Забравеният композитор и неговата забравена книга

Понякога се срещат автори, признати в Европа, но забравени у нас. Композиторът Димитър Караджов е един от тях, живял във Виена, композирал музикалната пантомима "Младият крал", по Оскар Уайлд и либрето на Теодор Траянов, поставена във виенската Фолксопер и играна множество пъти. Димитър Караджов започва със собствени средства мащабен проект, своя мечта, за изграждане на опера, с модерна архитектура, в София. Земята е отпусната от Народното събрание, след двегодиша борба, но поради внезапната му смърт през 1923 г., на 48 години, проектът не е завършен [Йорданова 2020]. Неговата книга "Светицата", с илюстрация на Оскар Кокошка, доскоро се смяташе за изгубена, но с развитието на електронните каталози и дигитализацията, се оказа налична в някои библиотеки у нас и чужбина, както и в частна колекция. 

В настоящата статия, заедно с малко познати или непознати факти за Димитър Караджов, ние ще предоставим редки и интересни снимки, свързани с Караджов.

Виенският модерн и българският, преди години, са били интерпретирани от изследователите като самостоятелни явления, без задълбочено изследване на взаимното влияние. Въпреки, че много от строителите на следосвобожденската ни култура и хуманитаристика, като проф. Иван Шишманов, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Ст.Л.Костов, Теодор Траянов и други са виенски възпитаници [Влашки 2018].

Едни от най-интересните българи на "млада Виена", началото на 20. век, са Теодор Траянов и Димитър Караджов. Тяхната творба "Младият крал" или "сценична игра без думи в шест картини по едноименната новела на Оскар Уайлд", заглавие по оригиналния ръкопис [Влашки 2018], е поставена от директора на Фолксопер, Райнер Симонс, с напълно нови декори и играна многократно.

Митологиите около театралните изяви на Теодор Траянов започват още през 1911 г. В хумористичното списание "Барабан"  [Барабан: бр. 117 от 01.05.1911 г.], под шаржа на Траянов (от Чудомир), е написано "твърдението" че той е създал опера, която ще получи милион марки и ще бъде поставена в чужбина.

"Траянов...либрето...един милион марки", сп. "Барабан", бр. 117, 01.05.1911 г.

Факт е, че през 1912 г. Теодор Траянов се завръща във Виена, където всъщност пребивава с прекъсвания от 1900 г. до 1921 г., почти 20 години. Завръщането е свързано вероятно със стремежа да се намери по-доходоносно занимание от поезията, каквото е сцената и поставянето на пиеси. Траянов също така търси и държавна служба, за да издържа семейството си и я получава през 1914 г., в българската легация във Виена. Родоначалникът на българския символизъм и редактор на "Хиперион", Теодор Траянов, е писал стихове за редица списания като "Художник", "Везни", "Наш живот", "Съвременник" и други. Преминаването към сценичното изкуство е важен етап от живота на Траянов.

"Младият крал" е реализиран във Фолксопер във Виена в стила на спектакли, съчетаващи богати декори, светлини и костюми, където текстът не е на първо място, а визията. Димитър Караджов също се опитва да създаде либрето за подобни спектакли. Тексът на "Златоструй. Книга първа. Светицата." притежава подобни качества- приказен сюжет, алегории, игрално пространство не само на сцената, а и около публиката и други въздействащи ефекти [Светицата 1920]. Книгата "Светицата", преди години се е считала за изгубена, не е било ясно и колко на брой са били илюстрациите на Оскар Кокошка в нея [Маринска 2015]. С напредването на дигитализацията и електронните каталози авторът на този материал устаноява, че книигата присъства както в някои библиотеки, така и в частна колекция. Авторът на настоящата статия установи също, че илюстрацията на Кокошка вероятно е само една, а корицата и заглавната страница на книгата изглеждат по следния начин:

Твърда корица на "Светицата" на Димитър Караджов, 1920 г.

 

Заглавна страница на "Светицата"

Илюстрация от Оскар Кокошка в "Светицата", 1920 г.

Начало на либретото, "Светицата", 1920 г.

Данните за книгата като артефакт са описани в новоиздадения от автора на този материал каталог "Българският литературен модернизъм" [Петков 2021]. Авторството на Оскар Кокошка, на единствената илюстрация в немската книга на Караджов, не е отбелязано в книгата, но е ясно посочено от Гео Милев в репродукцията в сп. "Везни". Поради оскъдните сведения за живота на Караджов и преждевременната му кончина, не се знае как илюстрацията е попаднала в книгата. Знае се, обаче, за контактите на Гео Милев с Оскар Кокошка, покрай Der Sturm, както и за представянето на Кандински и Кокошка, от Гео Милев, в Тръпковата галерия, първата българска галерия след Освобождението, на Тръпко Василев, ул. "Аксаков" 16 [Струмски].

 

Илюстрираният каталог "Българският литературен модернизъм", 2021 г.

Името на Димитър Караджов е свързано и с кръга около Гео Милев. В бр. 6, 1920 г. (първа годишнина), стр. 182, Людмил Стоянов разказва за концерта на Караджов през декември 1919 г., под диригентството на Маестро Атанасов, в Народния театър и седмица по-късно във Военния клуб  [Милев 1920]. В същата книжка, Гео Милев сравнява концерта на Панчо Владигеров с този на Караджов. Малките книжки "Везни" на Гео Милев са изключително интересни за четене, симпатично оформени, те съдържат откровенни статии, информация и илюстрации, които ни потапят във времето на модернизма. Първата годишнина на списанието е на по-добра, памучна хартия, а следващите- на по-евтина, дървесинна.

 

Заглавна страница на сп. "Везни" на Гео Милев, първа годишнина, 1920 г., книжка шеста, с информация за концерта на Димитър Караджов в Народния театър и във Военния клуб

сп. "Везни" на Гео Милев, първа годишнина, 1920 г., книжка шеста, с информация (от Людмил Стоянов) за концерта на Димитър Караджов в Народния театър и във Военния клуб

Името на Караджов се появява и в следващите книжки на "Везни". В първа книжка на втората годишнина, в "Родно изкуство", Гео Милев говори за отстраняването на Караджов като директор на операта в София. В книжка трета на "Везни", втората годишнина, в статията си "Бъдещата народна опера", Димитър Караджов описва своя мщабен проект за нова опера в София.

Статия на Караджов за проекта за опера в сп. "Везни", втора годишнина, книжка трета

Отново в книжка трета на "Везни", от втората годишнина, е репродуцирана илюстрацията на Оскар Кокошка от драмата "Светицата", но вече с текст на български.

Репродукция на илюстрацията на Оскар Кокошка в "Светицата", в сп. "Везни", втора годишнина, книжка трета

За съжаление, Димитър Караджов умира внезапно, през 1923 г., точно след като Народното събрание, мотаейки го две години, дава земя и разрешава, чрез закон, концесия за строителството на нов културен център и голяма опера в София. Проектът на Караджов остава неосъществен. Но в нашето съзнание, освен с успехите си във Виена и проекта за опера в София, той ще остане с оценката, която Гео Милев му дава във "Везни", в програмната статия "Родно изкуство": "композитор с огромна музикална култура". А неговата книга, "Светицата", 1920 г., с илюстрация от Оскар Кокошка, ще остане като един интересен и ценен артефакт в историята на българската книга. 

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт и колекционер

rosen@scas.bg

Литература:

Йорданова 2020: Йорданова, Красимира, Спомен за Димитър Караджов // БНР, 04.12.2020, https://bnr.bg/post/101384583/spomen-za-kompozitora-dimitar-karadjov (посетено на 22.10.2021)

Влашки 2018: Влашки, Младен, "Млада Виена" в млада България, откъс от книга // Портал "Култура", 29.03.2018, https://kultura.bg/web/млада-виена-в-млада-българия (посетено на 22.10.2021)

Барабан 1911: сп. "Барабан", бр. 117 от 01.05.1911 г. // Редактор: Борис Руменов

Светицата 1920: Dimitri Karadjoff, Zlatosruji, erstes buch DIE HEILIGE // VERLAG ED. STRACHE, WIEN, PRAG, LEIPZIG 1920

Маринска 2015: Маринска, Ружа, Гео Милев в изкуството, стр. 140 // изд. "Захарий Стоянов", София 2015

Петков 2021: Петков, Росен, Българският литературен модерниъм- една колекция на Росен Петков, илюстриран каталог // СОКИ, София, 2021

Струмски: Онлайн Библиотека, https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2218 , (посетено на 22.10.2021)

Милев 1920: Милев, Гео, сп. "Везни", кн. 6 // изд. "Везни"