Не може да се отрече забележителната способност на сегашното поколение да използва готови или полу-готови ресурси в Интернет, да намери видео-туториал по въпроса, вместо да се чете текст. Тези налични онлайн ресурси, често са организирани в йерархична стуктура и програмиращите на по-високо ниво изобщо не се интересуват от по-ниското, кой го е правил, надеждно ли е, може ли да има пробиви. Този подход на разработка на софтуер има своите предимства и недостатъци, които сега няма да обсъждаме. Времената се менят и щом може така (copy-paste на код), значи може... става по-бързо! Разбира се, има и програмисти, които почват от идеята, после алгоритъма, после дизайн на базата-данни, интерфейса, след това създаване на прототипа на софтуера, тестване и т.н. Но те са по-малкия процент...
Искам да разкажа няколко любопитни факта за зората на микрокомпютрите в България, през 80-те, когато всичко имаше значение- големината на програмата, обема на данните, бързината на алгоритъма. И най-вече RAM (Random Access Memory) паметта. Ниските параметри на тогавашните PC-та имаха и едно предимство, учеха на внимателно отношение към програмирането, оптимизация на кода и разбиране на хардуера.
Микрокомпютър "ИМКО-2" |
Каква е предисторията на нашите микрокомпютри. В края на 70-те, явно виждайки постиженията на САЩ и Япония в областта на електрониката, Държавният комитет за наука и технически прогрес и Министерство на народната просвета възлагат на група специалисти от Института по техническа кибернетика и роботика при БАН да разработят български микрокомпютър. Така през 1980/81г. се появява "ИМКО-1", а към края на 1982 г.- усъвършенстваният вариант "ИМКО-2". Наименованието идва от "индивидуален микрокомпютър" и от този вариант са раздадени на училищата около 200 бр. Приборостроителният завод в Правец започва масовото производството на тези микрокомпютри под името "Правец 82". Микрокомпютрите копират архитектурата на Apple II, но изполват и произведени от Източния блок електронни елементи.
Микрокомпютър "Правец 82" |
Структура на памета |
По това време не беше ясно дали бъдещето е за микрокомпютрите или за големите машини (mainframes). Като студенти дори ни тормозиха да реализираме програмите на терминали на големи машини, като VAX, на FORTRAN, а микрокомпютрите считаха за аматьорски устройства, за игри или за училищното образование.
Росен Петков, с компютър "Правец 82" с 5.25" флопи-дисково устройство, в Националния студентски дом |
Външно запаметяващо устройство- касетофон |
5.25" дискета |
Такива бяха първите микрокомпютри. Въпреки малката си RAM памет (48 kB), те успяваха да поберат нужния код и данни. И бъдещето се оказа на PC-тата, много от производителите на големи компютри (mainframes) фалираха! В края на 90-те стана възможно производството на памети с много голям капацитет. Локалните мрежи и PC -тата бяха свързани глобално и Интернет направи техниката и ресурсите много по-достъпни. След 2014, бумът на смартфоните и рязкото поевтиняване на електронните устройства (благодарение на изнесените заводи в Китай и все по-развитите нанотехнологии за производство на чипове) "демократизира" достъпа до техника. Един любопитен факт, при едно посещение на Сиера Леоне и пътуване в провинцията, видях много села без ток и вода, но с генератори и зарядни за телефон и услуга "зареждане на мобилен телефон", т.е. в джунглата може да нямаш вода или ток, но има начин да си заредиш телефона 😊 А сега, наличието на няколко десетки GB памет в телефона, е задължително!
Росен Петков
Председател на СОКИ и преподавател по "Компютърна графика" в ТУ-София и ТУЕС
https://bg.wikipedia.org/wiki/Росен_Петков
No comments:
Post a Comment