Старите карти разказват - два епизода от Руско-Турската война

Скоро ми се наложи да обяснявам за боевете около Шипка и с изненада установих, че в Интернет почти няма дигитализирани карти на бойните действия и е много трудно човек да си представи ситуацията в Шипченския проход. Повечето хора знаят за Шипка от стихотворението на Иван Вазов "три деня младите дружини как прохода бранят" и картината позната у нас с краткото ѝ наименование „Защитата на Орлово гнездо” на руския художник Алексей Николаевич Попов.

„Защитата на Орлово гнездо” на Алексей Попов.

Но истината е, че боевете и опазването на Шипченския проход са траели месеци, че тези боеве са част от целия театър на бойните действия около Стара и Нова Загора, Казанлък и Шейново, че тези боеве са свързани и с Плевенската епопея, защото в Шипченския проход руснаци и българи задържат армията на Сюлейман паша, която има за цел да премине прохода и да разбие обсадата на Плевен.

Не на последно място, през годините има разминавания в употребата на наименованието "Шипка". През втората половина на 19 век върхът (с Паметника на свободата) е бил известен дори и сред турците като връх Свети Никола, а връх Шипка се е намирал на километър от Св. Никола, над сегашния паркинг, който е пред стълбите на Паметника на свободата. През времето на социализма, връх Свети Никола е преименуван на връх Столетов, после на Шипка и като че ли се оказва, че има два върха с едно и също име. Погледнах и съвременна планинарска карта, там беше означен "стария" връх като Шипка, а на сегашния стоеше наименованието "Паметник на свободата". Трудно се намират в Интернет и разположението на върховете около Св. Никола, на които също са се водели кръвопролитни битки и са част от Шипченската епопея. Разбира се, в музеите могат да се намерят много подробни материали, но за съжаление, голяма част не са дигитализирани.

Зарових се из старите книги, придружени с карти, от моята колекция, и стигнах до няколко интересни карти, с които бих искал да илюстрирам театъра на бойните действия в Шипченския проход. Тези карти включваха прочутата голяма карта на Феликс Каниц, притурка към първото и следващите издания на немски на книгата в три тома "Дунавска България и Балканът", 1875, 1880, 1882 г. (Каниц 1882), картите в книгата на генерал Радко Димитриев, "Боевете и операциите около Шипка", 1902 година (Димитриев, 1902), картите в "Гурко и Сюлейман" на генерал Атанас Тодоров, 1902 година (Тодоров 1902) и картите и гравюрите на една богато илюстрована руска книга, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г., под редкацията на генерал Сергей Зыков (Зыков 1881). 

Нека разкажем, чрез картите и старите книги, за два епизода от Руско-Турската война, за преминаването на Дунава, чрез картата и илюстрациите на Феликс Каниц в "Дунавска България и Балканът" и за Шипченската епопея, чрез картите и илюстрациите в посочените по-горе книги.

Картата на Феликс Каниц е използвана от руските войски за преминаването на Дунава. В Османската империя изобщо не се насърчавало правенето на карти, защото са се опасявали от използването им за евентуални бойни действия. Често разстоянията се мерели с време на преход, нямало е точно означение на селищата. Ето как изглежда една карта на Балканите, призведена в Западна Европа от Герардус Меркатор, от около 1620 година. Земите на Южна България и Беломорието се казват Romania, името идва от времената на Византия, България е между Дунава и Стара планина, а Румъния се нарича Влахия.

Карта на Балканите, Меркатор, издание ок. 1620 г.

Феликс Каниц си е извоювал прозвището "Колумб на Балканите". Той посещава 18 пъти България, за първи път през 1860 г. и за последен, през 1883 г. Роден през 1829 г. в Будапеща, Австрийска империя, в богато търговско семейство, той е "бил оставен свободно да се занимава с изкуство" (Романски 1939). През 1842 посещава литографския институт в Будапеща, а през 1847 се преселва във Виена и посещава един литографки институт там (Романски 1939, стр. 11), там става и "художествен пълномощник", после художествен редактор на сп. "Илюстрирте Зайтунг" и съветник на император Франц Йосиф I. При посещенията си в България, Каниц скицира всичко, което му се изпречи на пътя, градове, природни забележителности, исторически руини, архитектура, обичаи. Среща се с видни личности, като Митхад паша и Колю Фичето. Възхитен е от неговия мост при Бяла (Беленския мост). Тези илюстрации, после дооформени, са отпечатани в забележителния му труд "Дунавска България и Балканът", първият том и картата са издадени на немски през 1875 г., а следващите- малко по-късно. Президадени са през 1880 и 1882, където Каниц добавя още илюстрации (Каниц 1882).

Корица на третото издание на "Дунавска България и Балканът", Лайпциг, 1882 г.

За първия том от първото немско издание през 1875 г. има и отзиви в българската възрожденска преса. В списание "Летоструй" от 1875 г. и 1876 г. са поместени кратки отзиви. В "Годишната книга" на "Летоструй", под редакцията на Янко Ковачев, има поместена статия за картата и том I на Каниц. Критично е отношението към текста на том I на "Дунавска България и Балканът", който на места показвал недобро познаване на характера и историята на българския народ, но се дава и обяснението, че за това непознаване е виновен затворения в себе си наш народ, който е недостъпен за чужденците поради необразоваността си. (Ковачев 1876, стр. 117).

сп. "Летоструй", 1876 г.

За подробната картата на Феликс Каниц, с дължина около 148 см. (в различните издания има малки разлики в размера), "Летоструй" пише много ласкави отзиви: "Ние имахме много пъти случай да видим Каницова-та карта, и засвидетелствуваме, че до сега по-добра и по-подробно изложена карта частно за България не сме видели" (Ковачев 1876, стр. 117).

 

Оригинална карта на Дунавска България и Балканът, литография, автор: Феликс Каниц, от третото издание през 1882 г.

Ето и детайл от картата, показващ прохода Шипка и връх Свети Никола. В статията от 1876 г. в "Летоструй" се изтъква и заслугата на Каниц за описанието и изобразяването на силуета на Св. Никола в "Дунавска България и Балканът".

Шипченския проход и Св. Никола в картата на Феликс Каниц, от третото издание 1882 г.

Силует на Балкана изглед към връх Св. Никола, илюстрация на Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Каниц, като майстор на илюстрациите, изобразява много места у нас, като прави една подробна "снимка" на България през 1860-те и 1870-те години. Тук не е мястото да навлизаме в детайли за тези интересни илюстрации, ще дадем само няколко примера, за София, Търново и Несебър. Каниц подбира специални гледни точки, интересува се и от историческите руини (стената на София, например), от архитектура, от етнографията. Каниц е един от първите, които разкриват красотата на Белоградчишките скали. Дори неговия приятел Ами Буе, също посещавал България, е впечатлен от рисунките на Каниц на Белоградчишките скали.

Белоградчишките скали, илюстрация на Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

София с изглед към Витоша, илюстрация на Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Търново, Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Несебър, преходът към Стария град, Феликс Каниц, "Дунавска България и Балканът"

Картата на Каниц е била много важна при дебаркирането на руските войски в България. Известно е, че преминаването на Дунава е очаквано от османската армия и руснаците провеждат редица заблуждаващи действия, за да се стигне до изграждането на понтонен мост при Свищов и прехвърлянето на армията на българска земя. Преди това прехвърляне е имало подвеждащи "дебаркации", обезвреждане на турските патрулиращи кораби по Дунав, артилерийски обстрел на Русе и други акции за заблуждаване на противника къде ще се извърши основното прехвърляне на руската армия.

Първите месеци на Войната, през юли 1877 г. , са благоприятни за руската армия, нейния "преден отряд" на генерал Гурко минава Балкана, освобождава Стара Загора. Но османската армия се окопитва, Осман паша се окупира в Плевен, а Сюлейман паша изтласква отряда на Гурко от Стара Загора и опустошава града. Руските войски се изтеглят към Шипка. Сюлейман паша нарежда овладяването на Шипка, като идеята е Централната армия, водена от него, да се притече на помощ на Осман паша в Плевен. Започва етапа от войната, известен като "битката за надмощие". Обсадата при Плевен трае пет месеца, стоенето на Шипка, също толкова. 

Преди да се окупира на върховете на Шипченския проход, отрядът на генерал-адютант Йосиф Гурко води кръвопролитни боеве с армията на опитния пълководец Сюлейман паша. Тези действия са описани и схематично илюстрирани в книгата "Гурко и Сюлейман", 1902 г.

"Гурко и Сюлейман", 1902 г., на майор Тодоров (по-късно генерал)

Схема на военните действия при Стара Загора, "Гурко и Сюлейман", 1902 г.

Гравюра-портрет на генерал-адютант Гурко, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Шипченската епопея, грубо казано, се състои от няколко офанзиви на османската армия през август и септември, сражения по редица върхове и долини в периода юли-септември 1877 г. и от т.нар. "стоене" при Шипка (пазене на прохода) в периода септември-декември. Върховете, на които се водят боевете през август, са Св. Никола, който е най-голям и удобен за разполагане на батареи и върховете Узункуш, Йешилтепе (връх Марковски рът) и Кючюк Йешилтепе (връх Волинска височина, Букова глава). В руските и нашите карти и в старите книги обикновено не се използват турските имена на върховете, а българските. Ето няколко интересни карти от книгата "Боевете и операциите околко Шипка" на Радко Димитриев, участник във Войната, по-късно генерал от руската армия, както и от други източници.

Корица на книгата на полковник Радко Димитриев (по-късно генерал) "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г.

Боят на 11 август 1877 г., "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г.

Руските позиции на връх Свети Никола (днес Шипка): 1. Голямата (Николаевска) батарея; 2. Малката батарея; 3. Стоманената (Турска) батарея; 4. Скалите Орлово гнездо., източник К.Гербов, "Защитата на Орлово гнездо", 12 август 1877 г., Форум "Наука" (Форум "Наука" 2017)

Първоначално отбраната на връх Св. Никола и българското опълчение там се ръководи от генерал-майор Николай Столетов,  възпят в стихотворението "Шипка" на Вазов. По-късно ръководството на отбраната на Шипка се поема от генерал Радецки.

Генерал-майор Столетов, командир на Шипченския отряд през август 1877г., лично участва в защитата на Шипка, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Българкото опълчение, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Атаката на Св. Николай на 8-ми септември 1877 г., "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

След опазването на Св. Никола, Българското опълчение е изтеглено в Габрово за възстановяване. При опазването на прохода през следващите месеци (т.нар. стоене на Шипка), в студовете през ноември и декември 1877 г., поради липса на зимно облекло, измират хиляди руски войници, много повече, отколкото при офанзивите на Шипка. През тези тежки зимни месеци на стоене, месеци на студ и смърт, ген. Радецки докладва всеки ден по телеграфа до Главната квартира на руското командване "на Шипка всичко е спокойно".

Зимата на Шипка, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

Зимен преход през Балкана до Шипка, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", 1881 г.

 

Състоянието на Шипченския проход на 10 декември 1877 г., "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г.

 

Състоянието на Шипченския проход на 10 декември 1877 г., "Боевете и операциите около Шипка", 1902 г., Забележете наименованията на върховете в. Шипка (по-горе, на север) и връх Св. Никола (по-долу, на юг)

Ясно е, че успехът на руската армия при боевете около Шипка, при Плевенската обсада и редица други битки водят до мирния договор от Сан-Стефано. Руската армия, за да преодолее съпротивата на турската армия, прилага редица съвременни за тогава методи, като движение и нападение в колони, изграждане на редути, обсадни действия, заблуждаващи действия и други мероприятия. А от старите карти и книги, близки до онези времена, става ясно колко сложна е била организацията/логистиката на Руско-Турската война, колко усилия и самоожертви са били необходими за да се стигне до Сан-Стефано.

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

Литература:

Ковачев 1876: Янко Ковачев (редактор), сп. "Летоструй българки народен календар за 1876 г." // Издава книжарницата на Хр. Г.Данов, Пловдив, Русчук, Велес, 1876

Каниц 1882: Felix Kanitz, Dounau-Bulgarien und der Balkan // RENGER'sche BUCHHANDLUNG, LEIPZIG, 1882 

Зыков, 1881: Сергей Зыков, "Война 1877 и 1878 гг въ Европейской Турции", т. I и II // Tипoграфия М-ва путей сообщ., Санкт-Петербург, 1881

Тодоров 1902: Майор Тодоров (Атанас Тодоров, по-късно генерал), Гурко и Сюлейман // Дружествена акц. печатница "Светлина", Стара Загора, 1902 г., скици (карти): Печатница на Янко Ковачев

Димитриев 1902: Боевете и операциите около Шипка, полковник Р. Димитриев (по-късно генерал Радко Димитриев) // Издание на книжарницата на Д. Голов , София, 1902 г., сгънати карти като приложение

Романски 1939: България в образите на Феликс Каниц // БАН 1939 г.

Форум "Наука" 2017: К.Гербов, Защитата на Орлово гнездо, 12 август 1877 г.  // Сайт Форум "Наука", 2017, посетен на 01.03.2021, https://www.forumnauka.bg/topic/19603-защитата-на-орлово-гнездо-12-август-1877-г/