букурещ- културно средище на българите през Възраждането, БАН: София, 1991

Иван Бакалоглу 2023: Иван Бакалоглу, Енциклопедия Габрово, последна промяна 2023, https://www.bg.gabrovowiki.com/wiki/Иван_Бакалоглу (посетена на 05.01.2026 г.)

Томов 1975 г.: Томов, Е., Български възрожденски щампи, Български художник: София, 1975 г.

Някои любопитни факти за оформлението на Рибния буквар - хартия, шрифт, илюстрации и отпечатване

"Буквар с различни поучения" (Рибният буквар) събрани от Петра Х. Беровича (Петър Берон) е може би най-известната и най-коментираната възрожденска печатна книга. За нея се е писало много, за авторът и - също. Но все пак има редица неосветлени факти за книгата поради няколко причини. Първо, Букварът е отпечатан в зората на нашето книгопечатане на съвременен език, практически е първата печатна книга на разговорен (простонароден) език, въпреки, че още Св. Софроний Врачански заявява тази претенция с Кириакодромион ("Неделник") отпечатан през 1806 г., но не успява да я постигне. "Неделникът" на  Софроний е смес от разговорен и старобългарски (църковно-славянски). Второ, по това време все още няма български вестници или списания, които да отразят отпечатването на Буквара, а и Петър Берон е едва на 25 години. Трето, авторът на Буквара не обича да дава сведения за живота си, не дава ликът му да се възпроизвежда. Единствено неговият приятел Николай Павлович успява тайно да го скицира и после да направи по скицата единствения му портрет. (Сборник 1925, стр. 15). Четвъртата причина, може би, се крие в трудното разпространение на първото издание на Буквара. Неговото приемане тогава е неднозначно. Докато учени като Юрий Венелин са възхитени от ясната структура и език, в родния му град Котел букварът не се приема добре, заради критичния предговор, нападките към изучаването на Псалтира и Часослова (които са неразбираеми за децата) и липсата на по-голям обем религиозни теми. 

Портрет на Петър Берон от Николай Павлович, ок. 1886 г.

Най-голям е недостигът на сведения за Рибния буквар като артефакт- хартия, печат, шрифт, илюстрации, както и кога придобива популярното си име "рибен". Много често изследванията за Буквара се съсредоточават само върху първото му издание от 1824 г., което също изкривява нещата и пречи за по-обхватното разбиране на значението и "живота" на тази книга. Също така, много от публикациите за Буквара са слабо илюстрирани/онагледени, което пречи да се видят някои особености на дизайна на прочутата книга. Нека разкажем за някои любопитни (и малко известни) факти за оформлението на Рибния буквар - хартия, шрифт, илюстрации и отпечатване.

Петър Берон разказва в Предговора на Буквара за структурата му, че след предговора започва с имена, местоимения и прочие, че събира и няколко къси и различни поучения от "Дарварьоват Еклогар",  (Еклогар 1804).

Заглавна страница на Буквара от 1824 г.

Предисловие на Буквара - препратката към "Еклогар", 1804 г., на Димитриос Дарварис

Но включването на текстове от Буквара на Дарварис съвсем не означава, че Букварът на Берон подражава. Той е оригинален и по съдържание, и по оформление. Берон е новатор по много линии- идеята за светско образование, идеята за взаимно обучение, звучното изговаряне на буквите ("а", "бъ", "въ"... или "а", "бе", "ве"..., а не "аз", "буки", "веди"...), идеята, че обучението трябва да се нагажда спрямо децата и включването на светски теми/знания, избягването на религиозни теми (които трудно се разбират от децата). 

Всички източници споменават, че Букварът е отпечатан в Брашов, въпреки, че на заглавната страница не е указан градът или печатницата. В старите каталози и цитирания Брашов е поставен винаги в скоби, [Брашов], т.е. предполага се/знае се, че е отпечатан там. Градът е известен с традициите си в книгопечатането, има и старо училище с печатарска преса (където през 2016 бе поставена и паметна плоча на Берон). Но има и един съседен град в Трансилвания, Сибиу, където също има големи традиции в книгопечатането. Също така, младият Петър Берон вероятно е разглеждал и взаимствал част от струтурата на съществуващите вече румънски буквари. Ето един румънски буквар, издаден малко по-рано, през 1822 г., в Сибиу (сравнително близо до Брашов), в печатницата на фамилията Барт. Сибиу е известен с първата печатница в Трансилвания и втората на територията на Румъния, създадена през 1525 г. И двата буквара са с еднакъв формат (8-ка), печатани са на еднаква хартия, ползват почти еднакви шрифтове, т.нар. стара/църковнославянска кирилица (има малки разлики) и страниците изглеждат оформени почти еднакво.  Навлизането на печатни книги на т.нар. "гражданска кирилица" (която ползваме и днес) започва малко по-късно, през 30-те години на 19 век., например, "Аритметиката" на Христаки Павлович от 1833 г., която е отепчатана на гражданска кирилица (гражданица).

Букоавн, Сибиу, 1822 г., Иван Барт (Johann-Andreas Barth)

Любопитно е сравнението на оформлението на двата буквара. Букварът на Берон има ценно Предисловие, което дава информация за вижданията на Берон за образованието и практиески съвети как да се преподава. Румънският буквар започва директно с буквите. Българският е практически по съдържание една малка енциклопедия, румънският- предимно с молитви и религиозни теми. Ето как изкглеждат страниците с азбуката в българския и румънския буквар.

Страницата с азбуката на Буквара на Петър Берон, 1824 г.

Страницата с азбуката в румънския буквар от 1822 г.

Страницата с буквите и сричките на Буквара на Берон, 1824 г.

Страницата с буквите и сричките на Румънския буквар, 1822 г.

Бероновият буквар има и още едно предимство, известни са илюстрациите му, 12 на брой изображения, отпечатани в 3 разгъващи се приложения (3 дълги листа). На един от разгъващите се листа има кит и делфин. Някои изследователи твърдят, че името "Рибен буквар" идва от кита и делфина, други, че на задната корица (която май никой не е виждал до сега) имало делфин. Но, както отбелязва в подробните си изследвания за името, Иван Алексиев (Алексиев 2014), вероятно името "рибен" се добавя към буквара на Берон доста по-късно, някъде между второто и седмото издание, когато се печатат за кратко време няколко издания и когато броят на рибите в текста и изобщо морската тематика са увеличени. Да оставим настрана факта, че китът и делфинът не са риби. Аз бих добавил и още един факт в подкрепа на тезата кога добива популярност името "рибен буквар". Дори и името "рибен буквар" да е употребявано устно по-рано (няма писмени документи за тази употреба преди 1858г.), това име започва да се използва интензивно, между хората, по-късно, за да се различи Буквара на Берон от редицата други десетки български буквари, които почват да се издават след 1840 г. Ако се погледнат каталозите за нашата възрожденска печатна литература, на Маньо Стоянов или на Николай Теодосиев, издаваните български Буквари в периода 1840-1878 са десетки (Теодосиев 2007, стр. 317-319).

Букварът с различни поучения на Берон, заедно с още една илюстрована книга от 1824 г., "Псалтирът" на Букурещките българи Полизов, Бакалоглу и Попович, са едни от първите илюстровани възрожденски печатни книги, където илюстрациите подпомагат разбирането на текста. Разбира се, "Кириакодромиона" от 1806 г., както и други религиозни печатни книги преди 1824 г. имат орнаменти и гравюри, но тези илюстрации имат по-скоро орнаментен/ракрасяващ характер. Между другото, букурещките българи Георги Полизов, Добри Хаджи Йоан Бакалоглу и Стефан Попович също са едни от пионерите, решили да издават учебни помагала и в периода 1824-1830, освен Псалтира и Часослова, издават в Букурещ един Буквар (първо издание 1824, второ- 1825).

Илюстрации, Букварът на Берон, 1824 г.

Любопитно е съвпадението в хартията на двата Буквара (от 1824 г. на Берон и Румънския от 1822 г.). По това време, в много страни, все още се използва ленена или ленено-конопена хартия, правена ръчно, от парцали (от дрехи).  Тя има характерна структура, обусловена от начина на "отливане" на листата. Виждат се нишките на лена и "бели линии" от ребрата на решетката, през която изтича водата при формирането на един голям лист хартия. Въпреки, че от 14-ти до началото на 19-ти век производството на ръчна парцалена хартия се извършва по една и съща традиционна технология и цветът на листата е леко жълтеникав, има разлики в качеството на хартията, дебелина, броя ленени нишки на см, нюанси в цветовете и други особености при различните производители на ръчна хартия. Ленената (ръчната парцалена) хартия е устойчива на времето, запазва качествата си, но е доста скъпа и след 1835-1840 г. нейното производство отстъпва на т.нар. памучна валцована (машинно произведена) хартия. Ленената хартия, както и дрехите, могат да бъдат нападани от молци и гризачи, често по старите книги могат да се видят дупки (от молците) или изгризвания от мишки.

Текстура на ленената хартия на Буквара на Берон, 1824 г.

Текстура на ленената хартия на румънския буквар от Сибиу, 1822 г.

Вижда се, че двете хартии на двата буквара си приличат, за разлика от хартията на следващата книга, "Свещенното цветосъбрание", която е печатана в Буда (Будапеща). Бели линии от ребрата на решетката за изливане на хартията почти не се виждат, виждат се само нишките (линиите) на лена. Хартията е леко груба, за разлика от френската ленена хартия по това време.

Берон попада в Брашов по времето когато българите там, някои от които заможни хора, започват да мислят за издаването на български учебници. В послесловието на Буквара си, Берон дава доста подробна информация за тези издателски намерения. Интересно е, че споменава за един Лексикон за самообучение (без учител), който обаче не е издаден. Споменава се и "Священное цветоотбрание". Неговият благодетел, поел издаването на Буквара от 1824 г., Антон Йованович, поема и следващата книга, "Свещенно цветосъбрание или сто и четири свещенни истории" (Священное цветоотбрание или сто и четире священи истории), в две части, издадени в Будапеща (Буда/Будин), 1825 г.

Свещенно цветосъбрание или сто и четири свещенни истории, Будин (Будапеща), 1825 г.

В Цветосъбранието се упоменава Буквара на Берон, обяснява се неговата цел и предимства, но все още не се упоменава като "Рибен". 

Упоменаването на Буквара на Берон в "Священное цветоотбрание или сто и четире священи истории", Будин (Будапеща), 1825 г.

Текстурата на хартията тук показва по-ясно изразени ребра на решетката (вертикалните бели линии), за разлика от тази на Букварите по-горе.

Текстура на ленената хартия на "Священое цветобрание или сто и четире священи истории", Будин (Будапеща), 1825 г.

Следващите четири издания на Буквара на Берон, 1841, 1846, 1847, 1950 г. са отпечатани в Букурещ, в печатницата на Питар Захари Каркалеки, без предговора и послесловието, има редакции и увеличение на текста. Липсва и името на автора (дали заради обидата от мнението на училщните настоятели в Котел за първото издание, дали защото Берон вече става европейски учен и не желае името му да стои на буквар?). Големият период между първото и второто издание вероятно подсказва, че първото не е било особено популярно в училищата и поради критичния предговор и поради минималния брой молитви/религиозни теми, че не се е понравил на много настоятели на училища в България. Първото издание може би се е купувало/разпространявало поради това, че е една интересна енциклопедична книжка, написана увлекателно на съвременен език, но не е могло да окаже влияние върху обучението в тогавашните килийни училища (които масово съществуват до 30-те години на 19 век и където Псалтирът и Часословът са основните "учебници"). В училищата, значимо влияние оказват следващите издания на Буквара. При тези Букурещки издания след 1841 г., текстът е увеличен с темата за "въздушните явления", резултат от френските разработки на Берон на тема "атмосферология" (което показва ангажираността на Берон със следващите издания). Илюстрациите са пак отделно (приложения), отзад, изображенията на животни, 12 на брой, са отпечатани литографски. Листовете не са разгъващи се, а са с рамера на другите листа. Прави впечатление по-финната изработка на илюстрациите. Ето и страници от третото (четвърто, ако се брои това от 1846 г.) издание на "Буквар болгарский с различни поучения", "Изданiе третie", Букурещ, 1847 г.

Предна корица на "Буквар болгарский с различни поучения", Букурещ, 1847 г.

Задна корица на "Буквар болгарский с различни поучения", Букурещ, 1847 г., с цената.

Илюстрация "12. Делфин" от "Буквар болгарский с различни поучения", Букурещ, 1847 г. Литографии Луи Г. Венрих, Букурещ

Хартията на Букурещките (1841,1846,1847,1850) и Цариградските (1856,1862) е вече памучна, валцована (машинно произведена) хартия. Тя е бяла, гъвкава, но също като ленената скъпа, използва се в периода 1840-1890 г. След 1890 г. навлиза дървесинната хартия (или смесената), която е по-евтина, но с времето става чуплива, заради киселинността си. Поради спойващото вещество (нишесте) и поради свойствата на памука, тази памучна хартия е чувствителна на влага, появяват се кафяви петна, които после не могат да се премахнат, дори и при реставрация.

Печатницата на "Захария Каркалеки и Син" е отпечатала 15 български книги, фирмата съществува до 1850 г. (Кутинчев 1920, стр. 183). Любопитно е, че през 1846г. Захари Каркалеки печата и Буквара на Хаджи Найден Йованович (Йоанович) от Татар-Пазарджик (днешен Пазарджик). Вероятно поради закриването на фирмата, следващите две издания на Буквара, 1856 г. и 1862 г. са отпечатани в Цариград, в печатницата на Тадей Дивичиян (който печата и "Цариградски вестник" на Иван Богоров, Александър Екзарх и Тодор Бурмов). В тези две издания илюстрациите вече са в текста, а рибите са солидно застпени (има добавени още риби). Тадей Дивичиян вече има опит в печатането на български буквари, през 1844 г., в Цариград, печата Буквара на Константин Огнянович.

Последно възрожденско, Цариградско издание на Буквара на Берон, 1862 г.

В изданието от 1856 и 1862 г. има включени описания на редица риби, увеличени са и броя страници (съответно обема на знанията).

Както споменахме, името "Рибен буквар" се среща по-късно и вероятно е в резултат от добиването на популярност на Буквара и добавянето на доста риби при изданието от 1856 г. (и още 3 при изданието от 1862 г.). И, както бе изказана по-горе тезата, в резултат на стремежа да се разграничи Буквара на Берон от десетките български буквари издавани след 1840 г.

Ето някои ранни отзиви на Буквара и как е наричан той. По-горе показахме коментара за Буквара в "Свещенното цветосъбрание (цветобрание)" от 1825г., което е втората книга свързана със благодетеля на Берон, Антон Йованович. Един от ранните изследователи на нашата книжнина и история, човекът "преоткрил" българския народ за света, ученият Юрий Венелин, в своята книга "Древните и сегашни българи в политическо...", 1829 г. (Венелин 1829), дава много висока оценка на Буквара на Берон. Венелин възхитено споделя, че не е виждал сред руските буквари така добре направен.

Заглавна страница на "Древните и сегашни българи", Юрий Венелин, 1829 г.

Висока оценка за "Буквар с различни поучения" в "Древните и сегашни българи", Юрий Венелин, 1829 г.

За него Юрий Венелин казва: "Аз не съм видял нито един руски буквар, който по достойнство може да се равнява на тая книжка, която е много поучителна" (Венелин 1829, стр. 16)

Неофит Рилски, в обширния предговор на своята Граматика от 1835 г., критикува някои правила за писане в Буквара, но никъде не го споменава като "рибен".

Заглавна страница на "Болгарска грамматика сега перво сочинена отъ Неофита..., 1835 г

Критика на буквара на Берон от 1824 г. в "Граматиката" на Неофит Рилски, 1835 г.

 

Проф. Измаил Срезневски, един от ранните изследователи на българската печатна книга, в своя "Очерк книгопечатанiя в Болгарiи" от 1846 г. споменава за "Буквар с различни поучения" на Петра Х. Беровича, от 1824 г.

"Очерк книгопечатанiя в Болгарiи" от 1846 г., снимка в "Материали по история на българската библиография до Освобождението" (Цветанов 1955, стр. 65)

И всъщност първата публикация (поне засега), където се назовава Буквара на Петър Берон като "Рибен буквар" е на съвременника на Берон, д-р Иван Богоров, в сп. "Български книжици" през 1858 г. Вероятно, по време на Букурщките издания, а може би и след Цариградското от 1856 г., което е с множество риби, Букварът става известен като "Рибен буквар". 

 

сп. "Български книжици", август, 1858 г.

За първи път в публикация на Иван Богоров е употребено името "Рибен буквар", сп. "Български книжици", август, 1858 г. Тук е разказана и историята с получаването на дарени бройки от Рибния буквар и неодобрението му (вероятно заради критичния Предговор и малкото религиозни текстове).

 

А мистерията, дали на последната корица на Буквара от 1824 г. има делфин и оттам е дошло името му, си остава, защото екземляр с запазена задна корица (за сега) няма. Но, както твърдят някои съвременни автори (Алексиев 2014) и както показахме и тук, по-вероятно е името "Рибен буквар" да е придобило гражданственост след множеството издания в периода 1841-1862 и включването на доста риби в последните Цариградски издания. 

Разказахме за Рибния буквар като артефакт- за оформлението- хартия, шрифт, илюстрации, хартия, печат. Както стана ясно, оформлението на Буквара го прави една много интересна и симпатична книжка, в която и до сега се зачитаме с интерес. Неговите идеи, илюстрации и разбираем текст го правят уникален за времето си.

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Литература:

Сборник 1925: Сборник Д-р Петър Берон по случай стогодишнината на Рибния буквар 1824-1924, ред. Негенцов и Балабанов // София 1925 г.

Еклогар 1804: Εκλογάριον γραικικόν εις την χρήσιν των πρωτοπείρων της απλής διαλέκτου, Βιέννη, 1804 

Алексиев 2014: КОЛКО СА ИЗДАНИЯТА НА „РИБНИЯ БУКВАР” И ЗАЩО ТОЙ НАИСТИНА Е РИБЕН, (посетено на 07.03.2021) http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/images/RIBEN_BUKVAR_1.pdf

Кутинчев 1920: Кутинчев, Ст., Печатарството в България до Освобождението // Държавна печатница, София, 1920

Венелин 1829: Венелин, Юрий, Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам, т.1 // Москва, Въ Университетской Типографiи, 1829

Цветанов 1955: Цветанов, Ценко, Материали по история на българската библиография до Освобождението // Наука и изкуство, София, 1955 г.

Теодосиев 2007: Теодосиев, Николай, Каталог на българските пеатни книги 1508-1878 // Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2007