В България има една единствена по рода си сграда, специално построена за студентски дейности още от преди Войната- това е сградата на Студентския дом в София. Има много любопитни истории, които могат да се разкажат за това място. Този материал бе провокиран от три обстоятелства, първото, че съм реализирал редица проекти в Студентския дом, второто, духа и историята на средището, създало редица известни личности и третото- стари покани за събития в Дома, които спасих от изхвърляне преди години.
Любопитни факти за построяването на Студентския дом
Още през 1904 г. Председателят на Студентския клуб към Държавния университет Стилян Чилингиров, със съдействието на проф. Иван Шишманов, полага основите на фонд за построяване на сградата, като за целта са отпуснати 10 000 лв. от Министерството на народното просвещение. През 1910 г., по инициатива на председателя на Студентския клуб Тома Томов е създаден Граждански комитет за построяването на сграда на Клуба. Двете национални катастрофи обаче отлагат изграждането на Дома и чак през 1931 г. е положен основния камък, а сградата е завършена едва през 1940 г.
 |
| Писмото на Цар Борис III до Българския национален студентски съюз, от 19.12.1929 г., с което практически става гарант за построяването на Студентския дом |
Мястото за изграждане също претърпява метаморфози. В приложението на поканата на Гражданския комитет за полагането на основния камък през 30.05.1931 г. е дадена кратка историческа бележка за основаването на фонда, за Гражданския комитет и набирането на средствата [Дойнов, Книга за..., 2002, стр. 86]. Най-напред е било отредено място в размер на 1000 кв. м на ул. "Оборище" и бул. "Евлоги Георгиев", после това място е отнето и е дадено друго място от 1500 кв.м в квартал "Лозенец". През 1928 г. Международната студентска взаимопомощ (солидарност) в Женева (ISS), по инициатива на г-н Поберетски, д-р Кочник, д-р Кулман, Татяна Киркова и др., решава да събере 15 000 долара, ако в България се съберат още 11 000 долара. Почва ударно събирането на средства от институции, предприятия, а председателят на Студентския комитет Васил Янков дава всенароден характер на акцията. Парите са събрани успешно и през 1931 г., чрез съдействието на министрите Данаилов и Василев, се отпуска място на пл. "Народно събрание" и ул "Аксаков" в размер на 1394 кв. м. за построяване на сградата. Така започва реално строежа.
Ето какво разказва Васил Янков в спомените си, за една интересна акция [Дойнов, Спомени за... 2003, стр. 49]:
"И ето: започваме с първата системна крачка: отпечатването на “книжните тухли” в размер на 100 000 лв. – по 1, 2 и 5 лева. Фигуративно казано, те осигуряваха съответно една, две или пет вече действителни тухли, подарени от всеки желаещ да участва в това благородно дело. "
Модерна концепция и командировка на архитектите до Женева за запознаване с изградени по това време в Европа студентски домове
 |
| Скица на проекта на арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, публикувана в пресата през 30-те години |
Интересна е модерната концепция, заложена в строителния план. Избрани са двама видни архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов. Арх. Станчо Белковски е автор на сградите на Телефонната палата, хотел и зала "България", "Алианс Франсез", хотел и кинозала "Балкан" и други. Пръв ректор (1944-1945) на Държавното висше техническо училище (Държавната политехника, по-късно ВМЕИ и сега ТУ-София). Арх. Иван Данчов е дългогодишен архитект в Български държавни железници, ръководил е реконструкцията на центъра на София през 50-те. Проектирал е, заедно с арх. Георги Овчаров, мавзолея на Георги Димитров. [Дойнов, Създателите на..., 2003, стр. 17] . По спомените на Васил Янков, Белковски пътува в Женева до организацията за Международна студентска взаимопомощ (а вероятно и до Дрезден) да проучва опита при създаване на студентски домове. По това време, в немскоезичния свят е модерно изграждането на студентски домове и общежития. Междувременно е създадена концепция, при която в сградата ще има част за "студентска самопомощ" (студентски стол), интелектуални и културни нужди (библиотека, читалня, стаи за занимание), организационни нужди (канцеларии на студентските организации), обществени нужди (клубен салон, зали), здраве и хигиена (бани и душове), управление (канцелария, счетоводство, жилище за домакина). [Дойнов, Книга за..., 2002, стр. 92]. По този начин Студентският дом става един модерен за времето си конферентен комплекс. А в архитектурата могат и до сега да се забележат редица елементи в стил арт-деко.
 |
| Централно фоайе на Националния студентски дом, фотография от Facebook страницата "Българският архитектурен модернизъм" [Facebook, Българският..., 2020] |
Студентският дом след 1944 г.
След 9 септември 1944 г. в Студентския дом е настанен Щабът на Съветската армия и Щабът на Съюзническата контролна комисия, а по-късно - Театърът на народната армия. Във в. "Отечествен фронт" от 13.09.1944 г. четем следния интересен текст:
"Комитетът на ОФ при Студентски дом нарежда на управителните тела на всички студентски организации, помещаващи се в Студентски дом, да се явят в петдневен срок, начиная от 13 т..м. в канцеларията на Студентски дом, пл. "Народно събрание" 10, заедно с материалите и касовите книги за проверка и предаване на имуществата. Неявилите се ще бъдат издирени от Народната милиция и най-строго наказани"
Едва в края на 1959 г. предназначението на Дома отново е възстановено, Студентският дом започва работа под името "Студентски дом на културата". В спомените си проф. Константин Габровски, първият директор през соц-а, разказва любопитни истории около отвоюването на сградата отново за студентски дом през 1957 [Дойнов, Спомени за... 2003, 94 стр.]. По това време, Академичният хор и други студентски ансамбли набират скорост и печелят награди на редица международни фестивали. През 1957 г. излиза постановление на Министерски съвет за връщането на Студентски дом на студентите от Театъра на народната армия. Но Театърът не бърза да излиза от Дома. Тогава, на една от традиционните срещи преди 8-ми декември между членове на Политбюро на ЦК на БКП и студенти, студентите засипват Тодор Живков и Вълко Червенков с въпроси от сорта - важат ли решенията на Министерски съвет за Министъра на отбраната? Проф. Константин Габровски, който е присъствал на тази среща и предавал въпросите, написани на бележки, на Живков, казва, че Тодор Живков, след като прочел бележките, на които били написани въпросите, ги пъхнал в джоба си и отговорил на студентите:
"Да, решенията на правителството важат и за министъра на отбраната, в скоро време ще можете да влезете в сградата си".
И така, 15 години след Втората световна война, отново започва да работи Студентският дом.
Поканите говорят
Когато през края на 1959 г. започва да функционира Студентският дом на културата, се създават редица клубове по видове изкуства и дейности, а програмата е наситена с разнообразни прожекции на филми, концерти, лектории, срещи и беседи. Те са особено колоритни като тематика и демонстрират духа на епохата на изграждането на социализма в България. Естествено, в тези мероприятия има и пропаганда и идеология. Трябва да се помни също така, че тогава единствената официална младежка организация е била Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС), т.е. клубовете и съставите формално не са били самостоятелни юридически лица, макар и да са имали някаква творческа самостоятелност. Всички щатове (заплати) са били управлявани от ДКМС и неговите под-структури, което също допринася за контрола и зависимостта. Ето някои любопитни Покани и Календарни планове от 60-те, започвайки от Поканата за откриването на Студентския дом на културата, на 11.XII.1959 г. Любопитно е да се види какви филми са се прожектирали, какви млади поети са чели стихотворенията си (някои после стават известни автори), какви чуждестранни студенти е имало в България, а в Календарния план от октомври 1962 г. - какви клубове и състави е имало в Дома. Нека ги разгледаме, преди да продължим със следващите събития.
По-късно, в Студентския дом на културата, на 5 етаж, се настанява Дирекция "Естрада" и в. "Студентска трибуна". Дирекция "Естрада" е организирала много концерти на млади музиканти, а в. "Студентска трибуна" е бил официалният студентски вестник.
Студентският дом след 1990 г.
В началото на прехода, имотите на БКП и ДКМС са национализирани. Чрез Постановление на Министерския съвет от 1991 г. държавата отнема от организацията „Българска демократична младеж“ (правоприемник на ДКМС) правото да ползва Студентския дом, като предоставя имота безвъзмездно на Министерството на образованието и науката (МОН) за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културните потребности на студентите. През 1999г., с друго постановление, името е променено на "Национален студентски дом към МОН" и е даден статут на самостоятелно юридическо лице.
Годините на прехода, на които и аз съм свидетел, бяха доста неспокойни за Студентския дом, който в края на 80-те се наричаше Централен студентски дом на културата (ЦСДК). В него тогава се помещаваше Съветът на студентите към ЦК на ДКМС, ръководен от другарката (по тогавашния стандарт за обръщение) Ангелина Ангелова, както и няколко клубове и състави. Тогавашните комунисти, в комбинация с "активистите на прехода" направиха опит да запазят контрола си върху сградата като създадоха сдружение "Студентски дом" и лобираха Българска демократична младеж (бившето ДКМС) да прехвърли сградата на Сдружението. Имаше стремежи към приватизация, имаше всякакви идеи за студентски кооперации, за което разказва в спомените си и Уляна Пачева, която наследи, за кратко, Ангелова като директор на Дома в началните години на прехода [Дойнов, Спомени за... 2003, 196 стр.]. В спомените на г-жа Пачева се разказва за спектаклите на "Студентина", за международното турне на Фолклорния ансамбъл, за създаването на Студентското общество за компютърно изкуство /СОКИ/ и списанието "Графика с компютър", за създаването на Бюрото по труда в Дома. Веселин Тодоров (после основател на "Сиела"), споделяйки своя опит като директор на Дома в смутното време на 1992 г. [Дойнов, Спомени за... 2003, 200 стр.], разказва за дискотеката в подземието, отдадена под наем на строителния предприемач "Анжел и сие", за отношенията с Радио "Тангра" помещаващо се тогава на 5 ет. на Дома, откъм Аксаков, за Младежкия театър, който дълго време се помещаваше на партерния етаж на Дома. Но неговата голяма сцена (всъщност на Дома голямата сцена) изгоря през 7 декември 2001 г. Пожарът изпепели сцената, но за щастие беше овладян и не съсипа целия Дом. Младежкият театър се премести на бул. "Дондуков" в нова сграда, където се намира и днес. След 2001 г. започнаха години на разширяване на дейностите на Студентски дом. Пламен Дойнов, сега професор и ректор на Нов български университет, направи задълбочени изследвания за историята на Дома и съвместно с експерти и ръководители на студентските организации в Студентски дом стартира дейности по модернизацията му.
 | |||||
| Пламен Дойнов и Росен Петков по време на конференнция за бъдещето на Студентския дом, 1998г. |
През 2002-2003 г. имаше опит от страна на апаратчици от влиятелни институции Студентският дом да бъде отнет от МОН и да бъде променен статута му, на които опити авторът на този материал, съвместно с тогавашния директор Пламен Дойнов, депутата Светослав Спасов (бивш член на студентска организация в Дома и председател на Комисията за младежта в Парламента), Велко Иванов- председател на Националната студентска конфедерация, Иван Модев- председател на Българския студентски съюз, Николай Иванов- Председател на ННЕК Юнеско, Милуша и Петя Божинови- ръководители на театър-студия "Студентина", Иван Тодоров- ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл, колеги от AIESEC и други ръководители на студентски организации се противопоставиха, като организираха редица протести, разговори с политици и медийни кампании в защита на Дома. Студентският дом бе спасен от поредния опит да се използва за други цели. Но за това време си струва да се разкаже в отделна статия.
 |
| Протест на студентски организации пред Студентския дом, 2002 г. |
През последните години години, директорът на Националния студентски дом Христиан Даскалов и представители на различни студентски организации положиха значителни усилия за възстановяване на изгорялата при пожара зала на партера и обновяване на оставените от Младежкия театър партерни пространства. Те бяха почистени, частично реставрирани (доколкото позволяват скромните средства на Дома и получените такива от дарители) и бяха направени използваеми. Ремонтите продължават.
 |
| Частично обновената камерна зала партер на Студентския дом, 2020 г., Facebook, [За възстановяване..., 2020] |
Студентският дом, с помощта на държавата и студентските организации, трябва да се запази и развива като дом на академичната общност и място за проекти в областта на науката, културата, образованието и социалните студентски дейности.
Литература:
Дойнов, Пламен- съставител, Книга за Студентския дом, документален сборник, стр. 86, 92 // Академичен център за литература и култура, София, 2002
Дойнов, Пламен- съставител, Спомени за Студентския дом, стр. 46, 49, 94 // Академичен център за литература и култура, София, 2003
Дойнов, Пламен-съставител, Силвия Артамонцева-художник, Създателите на Студентския дом, Каталог по случай 70 години от създаването на Студентски дом, стр. 17 // Галерия на Национален студентски дом, Академичен център за литература и култура, София, 2003
Facebook- Българският архитектурен модернизъм, посетено на 21.11.2020, https://www.facebook.com/BGarch203040/posts/1222398921263188:0
Facebook- За възстановяване на сцената на Национален студентски дом, посетено на 21.11.2020, https://www.facebook.com/groups/174162043496838/
No comments:
Post a Comment