Фалшива Leica със свастики, вероятно преправяна от "Зоркий" |
Запознаването с този материал може да помогне на начинаещи колекционери и любители на фотографска техника, които искат да се сдобият с Leica. По-опитните вероятно нямат нужда от него. Следващите редове не претендират за изчерпателност и не бива да се възприемат като ръководство, възможно е да има и неточности.
Старите Leica са станали синoним на качество, с нея са снимали легендарни фотографи, като Henri Cartier-Bresson. Те са компактни, красиви като дизайн и използвани материали (алуминий, каучук, кожена калъфка), с много добра оптика, някои модели са с малък тираж, което ги прави обект на колекциониране или желание да се снима с тях. Разбира се, ако се търси съвременно перфектно качество на снимките, има нови модели Leica, както и други модерни фотоапарати, които са далеч по-усъвършенствани. Но да се върнем към старите "Лайки" от преди Втората световна война.
За да разберем дизайна на "оригиналната Лайка" и съответно на копията и фалшификатите, нека кажем няколко думи за историята на създаването и. През 1913 г. Oskar Barnack създава прототипа Ur-Leica.
Ur-Leica, 1913, повече може да прочетете на https://www.shutterbug.com/content/leica-i-camera-change-photography |
След Първата световна война, Oskar Barnack убеждава Ernst Leitz, предприемач от Wetzlar и производител на оптични прибори и последния поема риска да пусне през 1925 година на пазара един компактен фотоапарат, наречен Model 0 и последващата версия Leica I. Името идва от първите три букви на производителя (LEItz) и първите две от CAmera. Фотоапаратът веднага започва да се радва на изключителен успех. Лайка въвеждат 35mm филм съчетан с подходящ обектив с висока резолюция и брояч на кадри, а през следващите години- далекомера, сменяемия обектив, големи и малки скорости и създават редица иновации в областта на фототехниката. В София, още от 30-те, се открива магазин на Leica.
Leica I, ок. 1927 г., By © Kameraprojekt Graz 2015 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42238256 |
През 1932 година се появява Leica II с далекомер, който става еталон за компактен и надежден любителски фотоапарат с 35мм филм. Тъй като Leitz го патентоват само в Германия, редица страни като СССР ("ФЕД", "Зоркий"), Япония (Canon II) и други, копират конструкцията на Leica II и Leica III и създават свои версии на фотоапарати. Тези "официални" копия имат своя чар и нерядко струват доста скъпо, което може да се види от онлайн магазините (например на сайта на Leica Shop, Vienna, в под-сайта "Vintage Shop" има специална категория "Leica Copies", https://www.leicashop.com/vintage_en/leica-copies.html)
Leica II, средата на 30-те, с черен корпус, By © Kameraprojekt Graz 2015 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42276389 |
"Зоркий" (1), ок. 1953-1954 г. |
Canon II, 1940-1950, By Rama - Own work, CC BY-SA 2.0 fr, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2073825 |
Както се вижда от по-горните кадри, "Зоркий" (1) и Canon II имат поразителна прилика с Leica II. В България и Русия фалшификатите на Leica предимно се правят от "Зоркий". "Зоркий" е съветски фотоапарат от началото на 50-те, продължение на по-стария му събрат от преди Втората световна война "ФЕД-1". "ФЕД-1" обаче е по-рядък и едва ли би се използвал за преправяне на Leica в днешно време. Преправянето вероятно става чрез изтриване на оригиналните надписи и поставяне на такива характерни за "Лайка", пребоядисване (евентуално свастики) и други подобни операции.
Ето няколко неща, по които се различава оригинала от фалшификата:
1. Ако сте виждали (и пипали) оригинални Лайки и техните копия, ще забелжите, че копията са по-груби, с по-груб дизайн, материали и надписи. Ernst Leitz не е произвеждал лайки със свастики (освен ако някой не си е поръчал специален надпис), затова е 99% сигурно, че такива надписи са добавни наскоро и продуктът е фалшификат. Още по-подозрителни трябва да сте към "военните" Лайки с допълнителни надписи, оригиналните такива са редки и струват над 3000 eur, ако ви предлагат "военна" Лайка за няколкостотин евро или видите по битпазари (или в случайни онлайн обяви) такава, почти е сигурно, че не е автентична;
2. Често серийните номера на фалшификатите са големи цифри (стотици хиляди или милиони), защото "Зоркий" и "ФЕД" са се произвеждали в големи серии, в десетки и стотици хиляди на година, а Leica- в доста по-малки, няколко стотици или няколко хиляди на година. Например, Lecia II се е произвеждал, в основни линии (има и по-късни модификации) до номер 107600, след което започва Leica III. Leica III има отпред, до обектива, колелце за бавни скорости (от 1/30 до 1 сек.). Често на копията се оставят големите номера (понякога дори над милион) от заготовката "Зоркий", което е явен белег за неавтентичност. Има сайтове със списъци на номерата, моделите и годините на Leica, където може да се направи справка дали номера съответства на модела и годината. Същото важи и за обективите; Несъответствието е повод за сериозно съмнение за автентичност, макар че има "Лайки" с подобрения (по-ранни номера и по-късен модел), по онова време е можело да се upgrade-ва фотоапарата, като се даде обратно в завода. Също така, оригиналните надписи по обектива и горния панел на "Лайка" са финно гравирани и изглеждат елегантно, при фалшификатите са по-груби.
3. Има редица конструктивни различия между Leica и "Зоркий" (и ФЕД). Някои от тях се отнасят до спусъка или надписа вътре (след отваряне отдолу). На "Зоркий" спусъкът има специфичен кръг около него (като купичка) и вътре няма надпис за лентата (като се отвори отдолу), което се вижда и от снимките по-долу. В горния край на всяка от снимките е Leica III, в долния е "Зоркий".
Спусъците- горе- Leica III, долу- "Зоркий" |
Оригиналният надпис на Leica (горе) е фино гравиран. При ментетата (както и при 'Зоркий") често се забелязва по-грубо гравиране. |
След сваляне на долния капак- горе- Leica III с надпис за поставяне на лентата, долу- "Зоркий" без надпис. |
Визьорът (правоъгълното стъкло отпред) при Leica II и Leica III има прикрепена пластинка. |
Визьорът при "Зоркий" (правоъгълното стъкло отпред) няма пластинка, а изпъкналата част е всъщност част от корпуса. |
А да оставим настрана разликите в конструкцията и качеството на обектива, ако се развие и огледа отзад, ще се види доста по-грубата му изработка при "Зоркий" (съответно и при фалшификатите), а отвън обективът на "Зоркий" е по-лъскав. Лещите при обектива на "Зоркий" леко синеят, заради покритието им.
В заключение нека кажем, че ако ви трябва просто хубав филмов апарат за снимки, има редица по-нови модели с много приемливи цени. Ако една Leica, в зависимост от модела, серията и състоянието, може да варира от 500 eur до десетки хиляди евро, то има прекрасни аналогови (филмови) фотоапарати от 80-те години, които са само по няколко стотин лева. Не бива да се забравя, че при един 80-90 годишен фотоапарат, като старите "Лайки", скоростите вероятно не работят добре, има нужда от профилактика, както и лещите на обективите може да са деградирали (особено при съхранение на влага). А и както виждате, рискувате да си купите фалшива "Лайка". Ако все пак искате да се сдобиете с автентична стара Leica и нямате опит досега, пазарувайте от световно реномирани магазини (те имат и сайтове за онлайн продажби, например Leica Shop, Veinna), предварително се запознайте с историята и моделите на Leica и си изяснете кой модел предпочитате, прочетете материали като този и си пригответе повече пари.
Росен Петков
https://rkpetkov.blogspot.com
rosen@scas.bg
декември, 2019 г.
No comments:
Post a Comment