Първите издания на "Под игото" от Иван Вазов / The first editions of Under the Yoke from Ivan Vazov

В предговора към петото юбилейно издание на български на романа „Под игото” патриархът на българската литература Иван Вазов пише няколко трогателни изречения: 

„Стоя пред петото издание на "Под игото". Искам да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани.

Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в  Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание.

О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми – и от бедната стаичка в остранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профърча из Европа.”
    
И аз благославям сега това изгнание.”
  
(София, 19 окт. 1920 г.) Иван Вазов

Един от най-четените и превеждани романи, в който можете да намерите всички елементи на добрия роман- история, любов, ужаси, комични и трагични елементи, претърпява редица издания през годините. Любопитни, по-непознати (и редки) са първите шест издания на български и английски, които ще представим в следващите редове. 

Първо издание на "Под игото", в 3 части, излиза в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", 1889-1890 г., издание на Министерство на народното просвещение, списанието е под редакцията на проф. Иван Шишманов. Именно Шишманов окуражава Вазов да издаде първата част на ръкописа, писан по време на изгнанието на писателя в Одеса и да довърши романа. Вазов, който тогава страда от очебол, диктува на брат си Борис Вазов текста и така завършва романа.

Първо издание на "Под игото", 1889-1890 г., в три части, в първите 3 тома на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина"

След това Вазов извършва известни съкращения и редакции. През 1894 г. се появява и първото издание като книга на английски, изд. „Уилям Хайнеман” (William Heinemann) и на български език, изд. Т.Ф.Чипев. Английският превод е и първия превод на романа на чужд език. Преведено от Уилям Морфил, първият професор по руски език във Великобритания, който е създал лекционен курс по български език в Оксфордския университет и е написал първата граматика на български език на английски. В предговора към първото английско издание литературният критик Едмонд Гос описва „Под игото“ като „един от най-добрите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад“. Романът е издаден повторно на английски през 1912 г.

Английското издание на романа, 1894 г.

За българското издание от 1894 г., на издателство Т.Ф.Чипев, Вазов ангажира известни художници като Мърквичка, Митов, Обербауер, за илюстрациите (25 бр.). За някои от сцените са ангажирани и актьори, които да позират на художниците. Вазов организира илюстрациите. Най-напред се възпроизвеждат с живи лица (актьорите Иван Попов, Д. Антонов, Хр. Ганчев, Никола Н. Попов, Екатерина Златарева) и подходящи костюми характерните сцени от романа, след което се фотографират и фотографиите служат на художниците да нарисуват съответните илюстрации.  

Второ издание и първо като книга на български, 1894 г., с  илюстрации.

Следващите 4 издания на български са на Т.Ф.Чипев, илюстрирани, с малки разлики във форматите, портрета на Вазов и броя на илюстрациите. Има и редакции на езика. В следващото, трето издание на български, от 1896 г. броят на илюстрациите и художниците е увеличен (30 бр. илюстрации).

Трето издание, 1896 г

В четвъртото издание на български, от 1910 г., портретът на Вазов е сменен, има редакции на текста.

Четвърто издание, 1910 г.

Петото юбилейно издание на български (на Т.Ф.Чипев), 1920 г., е луксозно издание, на бяла хартия, по-голям формат от другите, с трогателния предговор на Вазов (по-горе) и с отзиви от нашата и чуждестранна преса за романа. Петото издание е във връзка с 70-годишния юбилей на автора (р.1850 г.) и 50 години от началото на творчеството му. Въпреки даденото му звание през 1920 г. от Парламента "народен поет", почетното членство в БАН и други високи отличия, Иван Вазов е огорчен от разрухата след Първата световна война, крахът на идеала за обединение на България и Македония и дори не желае честванията на годишнината му да минават шумно. През следващите години нарастват и критиките на модернистите, като Гео Милев, към традиционализма и "вазовщината" в театъра. Но въпреки това, юбилеят е отпразнуван подобаващо, дори Царят минава с автомобила си ритуално пред къщата на поета на ул. "Раковски", на улицата се е струпал народа, Вазов му маха от балкона си.

Пето (юбилейно) издание, 1920 г.

И ако някой все още не е прочел "Под игото" или се е насилил да прочете като ученик само съкратена версия на романа, нека го разгърне и се пренесе в къщата на чорбаджи Марко и "живота на българите в навечерието на Освобождението".

Росен Петков- модератор на Facebook групите 

"За старите книги и компютърните изкуства" и " Bookbinding Design"