Малцина знаят, че седем от нашите ранни старопечатни книги, в периода 1824- 1830 години, са издадени от трима родолюбиви заможни българи, живеещи в Букурещ, Анастас х. Георги Полизов, Добри х. Йоан Бакалоглу и Стефан Попович. Сведенията за тримата българи са доста оскъдни, а изданията им- доста редки и разпръснати на различни места. Тези седем книги са "Псалтир" (1824 г. и 1830 г.), "Буквар для поучения юношества" (1825 г. и 1925 г.) и "Часослов" (1825 г., 1826 г., 1828 г.) [Теодосиев 2025]. По оформлението на книгите може да се съди, че са служили за широк кръг учители, ученици и други читатели, както и в Славянското училище в Букурещ и в килийни училища в България. Наличието им в България показва разпространението на тези книги извън пределите на Княжеството. Псалтира, Часослова и Буквара са три "класически учебника" за тогавашните училища.
Една от богато илюстрованите книги на Полизов, Бакалоглу и Попович, в който има авторски (подписани) гравюри на дърво (ксилографии), е Псалтирът (първо издание - Букурещ, 1824 г., второ- Букурещ, 1830 г.). Ще направим опит за един визуален разказ за тази рядка и ценна книга, изиграла важна роля в периода на подем на образованието ни през Възраждането.
 |
| Заглавна страница на изданието на Псалтира от 1824 г. |
 |
| Заглавна страница на изданието на Псалтира от 1830 г. |
Тримата българи Полизов, Бакалоглу и Попович са заможни търговци във влашката столица. Те са съседи в централната Букурещка махала "Куртя Веке". След изгарянето на стария княжески дворец в Куртя Веке, мястото е откупено от неколцина габровци, между които фамилиите Бакалоглу и Полизови, които го застрояват с къщи и дюкяни [Манолова-Николова 2008] [Жечев 1991]. При един от описите на букурещкото население е отбелязано, че и тримата имат австрийско поданство. Бакалоглу е съосновател във Виена на дружество за търговски превоз с кораби. Полизов и Попович построяват в центъра Букурещ третия български хан, наричан "Хана на липите".
Книгите на тримата българи се появяват в началото на XIX в., когато многобройната българска емиграция подема различни патриотични образователни инициативи. Освен в Букурещ, се обособява и един център в Брашов, където има също значително количество българи. Доказано е, че между дейците в Букурещ и Брашов са съществували тесни връзки [Манолова-Николова 2008]. В Брашов, както е известно, в ранните си години работи като частен учител и д-р Петър Берон, в семейството на българина от Сливен Антон Йованович, родолюбив и заможен българин, подпомагал български емигранти да се изучат, както и спомоществовател на издаването на книги. С негова помощ е издаден прочутия "Буквар с различни поучения" на Петър Берон, 1824 г., а година по-късно- "Свещенно Цветоотбрание", преведено от Анастас Стоянович (Кипиловски). В края на Буквара на Берон е отбелязано, че книгата може да се намери "на Букурещ при Г-на Добря Габровлията".
 |
| Края на Буквара на Петър Берон, 1924 г., където е отбелязано, че в Букурещ той се разпространява от Добри Габровлията (Добри Бакалоглу) |
Псалтирът (1824 г. и 1828 г.) е издаден, както се казва на заглавната страница, по московски образец. Това е една от книгите, която не трябва да се интерпретират и трябва да следват традициите на издаване. Букурещките издания, обаче, са придружени с множество специално създадени гравюри на дърво (ксилографии), подписани от двама автори- "Йеромонах Костантие" и "Гервасий Монах". За авторите трудно може да се намери информация от кой манастир са били, но е очевидно, че са имали контакти с Букурещката печатница. Ксилографиите са разработени в детайли, в стила на продаваните тогавашни щампи с религиозни мотиви. Има и редица заглавки и концовки. Двуцветният печат също допринася за по-атрактивното оформление на книгата. Използвана е ръчно лята парцалена (ленена/конопена) хартия, което е характерно за изданията до към 1830 г., след което тази хартия постепенно се заменя с памучна валцована (промишлено произведена).
Псалм със ксилография на йеромонах Костантие.
 |
| Псалм със ксилография на йеромонах Костантие. |
 |
| Псалм със ксилография на Гервасий монах. |
Това са едни от първите илюстрирани наши старопечатни книги. Разбира се, има илюстрирани първопечатни книги, които се разпространяват на Балканите, като венецианските издания на Божидар Вукович, Винченцо Вукович и Яков Крайков, например "Сборник за пътника" (1536 г., 1547 г.), и Часословеца (1566 г.), римското издание "Абагар" (1651 г.) на Филип Станиславов и други. Тук може да споменем нещо за стиловете на гравюрите, във венецианските издания гравюрите са по-контурни и по-семпли (вероятно и по финансови съображения), близки до стила на други католически гравюри от това време, при "Абагар" се доближават до гравюрите на източно-православните издания (повече детайл и "пищност" на образите). В представения тук Псалтир, гравюрите са доста "пищни" и детайлни. 
Ксилография на цяла страница.
Когато се разглеждат такива книги, трябва внимателно да се прочетат заглавните страници, често те носят важна информация. Първо, на Псалтира от 1824 г. стоят като издатели и като финансирали изданието имената на тримата букурещки българи. На Псалтира от 1830 г. името на Добри Бакалоглу липсва, вероятно той вече не е между живите. В подкрепа на това е и списъка със спомоществователите на "Аритметика или наука числителна" на Христаки Павлович, 1833 г., където за Букурещ присъства името на сина на Добри Бакалоглу, Иван Бакалоглу. Родолюбивите начинания на Иван Бакалоглу и неговата съпричастност към създаването на Априловската гимназия в Габрово са описани от Васил Априлов в неговите писма и в неговата "Денница" (1841 г.) [Иван Бакалоглу 2023]. Друга информация от заглавните страници е свързана с историята. Първото издание на Псалтира (1824 г.) е отпечатано с благоволението на Княза и Угровлашкия митрополит Григорий, а второто (1830 г.) - и с разрешението на Николай I, по времето на руската окупация на Влахия. В първото е допусната грешка при думата "хаджи", което е поправено с изписването на "д" отгоре (възможно е словослагателите да не са знаели добре български). През 1830 г., второто издание на Псалтира е единствената отпечатана българска книга, според Каталога на Николай Теодосиев [Теодосиев 2025].
Форматът на двете издания е подобен, има малка разлика в размерите и набора, второто издание е малко по-голямо. Някои от орнаментите са различни, но по-големите ксилографии, в началото на псалмите, са еднакви. Някои от ксилографиите са създадени от йеромонах Костантие, а други- от Гервасий монах. Някои от тези гравюри са отразени и в албума на Евтим Томов "Български възрожденски щампи" [Томов 1975 г.]
Двете издания, 1824 г. (отляво) и 1830 г., съпоставени. Малки разлики в размера и някои от орнаментите. Подписаните гравюри на йеромонах Костантие и Геврасий монах са едни и същи.
В заключение, Псалтирът на Полизов, Бакалоглу и Попович е една добре оформена и илюстрирана първопечатна книга, изиграла важна роля в образованието на младежите по това време. Псалтирът, както и другите книги на букурещките българи, показват желанието на тогавашния български елит да даде тласък на образованието на българите, като създаде учебници, различни от гръцките. Това са годините на първите буквари, на първите наши учебници. Разпространението на Псалтира в България е доказателство за разпространението на тези учебници извън пределите на Княжеството. Този период бележи началото на подем във възрожденската образователна система, който подем, по-късно, ще доведе до появата на светски училища и до създаването на гимназии. Това възраждане на българското образование и неговите видни представители са свързани с борбата за църковна независимост и стремежите за освобождение на България.
д-р Росен Петков - изследовател на книгата като артефакт и колекционер, rosen@scas.bg
Заб.: Използваните фотографии са на автора и са на екземпляри от неговата колекция.
Литература:
Теодосиев 2025: Теодосиев, Н., Каталог на българските печатни издания, Николай Теодосиев: София, 2025
Манолова-Николова 2008: Манолова-Николова, Н., За букурещките българи Анастас х. Георги Полозов, Добри х. Йоан Бакалоглу и Стефан Попович, Сборник "Балканските измерения на фамилията Мустакови", Университетско издателство "Св. Климент Охридски": София, 2008
Жечев 1991: Жечев, Н., Букурещ- културно средище на българите през Възраждането, БАН: София, 1991
Иван Бакалоглу 2023: Иван Бакалоглу, Енциклопедия Габрово, последна промяна 2023, https://www.bg.gabrovowiki.com/wiki/Иван_Бакалоглу (посетена на 05.01.2026 г.)
Томов 1975 г.: Томов, Е., Български възрожденски щампи, Български художник: София, 1975 г.
