Бизнесът и образованието - валсова или меча прегръдка?

Чели ли сте "Златният телец" на Илф и Петров и особено главата за електростанцията? Където, Александър Иванович Корейко убеждава инвеститорите на строящата се електростанция в една република (на СССР) да построят печатница за рекламни картички, с приходите от които да се подпомогне строежа на централата. После, рекламният бизнес така се разраства, че работниците от електростанцията се прехвърлят да работят в печатницата и накрая строежът спира. Но пък рекламни материали се издават с пълна пара. Следващите разсъждения илюстрират тази глава на "Златният телец".

Плакат первой пятилетки СССР

През последните месеци посетих няколко срещи и конференции, които акцентираха на връзката между бизнеса и образованието. Как бизнесът да помага, какво бизнесът предлага, бизнесът има модели, бизнесът иска да променя програмите в училище, извън училище и т.н. Някои от идеите на бизнеса бяха добри и полезни, други малко претенциозни, трети- нахални и некомпетентни. Например, идеята, която се завъртя преди време по медиите, държавата да върнела задължителното разпределение на завършилите студенти по региони (така се правеше преди 1990)? Пращат ви във Враца или Козлодуй за 5 години и не можете да работите другаде. Закрепостяване!

Минаха ми през главата редица мисли за проблемите на образованието и обучението, някои от които ми се иска да споделя.

Нека да вметна, дори и да звучи претенциозно, че имам правото да се изкажа по темата, за състоянието на формалното учене (т.е. в училище и университет) като преподавател с почти 30 годишен стаж в Тенически университет- София, Нов български университет, Технологично училище по електронни системи и като съдател на редица учебни програми. А извън системата на формалното образование съм бил и обучител в курсове, семинари и уоркшопове. Въпреки това, не претендирам, че познавам всички проблеми в образованието, но всеки има право на мнение, нали?

Мисъл първа: Българското образование беше докарано почти до колапс последните десетилетия. Сега се правят опити за съживяване от състояние на "кома", като се увеличават заплатите на учителите и се правят модернизации, редица от тях- по европейски програми. Но добрите учители отдавна създадоха фирми и се отдадоха на бизнес или пък отидоха да преподават в частни учебни заведения или в чужбина. Сградният фонд така се е амортизирал, че ако не бяха евро-парите и парите от фондации, щеше да вали дъжд във всяка класна стая. Масово добрите ученици продължаваха (и продължават) образвованието си в чужбина, после остават да работят там, включително и децата на бизнесмени и политици. Много родители разбраха какво е Skype, когато искаш да видиш детето си. При по-близкия вариант се местят от провинцията в София, което доведе до обезлюдяване дори на големи градове. А какво образование да има там, където няма индустрия или селско стопанство, както е в редица малки градчета и селца? Когато, преди години, имаше безработица и лесно се намираше работна ръка, на никой от бизнеса или управляващите не му пукаше какво става, всички бяха вторачени в първоначалното натрупване на капитала. Сега се стреснахме, защото няма хора за каквото и да е.

Мисъл втора: Ако пък говорим за висшето образование, то, "предпазвано" от Закона за академичната автономия, така се е затворило в себе си, че понякога живее сякаш в друг свят. Правят се предмети, програми заради преподаватели или продължават да се учат архаични дисциплини заради запазване на статуквото. Бълват се студенти, защото държавната субсидия е на калпак. Приемът сега е почти равен на бройката на кандидат-студенти. И за тези тенденции дълго време се нехаеше, създаваха се нови висши учебни заведения и бройката на акредитираните набъбна над 50. Последните години се въведе рейтингова система, но не е лесно да се смени бюджетирането, неведнъж правителството се е клатело заради стачки на университети или институти. Има, разбира се, изключения, има редица добри специалности с добри преподаватели и добра база.

Мисъл трета: Трябва да отдадем дължимото и на обективните фактори, като рязко променящите се изисквания на пазара на труда и оттам неадекватността на тромавите системи в университети и училища. За да запълнят дупката, никнат като гъби частни центрове, академии и обучителни организации. Затвориха се или се преобразуваха редица държавни техникуми (сега се наричат професионални гимназии), което разшири дупката. Дуално образование имаше и преди, в техникумите, сега се правят опити да се съживи отново. В сферата на висшето образование пък се отприщиха формите на дистанционно обучение и раздаване на дипломи на "дистанционно образовани" студенти. Да, това е флексабилна форма на образование, стига да не се изкриява или прилага формално, а това се прави...

Мисъл четвътра: Не на последно място, в корпоративния бранш отдавна съществуват сертификационни системи, за оценка на самоподготовката (например, големите фирми имат свои сертификации). Тези системи за оценка са пригодени към продуктовата гама на съответните фирми. Във формалното образование, една от модерните тенденции е също въвеждането на валидиране на самостоятелното учене. В ерата на Интернет, много знания се получават извън училище, при работа по различни проекти. Но практически, валидирането (официално) на самостоятелното учене в България не се използва. Да не говорим за списъка с професии, който трябва да се модернизира постоянно и в който има доста остарели наименования на професии.

Мисъл пета: Бизнесът има опит в редица форми на обучение, като учене на работното място, преквалификация, валидиране на придобитите умения, усет за професиите на бъдещето, но няма достатъчен опит в познаване на нормативната уредба в сферата на образованието и обучението, няма достатъчен опит в партнирането с училищата/университетите на секторно ниво, няма по-дългострочна визия и ред други нямания... Едва сега се "реанимира" системата със стажовете и стажантските програми, която беше много развита преди, после се неглежира, сега отново е на мода...

Шесто: Работата по иновативни проекти в рамките на международни програми, извън формалното образование, също е важна за развитието на уменията на ученици и студенти. Работейки по иновативни проекти могат да се усетят и т.нар. професии на бъдещето, тенденциите. Участието на учениците и студентите в неправителствени организации или каузи също развива редица личностни умения. Тук е място да кажем, че прехода създаде много младежи с проблемни личностни качества- непостоянство, липса на ценностна система, меркантилност, некоректност и други. А личностните качества са важна част от приемането на работа, работодателите все повече обръщат внимание на тези качества. Често пъти може би сте чували репликата "Ако има желание и търпение, ще се научи."

Седмо: Паниката, обхванала много фирми, за липсата на кадри, често замъглява посочените по-горе фактори и кара фирмите да предлагат само краткосрочни решения- да се променят учебните програми с оглед на момента, да се учи предимно това, което е нужно за да се почне работа в конкретна фирма. А докараното до колапс образование се чуди доколко да се поддава на тази прагматичност, която може да доведе до загубване на общообразователната подготовка. И тука има две крайности, всяка от които е опасна: а/ образователната организация да се затвори в своя "академизъм" и да се самооизолира от пазара; б/ образователната организация да се поддаде на "фирмената" прегръдка и да направи образованието толкова прагматично и специфично, че да прилича на системата "майстори-калфи-чираци", която ни е позната от 19 век. и която произвежа тясно профилирани работници.

Може още фактори, субективни или обективни, да изтъкнем, но има нещо важно, над тях, което трябва да се промени, където трябва намеса и от държавата. Каквото и да говорим, има системен проблем, който, ако не се оправи, ще продължаваме да правим конференции и семинари, бизнеса ще работи "все по-добре" с учбните заведения, но няма да има добри преподаватели и следователно добри ученици. Сигурно знаете, че Сократ е бил учител на Платон, Платон- на Аристотел, а Аристотел- на Александър Македонски. Великият учител има велики ученици и обратно. Проблемът е със заплащането и условията на труд. Редица учители трябва да правят по норматив 700 часа при ниско заплащане и при мизерни условия на труд.  Редица учители иводят по няколко предмета. "Много атрактивно" за младите учители! Известно е, че за наука и образование трябват средства и то значителни. Не става с малки инвестиции. Трябва да има и система за осигуряване на качеството на предлаганата услуга. Без сериозни инвестиции в образованието и науката и без система за гарантиране на качеството, има риск да стане като онази история, в началото, за строящата се електростанция. Да имаме сгради, техника и материали, но да нямаме учители и учени.

От книгата "Златният телец"- бележка на вратата на луксозен магазин

Росен Петков- 

преподавател в ТУ-София, в ТУЕС и СОКИ