Friday, April 30, 2021

Цариградската (Славейковата) Библия от 1871 г. - 150 години от издаването на първия пълен превод на Библиятa на български

Библията винаги е имала голямо значение за развитието на езика и съзнанието на всеки народ. Библията въвежда нормите в езика. Тя е и гордост за литературата на нацията, която я издава. Преди години, когато е имало единствено книги, Библията е била извор на интересни поучения и мъдрост, достатъчно е да споменем притчата за Митаря и Фарисея или притчата за Блудния син от Евангелието на Лука. Старият завет е един интересен разказ за живота в Египет и днешен Йерусалим, за царе и царства.

Нека разкажем накратко (и визуално) за перипетиите по издаването на Евангелията, Стария и Новия на български език и първото пълно издание на Библията на български- Цариградската библия от 1871 г., в чийто превод участва и Петко Рачев Славейков. 

Преди 19 век, в България се ползват богуслужебни печатни книги от Венецианската печатница на Вуковичите (16 век), от Румъния (книгите на Макарий от 16 век и по-късни румънски издания на богуслужебни книги), малко по-късно през 17-18 век навлизат Руски печатни издания. Инкунабули (1450-1500 г.) трудно са навлизали, тъй като са били скъпи и езикът е бил силно повлиян от мястото на издаване и ръкописа, от който са печатани. Разбира се, в България са се разпространявали и преписи на Атонски ръкописи или от наши манасири, но един ръкопис-препис също е било скъпо начинание, така че ръкописите не са можели да излезнат извън манастирите и църквите. През 19 век, с развитието на идеите на нашето Възраждане за самостоятелна църква, с пробуждането на съзнанието за историята на България и с развитието на реформите в Османската империя, започва появата на различни книги от Библията на български език. 

Един от първите опити да отпечата част от Библията на български език е на Теодосий Бистрицки. Той успява да издаде през 1823 г. Евангелието на Матей, отпечатано от Руското библейско дружество. Поради интриги и нехаресване на превода или поради наводнение, както твърдят други източници, почти всички екземпляри са унищожени. Доскоро се смяташе, че няма запазени екземпляри, но се откриха екземпляри в Националаната библиотека на Шотландия [Библиотека Единбург], в Университетската библиотеката на Манчестър [Библиотека Манчестър] и Библиотеката на Руската академия на науките в Петербург [Иванова 1997]. Букурещките българи Бакалоглу, Полизов и Попович издават в Букурещ Часослов (1825 г.) и Псалтир (илюстрован, 1824 г.), предназначени като учебници за българите в Румъния и България. Псалтирът е преиздаден и през 1830 г. Някои от ксилографиите са подписани (на дъската) от йеромонах Константиа (Константие) и монах Гервасий.

През 1828 г. Петър Сапунов издава в Букурещ Четвероевангелието, преведено от него и  свещеникът Серафим от Ески Загра (Стара Загора). Избухналата война между Русия и Турция му попречва да издаде и останалата част от Новия завет. Книгата е отпечатана на ленена/конопена (парцалена) ръчна хартия, има листа и от зеленикавата (по-евтина) хартия. Интересно е обрамчването на листата, което не е много характерно за нашите старопечатни книги.

"Четвероевангелието" (част от "Новия завет") на Петър Сапунов, Букурещ, 1828 г.

Въпреки, че преводът на Сапунов е намерен за удачен, при срещата си с търновския митрополит Иларион, представителят на Британското и чуждестранно библейско дружество Баркер е уговорен да избере фаворита на Иларион, Неофит Рилски, за преводач на Новия завет. Възможно е негативно влияние за избора на Сапунов да се е оказала и заглавната страница, където се изказва възхищение от армията на Русия. След изветно време, Новият завет, в превод на Неофит Рилски, е издаден в Смирна през 1840 г. Отепечатан е на тънка, валцована памучна хартия. Може би защото е издание на протестанска организация, преводът е набеден, книгата се унищожава на много места и има инструкции за недопускането му в църквите. Въпреки сравнително големия му тираж (ок. 5000), поради унищожаването, книгата е библиографска рядкост. Но за щастие, този "Нов завет" претърпява редица следващи издания преди Освобождението, Букурещ (1853, 1857 и 1859) и Лондон (1859) и се радва на голяма попуярност тогава.

Унищожаваното първо издание на "Новия завет", превод на Неофит Рилски, Смирна, 1840 г.

През 1860 г. започва печатането на Стария завет в Цариград в 3 тома, като следващите се появяват през 1862 и 1864. Преводът е започнат от Константин Фотинов, който за съжаление умира през 1857 г. от туберкулоза, после в превода се включват и д-р Илаяс Ригс. През следващите години, д-р Лонг кани Петко Славейков да участва в превода на Библията. Като роден и живял в Търново, П.Р.Славейков допринася за чистотата и разбираемостта на превода. Д-р Лонг получава лична покана от д-р Сайръс Хамлин (по това време директор на именития „Роберт Колеж“ в Цариград) да стане мисионер в България. По това време Лонг е член на Питсбъргската методистка конференция, председателствана от епископ Симпсън [Вълчанов].

Д-р Алберт Лонг, американски мисионер в България през 1857-1877 г.

През 1871 г. в Цариград, в печатницата на Бояджиян, излиза първото пълно издание на българската Библия, позната днес като „Протестантска“, или „Славейкова“ Библия. Тя е в почти фолио формат, подвързана е стандартно в корца мукава (картон) облечен в кожа с релефни орнаменти, още при печатането, радва се на огромен интерес, твърди се, че са отпечатани към 20000 броя. Хартията е тънка (памучна/смес) валцована, но не много качествена и пожълтява с времето. Шрифтът, за разлика от представените по-горе книги, е т.нар. "гражданска кирилица" или "гражданица", което отговаря на тенднциите и прави текста по-лесно четим. Книгата се продава и на прочутия (и голям) тогава Узунджовски панаир (с. Узунджово).

Заглавна страница на Цариградската (Славейковата) Библия, Цариград,1871 г.

Кожена подвързия с релефни орнаменти на Цариградската Библия от 1871 г.


Начало на Стария завет в Цариградската Библия от 1871 г.

Един от първите актове на първото Велико народно събрание в Търново е поздравителният адрес към д-р Алберт Лонг за изключителните му заслуги към българския народ.

Второто издание на "Цариградската Библия" се появява в по-малък формат, издадено е през 1874 г. в същата печатница, по оформление прилича на първото. То също бързо се изчерпва и след Освобождението има още няколко издания.

Ревизиран превод на съвремен български език е изданието на Светия Синод от 1925 г., което се намира сравнително лесно по онлайн магазините и може да бъде настолна книга на всеки християнин.  То е значително по-четивно от съвременна гледна точка, има и приложени карти. Разбира се, има и по-нови издания на Библията, както и илюстровани издания (предназначени за деца).

Преводът на Библията слага край на езиковата безредица и увенчава края на борбата за Църковна незвисимост. През 1870 г., със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия. Пълното издание на Библията, както посочихме в началото, освен религиозна книга, е една интересна книга с много любопитни истории (Стария завет) и много важни поучения (Новия завет), затова си струва да се зачетем в нея. 

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

 

Литература:

Библиотека Единбург: Запис в каталога, посетено на 29.04.2021, https://search.nls.uk/primo-explore/fulldisplay?docid=44NLS_ALMA21453082070004341&context=L&vid=44NLS_VU1&lang=en_US&search_scope=SCOPE1&adaptor=Local%20Search%20Engine&query=any,contains,Bible.%20Matthew.%20Bulgarian.%201823&mode=basic

Библиотека Манчестър: Запис е каталога на Университетската библиотека, посетено на 29.04.2021, https://www.librarysearch.manchester.ac.uk/discovery/fulldisplay?docid=alma9925418064401631&context=L&vid=44MAN_INST:MU_NUI&lang=en&search_scope=MyInst_and_CI&adaptor=Local%20Search%20Engine&tab=Everything&query=any,contains,Bible.%20N.T.%20Matthew.%20Bulgarian&sortby=rank&pcAvailability=false


Иванова 1997: Д. Иванова, Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. – Българистични проучвания, 2, 1997, 193

Вълчанов: Проф. д-р Славчо Вълчанов, Библейското дело в България – история, традиции и значение, виж http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm (достъпна към 29.04.2021).

 

 

1 comment:

  1. Преводът на ''Библията въвежда нормите в езика''
    Не само. Траките стават Гърци приемайки християнството, както Българите става Славяни по същата причина

    ReplyDelete