Антон Папазов- създателят на първата българска парфюмерийна фабрика

Всеки знае, че парфюмите са едно невероятно съчетание на съдържание и опаковка. Опаковката трябва да подсказва съдържанието, дори аромата. Парфюмите са една "вселена", по-наситени, с голяма трайност на създадения аромат- парфюм (Le Parfum),  с по-малък процент ароматични съставки- парфюмна вода (Eau de Parfume), още по-разредени- тоалетна вода (Eau de Toilette) и одеколон (Eau de Cologne), произлизащо от "Kьолнска вода". Но по-наситени или по-леки, пърфюмите (per fumare - чрез дим) създават аура, която създава добро настроение. Затова те имат своята "магия", постигната чрез своите тайни рецепти. 

Историята на парфюмерийно- козметичната промишленост на България от "царско време" е особено интересна по няколко причини. Първо, тя придава един "европейски" вид на средната класа в България, второ, тя е един от мостовете към Европа, продукти се изнасят, опаковки и материали се внасят. Отглеждането на рози в Османската империя се споменава още през 17 век, на Балканите- през XVIII век, а "Розовата долина" добива облик през XIX век. Разбира се, вероятно розите, като цвете, са навлезли значително по-рано по нашите земи. Поради ранното развитие на розодобива на територията между Сърнена средна гора и Стара планина, българските производители са едни от пионерите на Балканите и изнасят своята продукция в редица страни по света. Не на последно място, дизайна на продуктите, рекламите са резултат от работата на известни дизайнери и художници, което е любопитно да се изследва- дизайнерски стъкла и кутии, интересни етикети, оригинални реклами.

Има едно име, заслужаващо особено внимание, Антон Папазов- създателят на първата българска парфюмерийна фабрика! За Папазов се е писало, но често фрагментирано, без визуални материали, като за създател на парфюмерийната промишленост, като за родственик на старите търговци на гюлово (розово) масло, като за предшественик на социалистическото предприятие "Ален Мак". Като че ли повече се е писало за неговия род Папазоглу покрай историята на Казанлъшките видни фамилии. Липсват и дигитализирани материали за неговите продукти в Интернет. В следващите редове ще се опитаме да разкажем визуално историята на един от създателите на парфюмерийно- козметичната промишленост на България в края на XIX и началото на XX век. Тук е мястото да отбележим, че липсата на снимков материал за много емблематични обекти и личности от миналото, например, за интериора на писателското кафене (до Руската църква), за редица (съборени) красиви къщи, е израз на незачитане на миналото и липса на желание за поддържане на историческата памет, липсата на приемственост, според архитект Тодор Войников, автор на книгата "Драски по софийските работи" [Войников 2020] . Ако не беше карикатурата на Александър Добринов на интериора на писателското кафене, казва, като пример, арх. Войников, нямаше да знаем как е изглеждало отвътре [Градски детектив].

Голямо шише от одеколон на Антон Папазов (около 1930-те)

Антон Папазов е наследник/родственник на стария род казанлъшки розотърговци Папазоглу, името му, в изследванията, понякога се споменава като Александър или Андон [Станимиров 2008] [Цончев 1929], [Пенчев 2005]. Розата е позната преди Новата ера, в Персия, Древна Гърция, Тракия, Македония. Розобера и производството на розово масло на Балканите, според някои източници, започва през XVIII век, според други, дори по-рано, през XVII век. През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата фабрика за производство на розово масло. През 1850-те, със заем от българския търговец Христо Тъпчилеща,  братята Папазоглу разширяват производството и започват износ за Франция и други страни, през 1873 г. розовото масло на "Братя Папазови" печели златен медал на изложението във Виена, а през 1875 г. на изложението във Филаделфия [Станимиров 2008]. С братята Папазоглу се среща и Феликс Каниц [Станимиров 2008], който е впечатлен от образоваността на българските първенци в Казанлък, които знаели френски, били образовани и познавали добре европейските градове- Париж, Лайпциг и други. Каниц казва, че за миг забравил, че е в "ориента". 

Феликс Каниц, Розобер в Казанлък, "Дунавска българия и Балканът", Лайпциг, 1882 г.

За да си предствим колко ценно е розовото масло, ето няколко цифри. За един мускал (около 5 грама розово масло) е трябвало да се употребят около 7 000-10 000 розови цвята, т.е. за 1 грам масло - около 1400-2000 розови цвята. За производството на 1 кг розово масло са необходими средно 3000–6000 кг розов цвят [Георгиев 2011]. Често са казвали, че розовото масло е с цената на златото. В момента (на писане на материала) 2 грама розово масло е горе-долу колкото 1 грам 24 каратово злато или 1 грам розово масло е малко по-евтино от 1 грам 14 каратово злато. Постепенно братята Папазови разширяват своята дейност и получават дори банкерски лиценз, което им дава възможност да се занимават и с лихварска дейност, както и да изкупуват по около 200 000 мускала годишно. За сравнение, световни фирми по това време са изкупували по около 90 000 мускала годишно. Един любопитен факт, образът на Бай Ганьо е вдъхновен от розотърговеца Ганю Сомов, когото Алеко Константинов среща на изложението в Чикаго.

Проект за плакат на българско розово масло, Николай Дюлгеров, 1930-те

Христо, Ботьо и Димитро (Димитър) Папазоглу са не само търговци, като видно семейство те участват активно и в борбата за църковна независимост. В началото на Освободителната война Ботьо Папазоглу спасява Казанлък от разбеснелите се башибузуци, благодарение на познанствата си с турската влас, с Тефик бей. По-късно, в новата им къща отсяда ген. Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Старата къща на семйство Папазоглу, която е имала фонтан с розова вода, е разрушена. Новата къща е запазена и до днес, срещу хотел "Казанлък", зад Универсалния магазин. При отстъплението на Гурко от Казанлък и навлизането на побеснелите турски войски, семейство Папазоглу предвидливо се премества в Цариград и Виена. "Долината на розите" е разорена и се превръща в "Долината на сълзите". Всеки, който иска да се потопи в атмосферата на онези времена, може да прочете романа-хроника "Хора и рози" на Атанас Гърков [Гърков 2001-2003].

След Освобождението, семейството се завръща в Казанлък, участва в изграждането на храм-паметника до с. Шипка. Димитър (Димитро) Папазоглу участва в делегацията до Александър III, която лобира за Съединението, става и кмет на Казанлък в периода 1879-1880 г. Ботьо Папазоглу, заедно със синовете си построява в Казанлък фабрика за дестилация на розово масло. През 1892 г. Александър Папазов (Антон Папазов), родственик на братя Папазови, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика (трансформирана по време на соц-а в "Ален Мак"). Един от наследниците на рода е мореплавателя Дончо Папазов.

Бланка на Антон Папазов, около 1905-1906 г., на нея се виждат наградите от изложенията, както и фабриките в Пловдив и Карлово, цинкография

Андон (Антон, Александър) Христов Папазов е роден през 1860 г. (в други източници- 1861 г.) в Казанлък и умира на през 1938 г. в Ница. Съпругата му, Стефана Папазова (1876-1933), родена в Ямбол, е видна общественичка. С тяхни средства се изгражда дом за сираци в Карлово. [Енциклопедия Дарителството]. През 1892 г., 32 годишният Папазов създава първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив. Още на първото Пловдивско изложение фабриката получава златен медал. Продуктите на Папазов получават признание на световните изложения в Париж (1900), Сейнт Луис (САЩ, 1904), Лондон (1905). Освен парфюми продукцията включва кремове, прахове и пасти за зъби, бои за коса,  фиксатор за мустаци и други.

Малка картичка на Папазов, 1920-те

Магазин на Папазов в Пловдив, края на 1920-те

Отначало амбалажът (съклото) се е внасял. Етикетите винаги се печатали луксозно, на цветна хартия.

Шише от одеколон на Папазов, края на 1920-те

Папазов регистрира и марка №1 в първия бюлетин за индустриална собственост, орган на Бюрото за индустриална собственост на Министерството на търговията и земеделието. Това е "Млечен сапун", а датата на регистрация е 15 април 1904 г.  За качестото на продукцията си, през 1929 г. получава царска грамота и званието "придворен доставчик". Фирмата има магазини в София, Пловдив и Русе [Regal 2013].

 Магазин на Папазов в София, около 1930-те.

С маркетингова цел Антон Папазов организира първите български конкурси за красавици, "Мис България". Папазов кръщавал някои от своите парфюми и одеколони с имената на победителките. На снимката по-долу е г-ца Люба Йоцова, първата "Мис България", 1929 г.

г-ца Люба Йоцова, първата Мис България, 1929 г.

През декември 1947 г. фабриката е национализирана, през 1948 г. е обединена с други фабрики, а през 1951 г. е преименувана в "Ален Мак". Десетилетия наред „Ален Мак“ е непоклатим лидер в бранша. По време на прехода, след изпадане в несъстоятелност поради загуба на пазари и след неуспешни опити за приватизация, активите на "Ален Мак" се разпродават на парче. 

Прочутата паста "Поморин" на "Ален Мак", реклама от началото на 1980-те

Така завършва една история на създателя на парфюмерийната промишленост в България. Но славата на българското розово масло, като основна съставка на много парфюми, преживява историческите обрати и все още носи на българските производители и търговци приходи. А продуктите от розов цвят, парфюми, одеколкони, води, кремове и други, се радват на неспирен успех и са желани продукти от много българи и чужденци. 

Росен Петков- 

изследовател на книгата като артефакт и експерт по дигитализация на книжното и фотографско наследство

Снимки: архив на автора (с изключение на плаката на Н.Дюлгеров от Уикипедия)

rosen@scas.bg

Модерирани от автора групи във Facebook:

За старите книги и компютърните изкуства (оформление на антикварни първи български издания, шрифтове, илюстрации, материали за изработка): https://www.facebook.com/groups/169803603122212

Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков (първи български издания от началото на 20-ти век, с модернистични илюстрации или текст- Fecebook страница на Каталога със същото заглавие): https://www.facebook.com/modernismcatalogue

Bookbinding design (за ръчните подвързии,  за частичното реставриране/пристягане и оформлението на книги, албуми и бележници, за материалите и технологиите на ръчните подвързии): https://www.facebook.com/groups/1410753065835895

Литература:

Войников 2020: Войников, Тодор, Драски по софийските работи // София, 2020

Градски детектив: Епизод 28: Изчезналата улица "Търговска" // Благова, Ана, Я. Пункина и Р. Чичев, http://www.detectivepodcast.com/podkasti/epizod-28-izcheznalata-ulitsa-turgovska/ (Посетено на 30.12.2021)

Станимиров 2008: Станимиров, Борис, Казанлъшките розотърговци Папазоглу // Блог на Борис Станимиров, http://stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html , 2008 г. (Посетено на 30.12.2021)

Цончев 1929: Цончев, Петър, Из стопанското минало на Габрово / София: Печатница "Художник", 1929 г.

Пенчев 2005: Пенчев, Пенчо, Казанлъшкият край през Възраждането / София, БАН (Акад. изд. "Марин Дринов"), 2005 г.

Георгиев 2011: Георгиев, Георги, Производство и съхранение на розово масло в България в началото на XX век // ProPACK, https://propackmagazine.bg/bg/Статии/xhr/Опаковъчни-технологии/Производство-и-съхранение-на-розово-масло-в-България-в-началото-на-XX-век/126/ (Посетено на 30.12.2021)

Гърков 2001-2003: Гърков, Атанас, Хора и рози, роман-хроника // I част – изд.Абагар-В.Търново –2001; II част – УИ “Св.Кл.Охр. Сф 2003

Енциклопедия Дарителството: Фонд "Андон Хр. Папазов", https://daritelite.bg/andon-hr-papazov-3/ (Посетено на 30.12.2021)

Regal 2013: В началото бяха бира, шоколад, луканка и козметика // София, "Икономедиа" АД, https://www.regal.bg/tema_na_broia/2013/01/08/1980521_v_nachaloto_biaha_bira_shokolad_lukanka_i_kozmetika/ (Посетено на 30.12.2021)