Един ден видях да се продава интересно старо издание на "Неделника" ("Поучително Евангелие") на Св. Софроний Врачански, издание от началото на 20. век, на хаджи Михаил Костенцов (Костенцев). Макар това да е късно, н-то издание на "Неделника" (първото е през 1806 г.), то привлече вниманието ми с името на издателя, бащата на Райна Костенцева и съпруга на художника-модернист Макс Мецгер.
 |
| "Неделник" (Поучително Евангелие) от Св. Софроний Врачански, издадено от хаджи Михаил Костенцов (Констанцев) |
Харесвайки илюстрациите на Макс Мецгер в стил модернизъм/авангард и колекционирайки книги с негови илюстрации, от 1920-те и 1930-те, след Костенцевото издание на "Неделника" реших да си купя новото (и разширено) издание на "Моят роден град София" на Райна Костенцева и да се потопя в годините след Първата световна война и живота на този изключителен, но малко познат художник.
След Първата световна война Райна Костенцева попада в затвора край Мюнхен [Райна 2008]. Това са дните на Баварската съветска република (април, 1919 г.). През ноември 1918 г., след приключването на Първата световна войнна, баварската династия Вителсбах абдикира и е създадена "Демократичната и социална република Бавария" [DW 2018]. Изострянето на конфликта между партиите води до убийството на министър-председателя Айзнер и създаването на "Баварска съветска република". Ителектуалци като Ернст Толер застават в първите и редици. Баварската съветска република скоро е потушена от дяснонационалистическите войски на регионалното правителство в Бамберг и на социалдемократическото правителство на Райха. В последвалите преследвания Райна се оказва в затвор край Мюнхен. И там, един "другар от театралния семинар" (Макс Мецгер), сторонник на революцията" предлага на Райна да се омъжи за него и така "да стане легална". Двамата се женят и идват в България.
Преди това, Райна Костенцева има един друг забележителен съпруг, Август Розентал. Райна разказва с много любов спомените си за този снажен и със силна осанка млад художник, благороден по характер, "луда глава", който през 1912 г. хуква за фронта (без дори да е викан) и загива няколко месеца след като с оженва за Райна. Розентал е русувал редица фрески и икони в църкви, включително някои от стенописите на катедралата "Ал. Невски". Така Райна остава без съпруг, с едно малко дете. После учи в Женева, слуша лекции на Ленин, след това учи в Мюнхен, където се и запознава с втория си съпруг Макс Мецгер.
Една от ранните и забележителни илюстрации на Мецгер е маската (ксилография) на Ленин в списание "Пламък" на Гео Милев [Пламък 1924, бр. 2, 57 стр.], където художникът ясно заявява таланта си да прави стилизирани портрети на известни личности.
 |
| Гравюра на дърво, портрет на Ленин от Макс Мецгер, сп. "Пламък", 1924 г. |
Малко след това Макс Мецгер ще нарисува редица портрети на български поети в "Антология на българската поезия" на Гео Милев [Антология 1925]
 |
| Портрет на Теодор Траянов от Макс Мецгер в "Антология на българската поезия" на Гео Милев, 1925 г. |
В по-късните години илюстрациите на Мецгер добиват по-агресивен вид, в стил авангард или конструктивизъм.
 |
| Корица от Макс Мецгер, "Духът на новия свят", сборник под редаккцията на Д.Б.Митов, изд. "Азбука", 1932 г. |
Редица книги от 1920-те и 1930-те, илюстрирани от Макс Мецгер, могат да бъдат видяни в новоиздадения каталог "Българският литературен модернизъм - една колекция на Росен Петков" [Петков 2021]
 |
| Каталог "Българският литературен моденизъм- една колекция на Росен Петков", 2021, modernism.scas.bg |
Колоритни са описанията на Райна Костенцева за характера на Мецгер. "Когато през 1929 г. наследих бащиния имот", разказва Райна, "М.Мецгер се видя с пари и се разхайти. Измени на позициите си и аз се отказах да го издържам през 1932 година. С това, което успях да спася от неговите разхищения след продажбата на бащиния имот (на Михаил Костенцев), закупих два апартемента...". В книгата "Моят роден град София" накрая, Жени Кайзер разказва за срещата си през 2008 г. с Ингеборг Мецгер-Клет, живееща в Мюнхен, дъщеря на Райна Костенцева и Макс Мецгер. Ингеборг разказва за последните години на Мецгер, който "след крайнолявата си фаза през студентските години, след творческите си изяви като художник-модернист и сценограф, завръщайки се в Мюнхен, служи като заеждащ културата при националсоциалистите и след края на Втората световна война и двегодишен престой в лагер става социалдемократ. " [Райна 2008, стр. 268]. Макс Мецгер завършва кариерата си като преподавател по рисуване, умира през 1979 г. в родния си град Колумбах, Бавария.
Така завършва бурния живот на Макс Мецгер, преминал метаморфозата от анархокомунист до националсоциалист, един от най-талантливите и малко познати илюстратори на книги.
Литература:
Райна 2008: Костенцева, Райна, Моят роден град София // изд. Рива, София, 2008
DW 2018: Когато Бавария стана съветска република, посетено на 06.10.2021, https://www.dw.com/bg/когато-бавария-стана-съветска-република/a-46270230
Пламък 1924: сп. "Пламък", гл. ред. Гео Милев // изд, "Пламък", София, 1924
Антология 1925: Милев, Гео, Антология на българската поезия // изд. Филип Чипев, София, 1925
Петков 2021: Петков, Росен, Българският литературен модернизъм- една колекция на Росен Петков // СОКИ, София, 2021, modernism.scas.bg
No comments:
Post a Comment