Екатерина Каравелова за княз Александър и Сливница

Корица на сп. "ВИК" на Йосиф Хербст, 1923-1924 г. [1], колекция на Росен Петков

    В рубриката "ВИК от Българската История- от отдавноминали дни", в брой 3-ти, 21 ноември 1923 г. на сп. "ВИК" на Йосиф Хербст, Екатерина Каравелова разказва за един много критичен момент от Сръбско-българската война през 1985 г., свързан с княз Александър Батенберг и Сливница:

 

    "На 5 срещу 6 ноемврий 1885 год, през нощта се получи от Княз Александра телеграма, с която предлагаше да се напусне Сливница, защото войските били изморени, офицерите на аванпостовете гладни, пресипнали, изобщо липсвала храна и некакви снаряди, каквито и в София вече немало. В свикания веднага от Петко Каравелов министерски съвет телеграмата се предаваше от ръце в ръце и на лицето на всеки министър се отпечатваше, полученото от нея, впечатление. Израза не бе героичен. Беха дошли от пьрвите— г. г. Радославов, Ил. Цанов, Каролев.

    Каравелов замислен, мълчалив, ходеше из стаята и очакваше пристигането на военния министър капитан К. Никифоров. Още при влизанието, му подаде тревожната телеграма с троснат въпрос "Истина ли е за снарядите? За храната не е истина. Аз сам изпращам обозите".
    Никифоров бавно прочете телеграмата и спокойно добави: „Снаряди са изпратени и тука още имаме".
    Присътствующите министри - Каролев — безучастен- Илия Цанов и Радославов — угнетени, изправиха глава и загледаха двамата.
    След кратко свещание взе се решение и веднага тури в изпълнение; покани се председателя на Народното събрание Ст. Стамболов, да замине за Сливница и предаде на Княз Александра, ако скъпи трона си, по никой начин да не напуща Сливница; капитан Олимпий Панов, началника на артилерията, доброволно предложи да напусне София и да отиде в Сливница. През сьщата нощ те напуснаха столицата, придружени от двама доброволци, Тома Георгиев и К. Кушлев. Знае се ценната заслуга на Панова в Сливнишките решителни боеве.

    На 6 ноемврий София преживеваше трескава тревога. Влизанието на сърбите се считаше за неизбежно. Вечерта всички дипломатически агенти се изредиха у Каравелова за „сбогом" и да искат от него, щом правителството потегли за другаде „да им изпрати визитната си карта с името на града, гдето то ще се установи".

    Присьтствувах на тая тягостна среща и не мога без благодарност да спомня човещината и благородството на покойния Барон Бигелебен, тогавашен австро-унгарски дипломатически агент у нас. След уговора за визитната карта, която Каравелов се задължаваше да им прати, той некак смутено се обърна към мене: „Госпожо, немате ли нещо, за което скъпите, да ви го запазим в агентството. От вашите порви хора в агентството има изпратени даже мобили".

    На 7-и в столицата цареше пълна паника. За пръв път от начало на войната дьжда и снега престана, небото се проясни и се зачуха топовните гърмежи. Граф Старжински, един от секретарите на австро-унгарското дипл. агентство, поляк, бе пуснал слух, че сърбите са на Костинброд. Пред нашата порта често се спираха уплашени хора, да проверят "стои ли още файтона с четирите коня", приготвен уж за евентуалното отпътуване на министър-председателя. В 11 часа повикаха Каравелова във Военното Министерство, гдето от Сливница бил пристигнал Княз Александър, който бил докарал със себе си в колата (файтона) и двама ранени войници. Ние живеехме тогава на ул. Аксаков, току срещу празното место пред Воен. клуб. Каравелов изхвркна като бомба.

    Не се измина много, у дома влезоха Стамболов и Хун, военен кореспондент на Кйолнише Цайтунг, който издаде отделна и правдива книга за ониевремешните събития. Двамата били съпровождали на коне Княза и из целия път, в залиснята и от . . . гърмежа на оръдията, немали време да се погледнат, та чак у дома се сетиха, че са познати и че заедно са припускали 30 километра.

    Срещата на Княз Александра с Каравелова в Военното Министерство не е била от любезните и приятните. На Княза се е натекнало, че не е изпълнил решението на мин. съвет и му е било препоръчано веднага да се върне. Уморен, Княз Александър се отби в английското дипл. агентство, престоя там до 3 часа и след това потегли за Сливница. Пристигнал е значи, след свършванието на победоносния решителен бой. В ония патриархални времена нямаше прожектори и нощни боеве. Хората можеха да си починат след дневната умора и взаимното изтребление."

и ето част от продължението в следващия брой:

...
    Днес е праздника на победите. В тия паметни ноемврийски дни обикновено бента на миналото се прокъсва и безброй спомени нахълтват за изчезнали величави образи, пълнят душата с гордост и умиление, а в също време и с парлива горест за техната сьдба и нашата българска . . .орисия, да речем. . .Първият бълг. военен министр. капитан и през войната произведен в майор К. Никифоров почива в трьнясал гроб на Соф. гробища, Олимпий Панов, един от признатите герои и внушителни фигури на Сливница, Атанас Узунов-безпримерния защитник на Видин, лежат сред голо поле, в безкрьстни гробове, при Левенттабия в Русе. Началникьт на Шаба от оная кратка единствена непомрачена война, Рачо Петров, преживел бойните си другари, чиято смъртна присъда не трепна да изрече и приведе в изпълнение, днес прекарва старините си в затвора.
    Но точка. При спокойно настроение ще ти давам по една сгъстена страница от що имам записано за ония буйно млади героични и трагични дни. Звездата на България или висшата правда тогава светеха с пълния си блеськ, та дори пьклените слепци, които се тъкмеха да посрещнат Милана с „Благословен гряди во имя Господне" свиха до време чужди знамена. До време, казвам, защото те ги развиха, за да детронират Княз Александра.... И кога? Когато народа го обикна, него възле, като легендарен герой на славните победи, и главно когато сам Княз Александр, изпитал гордостта, че вчерашни ротни командири - капитани на младата българска войска победиха сръбските калени генерали, — бе почнал да добива вера в и обич към народа си. — Не само това. Извършили предателство спрямо Първоизбраника ни, като чужди оръдия, те хвърлиха вина, кал върху Каравелова, "че е бил причастник и участник в техния пакостен замисъл юдино дело ... и затулиха главите си на чужбина. За това до пъти. С задушевен привет

                                                                                                                Е. Каравелова"

    Това е краткият разказ на Екатерина Каравелова в сп. "ВИК" на Йосиф Хербст, за онзи много критичен момент от Сръбско-българската война, боевете при Сливница, където се е решавала съдбата на столицата и България. Като съпруга на министър-председателя Петко Каравелов, Екатерина е сред управляващия елит по това време. Този разказ по никакъв начин не омаловажава големите заслуги на княз Александър I Български, който залага трона си заради Съединението и който безкористно полага значителни усилия да се случи и запази Съединението. Като военен той вижда неравенството на фронта и оценява шансовете ни на нищожни. Но този разказ показва и решимостта на Правителството и Военното командване да не се отстъпва и да се защити Съединението.

Княз Александър I Български, снимка от книгата "Из прошлого" на Паренсов, колекция на Росен Петков [5]

     

    Княз Александър I Български става държавен глава на България на 22 години през 1879 г, Въпреки младостта си, той поема отговорната и рискована мисия на Съединението, която му коства трона. Разбира се, мисията на Съединението е сложна задача, за чиято успешна реализация се борят редица видни българи от онези времена. Сръбско-българската война също е една сложна и тежка като организация дейност, която се превръща в успех също благодарение на редица личности- политици, военни, обществени дейци и обикновения народ, които изключително енергично се включват във Войната.

Константин Стоилов в униформа, 1885 г., Стоилов е кръстник на двете деца на Александър Батенберг (след абдикацията му), колекция на Росен Петков

    Информацията, дадена от Екатерина Каравелова за ненадейното връщане на Княза в София, за една нощ, по време на боевете в Сливница, се потвърждава и от ротмистър Атанас Бендерев [2], както и от спомените на Стефан Кисов [3], които упрекват Княза в отсъствие по време на решителния бой при Сливница.

Книга на Стефан Кисов със спомени за Войната, 1900 г. [3], колекция на Росен Петков

    В биографията на Александър Батенберг от Алекксандър Головин, Головин пристрастно защитава Княза с мотива, че е дошъл в София за да се овладее паниката. 

Книгата на Головин за Княз Александър I Български, 1897 г. [4], колекция на Росен Петков

    Както за знае, подкрепата и активното участие на Княза в процесите на Съединението, нарасващата му популярност след Сръбско-българската война, увеличава неприязаността на руския император Александър III и руското офицерство в България. Следват преврат и отвличане, контрапреврат, абдикация. След завръщането си в Австро-Унгария, Князът се жени за актрисата Йохана Лойзингер и е принуден да приеме по-ниската титла Граф Хартенау. Децата му са кръстени с български имена и е погребан, по негово желание, в България. 

Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия (след абдикацията), колекция на Росен Петков

    А редакторът на "ВИК" Йосиф Хербст, виден наш журналист, става през 1921 г. съпруг на дъщерята на Петко и Екатерина Каравелови, Виола Каравелова. Виола е сестра на Лора Каравелова, съпруга на Яворов. След атентата в църквата "Света неделя" през 1925 г., Йосиф Хербст изчезва безследно, по време на т.нар. априлски събития. 

    По-горните редове показват един щрих от отстояването на Съединението. Показват колко трудно е било неговото запазване. Сръбско-българската война, цитирайки Екатерина Каравелова, "единствената непомрачена война", поставя началото на последващото възходящо развитие на обединена България

                                                        д-р Росен Петков- изследовател на книгата като артефакт

                                                        rosen@scas.bg 

Използвана литература:

1. Сп. "ВИК", редактор: Йосиф Хербст, София: 1923-1924

2. Бендерев А., Сербско-болгарская война, С. Петербург: 1892

3. Кисов С., Възпоминания и бележки, София: 1900

4. Головин А., Княз Александът I Българский, Варна: 1897

5. Паренсов П., "Из прошлого" , С. Петербург: 5 части, 1901-1908