Трите легендарни романа на Димитър Димов- "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн"

Димитър Димов е създател е на три емблематични романа, обичани и четени от много хора по света- "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн".

Димитър Димов е професор по анатомия на гръбначните животни, но очевидно по призвание е талантлив писател и познавач на човешката душа. И в трите романа той създава герои, чиято душа бушува на фона на драматични исторически събития. А няма по-добър повод героите да разкрият тъмните и светлите си страни при критични обстоятелства.

Много се е писало за Димов и неговото творчество, особено за изучавания и четения "Тютюн". Нека обаче сега да оставим настрана биографичните аспекти на писателя, критическите анализи на неговите творби и да се опитаме да разгледаме първите издания на тези три емблематини книги като артефакти.

"Нищо не вдъхва по-силна воля за живот, нищо не събужда по-силно инстинкта за самосъхранение от образа на жената, която обичаме" [Поручик Бенц 1938, с. 246]. 

Корица на първото издание на "Поручик Бенц", 1938 г.

Романът "Поручик Бенц" е замислен още през студентските години на писателя. Написаните в Бургас ръкописи, изпратени до в. "Литературен глас" на Димитър Митов не получават отговор, но Добромир Чилингиров (син на Стилян Чилингиров) издава романа в края на 1938 г., в тираж 1000 броя. Хартията е обикновена дървесинна, корицата- семпла. Фаталната жена, самоубийственото поведение и увлечението на поручик Бенц, отдалечаването от традиционната народностна/местна тематика, психилогизма на действията правят романа особенно и нетрадиционно произведение. Именно за това "Поручик Бенц" е атакуван от лявата критика и недолюбван по времето на социализма. Постепенно, заедно със следващите романи, той придобива популярност. 

Първо издание на "Осъдени души", 1945 г.

"— Само християните ли могат да приемат смъртта спокойно? — попита Фани.

— Да, само християните — фанатично потвърди той. — А истински християни са ония, които се жертвуват, за да спасят други… казвам, други, но не един! Това е ядката, неразрушимата и вечната същност на християнството. Ние сме дошли тук, за да я приложим. А вие?… Заради любовта си? Но да обичаш само един човек и да забравиш заради него другите, за нас това е егоизъм! Любовта, знаете за кое чувство говоря, е нещо съвсем лично, съвсем противоречащо на монашеската етика, съвсем недопустимо за нас. Тя е удоволствие, порив към земния живот, страст… и в тоя смисъл егоизъм!… Онази вечер вие ме прикрихте с тялото си от куршумите на анархистите, но не искахте ли да ме спасите само за себе си? Бихте ли направили същото за някого другиго? Ето, затова аз наричам за себе си любовта егоизъм. Това е, разбира се, чисто наш монашески възглед, който не бива да ви смущава, що се отнася до отношенията ви към другите хора. Ние се придържаме към него, за да служим по-добре на бога.

Той замълча. Погледите им се срещнаха отново всред това мълчание. Фани се усмихна тъжно, без гняв. Съзна само, че помежду, им продължаваше да зее вечната пропаст, която нищо не можеше да изпълни. Но съзна също, че и той се измъчваше тайно под неясната логика на мислите си, под жестокото противоречие между аскетизма и мигновеното чувство, което го бе овладяло преди малко. Дойде й наум, че преди да стигне сегашната йерархия в ордена си, той бе минал през всички степени на йезуитското образование, което развива гъвкавостта на интелекта до крайност. Той бе изучавал философия, теология и медицина, владееше изтънчено похватите на диспута, имаше практиката на семинарни упражнения, но сега — защото бе разстроен, защото се измъчваше — попадна изведнъж в мъгливи силогизми, в банални обяснения, които можеха да събудят у Фани само съжаление. Той бе смутен и като че усещаше нещо в самата действителност, което не можеше да бъде превъзмогнато от разума и чувството му. В мълчанието, което последва, той може би мислеше пак за оная нощ, когато тя го прикриваше с тялото си от дулата на пушките. Дали това можеше да се нарече егоизъм… егоизъм от каквото и да било гледище?" [Осъдени души 1945, с. 271] 

"Осъдени души", издаден през 1945 г. е резултат от натрупаните впечатления и емоции на Димитър Димов от срещата му с Йезуитския орден по време на специализацията му в Испания през 1943-1944 г. Фани Хорн, както и Елена от "Поручик Бенц" са образът на фаталната жена. Първото издание е с твърди корици, но с не много качествена дървесинна хартия, без илютрации. Носи белезите на печатните издания по време и след войната, когато се влошава качеството на печат.

 

Корица на първото издание на "Тютюн", 1951 г.

Корица на второто издание на "Тютюн", 1953 г.

Илюстрация от второто издание на "Тютюн", художник Никола Мирчев

"Тя го гледаше спокойно, невъзмутимо, скрита зад бронята на цъфтящото си, добре гледано здраве и равновесието на нервите си, което скандалът не можеше да засегне. Само в кафените й очи светеше някакво иронично злорадство, сякаш изпитваше наслада да го вижда така смазан и унизен. Сега тя бе в апогея на своята жизненост, на своята съблазън и красота. Синкавочерната й коса бе гъста и буйна, лицето й сияеше с гладкостта на слонова кост, а в движенията на тялото й прозираше някаква котешка пъргавина. От цялото й същество лъхаше самодоволство, способно да живее чрез себе си и за себе си. Тя се беше превърнала в красиво и съвършено произведение на света, в който човек се издигаше, ограбвайки другите." [Tютюн 1951]

Романът "Тютюн" има две версии, първото издание от 1951 г. е без партизантската нишка, в тираж 4000 броя. Първото издание се "изпарява" по книжарниците, наградено е с Димитровска награда, но "приятелски" критикувано от Вълко Червенков, допълнено с партизантското движение и преиздадено  (второ издание) през 1953 г. И двете издания са подобни като дизайн, твърди жълти корици с илюстрация, първото е с по-некачествена хартия, второто- бяла хартия и илюстрации в текста. Художественото оформление на корицата на първото издание е от Илия Петров и Борис Ангелушев. На второто издание художникът е Никола Мирчев. Второто издание носи белезите на все още добрия печат от времето на сталинизма след Войната (50-те). След края на 50-те отново настъпва упадък в печатането на книгите, преминава се към по-достъпни и по-евтини отпечатвания в големи тиражи. Любопитен факт е, че Невена Коканова е предпочетена пред жената на писателя, Лена Левчева (и двете участват на кастинг), за ролята на Ирина във филма "Тютюн".

Отляво надясно - първото издание на "Поручик Бенц", "Осъдени души", "Тютюн" и второто издание на "Тютюн"

 Емблематични романи, които си струва всеки да прочете.

Росен Петков - изследовател на книгата като артефакт

rosen@scas.bg

Литература:

Поручик Бенц 1938: Димов, Д., Поручик Бенц // Д. Чилингиров, София, 1938 (на корицата 1939)

Осъдени души 1945: Димов, Д., Осъдени души // Хемус, София, 1945

Тютюн 1951: Димов, Д., Тютюн // Народна култура, София, 1951

 

 

Цариградската (Славейковата) Библия от 1871 г. - 150 години от издаването на първия пълен превод на Библиятa на български

Библията винаги е имала голямо значение за развитието на езика и съзнанието на всеки народ. Библията въвежда нормите в езика. Тя е и гордост за литературата на нацията, която я издава. Преди години, когато е имало единствено книги, Библията е била извор на интересни поучения и мъдрост, достатъчно е да споменем притчата за Митаря и Фарисея или притчата за Блудния син от Евангелието на Лука. Старият завет е един интересен разказ за живота в Египет и днешен Йерусалим, за царе и царства.

Нека разкажем накратко (и визуално) за перипетиите по издаването на Евангелията, Стария и Новия на български език и първото пълно издание на Библията на български- Цариградската библия от 1871 г., в чийто превод участва и Петко Рачев Славейков. 

Преди 19 век, в България се ползват богуслужебни печатни книги от Венецианската печатница на Вуковичите (16 век), от Румъния (книгите на Макарий от 16 век и по-късни румънски издания на богуслужебни книги), малко по-късно през 17-18 век навлизат Руски печатни издания. Инкунабули (1450-1500 г.) трудно са навлизали, тъй като са били скъпи и езикът е бил силно повлиян от мястото на издаване и ръкописа, от който са печатани. Разбира се, в България са се разпространявали и преписи на Атонски ръкописи или от наши манасири, но един ръкопис-препис също е било скъпо начинание, така че ръкописите не са можели да излезнат извън манастирите и църквите. През 19 век, с развитието на идеите на нашето Възраждане за самостоятелна църква, с пробуждането на съзнанието за историята на България и с развитието на реформите в Османската империя, започва появата на различни книги от Библията на български език. 

Един от първите опити да отпечата част от Библията на български език е на Теодосий Бистрицки. Той успява да издаде през 1823 г. Евангелието на Матей, отпечатано от Руското библейско дружество. Поради интриги и нехаресване на превода или поради наводнение, както твърдят други източници, почти всички екземпляри са унищожени. Доскоро се смяташе, че няма запазени екземпляри, но се откриха екземпляри в Националаната библиотека на Шотландия [Библиотека Единбург], в Университетската библиотеката на Манчестър [Библиотека Манчестър] и Библиотеката на Руската академия на науките в Петербург [Иванова 1997]. Букурещките българи Бакалоглу, Полизов и Попович издават в Букурещ Часослов (1825 г.) и Псалтир (илюстрован, 1824 г.), предназначени като учебници за българите в Румъния и България. Псалтирът е преиздаден и през 1830 г. Някои от ксилографиите са подписани (на дъската) от йеромонах Константиа (Константие) и монах Гервасий.

През 1828 г. Петър Сапунов издава в Букурещ Четвероевангелието, преведено от него и  свещеникът Серафим от Ески Загра (Стара Загора). Избухналата война между Русия и Турция му попречва да издаде и останалата част от Новия завет. Книгата е отпечатана на ленена/конопена (парцалена) ръчна хартия, има листа и от зеленикавата (по-евтина) хартия. Интересно е обрамчването на листата, което не е много характерно за нашите старопечатни книги.

"Четвероевангелието" (част от "Новия завет") на Петър Сапунов, Букурещ, 1828 г.

Въпреки, че преводът на Сапунов е намерен за удачен, при срещата си с търновския митрополит Иларион, представителят на Британското и чуждестранно библейско дружество Баркер е уговорен да избере фаворита на Иларион, Неофит Рилски, за преводач на Новия завет. Възможно е негативно влияние за избора на Сапунов да се е оказала и заглавната страница, където се изказва възхищение от армията на Русия. След изветно време, Новият завет, в превод на Неофит Рилски, е издаден в Смирна през 1840 г. Отепечатан е на тънка, валцована памучна хартия. Може би защото е издание на протестанска организация, преводът е набеден, книгата се унищожава на много места и има инструкции за недопускането му в църквите. Въпреки сравнително големия му тираж (ок. 5000), поради унищожаването, книгата е библиографска рядкост. Но за щастие, този "Нов завет" претърпява редица следващи издания преди Освобождението, Букурещ (1853, 1857 и 1859) и Лондон (1859) и се радва на голяма попуярност тогава.

Унищожаваното първо издание на "Новия завет", превод на Неофит Рилски, Смирна, 1840 г.

През 1860 г. започва печатането на Стария завет в Цариград в 3 тома, като следващите се появяват през 1862 и 1864. Преводът е започнат от Константин Фотинов, който за съжаление умира през 1857 г. от туберкулоза, после в превода се включват и д-р Илаяс Ригс. През следващите години, д-р Лонг кани Петко Славейков да участва в превода на Библията. Като роден и живял в Търново, П.Р.Славейков допринася за чистотата и разбираемостта на превода. Д-р Лонг получава лична покана от д-р Сайръс Хамлин (по това време директор на именития „Роберт Колеж“ в Цариград) да стане мисионер в България. По това време Лонг е член на Питсбъргската методистка конференция, председателствана от епископ Симпсън [Вълчанов].

Д-р Алберт Лонг, американски мисионер в България през 1857-1877 г.

През 1871 г. в Цариград, в печатницата на Бояджиян, излиза първото пълно издание на българската Библия, позната днес като „Протестантска“, или „Славейкова“ Библия. Тя е в почти фолио формат, подвързана е стандартно в корца мукава (картон) облечен в кожа с релефни орнаменти, още при печатането, радва се на огромен интерес, твърди се, че са отпечатани към 20000 броя. Хартията е тънка (памучна/смес) валцована, но не много качествена и пожълтява с времето. Шрифтът, за разлика от представените по-горе книги, е т.нар. "гражданска кирилица" или "гражданица", което отговаря на тенднциите и прави текста по-лесно четим. Книгата се продава и на прочутия (и голям) тогава Узунджовски панаир (с. Узунджово).

Заглавна страница на Цариградската (Славейковата) Библия, Цариград,1871 г.

Кожена подвързия с релефни орнаменти на Цариградската Библия от 1871 г.

Начало на Стария завет в Цариградската Библия от 1871 г.

Един от първите актове на първото Велико народно събрание в Търново е поздравителният адрес към д-р Алберт Лонг за изключителните му заслуги към българския народ.

Второто издание на "Цариградската Библия" се появява в по-малък формат, издадено е през 1874 г. в същата печатница, по оформление прилича на първото. То също бързо се изчерпва и след Освобождението има още няколко издания.

Ревизиран превод на съвремен български език е изданието на Светия Синод от 1925 г., което се намира сравнително лесно по онлайн магазините и може да бъде настолна книга на всеки християнин.  То е значително по-четивно от съвременна гледна точка, има и приложени карти. Разбира се, има и по-нови издания на Библията, както и илюстровани издания (предназначени за деца).

Преводът на Библията слага край на езиковата безредица и увенчава края на борбата за Църковна незвисимост. През 1870 г., със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия. Пълното издание на Библията, както посочихме в началото, освен религиозна книга, е една интересна книга с много любопитни истории (Стария завет) и много важни поучения (Новия завет), затова си струва да се зачетем в нея. 

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

 

Литература:

Библиотека Единбург: Запис в каталога, посетено на 29.04.2021, https://search.nls.uk/primo-explore/fulldisplay?docid=44NLS_ALMA21453082070004341&context=L&vid=44NLS_VU1&lang=en_US&search_scope=SCOPE1&adaptor=Local%20Search%20Engine&query=any,contains,Bible.%20Matthew.%20Bulgarian.%201823&mode=basic

Библиотека Манчестър: Запис е каталога на Университетската библиотека, посетено на 29.04.2021, https://www.librarysearch.manchester.ac.uk/discovery/fulldisplay?docid=alma9925418064401631&context=L&vid=44MAN_INST:MU_NUI&lang=en&search_scope=MyInst_and_CI&adaptor=Local%20Search%20Engine&tab=Everything&query=any,contains,Bible.%20N.T.%20Matthew.%20Bulgarian&sortby=rank&pcAvailability=false

Иванова 1997: Д. Иванова, Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. – Българистични проучвания, 2, 1997, 193

Вълчанов: Проф. д-р Славчо Вълчанов, Библейското дело в България – история, традиции и значение, виж http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm (достъпна към 29.04.2021).