 |
| Макс Хирш, ученик на Кирил Петров, издигнал се до директор на "Universal Pictures" в Бразилия (вдясно) пристига в Холивуд, посрещнат от известния филмов актьор Джон Гавън/Гавин (в средата) и директора на студиото Руди Гутшалк, септември, 1964 г.. Джон Гавън е известен с филма "Психо" (1960 г.) на Алфред Хичкок. |
 |
| Прожекция на филм в Сан Паоло с дистрибутор Макс Хирш, 1960-те |
Кирил Петров работи и с едни от звездите на нашето кино и театър- Надя Ножарова, Кръстьо Сарафов, Иван Димов (филма "Изпитание", 1942 г.), гостува му немската кинозвезда Евелин Холт, а в "Ива Самодива" (1943 г.) участва Дорина Илиева, красавицата, наричана "българската Мерлин Монро", успяла да се измъкне от Държавна сигурност след 1944 г..
Кирил Петров е роден в Панагюрище през 1890 г. Като малък е дете-възпитаник на школата за запасни офицери. В периода 1903–1906 г. преминава технически курсове във Военния арсенал. През 1907 г. постъпва като техник в театър "Нова Америка" (по-късно "Ренесанс") и след това става управител. При обявяването на Балканската война са записва доброволец, през 1912 г., в Македоно-одринското опълчение. След Балканската война постъпва като техник-оператор в главното представителство на филмовата къща "Пате фрер" (Париж), а в 1914 г., като пласьор на филми, открива собствен кино-театьр в гр. Асеновград и след само няколко месеци- друг в гр.Пловдив. Участва в Първата световна война, в македонската дивизия и след това става главен техник в кино "Одеон". Участва в създаването и управлението на летен театър в най-големия локал в Пловдив "Молле". През 1920 г. започва издаването и редактирането на първото кино-списание "Кино-звезда" и наема кино "Модерен театър" в Пловдив. През 1921 г. наема кино-театър "Екселсиор", участва в създаването на кино-операторския съюз в България.
През 1928 г. Кирил Петров е директор на кооперация "Кино-филм" и директор на продукцията- късометражната комедия "Весела България", с участието на Борю Зевзека (Борис Руменов), Борис Пожаров, Мими Балканска, Даскала и други. Петров нарича филма "първата сатирична комедия-гроеска произведена у нас". В него действащите лица не са артисти, а личности, познати на публиката, които играят със собствените си имена. Снимките са правени в София, на Искърския плаж. Режисьор е Борис Греков, сценарист- Димитър Панчев, а оператор- Валтер Андрес. Премиерата се състои в кино "Метропол".
През 1938 г., когато сградата на Застрахователно дружество "Балкан" е на привършване, Петров е предпочетен, между много други, за наемател на кино "Балкан", една от най-добре обзаведените зали по това време. След 1944 г. създава филмовата кооперация "Мадара-филм". Върху дейността на Кирил Петров, след 1944 г., са нанесени два удара, конфискационен акт на основа на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти от 1946 г. и по късно през 1947-1948 г. със Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия. Участва като актьор във филма "Песен за човека" в ролята на Богдан Филов. Живее скромно последните години в кв. Драгалевци и кв. "Люлин", умира през 1979 г. на 88 години.
 |
| Кирил Петров, с шапката на Македоно-одринското опълчение, в което участва през 1912 г. и ордени от войните. Снимката вероятно е от 1960-те. |
Кирил Петров има голяма роля освен като режисьор, сценарист и кинопритежател, но и като популяризатор на кино изкуството. Издаваното от него списание „Кино-звезда“ впечатлява с цветния си печат, създавайки маса фенове на нашумели звезди от европейското и холивудското кино.
Кината на Кирил Петров са едни от най-големите и добре обзаведени салони по това време. Ето малко информация за тях:
Кино „Модерен театър“
Открито е през 1919 г. На негово място е имало театър – „Шести август“ като салонът на театъра е бил преустроен, за да е подходящ за прожекции. Мениджмънтът на Кирил Петров е причината кино „Модерен театър“ да се превърне в популярно място за пловдивчани. Съществува всичко на всичко осем години. През този период сградата продължава да ползва салона освен за прожекции и за театрални представления.
Кино „Екселсиор“
Преди да бъде кино, на мястото на кино „Екселсиор“ се е издигал хотел „Велико Търново“, който е бил собственост на фамилия Станчеви. Сградата на киното е построена през 1911-1912 г. на главната ул. „Княз Александър I“. Това е сграда с красива фасада, смесица от рококо и барок. Нейният архитект Александър Ставров е бил специално комадирован в Рим и Милано, за да се запознае с устройството на тамошните кинотеатри. Това е и първата кино-сграда в Пловдив, специално построена за прожекции. Киното е било с 600 места плюс пет големи ложи. В пространството непосредствено пред екрана е било мястото за оркестъра, който да озвучава с подходящи мелодии немите филми. По времето на социализма, киното е прекръстено на „Христо Ботев“. Кирил Петров е бил мениджър на кино „Екселсиор“, снабдявал го е с чуждестранни продукции и е канел там изветсни кино-звезди.
Кино „Балкан“ – Пловдив
Киното е открито на 11. 10. 1941 г. Намирало се е на ъгъла на главната ул. „Княз Александър I“ и ул. „Патриарх Евтимий“. Салонът е разполагал с 567 места. На негово място преди се е намирала изисканата сладкарница „Пчела“, когато сладкарницата изгаря започва строежа на киното. В това кино Кирил Петров в съдружие с Лука Тодоров е бил съуправител.
Кино „Балкан“ – София
Това е било най-луксозното от старите софийски кина, проектирано специално за театър и кино, разполагащо с 1000 седящи места. По времето на социализма, театърът бива иззет от Кирил Петров (и собственика, застрахователно дружество "Балкан") и превърнат в „Народен театър за младежта“. Станчо Белковски и архитектурно бюро Ст. Белковски- Ив. Данчов построяват сградата Кино-театър "Балкан" и апартаментен хотел "Балкан-Живот" на бул. Дондуков. Архитект Станчо Белковски е проектирал едни от най-значимите сгради в София- къщата на Владо Георгиев (после Австрийско посолство), сградата на Алианс Франсез на пл. Славейков, зала "България" и хотел "България", Телеграфо-пощенската палата (Велико Търново), Студентски дом на пл. "Народно събрание" с кино, хижа "Алеко", Германското училище (днес - Национална музикална академия) и много други.
Интересна е работата на Кирил Петров с известни актриси от това време. През юни 1933 г., Кирил Петров, като директор на кино "Модерен театър" в Пловдив, посреща немската кинозвезда Евелин Холт, по време на премиерата на нейния филм "Ноща е наша", където тя играе в главната роля. При идването на нацистите на власт, нейната кариера в Германия е сериозно застрашена поради наполовина еврейския и произход, а когато се жени за предприемача и издателя Феликс Гугенхайм, прекратена. Със съпруга и емигрират в Швейцария, после в Англия и след това в САЩ, където живее след Войната.
 |
| Евелин Холт - автограф до Кирил Петров, 1933 г. |
Дорина Ненчова Илиева е друга изключително интересна личност, участвала във филма "Ива Самодива" (1943 г.), преживяла кошмарите на Държавна сигурност след 1944 г. и успяла да се измъкне от нейната хватка. Наричана е българската "Мерлин Монро". Нейн баща е изключително интелигентният и талантлив писател, бохем и висш държавен служител Ненчо Илиев, редактор на сп. "Смях" през 1914-1915 г., редактор на "Българан" през 1919 г., автор на биографии на цар Борис III и Мусолини, както и на други книги, изпълнявал тайни мисии на Царя. При престоя си в посолство ни в Италия, публикува статии в италианската преса. Съпругата му е руската графиня Мария Александра Романович, избягала след Революцията в България.
 |
| Сп. "Смях", 1914 г., с редактор Ненчо Илиев- Сириус. През годините списанието публикува редица карикатури на Райко Алексиев и Александър Божинов, както и стихове на Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев и други. |
 |
| Сп. "Българан", 1919 г., редактор Сириус (Ненчо Илиев) |
Ненчо Илиев е арестуван през октомври 1944 г. и безследно изчезва, вероятно е убит веднага. Дорина го търси и дори се среща с комунистическия регент Тодор Павлов, който се е опитал да я целуне с думите: „С тези хубави сини очи имаш голямо бъдеще. Забрави баща си и ела да вечеряш с мен“. Дорина се запознава с английски дипломат в София майор Фрий Симпсън и посещава посолството. Кошмарът, който преживява при опита на Държавна сигурност да я вербува като агент (заради достъпа до английското посолство), издевателствата през четирите дена престой в сградата на Комитета за държавна сигурност на ул. "Московска", са описани в нейн дневник и във филма на Петя Тетевенска, Надежда Узунова и Пламен Петров, излъчен в "Темата на Нова". В крайна сметка Дорина успява да изиграе системата, получава разрешение лично от Георги Димитров да напусне България с дипломата Симпсън. За това свое действие Симпсън получава понижение от британските служби и е пренасочен към остров Мавриций. Като негова съпруга, Дорина Илиева-Симпсън живее на острова и се занимава с благотворителност, умира през 1991 г., никога не се завръща в България. Дорина Илиева играе в един скандален за времето си и недовършен унгарско-български филм "Ива Самодива", 1943 г., където блести със своята красота. Макар и "стажант-актриса", нейният чар я прави особено популярна сред екипа. Филмът е режисиран от Левай Бела (Унгария) и Кирил Петров.
 |
| Дорина Илиева във филма "Ива Самодива", 1943 г. |
 |
| Дорина Илиева във филма "Ива Самодива", 1943 г. |
 |
| Бланка на събирателно дружество "Балкан" на Петров-Баръмов-Тодоров с писмо до Левай Бела относно започването на снимките на филма "Ива Самодива", 1943 г. |
За филма е внесена унгарска техника със специално разрешение на Министерски съвет. Филмът се снима в Созопол, но актьорите се оплакват от лоша организация, спорове между оператора и режисьора. Също така, вероятно твърде много се разчита на подкрепа от ведомства- министерства, община Созопол (за осигуряване на терени, на кораби и др.) и снимките се забавят. Някои сцени са снимани, но филмът така и не е завършен. През 1944 г. вече военната обстановка е напрегната и едва ли е било възможно довършването на филма.
„Изпитание“, 1942 г. е българско-унгарски филм, продуциран от събирателно дружество "Балкан" (с участието на Кирил Петров) и унгарско дружество
„Изпитание“ е филмът на Кирил Петров, който благодарение на добро сътрудничество с унгарските кино-студия (имащи по-добра снимачна и звукозаписна техника), добър избор на актьорски състав и находчив маркетинг успява да си проправи път към българската публика. В този филм изгрява звездата на талантливата актриса Надя Ножарова, а снимките в Унгария се оказват съдбоносни за нея – именно на снимачната площадка на „Изпитание“ тя се запознава с граф де Наваро, посланник на франкистка Испания в Унгария. Това е човекът, който ще стане нейн втори съпруг.
Идеята за филма стартира в разгара на Втората световна война. България е на страната на Третия райх и вноса на чужди филми – холивудски, френски или английска продукция е силно ограничен. За сметка на това се задълбочават културните връзки между страните подписали Тристранния пакт. Така на 14 май 1942 г. директорът на радио „София“ Сирак Скитник, Владимир Полянов, директор на Народния театър и ръководетелят на отдела при Дирекция на пропагандата Каран Алтимиров са на посещение в Будапеща, където договарят идеята за българо-унгарско сътрудничество в областта на филмовото изкуство. Кирил Петров, директор на Кино-театър „Балкан“, с двама сътрудници Баръмов и Тодоров решават да се възползват от дадената възможност и създават висококачествен български филм, ко-продукция с унгарската фирма Хорват филм. Съвместната работа се явява повече от успешна – това е един от най-добре озвучените български филми и определено надминава по качество на заснемането по-голяма част от предходните опити на български кинопионери. Това се дължи и на немската техника, закупена от дружеството на Кирил Петров – направил поръчка в известната фирма „I. G. Farbenindustrie”. Доставката на техника е билa освободенa от мито, тъй като е от приятелска държава и е за заснемане на филм, допринасящ за развитието на родната киноиндустрия.
За режисьор на филма Кирил Петров назначава директора на Народния театър Хрисан Цанков, брат на Александър Цанков. Избрани са и утвърдени актьори – Иван Димов, Кръстьо Сарафов са само част от звездите. Главната роля е за изгряващата звезда на красавицата Надя Ножарова. Вътрешните снимки на филма са правени в студиите на Маджар Филмирода в Будапеща, а външните са заснети в България и из големите столици на Европа. Качеството на заснемане е много добро, филмът е преведен на няколко езика, а за признание говори факта, че филмът е приет от комисията на Венецианското биенале и само краткият срок за превод попречва „Изпитание“ да се включи в престижния конкурс.
Сюжетът на филма е в стила на мелодраматичните филми от онази епоха, които са били широко харесвани и популярни. Мария (Надя Ножарова) е влюбена и вярна жена. Нейният съпруг инж. Ал. Каменов (в ролята Иван Димов) е успешен бизнесмен, незабелязващ отчуждението на жена си. Чичото на инж. Каменов е Коста Каменов (в ролята Кръстю Сарафов) . Той обръща внимание на племеника си, че ако той не обръща внимание на красивата си жена, то други забелязват красотата и. Вследствие на недоразумение, ревнивият богат съпруг изгонва своята жена. Краят обаче е щастлив, жената е опазила семейната чест и макар и след перипетии семейството се събира отново.
 |
| Брошура с филмите на "Балкан", на корицата- реклама на "Изпитание"', 1942 г. |
 |
| Надя Ножарова и Кирил Петров, 1942 г. |
 |
| Реклама в медиите на филма "Изпитание" |
Филмът се радва на добра реклама. Рекламиран от унгарска страна в една брошура, където е отбелязано че филмът е плод на българо-унгарски културен обмен. В брошура от септември 1942 г. се вижда, че производството, световния монопол и приходи от филма са за дружество „Балкан“. Българската версия на филма изпитание е завършена на 10.10.1942 г. и на 13.10 е първата прожекция в унгарската столица. Не липсва и българска реклама – отпечатани са две клишета с портрети на Надя Ножарова през септември същата година. А в каталога на кино-театър Балкан на предната и задната корица стои именно филма-шедьовър на Кирил Петров – „Изпитание“. Първите страници от брошурата-каталог също са посветени на „Изпитание“. В пресата е упоменато че в заснемането на филма е взел участие и потомствения фотограф, а вече и кино-оператор Бончо Карастоянов.
Българската премиера на филма „Изпитание“ се състои на 9-и ноевмри. Реакциите на пресата са бурен възторг от филма. Представянето на филма се осъществява на една „невиждана гала-премиера“, (в. Последна поща), където целият български хайлайф от депутати до интелектуалци, придружени със съпругите си присъстват в кинотеатър Балкан (днес. Младежки театър). Киното на Кирил Петров се явява не само създател но и разпространител на филма, той стига и до македонските кина. Пресата отрупва заслужено кинодеятеля с хвалебствия. Така например в. „Мир“ от 11. 11. 1942 година пише: „Това е първият български филм- гордост за производителите, гордост за ръководители и изпълнители, радост и гордост за публиката….За сега в случая са използвани първостепенните възможности на унгарското филмово дело. Но всичко друго е българско. Режисьор – Хрисан Цанков, музика (специално български мотиви) – Георги Антонов; Участници – познатата наша изящна актриса Надя Ножарова, която в този филм-дебют показва – в игра, в говор, изражение в песен – отлично постижение….“
Вестник „Празнични вести“ също оповестява за филма на Кирил Петров: „Българският филм печели световна слава. Имената на най-добрите наши артисти, проявили се във филма, блестят с прочутите европейски звезди на филмовия небосклон…Министри, дипломати, писатели, журналисти, кинодеятели и най-отбрана публика на столицата с трепет проследи в събота нарочното представление в театъра „Балкан“ на блестящия филм „Изпитание“…Заслугата за това до голяма степен, е на съдържателите на кинотеатъра „Балкан“, които не са пожалили сили и средства да дадат на българската и световната публика първият български художествен филм с български герои, с български артисти. В това направление заслужават похвала и насърчение.“
„Изпитание“ е своеобразен връх в творчеството на Кирил Петров – филм събрал зрителските овации и одобрение на публиката. След 1944-а собствеността върху киноразпространението му ще премине към народната власт. За филма няма да се говори и пише много, вероятно и заради това, че е съвместна продукция с унгарската кинематография от една предишна епоха.
След 1944 г. Кирил Петров се опитва да запази дейността си, но безуспешно. Няколко години просъществува кино-кооперацията "Мадара-филм", но след национализацията запада. Работи се по филма "Изкупление" („Във вихъра на живота“), 1946-1947 г.- незавършен, където Кирил Петров е сценарист. През 1946 г., като сценарист и директор на продукцията, същият е ангажирал артисти от Народния театър – Борис Михайлов, Константин Кисимов, Андрей Чапразов и др., а оператори Васил Холиолчев, Симеон Симеонов, Мончо Пангелов, Румен Герчев и др. Предлагат на писателя Крум Велков да заснемат филм по неговия роман „Село Борово“, искат и Орлин Василев, популярен за времето си писател, да напише сценарий за тях, но без успех – писателят иска непосилен хонорар. През 1948 г. се национализират и българските филми, разрешението на Кирил Петров да снима по два филма е отнето. Задължен е да предаде филма „Изкупление“. През 1949 г. не е включен в системата на кинематографията, подава молба до Съюза на филмовите дейци да се въстанови членството му. Отговор получава с писмо от 11. 04. 1966 г., с което го приемат за почетен член на Общото годишно събрание. Докато е жив, не е възстановено членството му в съюза на кинодейците в България.
 |
| В офиса на "Мадара-филм", ок. 1947 г. |
Както по-горе споменахме, през последните години от живота си Кирил Петров живее скромно в кв. Драгалевци и кв. "Люлин", София. За чувството за хумор на Кирил Петров говори и една забавна песничка за пенсионера, по гласа на "Аз си имам две съседки", "Ний сме стари пенсионери, никой с нас не може да се мери, всеки месец все на ПЕТО... "люп" парички в портмонето...", "В къщи шетаме юнашки, после ходим по ОПАШКИ..."
 |
| Хумористична "Песничка на пенсионера" от Кирил Петров |
Надяваме се, че с тези редове сме допринесли за по-доброто осветляване на дейността на една легенда на българското кино- Кирил Петров и сме показали, че българското кино има богата история.
Автори:
Росен Петков
Мартин Тушев
В статията са използвани предимно материали от личните архиви на Росен Петков и Мартин Тушев.
