Издателят Георги Сава Раковски

В следващите редове ще разкажем за някои от най-емблематичните първи издания на Георги Сава Раковски, за интересните старопечатни книги, които той е написал и издал, както и за някои малко известни или непознати до сега факти за тези издания. 

Познаваме Георги Стойков Раковски (или още известен като Георги Сава Раковски) като основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождeнието на България, като писател, поет, етнограф и историк. Едва ли си даваме сметка, че през своите само 46 години живот, в колко много начинания е участвал Раковски, на колко много места е бил и с колко много хора се е срещал! Кръстен при раждането си, на 14 април 1821 г., като Съби Стойков Попович, Раковски е роден в известния с многото видни възрожденци Котел. Майката на Раковски е сестра на видния капитан от руската армия Георги Мамарчев, който освобождава Сливен и Котел през Руско-Турската война от 1828-1829 г. Отказвайки да се подчини на Руското командване след Одринския мир през 1829 г., Мамарчев е арестуван, ордените са му отнети, а след Велчовата завера по-късно е заточен на остров Кония и после на Самос, владение на котленския фанариот и бей Стефан Богориди и управляван от котеленеца Гаврил Кръстевич. Животът на капитан Георги Мамарчев оказва голямо влияние на Раковски и той сменя първото си име в негова чест, а фамилията Раковски идва от родното място на баща му, сливенското село Раково. За Георги Мамарчев, Раковски говори обстойно в Приложението (Замечания) на "Горски пътник", 1857 г. 

Снимка на Раковски от 1863 г., от книгата "Г.С.Раковски, по случай 50 г. от смъртта му", 1917 г.

За да добием кратка представа за бурния му живот, нека споменем няколко събития от него. През 1834 г. Раковки учи в Карлово при видния възрожденски учител Райно Попович, през 1837 г. учи в Цариград, където под влияние на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Сава Доброплодни се включва с борабата за църковна независимост [Трайков 1974]. Прочел нещо от Венелин и добре запознат с дейността на Априлов, когото цени високо, Раковски се въодушевява от героичните усилия на отец Неофит Бозвели - да повдигне България против гръцките владици и да извоюва българска йерархия. "О Боже мой, ще дойде време да се освободим от тия светогасители и презрители на нашия народ!", провиква се той в писмо от 1839 г. до учителя си Райно Попович [Арнаудов 1929]. През 1841 г. заминава от Цариград за Браила, може би за да избегне реакцията на видния котленец в Цариград Стефан Богориди, който може би се е готвел да накаже непослушния младеж и който е давал достъп до своя дом на Раковски [Арнаудов 1929]. Скоро Раковски добива голяма популярност сред емигрантите в Браила, групира всички размирни елементи и влиза в преговори с гръцкото тесало-епиротско дружество, което имало нареждане за съвместно действие на гърци и българи в Румъния. Бунтът е разкрит и стартира по-рано, водят се неравни сражения срещу коменданта на гарнизона, дружината е разбита, а по-късно Раковски сам се предава. Заради участието си в бунта е осъден на смърт, заради гръцкия си паспорт обаче е предаден на гръцките власти за изпълняване на присъдата, но успява да избяга с помощта на гръцкия посланник в Цариград (който е симпазтизирал на Бунта) и отива в Марсилия. След година и половина се завръща в Котел, където е наклеветен заедно с баща си и затворен да излежава три години в Цариградски затвор, между 1845 и 1848 г. След освобождаването им, Раковски остава в Цариград (а баща му се прибира в Котел), става адвокат, после бизнесмен и дори се сприятелява с висши турски чиновници, с които прави общ бизнес. "Познал бях многи чиновници турци, даже и няколко от министров, кои... подпомагаха ми на моя работи, за да се ползувам нещо, като крадяха и тий от царския приходи... За малко время аз добих доволно количъство и, оставил адвокатское пъприще, почнах да купувам десетини и други беглици от Министерство на финанция". За известно време дори събира данъците от Узунджовския и Пловдивския панаири [Арнаудов 1929]. Въодушевен от навлизането на Руски войски в България през 1854 г., Раковски броди с чета в Стара планина, след което започва да пише и "Горски пътник". После се премства в Букурещ, след това в Молдова, после в Одеса и през 1860 г. - в Белград. Тъкмо тогава на сръбския престол се е възкачил княз Михаил Обренович, който се носи с мисълта да отхвърли турската опека (в Белград още стои турски гарнизон от 3-4 хиляди души) и да издигне Сърбия до стожер на една балканска федерация. Раковски намира момента благоприятен за една военна акция, която да използува външни и вътрешни усложнения в Турция, - и в края на 1861 г. изработва своя "План за освобождението на България" [Арнаудов 1929]. През 1962 г. създава Първата българска легия, до лятото на 1862 г. в Белград "народният войвода" Раковски разполага с отбран отряд от 600 до 800 души. Легията завършва печално: тя трябва да бъде разтурена, преди да се прехвърли в България, - понеже Сърбия е постигнала вече своята цел и нейните искания са били признати на Цариградската конференция. Раковски не остава със скръстени ръце, започват усилия за обединяване на христианските народи в Империята. Но виждайки другите цели на гръцката и сръбската държава, Раковски се завръща в Букурещ, където, използвайки своя престиж, дава инструкции на четите на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и други формирования. Умира през 1867 г. в Букурещ, от туберколоза. Както се вижда, животът на Раковски, динамичен и пълен с разнообразни идеи и начинания е като филм- ту революционер, ту издател, понякога изследовател, понякога организатор и идеолог. 

Но една от най-интересните му дейности е писателската и издателската, където той се проявява като историк, етнограф и будител на българския народ. Той е просветител по примера на Априлов, Фотинов, Бозвели. Лишен от възможност да работи систематично, да бъде специалист в истинския смисъл на думата, той се впуска смело в най-рискови хипотези, които отстоява със завидно упорство, а някои от неговите съчинения стават особено популярни още тогава. 

"Откак става емигрант (1855) и до края на дните си (1867) Раковски неуморно работи с перо в ръка, като един от най-енергичните и влиятелни писатели на епохата си. Покрай всички грешки и заблуди, у него има и забележителни прозрения, подсказани от великата му любов към род и отечество. Публицистиката, науката, памфлетът, литературата му дължат твърде много, и ценното, което запазва завинаги стойността си, заслужва да бъде грижливо подчертано, наред с по-слабото, добило в даден исторически момент, в най-оживената фаза на Възраждането ни, своето актуално значение" [Арнаудов 1929].

Нека проследим някои от по-интересните и важни издания на Раковски.

През 1856 г. Раковски издава в книгопечатницата на Д-р Данаил Медакович в Нови Сад първата си книжка "Предвестник горского пътника" състояща се само от 17 стр., която е компилация от статии, илюстрации и стихотворения, има образно казано, два раздела, публицистичен и стихотворен. Съдържанието му сочи както поетично-книжовните настроения на Раковски, така и неговите политически възгледи [Динеков 1938]. "Предвестникът" съдържа, една статия върху събитията през време на Кримската война, една сатира върху турската управия, една сатира върху просветата в Турско и две елегии: "Отлъчие от България еднаго разпалената родолюбца българина в лето 1853" и "Спомен месторождения.". През 1857 г. в същата печатница е отепечатан "Горски пътник", едно от най-известните произведения на Раковски. 

Заглавна страница на "Горски пътник", 1857 г.

"Като оставим настрана малката поема-идилия на Найден Геров от 1845 г., Стоян и Рада, която, въпреки ценни за времето си качества, не намира ехо между читатели и писатели и бива забравена дори от самия си автор, първият значителен опит у нас за поема из народния живот представя "повествователния спев" на Раковски от 1857 година: Горски пътник" [Арнаудов 1918]. Сам Раковски пише доста подробно за значителните си усилия за написването на книгата, за първия и втория вариант и за това доста се е писало в нашата изследователска литература. Много интересни са Бележките към "Горски пътник" накрая, т.е. "Замечания первьiя части Горского пътника". 

Замечания (Бележки) към "Горски пътник", 1857 г.

"Бележките" (Замечания) на "Горски пътник" са почти половината книга, от 161 стр. до 288 ст. и съдържат редица любопитни факти и разсъждения на Раковски. На страница 165 е разказана историята за изгарянето на старобългарски книги по инициатива на Търновския митрополит, както и намерени книги в село Тича [Петков 2012]. Тази недоказана история е може би отмъщението на Раковски върху Търновския митрополит за причинените вреди върху него и баща му (вкарването в затвора). Да изгориш книги, това е едно от най-големите престъпления. За тази теза Раковски се влияе от Венелин и други предания за съществуващата в Търново библиотека от времето на Второто българско царство. Повече за тази история може да прочетете в [Трифонов 1917]. На страница 172 се разказва за поверията за змейове, самодиви, духове. Страница 203 разказва за преселението на българите от Волга, стр. 209 за корупцията при избор на владици в гръцката църква, на страница 224 се говори за безчестието на Еленските чорбаджии. За кап. Георги Мамарчев (брат на майка му и известен офицер от руската армия по време на Руско-Турската война от 1829 г.) Раковски посвещава над 10 страници, започвайки от 232. Любопитна е историята, че Султан Махмуд отпуска на заточеника капитан Мамарчев 1500 гроша на месец, допуска и съпругата му да го посещава. Но, според Раковски, фанариота Богориди и други завистливи българи се намесват и рентата на Мамарчев е спряна и той преместен на о. Самос, собственост на Богориди. На стр. 256 се разказва за Султан Баязид, завладял България и за други исторически личности от османското владичество. С една дума, "Замечанията" са ценен извор на факти, предания и атмосферата на онова време. Книгата е формат осминка, VI+7+288 стр., шрифтoве гражданска кирилица, около 11 пункта (по съвременните стандарти), хартията е памучна валцована, финна, с меки корици. На обратната заглавна страница има надпис "Ум царува ум робува", в началото и накрая има орнаменти. 

"Наколко речи о Асеню первому...", 1860 г.

През 1858 г. Раковски приготвя в Одеса книгата си "Няколко речи о Асеню първому, великому царю бьлгарскому и сину му Асеню второму". Но цензурата не одобрява отпечатването й, понеже в нея се излагали злоупотреби на Патриаршията и понеже върху автора паднало подозрение, че работи за отцепването на българите от православието (което било гръцка интрига пред руския синод). Раковски се вижда принуден да я напечата в Белград (1860). Нашият историк не храни доверие към чуждата стара и нова историография. Гърците са искали да изкористят православието, за да покорят или отслабят българите, и византийските писатели, сърдити за неуспехите на ромеите, предават всичко за нас крайно тенденциозно [Арнаудов 1929]. Като артефакт са интересни и литографиите на Николай Павлович в книгата, 4 на брой. Павлович илюстрира с литографии и 2-та атласа на д-р Петър Берон на френски. В книгата Раковски дава редица сведения за събития и книжнина, за исторически личности от вемето на Асеневци, за богомилите и павликяните. Има любопитни сведения и за откриването на един "отломък" в Котел, препис на Житието на Света Петка от Патриарх Евтимий. Книгата "Няколко речи..." е с размер четвъртинка, 128 стр. плюс 4 неномерирани и 4 илюстрации на цял лист (4 литографии на Николай Павлович). Литографиите са надписани (на камъка): "Съч. и лит. N.Павловича", "Печат. у К.С Каменопеч." или "Печат у К. С. Каменорежизи", отпечатани на друга хартия и вложени. Трите (Асен I, битката на Асен II с Теодор Момнин и Монетите) са на по-дебела хартия, четвъртата с Асеновия надпис в Търновския храм "Св. 40 мъченици"- на по-тънка. Хартията е памучна валцована, средно дебела, използваните шрифтове са около 12 пункта, но има и по-дребни, има украсни шрифтове на заглавната страница. Корицата е мека. Отзад на корицата има ценна информация - списък на издадените и предстоящи за издаване книги на Раковски.

Литогрфия на Цар Асен I от Николай Павлович, към книгата "Няколко речи о Асеню..."

Задна мека корица (частично скъсана) на "Няколко речи о Асеню", където са описани издадените и предстоящи за издаване съчинения на Раковски

Раковски остава в полето на етнографията с „Показалец“ (1859) и „Българска старина“ (1865). В тях той определя насоките за издирване и съхранение на обичай, вярвания, песни и други черти на народа ни. 

Заглавнна страница на "Показалеца" на Раковски, 1859 г.

"Показалец или Ръководство как да са издирят най-страи черти нашего бьiта, язьiка, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествиа и проч. от Г.С.Раковскаго" е издадена в Одеса през 1859 г. в типографията на П.Францов. В предговова Раковски описва методологията, правилата, които ползват учените при изследването на народите.  В началото Раковски описва едно амбициозно съдържание на "Показалеца", което не е реализирано докрай. Първата част ще има 2 раздела, първият с източници за древния ни бит, език, държавност, вторият- доказателства да се опише нашата история и книжнина от времето на Преславския двор до падането под османско владичество и после до времето на написването на книгата. Съдържа и обичаите. Втората част ще е концентрирана върху народните песни, хора и обреди. Третата част се фокусира върху Котел и "старо-планинските" българи, започвайки от Римската и Византийската история. Някои части на Показалеца ще са структурирани по точки, например: "Второ отделение 1/ Да са опишат познати днес художества от българскьiй народ, и техни уръдия и сечева, как то: дърводелие, железоделие, златарство, виноделие, и проч. 2/ Да са опиши постройството на къщите им..." В показалеца не са пропуснати и традициите в българското земеделие, като розобера (шипцоделие), овощарство (садоводство), градинарството, производството на коприна, оръдията/инструментите при оран и други. Показалеца, на 144 стр. завършва с художествените занаяти. Очевидно е, че такъв амбициозен план, който е положен в началото на Показалеца, трудно може да бъде събран в една книга с XXIV+144 стр., за съжаление "Показалеца" остава издаден само в първата си част. Показалецът е с размер осминка, хартията е памучна валцована, финна, използвани са шрифтове с различна големина, основният е около 11 пункта и около 14 пункта на "указанията" в началото (по съвременните стандарти).

Страница от "Показалец", за Съборите, 1859 г.

"Българска старина повремено списание издаваемо в неопределено время" също остава само в "книга първа - издание първо" и е отпечатано в Букурещ, в книгопечатницата на Стефан Расидеск през 1865 г. В предговора Раковски декларира, че списанието няма да бъде поличическо и ще съдържа (тук предадено съкратено): "1. Отломки от откритьiя до сега Българскьi древности...; 2. Любословньi изискваньiа о древности Болгарского язьika; 3. Изследование ... веройсповедания, народньi те обьiчаи...; 4. Основьi на... повестност; 5. Черковна та Българска повестност". Изключиелно много внимание в "Българска страина"се заделя на "древности българского язьiка", като Раковски задълбочено представя материали за произхода на езика ни. Трябва да се посочи, че през 19 век има една тенденция, мода, да се доказва "древност" на народите в Европа и по този начин да се защитава тяхното място на картата на Европа, Раковски е ярък изразител на тази тенденция. Хартията е памучна валцована, но по- дебела и по-груба, основният шрифт, гражданска кирилица, е около 13-14 пункта по съвременните стандарти.

Заглавна страница на сп. "Българска старина", 1865 г.

 

Начало на сп. "Българска старина", 1865 г.

„Дунавски лебед“ e вестник, издаван от 1 септември 1860 до 24 декември 1861 г. в Белград. Печата се в „Княжевската книгопечатня“ и излиза всяка седмица. В него се публикува основно революционна журналистика, която цели да повдигне духа на читателите. Във вестника Георги Раковски не призовава открито на бунт срещу султана, а ругае омразните турски проповедници и разказва за бедите от разбойничеството [Енциклопедия 1982]. С това автора иска да си отвори път към българските земи. Вестникът е голям формат, всеки брой е 4 стр., памучна валцована хартия, шрифтове гражданска кирилица, основно около 11 пункта (по съвременните стандарти), има и украсни шрифтове на първата страница. 

брой 1 на "Дунавски лебед", 1860 г.

Заглавна страница на "Българските хайдути", 1867 г.

"Българските хайдути, тяхното начало и тяхна та борба с Турцьi те, от падения Българий до днешньi те времена" е издадена в Букурещ през 1867 г. в печатницата на Радулеску и е една малка книжка от 39 стр., която Раковски отново не успява да завърши, този път поради болестта си. В "Известие" (преди предговора) в началото е посочено, че ще съдържа 5 раздела- за падането на Византия, за народните войводи и появата на чети, за покоряването на България от турците, за политиката на Турция и гръцкото фанариотство спрямо българите, описание на народния дух и политическия живот. В "Предговора" се обосновава значението на българските чети при едно по-организирано освободително движение и като помощник при Руско-турските войни. Подчертава се и значението на нашите чети за освобождението на сръбското княжество. В издадената книжка се разказва накратко за причините за падането на Византия и завършва с една интересна "прибавка", една песен "Възпомянание старобългарско на развалиньi те старославянского града Червеновода близ Рухчука". Хартията е памучна валцована, финна, шрифтът е съвременна "гражданска" кирилица, малко по-едър от нормалния (т.е. шрифтът е около 14 пункта по съвременните стандарти). На места има и по-дребен, има италик, има и украсен шрифт на заглавката. 

"Глас одного родолюбца...", има предположения, че е на Раковски, 1867 г.

Има една интересна книга, която се приписва на Раковски в някои каталози, но не е сигурно дали е негова. Тази книга е свързана със сръбската пропаганда, носи заглавието "Глас едного родолюбца за сьiюз югославяния" и е издадена през 1867 г. Кратки сведения за издаването на книгата са дадени в каталога на Маньо Стоянов, има отзив във в. "Зора" от 1868 г. [Стоянов 1957]. Книгата съдържа "Пристъп" (предговор), 48 стр. агитационен текст и 2 стр. (възможно е още две) "Изяснение на някои речи в тая книжица" (използвани термини). В предговора се започва с това как възниква идеята за издаването- след среща с "отвъд Дунава с един учен славянин, който често посещава Сърбiя, бива в твърде тесно сношение с найглавньi Срьбскьi Господа и издава на свет мьiсли тьi на тьiя Господа". Характерен за Раковски е уверения и категоричен тон на автора, някои от думите, заявленията за бъдещето на българския народ, но личи редакторска намеса и полиране на текста, което на е характерно за Раковски. Хартията е памучна, финна, шрифтът е съвременна "гражданска" кирилица (големина около11 пункта по съвременните стандарти).

Разбира се, Раковски има и други издания, но представянето на издателя Раковски много би набъбнало, ако разкажем за всички тях. Съществува едно издание на "Бъглгарски писател" в 4 тома, където са представени текстовете на съчиненията на Раковски [Раковски 1983-1998]. 

За това на каква почит се радва Раковски сред българите в Румъния, към края на живота си, личи от почтителното писмо на Васил Левски до него, 1866 г. Това писмо е може би най-ранното запазено писмо на Левски, публикувано е в албума "Васил Левски и българската национална революция". Левски отива в Яш да търси Раковски, но след като не го намира му пише му писмо [Йонков 1987 г., стр. 41].

Писмо от Васил Левски до Г.С.Раковски, писано от Яш през 1866 г., снимка от албума "Васил Левски и българската национална революция", 1987 г. Стилът на писмото е особено почтителен.

Разказаното по-горе ни показва едни от най- емблематичните първи издания на Г.С.Раковски и разностранните проявления на публициста, историка, писателя и поета Раковски, винаги енергично защитаващ правото на българския народ да има бъдеще!

Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg

 

Литература:

Трайков 1974: Трайков, Веселин, Георги Стойков Раковски, с. 44 – 68 // Издателство на БАН, София, 1974.

Динеков 1938: Георги С. Раковки, Предвестник горского пътника, под редакцията на Петър Динеков // Хемус [1938]

Арнаудов 1928: Арнаудов, Михаил, Г.С. Раковски, т.II, Жизнен път //
Библиотека "Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. II. София: Факел, 1929,
Електронно издателство LiterNet, 02.02.2004
Библиотека "Български писатели". Т. II. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2004. https://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpisateli/2/gsrakovski.htm

Арнаудов 1918: Арнаудов, Михаил, Раковски и "Горски пътник", Сборник на БАН, клон историко-филологичен и философско-обществен, книга IX // Българска академия на науките, София, 1918 

Трифонов 1917: Трифонов, Юрдан, Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново. // Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8, с. 1-42., както и в сп. LiterNet, https://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/predanieto.htm

Стоянов 1957: Стоянов, Маньо, Българска възрожденска книжнина, т. I, стр. 311 // Наука и изкуство, Държавна библиотека "Васил Коларов" (Национална библиотека), София, 1957 г.

Петков 2012: Петков, Росен, За старите книги и компютърните изкуства, стр. 108 // СОКИ, София, 2012 

Раковски 1983-1998: Г.С. Раковски, Съчинения в 4 тома // София, Български писател, 1983-1988

Йонков 1987: Йонков, Христо, С. Йонкова, Васил Левски и българската национална революция // БАН, София, 1987 

https://rkpetkov.blogspot.com/2021/04/rakovski.html