Много хора познават Иван Милев като човека от петолевката. Редица хора са впечатлени от приказните му творби в стил сецесион, съчетаващи фолклорните мотиви с модернистични щрихи. Други са възхитени от неговата свободолюбивост и неговия беден, но богат на преживявания кратък живот. Неговите картини са едни от най-въхваляваните и скъпи произведения на български художници. Но малцина знаят за неговите илюстрации на книги и неговите литературни произведения.
 |
| Снимка на Иван Милев, от книгата на Е.Петева-Филова (Филова 1940), колекция на автора |
Като младеж Иван Милев пише и рисува, понякога се чувства като художник, понякога като поет. Роден е на 19 февруари 1897 г. в овчарска хижа край гр. Казанлък. (Филова 1940, стр.1). Баща му, Милю Лалев е бил беден овчар, родом от с. Шипка. Майката, Мария Лалева, била измъчвана като дете от мащехата си. Тя никога не споменава за мъките на своето детство, но сякаш успява да предаде на Иван Милев чувствителната си натура и песимизъм. В своята книга за Иван Милев, Евдокия Петева-Филова разказва, че майката, макар и проста жена, е имала редица дарования, през свободното си време драскала и рисувала разни шарки, тъкала интересни черги, боядисвала красиви великденски яйца (Филова 1940, стр.2). Милев още на девет години, в трето отделение, объща внимание на своите учители със своите рисунки, по цял ден рисува. По случай своето завършване на гимназията в Казанлък, през 1917 г., абитурентите организират в читалище "Искра" антична вечер, която Иван Милев поема, като я прави запомнняща се с пъстрите декори и костюми, които показват накъде е творческият път на художника. След гимназията Милев постъпва войник в балонното отделение и заминава за Добруджа (военен художник в щаба на Въздухоплавателната дружина). Една наблизо паднала граната причинява заекване до края на живота му (Филова 1940, стр.3).
Веднага след войната, Иван Милев, воден от мисълта да спечели пари за Художествената академия в София, става селски учител най-напред в Чирпанско, после в Тракия (с. Горски извор, Хасковско). Иван Милев е толкова беден тогава, че не се решава да си купи обувки, а ходи с налъми. През 1922 г. Милев идва с куп картини в София, които успява да изложи в Борисовата градина. През 1922 г. постъпва и в Художествената академия, но по време на уроците проявява импулсивност и липса на търпение, бута демонстративно листата, на които рисува, добавя обуща при рисуване на голо тяло, явно показва своята скука при уроците (Филова 1940, стр. 6), мести се от "общия" в "декоративния" отдел на Академията. Мизерията не напуска Милев и в София, той често повтаря "Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк". Неговата най-голяма радост са неговите картини, въпреки мизерията, Милев мъчно продава, мъчно се разделя с картините си. Директор на частна художествена академия в Стокхолм, един път, иска да купи негови картини, но Милев не продава голяма част от харесаните картини, въпреки че не си е платил наема (Филова 1940, стр.7). През 1923 г. Милев открива самостоятелна изложба на ул. Аксаков, в галерията на Тръпко. През 1924 г., като студент, Милев участва в една екскурзия до Италия, за месец. За големите класици (Микеланджело, Рафаел), "може би от липсата на чувство към класичното изобщо, може би от увлечение да отрича всичко, Милев говори едва ли не със снизхождение" (Филова 1940, стр. 10). Малко преди да завърши (с отличие) Академията през 1925 г., Иван Милев се жени за певицата Катя Наумова, започва да получава поръчки, материаллното му положение се подобрява. Но щастието не трае дълго, през януари 1927 г. се разболява от тежка инфлуенца (испански грип) и същия месец умира. В деня на своята смърт, ненавършил 30 години, Милев получава покана да направи изложба в Дрезден.
Една от първите изяви на Иван Милев като илюстратор е през 1917 г. в списанието "Чайка", издавано в София и Бургас, като Милев не само илюстрира корицата, но и публикува в рубриката "Песни в проза". Вероятно Иван Милев илюстрира това издание по време на казармата или по време на отпуската.
 |
| сп. "Чайка", бр. 2, 1917 г., корица, колекция на автора |
 |
| сп. "Чайка", бр. 2, лит. произведение на Иван Милев, колекция на автора |
През 1922 г. Иван Милев илюстрира кориците на книгите на издателство "Аргус"- първото специализирано издателство за фантастика в България и едно от първите издателства за фантастика в света. Издателството е основано от Светослав Минков и Владимир Полянов, собственик е Радослав Спасов, съществува само една година. То издава малки и симпатични книжки с прекрасни корици, първата е "Синята хризантема" на Светослав Минков. Илюстрациите на Милев се вписват прекрасно в диаболичния стил на книжките на изд. "Аргус".
 |
| Синята хризантема, Светослав Минков, изд. "Аргус", 1922 г., художник на корицата: Иван Милев, колекция на автора |
 |
| Фантазии, Едгар По, изд. "Аргус", 1922 г., художник на корицата: Иван Милев, колекция на автора |
Аргус издава през 1922 г. заглавията „Синята хризантема“ на Светослав Минков„ Ужасът. Първо петоколие“ на Ханс Хайнц Евер„ Фантазии“ на Едгар По, „Смърт“ на Владимир Полянов, "Стихотворения в проза“ на Станислав Пшибишевски и „Децата на снеговете“ на Джек Лондон.
През 1922 г. Иван Милев прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“, издадена от „Т. Ф. Чипев“. Ламар (Лалю Маринов) е част от българския литературен модернизъм през 20-те, неговите ранни книги са илюстрирани от известни художници като Иван Милев и Макс Мецгер.
 |
| Корица на "Арена" на Ламар, 1922г., художник: Иван Милев, колекция на автора |
 | |
|
Малко по-късно, Иван Милев илюстрира и литературния сборник "Одрин", 1923 г., под редакцията на Константин Гълъбов и Йордан Стубел. Сборникът е посветен на падналите през Балканската и Първата световна войни. Стубел и Милев са родени през една и съща дата и година, 19.02.1897г., единият- в София, другият- в Казанлък. Илюстратори на книгите на Стубел са известни художници като Илия Бешков, Дечко Узунов и Иван Милев Стилът на илюстрациите на "Одрин" може да се определи не само като сецесион, но и като "фолклорен модернизъм", едно модерно изобразяване с фолклорни елементи.
 |
| Литературен сборник "Одрин", 1923 г., корица: Иван Милев, колекция на автора |
 |
| Литературен сборник "Одрин", 1923 г. вътрешна страница, илюстрация: Иван Милев, колекция на автора |
Талантът на Милев като илюстратор е забелязан и от проф. Асен Златаров (псевдоним Аура), някои от неговите стихосбирки са илюстрирани от художника.
 |
| Песен за нея, 1925 г., Аура (Асен Златаров), корица и илюстрации, Иван Милев, колекция на автора |
 |
| Песен за нея, 1925, илюстрации/заглавки: Иван Милев, колекция на автора |
Любопитно е да отбележим, че предходните издания на "Песен за нея" са илюстрирани от Стоян Райнов.
Иван Милев не само демонстрира талант като илюстратор и автор на литературни текстове, но се запознава и с редица писатели от кръга на "Златорог". Става близък по "казанлъшка линия" и с Анна Каменова. Милев декорира със стенописи дома на мъжа и в Казанлък, т.нар. Стайнова къща. Анна е потомка на известен копривщенски род, бабата е сестра на Бенковски.
 |
| Портерет на Анна Каменова, 1924 г. |
В този портрет личи не само въздействието на кумира на Милев, Густав Климт, но и въздейстието на византийските традиции за рисуване на експресивни портрети, те от своя страна пък са повлияни от александрийското и египетското изкуство на портретиране (Филова 1940, стр. 44). За Иван Милев Андрей Протич казва, че той в своите произведения е "повече поет, отколкото художник".
Литература:Филова 1940: Е.Петева-Филова, Иван Милев // Книгоиздателство "Казанлъшка долина", София, 1940
Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт, rosen@scas.bg
No comments:
Post a Comment