Един ден, преди Рождество Христово се замислих с какво да поздравя приятелите си в една от дискусионните групи във Facebook, „За старите книги и компютърните изкуства”, която поддържам. Групата бе кръстена на името на една книга, която бях издал преди време и която представяше графичното оформление и любопитни истории за първите издания на емблематични наши автори, започвайки от „Неделника” на Св. Софроний Врачански (1806 г.), книгите на Йоаким Кърчовки, Петър Сапунов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Петър Берон, Петко Рачов Славейков, преминавайки през изданията до 1944г. и завършвайки с компютърния графичен дизайн и компютърните изкуства.
И така, както казах по-горе, реших да публикувам в дискусионната група някое от поученията на Св. Софроний Врачански, преди Рождество Христово. Разгърнах „Неделника” на „ПОУЧЕНIЕ ВЪ НЕДЕЛЮ ПРЕДЪ РОЖДЕСТВОМЪ ХРIСТОВЬIМЪ”.
"Неделника" на Св. Софроний Врачански, 1806 г., Поучение в неделю перед...
Като всички знаем, „Неделника”, или „Кириакодромион” или още известна като „Софронието” (на името на създателя си) е една внушителна книга за времето си, отпечатана на ленена ръчно лята хартия, формат фолио, с едър шрифт „стара кирилица”, с няколко ксилографии в началото. Повечето изследователи считат тази книга за първата печатна книга на новобългарски. Когато съм коментирал старите книги, винаги съм се старал не само да ги прелиствам или да се наслаждавам на хубавите им кожени подвързии, но и да ги чета (доколкото това е възможно). Четейки поучението си спомних, че текстът се повтаря (с малко разлики) в началото, в „предисловието” на книгата.
"Неделника" 1806 г., Предисловие
Тези, който са добре запознати с руските издания на Четириевангелието, ще се сетят, че този текст присъства като предисловие към Евангелието от Матей, но малцина може би са обърнали внимание, че в редица източноправославни издания на Четириевангелието това предисловие се озглавява „Теофилакта Архиепископа Болгарского предислвие, еже от Матея, светого Евангелия”.
Руско евангелие от 17 век., Предисловие от Теофилакта Архиепископа Болгарского
Интересният момент тук е, че предисловието на Теофилакт Български (наричан още Теофилакт Охридски, Блажени Теофилакт), което присъства в много руски издания на евангелията, в редица средновековни наши и сръбски издания, не присъства в българските възрожденски издания на Четириевангелието, Новия Завет или Библията (19 век). Няма да го видите нито в „Новия Завет” на Петър Сапунов (1828 г.), нито в „Новия Завет” на Неофит Рилски (1840 г.), нито в пълното издание на Библията от 1871г. Това може би се обяснява са факта, че Теофилакт Български не е долюбван много от Българската църква, може би поради факта, че е бил грък, назначен от Византийският император за архиепископ на Охрид. А и за самият Теофилакт се твърди, че много не е долюбвал българите. Но забележете каква „реклама” за самите нас (за България) е фактът, че в предговорите към Евангелието от Матей, той се титулува „Теофилакт Български”. Така се титулува и в първите печатни издания на тълкуванията му, издадени на латински в Кьолн, Париж и други градове в началото на 16 век.
Тълкование на евангелията от Теофилакт Аерхиепископ Български от 16 век.
Ако прочетем текстът-тъкувание на Евангелието от Матей, в едно от първите печатни издания на тълкованията на Евангелията от Теофилакт (Theophylacti Archiepiscopi Bulgariae In quatuor Evangelia enarrationes..., Париж, 1539 г.) ще забележим, че този текст до голяма степен съвпада с текста на Предисловието на Еванглеието от Матей, както и с Предисловието на Софронието. Разбира се, за авторството на т.нар. съчиения на Теофилакт има много спорове, както и вероятно Теофилакт е ползвал редица текстове на свои предшественици. Но „нишката” на този текст от 16 век до сега може да бъде проследена с доста голяма достоверност, което показва и настоящата статия.
Любопитно е да отбележим, че Предисловието на Теофилакт присъства и в редица ръкописни книги от 16-17 век. При създалият се преди време скандал с т.нар. „македонски средновековни ръкописи” (изложбата в Брюксел на ръкописи от Македония), една от македонските телвизии по невнимание показа снимки от ръкопис, предисловието към Евангелието от Матей, където ясно се вижда името на Теофилакт Български, с което предизвика комични закачки от българска страна.
А това е една друга ръкописна книга от Рилския манастир, където също може да се види присъствието на това предисловие към Евангелието на Матей (края му):
Предисловия на Теофилакт вероятно са се поставяли и преди другите Евангелия, например, има запазен ръкопис от 15 век в Рилския манастир, с предисловие към Евангелието на Йоан. Но по-късно, през 17 и 18 век, в руските книги остава само пролога към Евангелието на Матей.
Това, че този текст е взаимстван от Софроний вероятно от руските пролози към Евангелието на Матей изобщо не омаловажава неговите заслуги. Текстът е преразказан в контекста на неделните поучения и е направен опит да се разкаже на по-достъпен език. Макар че Софроний не е могъл да избяга от църковно-славянския (старобългарския) и по онова време не е имало примери за книги с „книжовен български” (тогава все още е нямало общоприета граматика и лексика), все пак той се опитва да напише книгата на „болгарский простий язик... к разумению простому народу”.
Още един интересен факт за Софронието - част от орнаментиката на „Неделника” също вероятно е взаимствана от други издания на неделници с поучения. По онова време е имало практика една печатница да изполва една и съща орнаментиката или гравюри за няколко подобни издания. Ето един пример за румънски неделник, издаден в края на 18 век, приликата с декорацията на Софронието е очевидна.
Румънски неделник от 18 век, оформлението прилича на Софронието от 1806 г.
Нека отбележим, че заимстванията на текстове или декорации е било нормално при консервативните традиции на богослужебните книги. Известно е, например, че руските евангелия са ползвали един и същ едър шрифт (стара кирилица) и дори едни и същи ксилографии (на евангелистите) векове наред. Например, някои от малките орнаменти водят своето начало още от първия руски печатар Иван Фёдоров:
Малки орнаменти, които идват още от орнаментиката на първия руски печатар Иван Федоров
„Неделникът” на Св. Софроний Врачански е наистина внушителна, „голяма” книга, отпечатана с много усилия и средства, оставила отпечатък в съзнанието на хиляди българи. Приносът на Софроний за нейното съставяне и отпечатване е достоен за възхищение. Не напразно книгата има над 17 издания до момента! За тези издания, както и съвременния текст на „Неделника” може да разгледате на http://www.scribd.com/doc/86821946/SOFRONIE-doc
„Неделникът” на Св. Софроний Врачански е единствената му отпечатана приживе книга, в 1000 екземпляра, в някои от бройките има приложени и спомоществователите. По-късните издания са поправени и езикът е осъвременен. Една друга негова творба, "Житие и страдания грешнаго Софрония", издадена доста по-късно след смъртта му, от Раковски, във в. "Дунавски лебед" (1862 г.), е изключително колоритен разказ за онова време, написан умело и с чувство за хумор.
И тъй като в началото казахме, че е добре старите книги не само да се гледат или колекционират, но и да се четат, нека завършим с Предисловието на Софронието:
„В древноста преди закона хората не са се просвещавали от Божественото писание, нито от книги, те са имали чиста мисъл и са се просвещавали от Светия Дух и така те са знаели Божията воля и сам Бог е говорел с тях. Такива са били Ной, Авраам, Исаак, Иаков, Моисей и другите пророци. След като отслабнали във вярата, човеците станали недостойни да се просвещават от Светия Дух. За това човеколюбивият Господ, нашия Бог, благоволил да им дае Писание, та да се просвещават от него, да помнят и поменават Божията воля.”
София, 07.01.2013г.
Автор: Росен Петков
Авторът работи в областта на графичния дизайн, история на българската печатна книга, връзката между стари и нови медии. Издава през 2010 г. и 2012 г. (второ, допълнено издание) книгата „За старите книги и компютърните изкуства” и през 2021 г. илюстрираният каталог (лимитирано номерирано издание, 300 бр.) "Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков". Участвал е в проекти за обучение на подвързвачи на книги, реставратори на хартия и др., където е участвал в издаването на ръководства. Председател е и на Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство” (34 издания до момента).
Използвана литература:
1. Св. Софроний Врачански, „Кириакодромион” („Неделник”), 1806, Римник (Румъния)
2. THEOPHYLACTI archiepiscopi Bulgarie, In QVATOR EVANGELIA, Parrisiis, 1539г.
3. Новини за изложбата на български средновековни ръкописи, представени като македонски при организиране на изложба на Македония в Брюксел http://balkani.actualno.com/Makedonija-sama-potvyrdi-che-v-Bruksel-izlaga-bylgarski-srednovekovni-rykopisi-news_398620.html
4. Издания на „Кириакодромион” („Неделника”), както и съвремениия текст на „Неделника” може да видите на http://www.scribd.com/doc/86821946/SOFRONIE-doc
5. Превод на руски на тълкованията на Новия завет на Теофилакт Български
6. Стоянов, М., Украса на славянските ръкописи в България, Български художник, 1973г., стр. 104
7. Петков, Р., За старите книги и компютърните изкуства, СОКИ, 2012 г. (първо издание 2010 г.)
